Решение по дело №1508/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба, подадена от „Яна Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 21, ет. 14, ап. 79, срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000323006129-091-001/04.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 98/20.06.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения, както следва:

1. за данък по върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения: за данъчен период /д.п./ м.12.2018 г. в размер на 22,38 лева – главница, и 12,53 лева – лихви; за д.п.м.01.2019 г. в размер на 24,58 лева – главница, и 13,55 лева – лихви;

2. за ДОО за осигурители: за д.п.м.12.2019 г. в размер на 133,20 лева – главница, и 61,06 лева – лихви; за д.п.м.12.2021 г. в размер на 403,82 лева – главница, и 103,10 лева – лихви; за д.п.м.03.2022 г. в размер на 143,19 лева – главница, и 31,50 лева – лихви; за д.п.м.04.2022 г. в размер на 132,09 лева – главница, и 27,95 лева – лихви; за д.п.м.12.2022 г. в размер на 664,22 лева – главница, и 94,71 лева – лихви; за д.п.м.06.2023 г. в размер на 125,99 лева – главница, и 10,58 лева – лихви; за д.п.м.08.2023 г. в размер на 119,88 лева – главница, и 7,36 лева – лихви;

3. за ДЗПО – Универсален пенсионен фонд за осигурители: за д.п.м.12.2019 г. в размер на 45,00 лева – главница, и 20,63 лева – лихви; за д.п.м.12.2021 г. в размер на 136,43 лева – главница, и 34,83 лева – лихви; за д.п.м.03.2022 г. в размер на 48,38 лева – главница, и 11,14 лева – лихви; за д.п.м.04.2022 г. в размер на 44,63 лева – главница, и 9,91 лева – лихви; за д.п.м.12.2022 г. в размер на 142,88 лева – главница, и 21,85 лева – лихви; за д.п.м.06.2023 г. в размер на 45,56 лева – главница, и 4,01 лева – лихви; за д.п.м.08.2023 г. в размер на 40,50 лева – главница, и 2,91 лева – лихви;

4. за здравно осигуряване за осигурители: за д.п.м.12.2018 г. в размер на 667,50 лева – главница, и 373,65 лева – лихви; за д.п.м.12.2019 г. в размер на 472,68 лева – главница, и 216,67 лева – лихви; за д.п.м.10.2020 г. в размер на 63,00 лева – главница, и 23,54 лева – лихви; за д.п.м.12.2020 г. в размер на 133,21 лева – главница, и 47,52 лева – лихви; за д.п.м.12.2021 г. в размер на 285,48 лева – главница, и 72,89 лева – лихви; за д.п.м.03.2022 г. в размер на 77,40 лева – главница, и 17,83 лева – лихви; за д.п.м.04.2022 г. в размер на 71,40 лева – главница, и 15,85 лева – лихви; за д.п.м.06.2022 г. в размер на 73,80 лева – главница, и 15,13 лева – лихви; за д.п.м.07.2022 г. в размер на 70,80 лева – главница, и 13,91 лева – лихви; за д.п.м.12.2022 г. в размер на 658,26 лева – главница, и 100,67 лева – лихви; за д.п.м.06.2023 г. в размер на 68,10 лева – главница, и 6,42 лева – лихви; за д.п.м.12.2023 г. в размер на 64,80 лева – главница, и 4,65 лева – лихви.

В жалбата се релевира незаконосъобразност на РА с твърдения, че съгласно сключените граждански договори задължението за заплащане на данъци и осигурителни вноски е за наетите по тях физически лица. Изразява се несъгласие с изводите на органите по приходите, че възнаграждението по гражданските договори е заплатено през месец декември на съответната година. В тази връзка се сочи, че работата е почасова и се заплаща ежемесечно. Отправя се искане за отмяна на ревизионния акт.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател се представлява от управителя му Ф. А., която поддържа жалбата са сочените в нея основания. Заявява, че е съгласна с установените суми за дължимият авансов данък по чл.42 от ЗДДФЛ, но не и с останалите установявания и предлага споразумение на ответника в тази връзка.

