РЕШЕНИЕ
№. 703/13.4.2020г.
гр. Пловдив, 13.04. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М.Г. и
участието на прокурора Т. П., като разгледа докладваното от съдия
ПЕТЪР
КАСАБОВ к.н.а.х дело № 27 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от И.Я.М., ЕГН **********,***, чрез адвокат Й.Н.,
срещу решение № 1872 от 17.10.2019 г., постановено по а.н.д № 4884 по описа за
2019 г., на Районен съд - Пловдив, XXIII - ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление №
07/13.04.2018г. на началника на Първа РСПБЗН към РДПБЗН - гр. Пловдив, с което
на И.Я.М. са наложени две административни наказания “глоба” в размер по 200лв. и четири административни
наказания, “глоба” в размер по 500лв. за
шест нарушения по чл.140 т.1 от ЗМВР.
В жалбата се излагат съображения за неправилност
на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдебният акт
е лишен от мотиви. Сочи се като съществен пропуск на съда да състави доклад по
делото, с който да разпредели доказателствената тежест между страните. Твърди
се, че не са обсъдени възраженията на оспорващия. Поддържа се, че НП е издадено
въз основа на АУАН, който не е връчен на касатора, а
самото постановление е съобщено със значително закъснение. Сочи се, че
наказващият орган не е описал ясен състав на нарушения и обстоятелствата, при
които се твърди да са извършени. Претендира се
отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него
наказателно постановление.
3. Ответникът по
касационната жалба – Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“
- Пловдив, представляван от началника на РСПБЗН – г. инспектор В.Т.Д.,
изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение,
че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу
НП № 07/13.04.2018г. на началника на
Първа РСПБЗН към РДПБЗН - гр. Пловдив. Наказателното постановление е издадено
въз основа на АУАН № 7/22.02.2018 г., съставен от М.Х.М.– на длъжност инспектор
„ДПК и ПД“ в Първа РСПБЗН – Пловдив към РДПБЗН – Пловдив.
Обективираните в акта констатации се свеждат до
следното:
На 21.02.2018г. И.Я.М., като управител на УМБАЛ „Пълмед“ ООД е допуснал: 1) експлоатация на блок Б на обекта
без изправна пожароизвестителна система, като е
премахната пожароизвестителната централа, която
система е активна мярка за пожарна безопасност – нарушение по чл.140 т.1 от ЗМВР във връзка с чл.28 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г.; 2) експлоатацията на
предвидените като офисни помещения на шести етаж (кота
+16,75 м.) от блок А не по предназначение, съгласно съгласуваните проекти, да
се експлоатират като отделение за съдова хирургия с болнични стаи, без осигурени
защитени зони на етажа – нарушение по чл.140 т.1 от ЗМВР във връзка с чл.34
ал.1 т.1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. във връзка с чл.46 ал.1 т.2 от
Наредба № Iз-1971 от
29.10.2009г.; 3) заключване на евакуационната врата към северното стълбище на
отделението по ортопедия и травматология на трети етаж в блок Б – нарушение по
чл.140 т.1 от ЗМВР във връзка с чл.34 ал.1 т.2 от Наредба №
8121з-647/01.10.2014г.; 4) експлоатация на пети етаж в блок Б (кардиология),
без да се поддържа в техническото състояние, при което е въведен в експлоатация,
а именно без врати отделящи защитените зони на етажа, съгласно съгласуваните
проекти – нарушение по чл.140 т.1 от ЗМВР във връзка с чл.14 ал.1 от Наредба №
8121з-647/01.10.2014г. във връзка с чл.46 ал.1 т.2 от Наредба № Iз-1971 от
29.10.2009г.; 5) експлоатация на четвърти етаж в блок Б (хирургично отделение),
без да се поддържа в техническото състояние, при което е въведен в
експлоатация, а именно без врати отделящи защитените зони на етажа, съгласно
съгласуваните проекти – нарушение по чл.140 т.1 от ЗМВР във връзка с чл. 14
ал.1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. във връзка с чл.46 ал.1 т.2 от Наредба
№ Iз-1971 от
29.10.2009г.; 6) експлоатация на трети етаж в блок Б (ортопедично отделение),
без да се поддържа в техническото състояние, при което е въведен в
експлоатация, а именно без врати отделящи защитените зони на етажа, съгласно съгласуваните проекти – нарушение по чл.140
т.1 от ЗМВР във връзка с чл. 14 ал.1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. във
връзка с чл.46 ал.1 т.2 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009г.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия
орган, който на осн. чл.265 ал.1 от ЗМВР е наложил на
нарушителя
глоби по 200 лв. за
нарушенията по т.1 и т. 3 и по 500 лева за нарушенията по т.2,4,5 и 6.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителят който в показанията си потвърждава изложеното в акта.
