РЕШЕНИЕ
№ 421
гр. Русе, 15.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в
публично съдебно заседание на двадесет и шестнадесети декември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА
КАН дело № 386 по описа за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София против Решение № 260044/31.08.2020 г. на
Районен съд – Русе, постановено по АНД № 941/2020 г., с което е отменено
Наказателно постановление № 010464/29.04.2020 г., издадено от Началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София, с което на М.Г.М. ***, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал. 3 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 139, ал. 6 от същия
закон и е постановено заплащане на такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за
пътищата (ЗП) в размер на 10 лева на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП и чл. 4
от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние (за краткост само Наредбата за
таксуване на ППС) във връзка с чл. 25 от Тарифата за таксите, които се събират
от АПИ.
Твърди се в жалбата
незаконосъобразност на оспореното съдебно решение поради нарушение на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Наведени са
доводи за неправилност на правните изводи на въззивния съд, като се поддържа
становище, че събраните в хода на делото доказателства безспорно установяват
извършеното административно нарушение, за което е санкциониран касационния
ответник, включително и по отношение на субективната страна на нарушението.
Възраженията, подробно развити в жалбата се поддържат и в хода на делото по
същество, както и в представени по делото писмени бележки.
Иска се от съда да отмени решението
на районния съд и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено
наказателното постановление.
Касационният ответникът – М.Г. М.,
чрез пълномощника си адв. З., във възражение по касационната жалба, в хода на
делото по същество и в допълнително депозирани писмени бележки, оспорва
касационната жалба като неоснователна. Пледира решението на Районния съд да
бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените пред касационната
инстанция разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава становище за неоснователност на жалбата, поради което решението на
РРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото
производство решение, Русенският районен съд е приел, че в процесния случай в
хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение като не са изследвани и безспорно доказани спорните в
производството обстоятелства относно виновното поведение на наказаното лице.
Съдът е приел, че липсва субективният елемент от фактическия състав на
административното нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, при което
незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя във въззивното производство. Тези констатации и изводи са дали
основание на районния съд да отмени като незаконосъобразно оспореното пред него
наказателно постановление.
Настоящата инстанция счита, че решението на
въззивния съд е правилно и законосъобразно и не страда от сочените от касатора
пороци. Административният съд споделя напълно изводите на въззивната инстанция
и счита възраженията на касационния жалбоподател за неоснователни.
Административнонаказателната отговорност на
касационния ответник е ангажирана на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, според
който водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.
Съставът на това административно нарушение кореспондира с предвиденото в чл.
139, ал. 6 от ЗДвП задължение на водача на пътно превозно средство преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата
по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е
дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е
заплатена от трето лице.
По делото няма спор, че наказаното лице е
управлявало на посочените в АУАН и НП дата и час моторно превозно средство по
път, за използването на който се дължи винетна такса. Няма спор също така, че
непосредствено преди проверката (10-15 минути по-рано) водачът е заплатил
винетна такса в търговски обект – бензиностанция ОМВ като обаче в издадената му
разписка за електронна винетка регистрационният номер на автомобила е изписан
погрешно – с една сгрешена буква. В хода на административнонаказателното
производство във връзка с направено от нарушителя възражение, че се касае за
техническа грешка допусната от служителя в търговския обект, извършил продажбата
на електронната винетка, наказващият орган е изискал от М.М. да представи
декларацията, която е попълнил при закупуване на винетката. Тъй като такава не
била представена административно наказващият орган, позовавайки се на
разпоредбите на чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за таксуване на ППС, е приел,
че номерът на автомобила е неправилно деклариран и отговорност за това следва
да носи водачът, при което е издал и оспореното наказателно постановление.
Както пред въззивния съд, така и пред настоящата инстанция, касаторът
обосновава тезата си с основните принципи на правото, че незнанието на закона
не оправдава нарушителя, както и че никой не може да черпи права от собственото
си неправомерно поведение. В тази връзка се твърди, че водачът на процесното
МПС е следвало още в търговския обект да се убеди в правилното въвеждане на
данните на регистрационния номер на автомобила при предоставянето му на
разписката за електронна винетка, както и да извърши проверка за наличие на
валидна винетка преди предприемане на управлението на превозното средство по
път, за който се изисква заплащане на винетна такса.
Съгласно чл. 10а, ал. 3 от ЗП винетната
такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство
след деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно
средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му.
Като продължение на тази нормативна уредба в чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата
за таксуване на ППС е предвидено, че при заплащане на винетната такса
собственикът или ползвателят декларират регистрационния номер на пътното
превозно средство, категорията му и периода на валидност на винетната такса
съгласно периодите, посочени в чл. 4, ал. 2, като същата важи само за пътното
превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от
съответното лице. Отговорността при неправилно декларирани данни относно
регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода
на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя,
като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно
средство не е заплатена дължимата винетна такса.