След отхвърляне на предложението за споразумение от страна на ответника, жалбоподателя отново поддържа жалбата си в цялост, като заявява, че неплащането на установените данъци, осигурителни и здравни вноски се дължи на некомпетентността на счетоводителя, който е обслужвал дружеството през ревизирания период.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред и пред надлежния съд, поради което е допустима.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2. Относно компетентността, формата и процесуалната законосъобразност на РА:

Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ Р-03000323006129-020-001/19.10.2023 г. /л. 6-7/, изменена със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-03000323006129-020-002/28.12.2023 г. /л. 9-10/ и ЗИЗВР № Р-03000323006129-020-003/23.01.2024 г. /л. 13-14/, издадени от Н. И. Б., на длъжност началник сектор в ТД на НАП Варна. Ревизията е с обхват установяване на задължения за данък върху доходите от трудовите и приравнените на тях правоотношения, ДОО – за осигурители, вноски за здравно осигуряване за осигурители, и Универсален пенсионен фонд – за осигурители, за периода от 01.12.2017 г. до 30.09.2023 година. Посочените заповеди са издадени от надлежно оправомощен орган по приходите съгласно Заповед № Д-1261/03.07.2023 г. /л. 1/ и Заповед № Д-10/02.01.2024 г. /л. 2/ на Директора на ТД на НАП Варна, и са връчени по електронен път по реда на чл. 29, ал. 4 от ДОПК.

За резултатите от ревизията, в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, е изготвен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000323006129-092-002/11.03.2024 г. /л. 186-266/, издаден от определените с последната ЗИЗВР органи по приходите. Ревизията е приключила с РА № Р-03000323006129-091-001/04.04.2024 година /л. 291-331/, издаден от определените в чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи по приходите.

Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, който с Решение № 98/20.06.2024 г. го е потвърдил изцяло.

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до нищожност. ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с валидни електронни подписи. Актът е издаден в изискуемата от закона писмена форма – аргумент от чл. 120, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, и има съдържание, в което са изложени фактическите и правните основания за постановяването му. Установените публични задължения са конкретизирани по основание, по размер и по период. При извършването на ревизията не са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби, визирани в ДОПК.

3. Относно материалноправната законосъобразност на ревизионния акт:

В хода на ревизионното производство са направени следните, относими към предмета на делото, фактически и правни констатации:

За процесните данъчни периоди „Яна Груп“ ЕООД е подало справки по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, с които декларира изплатени доходи на физически лица с код 30714 /Други извънтрудови правоотношения/ във връзка със сключени договори с предмет социални услуги, за които не са удържани данък и задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ и не са подадени тримесечни декларации по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за дължими данъци, както и декларации с данни за осигуряването на лицата /обр. 1/ и за дължимите вноски за социално и здравно осигуряване /обр. 6/. От дружеството не са представени част от исканите документи и справки във връзка с определяне на данъчните и осигурителните му задължения.

Съгласно дадените от ревизираното лице писмени обяснения /л. 34-35 и л. 31-32/ поради спецификата на извършваната дейност – социални услуги и грижи за възрастни лица и хора с физически увреждания, „Яна Груп“ ЕООД наема служители на граждански договор, които изпълняват епизодично и според личната си заетост поставени от управителя на дружеството задачи срещу почасово заплащане. Сочи се, че наетите лица са в пенсионна възраст, които имат постоянен доход, тъй като „Яна Груп“ ЕООД не изплаща ежемесечно изработената сума, а единствено през месец декември на текущата година. За всички изплатени суми по граждански договор ежегодно се подават справки по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Съгласно клаузата по т. 6 от представената в хода на ревизията бланка на граждански договор /л. 33/ наетите лица се задължават сами да декларират получените суми, както и да заплатят всички дължими осигуровки и данъци.

Счетено е от органите по приходите, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, във връзка с което на ревизираното лице е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК /л. 164-165/, с което е уведомено, че данъчната основа за облагане и определяне на задълженията му за данъци и ЗОВ за периода 01.01.2017 г. – 30.09.2023 г. ще бъде определена по реда на чл. 122-124а от ДОПК. Връчено е и уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК /л. 167-169/. Предоставена е възможност за представяне на становище и доказателства, като от дружеството е представена единствено декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за имуществено състояние за 2023 година /л. 160-162/.

На основание чл. 122, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от ДОПК е извършен анализ на относимите факти и обстоятелства за установяване на основата за облагане по ал. 2 на чл. 122 от ДОПК /стр. 3-5 от РД/. При извършена съпоставка между данните, декларирани в подадените от „Яна Груп“ ЕООД справки по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ /л. 130-136/, и представените документи за изплатени доходи /л. 36-81/ е установено, че част от сумите, посочени в справките по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ не съответстват на данните от документите за изплатени доходи. От приходните органи е прието, че когато сумата на дохода от представените документи е по-малка от декларираната в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, разликата е изплатена през м.12 на съответната година. За лицата, за които не са предоставени данни за дати на плащане, е прието, че цялата сума е изплатена през м.12 на съответната година.