8. При така
установената фактическа обстановка районният съд е приел че нарушенията са
установени безспорно от субективна и обективна страна без да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото
наказателно постановление. Съдът не е намерил и основания за намаляване размера
на наложените наказания.
ІV. За правото:
9. Според чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон не
е предвидено друго, в производството пред съда по разглеждане на
жалби срещу наказателни постановления се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния
кодекс. Правилата на част IV – та от НПК не съдържат изрично изискване към съда по
разпределяне на доказателствената тежест между страните, тъй като по аргумент
от чл. 103, ал. 1 от НПК тежестта да се докаже обвинението по административнонаказателните дела винаги е върху наказващия
орган. От друга страна съдът не е задължил
оспорващия да ангажира доказателства относно факти и обстоятелства, които не са
поставени в негова тежест. В този аспект липсата
на разпореждане на районния съд за разпределение на тежестта на доказване не
създава съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, което да е преградило възможността за защита на
жалбоподателя.
10. Неоснователно
е и възражението, че цитираният в наказателното
постановление АУАН № 7 от 22.02.2018г. не е връчван на нарушителя. Оспорващият не
отричан обстоятелството, че му е връчен АУАН с бланков сериен номер 0018701, на
който наказващия оран е дал регистрационен № 7 от 22.02.2018г. Именно този акт
е приложен по преписката и върху него нарушителят е удостоверил с подпис
връчването и липсата на възражения по отразената в него фактическа обстановка.
11. Не могат да бъдат споделени и
възраженията за неяснота в описанието на нарушенията и обстоятелствата, при
които са извършени. Както в АУАН, така и в НП всяко от шестте нарушения е
описано отделно с присъщите му обстоятелства и фактическа обстановка. Правилата
на чл.46 ал.1 т.2 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009г. (обн.,
ДВ, бр. 96 от 04.12.2009 г.) и
чл. 14 ал.1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. (обн., ДВ, бр. 89 от 28.10.2014 г.)
поставят задължение за строежите,
които са от подклас на функционална пожарна опасност Ф1.1 (извън тези по т. 1) със застроена площ над 500 m2
или с повече от 50 легла, да са предвидени най-малко две защитени
(безопасни) зони с възможност за поетажно преместване
на хората при пожар или авария от едната в другата зона. След въвеждане в
експлоатация обектите следва да се поддържат в техническото състояние, при
което са въведени в експлоатация, и в съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация.
Според чл. 28 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. пасивните и активните мерки за защита и
приетите технически решения за осигуряване на пожаробезопасната
експлоатация на обекта се поддържат в изправно състояние през целия
експлоатационен срок на обекта с оглед спазване на изискванията на нормативните
актове и техническите спецификации за безопасност при пожар.
Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. по време на експлоатация не се разрешава
заключване (блокиране в затворено положение) на вратите по пътищата за
евакуация от обекти в работно време и в извънработно време, когато в тях
пребивават хора, с изключение на затвори, психиатрични заведения и др. под.
По правилото на чл. 140, т.1 от ЗМВР за
осигуряване на пожарната безопасност и защитата при бедствия държавните органи,
юридическите лица и гражданите са длъжни да
спазват установените правила и норми за пожарна безопасност и защита при
бедствия, както и специфичните правила за съответните обекти и населени места,
и да оказват съдействие на органите за пожарна безопасност и защита на
населението.
Между страните не се
формира спор относно качеството на оспорващия като управител на УМБАЛ „Пълмед“
ООД, както и за класа на функционална пожарна опасност на обектите, в които е извършена проверката.
