Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На пети декември две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 4567 по описа за
2019 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т.б.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** против
Наказателно постановление № 03 – 010689 от 12.12.2018г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с
което на дружеството -жалбоподател е било наложено административно
наказание „имуществена
санкция”
в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 416, ал.5, вр. с чл. 415в, ал.1 КТ за допуснато нарушение
на чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.2 и 3 КТ.
В жалбата се
твърди, че процесното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като описаните в него факти не съответствали на приетата правна
квалификация, като освен това не ставало ясно защо за дата на нарушението е
била приета датата 01.06.2018г. неясно било и защо размера на наложената
санкция бил по-голям от минималния. Поради посоченото се моли за цялостна
отмяна на издаденото НП, евентуално за намаляване на размера на санкцията.
В съдебно
заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата, а по същество твърди, че НП е издадено за
това, че работодателят не е заплатил дължимото трудово възнаграждение на конкретен
служител, като за да бъде заплатено същото то е следвало преди всичко да бъде
начислено.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През месец ноември на 2018 год.
по повод подаден сигнал в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна служители на
инспекцията извършили проверка в обект на „Т.б.“ ООД, ***.
На място била оставена призовка, в която били описани подлежащите
на представяне документи, като след представянето им било установено, че на
лицето Лазар Илиев Лазаров, работещ на длъжност „пазач“ не му е начислявана
минимална работна заплата, която е определена в Постановление на МС за 2018
год. за месец април 2018г.
На лицето е начислявана основна работна заплата в размер
на 439 лева, а през 2018 година минималната работна заплата е била определена с
Постановление в размер на 510 лева.
Едва през месец октомври на лицето е връчено допълнително
споразумение за увеличение на заплатата на 510 лева.
В Правилника за вътрешния трудов ред е записано, че
заплатите се изплащат до края на месеца следващ месеца на дължимото, а именно до
31.05.2018г., като от 01.06.2018г. е било преценено,ч е работодателят е
извършил процесното нарушение.
В хода на проверката била представена Заповед от началото
на 2018 година, в която работодателя посочил, че във връзка с изменението на
минималните осигурителни доходи за 2018 година изменя и заплати в тези размери,
но въпреки това същите били под изискуемия минимум.
За констатираното нарушение бил съставен АУАН, като до
приключване на проверката разликата във възнаграждението била заплатена, поради
което и с издаденото НП била приложена разпоредбата на чл. 415в КТ.
В съдебно заседание бе разпитана в качеството на свидетел
актосъставителката Р.Н.П.. От нейните свидетелски показания, които съдът кредитира
като обективни се разкри от фактическа страна механизмът на описаните от
фактическа страна положения.
Гореизложеното се установява от събраните в съдебно
заседание гласни доказателствени средства и приобщените по делото писмени
доказателства. Съдът ги кредитира изцяло като взаимно допълващи се и непротиворечиви.
При така установеното от фактическа страна, съдът намери за установено от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока на
обжалване от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Директора на Дирекция Инспекция на труда-Варна съгласно представена по
делото заповед.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като
съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото
наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.
Административно-наказващият орган е описал нарушението, квалифицирал е същото
от материално-правна страна, респективно е посочил правното основание за
ангажиране на обективната отговорност на „Т.б.“ ООД.
Съдът счита, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно.
С наказателното постановление на въззивното
дружество е наложена санкция за извършено нарушение на чл.128 т.2 във връзка с чл.270 ал.2 и ал.3 от
Кодекса на труда за това, че не е изплатило в уговорения срок трудовото
възнаграждение на Лазар Илиев Лазаров за месец април 2018 година.
Разпоредбата на
чл.128 т.2 от Кодекса на труда задължава работодателя да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените
срокове. Съгласно чл.270 ал.2 от Кодекса на труда трудовото възнаграждение се
изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е
уговорено друго, а според ал.3 на същия член трудовото възнаграждение се
изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по
писмено искане на работника или служителя – на негови близки или се превежда в
банка.
От обективна страна състава на това нарушение изисква
деецът да има качеството на работодател спрямо конкретно лице и да не е
изплатил трудовото му възнаграждение в установения срок.
В случая в хода на съдебното следствие по безспорен начин
бе установено, че към момента на проверката въззивното
дружество е имало качеството на работодател спрямо Лазар Илиев Лазаров, който
към този момент е осъществявал трудови функции като пазач. В тази насока са
приложените писмени доказателства.
От цитираните по-горе писмени и устни доказателствени
средства по категоричен начин се установява, че към 01.06.2018 г. „Т.б.“ ООД в
качеството на работодател не е изплатило в уговорения срок договореното трудово
възнаграждение за извършена работа през месец април 2018 година на лицето Лазар
Илиев Лазаров изпълняващ длъжността пазач.
С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че въззивното дружество е извършило нарушението, за което му е
било повдигнато обвинение и това е доказано по безспорен и категоричен начин.
Като отчете, че в наказателното постановление липсват
каквито и да било мотиви досежно размера на наложеното наказание от една страна
и от друга страна, като отчете, че до приключване на проверката на Лазаров е
било изплатено полагащото му се трудово възнаграждение и се касае за първо нарушение
на жалбоподателя, съдът прие, че така наложеното наказание следва да се
редуцира до предвидения в закона минимум.
Установените по делото факти не покриват хипотезата на
чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид. Безспорно са произтекли
вредни последици за работника, който е бил лишен от възможността да се ползва
от пълния размер на трудовото си възнаграждение за известен период от време.
Що се отнася до конкретния
размер на наложената санкция предвид обстоятелството, че по делото няма данни
дружеството да е било санкционирано и преди за допуснати нарушения на трудовото
законодателство съдът намира, че наложената имуществена санкция следва бъде
редуцирана до законоустановения минимум от 100 лева.
Така мотивиран и на
основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 010689 от 12.12.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна, с което на „Т.б.“ ООД е било наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 300
/триста/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 416, ал.5, вр. с чл.
415в, ал.1 КТ за допуснато нарушение на чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.2 и 3 КТ,
като НАМАЛЯВА наложената имуществена
санкция на 100 лева /сто лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето
му пред Административен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: