Определение по дело №16/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 37
Дата: 27 януари 2022 г. (в сила от 27 януари 2022 г.)
Съдия: Иван Христов Ранчев
Дело: 20225000600016
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 37
гр. Пловдив, 27.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20225000600016 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.
С Определение № 470 от 10.12.2021 г. по ЧНД № 2792/2021 г.
Старозагорският окръжен съд, на основание чл. 440, ал.1 от НПК, вр. чл.70 от
НК е оставил без уважение молбата на осъдения А.М.А. за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца със Споразумение
№260044/17.02.2021г. по НОХД № 177/2021г. по описа на Хасковския
районен съд, тъй като не е изпълнено условието на чл. 70, ал.1, т.1 от НК
осъденото лице да е изтърпяло фактически поне една втора от наложеното му
наказание.
Недоволен от решението е останал защитникът на осъдения А. – адв.
Н.М. от АК – Х., която в подадената частна жалба посочва, че към настоящия
момент, визираната формална предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 от НК е налице,
което налага въззивната инстанция да се произнесе по същество за наличието
на основанията за условно предсрочно освобождаване на подзащитния й от
остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.
ОП – Стара Загора и началника на Затвора – С.З. не са изразили
становища по жалбата.
1
Прокурорът изразява становище да се остави молбата без уважение.
Юрисконсулт С. намира, че не са налице предпоставките за условно
предсрочно освобождаване.
Лишеният от свобода А. и неговият защитник - адв. М., молят да бъде
уважена жалбата.
Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в
постъпилата жалба и с материалите по делото, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок и от лице с
нужната процесуална легитимация, но по съществото си е неоснователна.
В Окръжен съд – Стара Загора, на основание чл.437, ал.2 от НПК е
подадена молба от осъдения А. с искане да бъде предсрочно освободен от
остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Старозагорският окръжен съд е разгледал постъпилата молба в открито
съдебно заседание с участието на страните, като по отношение на осъденото
лице А., това е станало с негово съгласие, чрез видеоконференция.
С постановеното определение съдът е оставил без уважение искането на
осъдения А., преценявайки, че не е налице предпоставката по чл.70, ал.1, пр.1,
т.1 от НК за неговото условно предсрочно освобождаване, тъй като до
момента не е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание
лишаване от свобода.
Във връзка с твърденията на защитата за това, че л. св. А.
междувременно е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“, настоящият състав изиска и приобщи
представените като писмени доказателства по делото – справка за остатъка на
наказанието и становища от началника на Затвора – С.З., началник сектор
„СДВР“ и инспектор „СДВР“, във връзка с преценката на доказателствата за
поправяне на осъденото лице по смисъла на чл.439а от НПК.
В този смисъл, въззивната инстанция няма пречка да прецени наличието
на кумулативните предпоставки на чл.70, ал.1 от НК, изискващи осъденото
лице да е изтърпяло съответната част от наложеното му наказание лишаване
от свобода, както и да е дал доказателства за своето поправяне.
2
Съгласно представената справка за правното му положение е видно, че
А.М.А. е осъждан, както следва:
Със споразумение №260044/17.02.2021г. по НОХД № 177/2021г. на
Районен съд - Хасково, влязло в сила на 17.02.2021г. за престъпление по
чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, извършено на 21.01.2021г. е
осъден на 6 месеца лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим.
С определение от 17.02.2021г. по същото НОХД №177/2021г. на
Районен съд – Хасково, влязло в сила на 04.03.2021г., на основание чл.68, ал.1
от НК е приведено в изпълнение отложеното наказание по НОХД №69/2021г.
на Районен съд – Хасково в размер на осем месеца „Лишаване от свобода“
при първоначален „общ“ режим.
Наказанието по НОХД № 69/2021г. е изтърпяно на 11.09.2021г., от
която дата л.св. А. започва да търпи наказанието по НОХД № 177/2021г. в
размер на от 6 месеца „лишаване от свобода“.
Към датата на постановяване на съдебния акт на първоинстанционния
съд на 10.12.2021г., л.св. А. е изтърпял фактически 2 м. и 29 дни, от работа 17
дни или всичко 3 м. и 16 дни и остатък от 2 м. и 14 дни, т.е. до този момент
безспорно не е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание
лишаване от свобода, т.е. е липсвала предпоставката на чл.70, ал.1, т.1 от НК,
като е преценено за безпредметно да се обсъжда наличието и на другата
кумулативна предпоставка.
