№ 13733
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110132680 по
описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД осъждане на следните
лица да заплатят на „*** ЕАД следните суми:
К. О. С.: сумата от 35.20 лева, представляваща цена на потребена в периода от
01.05.2018г. до 30.08.2018г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 185,
находящ се в гр. София, ж. к. „****“, бл. 145 В, вх. Г, ет. 10, ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 17.06.2022г. до окончателно изплащане на задължението,
както и сумата от 6.84 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената
на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 09.09.2021г.;
В. О. С.: сумата от 35.20 лева, представляваща цена на потребена в периода от
01.05.2018г. до 30.08.2018г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 185,
находящ се в гр. София, ж. к. „****“, бл. 145 В, вх. Г, ет. 10, ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 17.06.2022г. до окончателно изплащане на задължението,
както и сумата от 6.84 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената
на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 09.09.2021г.
Ищецът „*** ЕАД твърди, че през исковия период между него и ответниците в
качеството им на собственици на горепосочения недвижим имот е съществувало
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия
доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответниците не
изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения
ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и
цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите
общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя
към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със
стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че
1
съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който
е потрбена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху
цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния
отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочения
срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в забава, поради което и на
основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за
забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от името на ответника К. О. С., с който предявените срещу него искове се оспорват
поради недоказаност през исковия период същият да е бил собственик или вещен ползвател
на процесния имот, както и на размера на процесните задължения, като се оспорва в тази
връзка доказателствената стойност на представените с исковата молба документи. В
условията на евентуалност е релевирано възражение за погасяване на процесните
задължения по давност.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от ответника В. О. С..
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото
за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „*** ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/
основание всеки от ответниците да отговаря за сочените от ищеца части от общия дълг.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
От надлежно приобщения като писмено доказателство и неоспорен Нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот № 77, том IV, рег. № 5657, дело № 515 от 2018г. се
установява, че на 10.08.2018г. ответниците В. О. С. и К. О. С. са продали притежавания от
тях при равни квоти- по ½ идеална част, процесен недвижим имот, представляващ
апартамент № 185, находящ се в гр. София, ж. к. „****“, бл. 145 В, вх. Г, ет. 10. С оглед на
това, при съобразяване на липсата на данни в обратен смисъл, както и на посочените в
нотариалния акт документи, въз основа на които нотариусът при сключване на договора е
установил принадлежността на правото на собственост върху имота към правните сфери на
продавачите, следва да се приеме за установено, че от началото на исковия период-
2
01.05.2018г., до датата, предшестваща настъпването на вещнопрехвърлителното действие на
коментираната сделка- 09.08.2018г., ответниците са се легитимирали като собственици на
процесното жилище, а с това съобразно дефинитивната норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ- като
потребители на доставяната до него топлинна енергия, материално отговорни за заплащане
на цената й съобразно дела си в съсобствеността.
Установява се от надлежно приобщените писмени доказателства- договор от
17.12.2000г. с предмет извършване на дяловото разпределение в сградата, в която се намира
имотът, протоколи от проведени общи събрания на етажните собственици в тази сграда за
избор на дружества за дялово разпределение в СЕС, представените от третото лице- помагач
на ищеца документи за извършвано дялово разпределение, че имотът, във връзка с който
ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост,
която през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от третото лице- помагач на ищеца
„Бруната“ ООД.
Реалното изпълнение на задължението на търговеца да достави соченото от него
количество топлинна енергия, както и стойността й за исковия период се установяват от
представените от третото лице- помагач на ищеца и неоспорени писмени доказателства-
изравнителни сметки и документ за главен отчет, касаещ отоплителния сезон, част от който
е процесният период, като следва да се отбележи, че този отчет е подписан за потребител,
което по своята правна същност съставлява признание на неизгоден за страната факт с
правно значение- че през исковия период жилището е било топлоснабдено, като до него е
доставяна топлинна енергия в сочения в отчета обем.