Присъединени са доказателства, събрани при извършена проверка за спазване на осигурителното законодателство, в т.ч. справка за начислените работни заплати, удържаните осигурителни вноски, дължимия данък по ЗДДФЛ и изплатените работни заплати за периода м.12.2016 г. – м.11.2022 година. Извършена е съпоставка на начисления данък върху доходите на лицата, назначени по трудово правоотношение в „Яна Груп“ ЕООД, с подадените данни от дружеството с декларация обр. 6, при която е установено, че не е деклариран дължимият данък за м.12.2018 г. в размер на 22,38 лева и за м.01.2019 г. в размер на 24,58 лева.

За лицата, на които от „Яна Груп“ ЕООД са изплатени доходи по граждански договори в размер, надвишаващ минималната работна заплата, и не са пенсионери, и за които от дружеството не са внесени дължимите осигурителни вноски за ДОО и за ДЗПО – УПФ, по реда на чл. 122-124а от ДОПК е определен облагаем доход, върху който са изчислени дължимите вноски по периоди и размери, посочени в табличен вид на стр. 19, 23, 26 и 27 от РД. По години и вид на осигурителните вноски задълженията са следните: 1/ за ДОО: за 2019 г. общо в размер на 133, 20 лева, за 2021 г. общо в размер на 403,82 лева, за 2022 г. общо в размер на 939,50 лева и за 2023 г. общо в размер на 245,87 лева; 2/ за ДЗПО – УПФ: за 2019 г. общо в размер на 45,00 лева, за 2021 г. общо в размер на 136,43 лева, за 2022 г. общо в размер на 235,88 лева и за 2023 г. общо в размер на 83,06 лева.

Констатирано е, че във връзка с изплатените доходи по граждански договори от „Яна Груп“ ЕООД не са начислявани, внасяни и декларирани здравноосигурителни вноски. За лицата, на които от „Яна Груп“ ЕООД са изплатени доходи по граждански договори в размер, надвишаващ минималната работна заплата, и за които от дружеството не са внесени дължимите здравноосигурителни вноски, по реда на чл. 122-124а от ДОПК е определен осигурителен доход, върху който са изчислени дължимите вноски по периоди и размери, посочени в табличен вид на стр. 32-35 от РД. По години задълженията за здравноосигурителни вноски са, както следва: за 2018 г. общо в размер на 667,50 лева, за 2019 г. общо в размер на 472,68 лева, за 2020 г. общо в размер на 196,26 лева, за 2021 г. общо в размер на 285,48 лева, за 2022 г. общо в размер на 951,66 лева и за 2023 г. общо в размер на 132,90 лева.

За невнесените в срок задължения за данъци и ЗОВ са начислени съответните закъснителни лихви.

При задължителното административно обжалване на РА решаващият орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК /Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП/, възприемайки изцяло фактическите установявания на органите по приходите и направените от тях правни изводи, потвърждава РА изцяло.

В хода на настоящото съдебно производство като доказателства по делото са приети и приложени представените от жалбоподателя справки за дължим данък по ЗДДФЛ за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. и декларации от различни физически лица, в които е отбелязано, че същите са самоосигуряващи се лица и желаят да им се удържа и внася авансов данък за придобитите от тях през годината доходи.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предвид непредставянето от ревизираното лице на част от документите и справките във връзка с изплатените възнаграждения по граждански договори, относими към определянето на данъчните и осигурителните задължения на „Яна Груп“ ЕООД, правилно органите по приходите са приели, че е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК – липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. При това положение в тежест на оспорващия е да обори установените в хода на ревизията факти, тъй като при доказани основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК фактическите констатации в ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното – аргумент от чл. 124, ал. 2 от ДОПК. С тази доказателствена задача в случая „Яна Груп“ ЕООД, не се е справило.

На основание чл. 65, ал. 11, изречение първо от ЗДДФЛ данъкът, който работодателят е задължен да удържа по чл. 42, се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6. Предвид констатираното в хода на ревизията, че от „Яна Груп“ ЕООД не е деклариран и заплатен дължимият данък върху доходите от трудовите и приравнените на тях правоотношения на назначените от дружеството лица по трудови правоотношения за м.12.2018 г. в размер на 22,38 лева и за м.01.2019 г. в размер на 24,58 лева, деклариран с подадените от дружеството декларации обр. 6, правилно с РА, на основание чл. 42 от ЗДДФЛ, са определени задължения в посочените размери, върху които са начислени съответните лихви за невнасянето им в срок. По отношение на така определените данъчни задължения в жалбата не се релевират конкретни възражения, като при извършената от настоящия съдебен състав, в качеството му на съд по същество /аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК/, служебна проверка се установява, че задълженията са правилно установени по основание и по размер.