От представената нова справка се установява, че към момента на
постановяване на настоящия съдебен акт, л.св. А. е изтърпял фактически от
наложеното му наказание 4 м. и 16 дни, от работа 17 дни или всичко 5 м. и 3
дни и е с остатък от 27 дни, т.е. вече е налице предпоставката на чл.70, ал.1,
пр.1, т.1 от НК. И последното изисква преценката за наличието и на другата
кумулативна предпоставка по чл.70, ал.1, пр.2 от НК – осъденият да е дал
доказателства за своето поправяне по смисъла на чл. 439а, ал.1 - 3 от НПК.
Разглеждането и решаването на този въпрос по същество от въззивната
инстанция е в интерес на осъденото лице, предвид и на разпоредбата на
чл.441 от НПК, тъй като очевидно при този остатък на неизтърпяната част от
наложеното наказание, същият не би имал право отново да поиска условно
предсрочно освобождаване по рано от шест месеца.
От съдържащата се документация в приложеното затворническо досие
на А., както и представените становища на длъжностните лица от
затворническата администрация, по безспорен начин е установена липсата на
такива доказателства.
По време на престоя си в затвора още от началото л.св. А. е бил
настанен в затворническо общежитие от открит тип, но са регистрирани
няколкократно повтарящи се неадекватни състояния от негова страна,
отключващи агресия към околните, довело до прекатегоризирането му от
„открит“ в „закрит“ тип с Решение по ЧНД №2135/2021г. на ОС – Стара
Загора и преразпределен в корпуса на затвора. В първоначалната оценка за
нивото на риска от рецидив е отчетен в средна степен – 51 т. с откроени
дефицитни зони: отношение към правонарушението, управление на финанси
и доходи, злоупотреба с наркотици и умения за мислене. Рискът от сериозни
3
вреди на входа е определен като нисък. Според администрацията, силно
завишената и несъответстваща самооценка, провокира конфликти с останА.те
лишени от свобода в групата и спалното помещение. Личностово доминантен
тип, незрял, импулсивен, с агресивен потенциал, лесно раздразнителен,
склонен към ревност, гневливост и конфликтно поведение при фрустрация.
Поради предходна диагноза в психиатрична болница „параноидна
шизофрения“ и поведението му се е наложило на 02.06.2021г. да бъде
приведен за лечение в психиатричното отделение на СБАЛЛС към Затвора –
Л..
След настаняването му отново в корпуса на затвора, на л. св. А. е
направена нова преценка на профила, като е констатирано повишение на
стойностите в зоните за емоционални и междуличностни проблеми, рискът от
рецидив е завишен, но остава в рамките на средното ниво от 68 т. Нивото на
риска от сериозни вреди, вече е от средна степен. Установено е, че л. св. А.
оказва отрицателно влияние върху останА.те лишени от свобода и цялостния
микроклимат в затвора. Корекционният процес не е завършен до момента, не
дава позитивни резултати и е силно затруднен, като целите на наказанието по
чл.36 от НК не са изпълнени.
Поради тези причини, след като се вземат предвид и горепосочените
допълнителни обстоятелства от въззивния състав за липсата в поведението на
осъденото лице на доказателства за неговото поправяне, очевидно не е налице
втората, кумулативна предпоставка по чл.70, ал.1, пр.2 от НК, вр. чл. 439а от
НПК. Това изисква, макар и по твърде различни съображения, да се потвърди
като краен резултат определението на окръжния съд, с което е оставена без
уважение молбата на л.св. А. за условно предсрочно освобождаване по
отношение на неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода.
Водим от горното и на основание чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК,
Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 470 от 10.12.2021 г. по ЧНД №
2792/2021 г. на Старозагорският окръжен съд, с което на основание чл. 440,
ал.1 от НПК, вр. чл.70 от НК е оставил без уважение молбата на осъдения
А.М.А. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца със
Споразумение №260044/17.02.2021г. по НОХД № 177/2021г. по описа на
Хасковския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5