Безспорно е също, че проверката е за текущ контрол относно ползването на вече
въведени в експлоатация обекти. При това положение съдържанието на проектната
документация не е определящо за правилната квалификацията на нарушенията. Дори
и такива да липсва или да не отговаря на нормативите за пожарна безопасност,
това обстоятелство има отношение към фазата на проектиране и строителен контрол.
Задълженията за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на вече
въведен обект изхождат от конкретни законови разпоредби, а не от строителните
книжа за обекта. Иначе казано дори и в тези книжа да не са предвидени нужните
превантивни механизми за противопожарна защита, това не освобождава визираните
в чл.265 ал.1
от ЗМВР лица от носенето на
административнонаказателна отговорност.
В случая, наказващият
орган ясно е очертал действията, с които са допуснати нарушенията - експлоатация
на обекти без изправна пожароизвестителна система;
експлоатация на обекти не по предназначение и без осигурени защитени зони на
етажа; експлоатация на обекти без врати отделящи защитените зони на етажа;
заключване на евакуационна врата. Дадената фактическа и правна квалификация на
деянията съдържа нужната пълнота от информация за нарушителя, поради което
правото му да разбере обвинението и да организира защитата си не е засегнато. В
тази насока е неоснователно и възражението относно процедурата по връчване на
наказателното постановление. Без оглед на датата на съобщението оспорващият е
реализирал правото си на защита по съдебен ред, поради което не е налице
твърдяното нарушение.
12. Съобразно разпоредбата на чл.18 от ЗАНН за всяко установено нарушение правилно е наложено отделно административно
наказание, определено по вид съобразно субекта на отговорността, но при
неправилен размер по т. 2, 4, 5 и 6 от наказателното постановление. Според чл.265
ал.1 от ЗМВР ръководителите на държавни органи, организации и юридически лица и
гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в този закон
или в подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказват с глоба от
200 до 2000 лв. В случая за всяко от извършените нарушения е определена глоба,
която по т. 1 и т. 3 е в минимален размер, а по т.2, 4, 5 и 6 в размер над
минималния.При определяне размера на наложените глоби наказващият орган не
извършена преценка за тежестта на нарушенията и не е съобразил факта, че са
допуснати за пръв път. В този аспект жалбата се явява частично основателна, макар
и по съображения, извън повдигнатите касационни възражения. По реда на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН поредността на нарушението и липсата на вреден резултата следвала
да бъдат отчетени при определяне размера на наказанието. При липсата на
утежняващи вината обстоятелства, определянето на наказания над минималния
размер за нарушенията по т.2, 4, 5 и 6 се явява необосновано и засяга правната
сфера на нарушителя в степен над – необходимата за постигане целите по чл. 12
от ЗАНН. Глобите в размер на 500 лева следва да бъдат редуцирани до минималния
размер от 200 лева за всяко от нарушенията по т.2, 4, 5 и 6. Така определената
санкция ще кореспондира с целите на административното наказване без да се
достига до прекомерно и необосновано засягане на правната сфера на нарушителя, като
се гарантира, че ще го предупреди и превъзпита към спазване на установения
правен ред и ще се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани.
13. За пълнота
следва да се отбележи, че по делото не се твърдят, нито са налице
обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
Обстоятелството, че нарушението е първо не е достатъчно, за да се обоснове
неговата маловажност, доколкото същото не разкрива белезите на "маловажен
случай", т.е на такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
13. Страните не
са отправили претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което
произнасяне в тази насока не се дължи.
15. От
изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление, без да
извърши горната преценка, районният съд е произнесъл допустимо, но неправилно
решение, което следва да бъде отменено, а наказателното постановление -
изменено.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1872 от 17.10.2019
г. на Районен съд Пловдив, постановено по АНД 4884 по описа на същия съд за 2019 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
07/13.04.2018г. на началника на Първа РСПБЗН към РДПБЗН - гр. Пловдив в частта
на наложените наказания „глоба” по т.2, 4, 5 и 6 като намалява размера
им от 500 лева на 200 лева за всяко нарушение.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 07/13.04.2018г. на началника на
Първа РСПБЗН към РДПБЗН - гр. Пловдив в частта на наложените наказания „глоба”
по т. 1 и т. 3.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.