В случая между страните по делото не се спори и се установява от събраните по делото доказателства, че през ревизирания период „Яна Груп“ ЕООД е наемало физически лица по граждански договори, на които са изплащани възнаграждения съгласно сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ и справки по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Ревизираното дружество има качеството на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО по отношение на наетите лица, тъй като на основание чл. 7, ал. 6 от КСО за него възниква задължение за внасяне на осигурителни вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец.

На основание чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. По аргумент от чл. 157, ал. 6 и чл. 158 от КСО осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО и в същите срокове.

Дължимостта на здравноосигурителните вноски за лицата, работещи без трудово правоотношение, произтича от разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 3, б. а) – в) от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, според която здравноосигурителната вноска на осигуреното лице, определена по реда на чл. 29, ал. 3, се определя върху доход и се внася, както следва: за лицата, работещи без трудово правоотношение: а) ако не се осигуряват по реда на т. 1, 2 и 2а и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността; когато е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, осигуряването се извършва по реда на ал. 5; б) ако са осигурени по реда на т. 1 и 2а, осигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение; в) осигурителните вноски се внасят в съотношението по т. 1 от възложителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.

От анализа на цитираните разпоредби на КСО и ЗЗО се установява, че общото правило при полагане на труд без трудово правоотношение е, че се дължат вноски за социално и здравно осигуряване от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.

В случая жалбоподателят не оспорва, че е изплатил възнаграждения във връзка с възникнали по силата на сключени граждански договори между него и различни физически лица извънтрудови правоотношения, т.е. притежава качеството на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО. Изследвайки специфичните параметри на всяко конкретно правоотношение /таблиците на стр. 18-37 от РД/, органите по приходите са установили за всеки от ревизираните данъчни периоди по кои граждански договори са изплатени суми, които след приспадане на нормативно признатите разходи, надвишават размера на минималната работна заплата за страната, както и по кои от договорите лицата, на които е изплатен доходът, не са пенсионери. Последното обстоятелство е относимо към задълженията за ДОО и за ДЗПО – УПФ с оглед нормата на чл. 4, ал. 6 от КСО, съгласно която тези лица се осигуряват по свое желание, което следва да се декларира пред възложителя в сметката за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ. Видно от приложените по административната преписка сметки по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ такова желание за осигуряване не е изявено от лицата, придобили право на пенсия, на които е изплатен доходът, поради което правилно с РА по отношение на тези лица не са установени осигурителни задължения за ДОО и за ДЗПО – УПФ. След извършения анализ допълнителни задължения за осигурителни вноски за ДОО и за ДЗПО – УПФ са установени единствено във връзка с изплатените доходи по извънтрудови правоотношения, надвишаващи минималната работна заплата за страната за съответния период, на лицата, на които не е отпусната пенсия, което е в съответствие с относимите материалноправни норми на данъчното и осигурителното законодателство.

По аргумент от чл. 40, ал. 1, т. 3, буква „а“ от ЗЗО на задължително здравно осигуряване подлежат лицата, работещи без трудово правоотношение, които са получили доход, който след приспадане на нормативно признатите разходи, надвишава минималната работна заплата за страната. Това важи и за лицата полагащи труд по извънтрудово правоотношение, на които е отпусната пенсия, поради липсата в ЗЗО на разпоредба, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО. С оглед горното правилно органите по приходите са определили размера на дължимите от оспорващото дружество здравноосигурителни вноски единствено върху изплатените по граждански договори доходи, които след приспадане на нормативно признатите разходи, надвишават размера на минималната работна страната за съответния период.

Размерите на задълженията за ДОО и за ДЗПО – УПФ, както и за здравноосигурителни вноски, са изчислени правилно от органите по приходите и не се оспорват от жалбоподателя.

Предвид законоустановеността на задълженията за данъци и ЗОВ /аргумент от чл. 60, ал. 2 от Конституцията на Република България/ и императивния характер на нормите, които ги регламентират, лишено от основание се явява възражението на оспорващия търговец, че съгласно сключените граждански договори задължението за заплащане на данъци и осигурителни вноски е за наетите по тях физически лица. Недопустимо е вменено от императивни правни норми публично задължение да се дерогира чрез волеизявления на частноправни субекти, единият от които е данъчно задълженото лице.