От съвкупният анализ на цитираните правни
норми могат да се направят изводи в няколко посоки. На първо място, че
законодателят не е регламентирал редът, по който собственикът или ползвател на
ППС следва да декларира релевантните за закупуване на електронна винетка
обстоятелства, сред които е и регистрационният номер на автомобила. Както и сам
касатора посочва в касационната жалба, това може да става устно или писмено или
дори чрез действие – предоставяне на регистрационния талон на автомобила. На
следващо място от разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата за таксуване на ППС
е видно, че собственикът или ползвател на ППС носи отговорност при неправилно
декларирани данни. Изложеното означава, че отговорността е пряка последица
именно от неправилното деклариране, което е и основният релевантен факт, който
следва да бъде установен. Тук следва да се посочи, че докато при устно или писмено
деклариране по чл. 10а, ал. 3 от ЗП, респективно чл. 5, ал. 2 от Наредбата за
таксуване на ППС е възможно да е налице неправилно деклариране, то при
представяне на регистрационния талон на автомобила такова неправилно
деклариране на регистрационния номер на автомобила от страна на водача е
обективно невъзможно.
В настоящия случай въобще не е изследвано
от АНО каква технология на деклариране по чл. 5, ал. 2 от Наредбата е възприета
в конкретния търговски обект, респективно налице ли е неправилно деклариране от
страна на наказаното лице (независимо под каква форма), което да е предпоставка
за ангажиране на отговорността му.
Настоящата инстанция напълно споделя
мотивите на районния съд за липса на субективния елемент от състава на
административното нарушение по чл. 179, ал. 3 вр. чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. По
делото липсват каквито и да е данни деянието, за което санкциониран
касационният ответник, да е извършено умишлено. Безспорно, както твърди и
касатора, в посочените норми не се изключват деянията, извършени по
непредпазливост, но наличието на непредпазливост като форма на вината също
следва да бъде доказано, а в конкретния случай от данните по делото не може да
се обоснове такъв извод. Съгласно чл. 11, ал. 3 от НК, приложим в
административнонаказателните производства на основание чл. 11 от ЗАНН, деянието
е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил
да ги предотврати. В конкретния случай наказаното лице е следвало да знае
задължението си по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП за закупуване на винетка преди
започване на управление на МПС по път, за който се изисква такава, както и
последиците от неизпълнението на това задължение, а именно налагане на
административно наказание. Тук следва да се посочи, че именно в изпълнение на
това си задължение касационният ответник е закупил процесната електронна
винетка, в която е налице сгрешена буква в регистрационния номер на автомобила.
Водачът не е бил могъл и не е бил длъжен да предвиди, че при предоставяне на
регистрационния талон на търговеца, продаващ винетката, регистрационният номер
на автомобила ще бъде въведен от служителя погрешна. Тук следва да се посочи,
че в конкретния случай не може да бъде споделено възражението на касатора, че
наказаното лице е можело и следвало да провери данните в предоставената му
разписка за електронна винетка. Видно от данните в тази разписка и
придружаващия я фискален касов бон, същата е съставена след извършеното
плащане, при което не е възможно да бъде коригиран погрешно въведеният номер на
автомобила. Напълно лишени от житейска логика и само с оглед защита тезата на
касатора са твърденията, че касационният ответник е можел, в смисъл на е бил
длъжен, да извърши проверка по интернет за наличие на валидна винетка за
управлявания от него автомобил. При положение, че М. е закупил такава
непосредствено преди да предприеме управлението на автомобила по път, за който
се изисква винетка, липсва каквато и да е нормална видима причина той да
извършва такава проверка.
В обобщение не
може да бъде споделена като относим към случая аргумент, тезата на касатора, че
„за валидно плащане на винетна такса от значение е единствено въвеждането на
коректни данни по отношение на автомобила, с който ще бъде използвана платената
пътна мрежа и законодателят изрично е предвидил, че при неправилно декларирани
данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата
винетна такса и отговорността е на водача“. Тази теза е принципно правилна, но
както вече се посочи в настоящия случай не е безспорно установено, че е налице
неправилно деклариране на данни от страна на касатора, за което той да носи
отговорност.
В обобщение на всичко изложено и след
извършена служебна проверка за валидността и допустимостта на оспореното в
настоящото производство решение на районния съд, касационната инстанция намира,
че решението, е валидно, допустимо и напълно съответстващо на материалния
закон, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН в редакция ДВ, бр. 94 от 2019 г., в полза на касационния
ответник следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв. за заплатено в
брой адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна защита и съдействие
№ 002815/14.12.2020 г. (л.20).
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260044/31.08.2020 г. на Районен съд – Русе, постановено по АНД № 941/2020 г., с
което е отменено Наказателно постановление № 010464/29.04.2020 г., издадено от
Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ – София.
ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура“ –
София за заплати на М.Г.М. ***, ЕГН **********, сумата от 300,00 (триста) лева
разноски пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.