Неоснователно е възражението в жалбата, че неправилно в РА е прието, че доходите са изплатени през месец декември на съответната година, тъй като работата по гражданските договори е почасова и възнаграждението се заплаща ежемесечно. Това твърдение противоречи на посоченото от ревизираното лице в писмените му обяснения, дадени в хода на ревизионното производство, според които възнаграждението не се изплаща от дружеството ежемесечно, а единствено през месец декември на текущата година, поради което се наемат предимно лица в пенсионна възраст. Освен това, поради липсата на данни за датите на изплащане на част от доходите, респ. за датите на изплащане на разликата, установена при съпоставката между документите за изплатени суми и справките по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, правилно органите по приходите са счели, че това се е случило в края на годината – през месец декември, което е и по-благоприятно за лицето при изчисляването на мораторна лихва върху невнесените в срок публични задължения.

Предвид изложените съображения съдът намира, че РА е законосъобразен, фактическите констатации в него кореспондират със събраните по делото доказателства, поради което жалбата следва изцяло да се отхвърли като неоснователна.

Съобразно изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да осъди жалбоподателя да заплати в полза на ответника сумата от 935,25 лв., изчислено на основание чл.161, ал.1 от ДОПК.

Водим от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата „Яна Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 21, ет. 14, ап. 79, срещу Ревизионен акт № Р-03000323006129-091-001/04.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 98/20.06.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения, както следва:

1. за данък по върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения: за д.п.м.12.2018 г. в размер на 22,38 лева – главница, и 12,53 лева – лихви; за д.п.м.01.2019 г. в размер на 24,58 лева – главница, и 13,55 лева – лихви;

2. за ДОО за осигурители: за д.п.м.12.2019 г. в размер на 133,20 лева – главница, и 61,06 лева – лихви; за д.п.м.12.2021 г. в размер на 403,82 лева – главница, и 103,10 лева – лихви; за д.п.м.03.2022 г. в размер на 143,19 лева – главница, и 31,50 лева – лихви; за д.п.м.04.2022 г. в размер на 132,09 лева – главница, и 27,95 лева – лихви; за д.п.м.12.2022 г. в размер на 664,22 лева – главница, и 94,71 лева – лихви; за д.п.м.06.2023 г. в размер на 125,99 лева – главница, и 10,58 лева – лихви; за д.п.м.08.2023 г. в размер на 119,88 лева – главница, и 7,36 лева – лихви;

3. за ДЗПО – Универсален пенсионен фонд за осигурители: за д.п.м.12.2019 г. в размер на 45,00 лева – главница, и 20,63 лева – лихви; за д.п.м.12.2021 г. в размер на 136,43 лева – главница, и 34,83 лева – лихви; за д.п.м.03.2022 г. в размер на 48,38 лева – главница, и 11,14 лева – лихви; за д.п.м.04.2022 г. в размер на 44,63 лева – главница, и 9,91 лева – лихви; за д.п.м.12.2022 г. в размер на 142,88 лева – главница, и 21,85 лева – лихви; за д.п.м.06.2023 г. в размер на 45,56 лева – главница, и 4,01 лева – лихви; за д.п.м.08.2023 г. в размер на 40,50 лева – главница, и 2,91 лева – лихви;

4. за здравно осигуряване за осигурители: за д.п.м.12.2018 г. в размер на 667,50 лева – главница, и 373,65 лева – лихви; за д.п.м.12.2019 г. в размер на 472,68 лева – главница, и 216,67 лева – лихви; за д.п.м.10.2020 г. в размер на 63,00 лева – главница, и 23,54 лева – лихви; за д.п.м.12.2020 г. в размер на 133,21 лева – главница, и 47,52 лева – лихви; за д.п.м.12.2021 г. в размер на 285,48 лева – главница, и 72,89 лева – лихви; за д.п.м.03.2022 г. в размер на 77,40 лева – главница, и 17,83 лева – лихви; за д.п.м.04.2022 г. в размер на 71,40 лева – главница, и 15,85 лева – лихви; за д.п.м.06.2022 г. в размер на 73,80 лева – главница, и 15,13 лева – лихви; за д.п.м.07.2022 г. в размер на 70,80 лева – главница, и 13,91 лева – лихви; за д.п.м.12.2022 г. в размер на 658,26 лева – главница, и 100,67 лева – лихви; за д.п.м.06.2023 г. в размер на 68,10 лева – главница, и 6,42 лева – лихви; за д.п.м.12.2023 г. в размер на 64,80 лева – главница, и 4,65 лева – лихви.

ОСЪЖДА „Яна Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 21, ет. 14, ап. 79, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, сумата в размер на 935,25 /деветстотин тридесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.