Ето защо и при липсата на други доводи срещу начина на формиране и стойността на
цената на предоставената до процесния имот през исковия период- от 01.05.2018г. до
30.08.2018г., топлинна енергия, следва да се приеме за установено, че стойността й за този
период възлиза на претендираната сума от общо 70.40 лева. Определена от съда по реда на
чл. 162 ГПК въз основа на данните, съдържащи се в представените от подпомагащата ищеца
страна документи за дялово разпределение, цената на топлинната енергия за периода, за
който се установи ответниците да са били собственици на имота, респ. потребители на
топлинна енергия- от 01.05.2018г. до 09.08.2018г., възлиза на сумата от 58.08 лева.
При тези съображения и при липсата на оспорване от страна на ответника В. С. на
съществуването на материалноправните предпоставки за основателност на предявения
срещу него иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ същият следва
да бъде уважен за сумата от 29.04 лева и за периода от 01.05.2018г. до 09.08.2018г., а за
разликите до пълните предявени размер и период следва да бъде отхвърлен.
От името на ответника К. С., от друга страна, своевременно- с отговора на исковата
молба, е заявено възражение за погасяване на задълженията му по давност, което, разгледано
по съществено, съдът намира за основателно по следните фактически и правни
съображения:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, съдържащи се в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК „периодично“ по смисъла на
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с
едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно
изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на
3
определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той
да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения,
имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт
/прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.
Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава
посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като
периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „*** ЕАД приложима
се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като
началният момент, от който започва течението на този давностен срок е изискуемостта на
всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената топлинна енергия и на
цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинната
енергия, доставена в периода от 01.05.2018г. до 30.08.2018г., през който отношенията между
страните по продажбеното правоотношение са били регламентирани съобразно Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „*** ЕАД на потребители за битови нужди, в
сила от м. 07.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно
начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното количество
топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а
съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период (месечен по
ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като обезщетение за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи условия
обезщетение за забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се извършва
месечен реален отчет на потребеното количество топлинна енергия, или върху сумата по
изравнителната сметка, когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е
извършен в края на отоплителния сезон.
Съгласно нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. А съгласно § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Така, при съобразяване на периода, за който се претендира заплащане стойността на
предоставената топлинна енергия, на приложимите в случая общи условия на
4
топлофикационното дружество, както и на цитираните разпоредби от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, и на § 13 от ЗИД на Закона за
здравето, предвиждащи специална хипотеза на спиране течението на давностните срокове за
периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., съдът намира, че вземанията на ищеца от ответника
К. С. за погасени по давност за целия процесен период. Така, за последното включено в
исковия период месечно задължение- това за м. 08.2018г., погасителната давност е изтекла
на 22.12.2021г.- три години два месеца и седем дни (през които два месеца и седем дни
съгласно разясненията по- горе е спряло течението на давността) след настъпване на
изискуемостта му съобразно правилата на приложимите в случая общи условия на ищеца от
2016г., т. е. почти шест месеца преди подаване на исковата молба в съда.
Поради това предявеният срещу К. С. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. чл. 153 ЗЕ следва да бъде изцяло отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Страните не спорят, а и се установява от приобщените като писмени доказателства
документи за дялово разпределение, че за процесния имот топлинната енергия е начислявана
по прогнозен дял, като в края на едногодишния отчетен период е издавана изравнителна
сметка, поради което в случая приложимо се явява цитираното по- горе правило на чл. 32,
ал. 3 от общите условия на ищеца, в сила от 2016г., предвиждащо съставяне на изравнителна
сметка, а въз основа на нея- на обща фактура за отчетния период. Спрямо общата фактура по
чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016г., обаче, разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от същите не би
могла да се приложи, тъй като в случая издаването на общата фактура за 2018- 2019г. е
извършено след предвидения в общите условия от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето
защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД ответниците изпадат в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, поради което исковете за законна мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия подлежат на отхвърляне в цялост.
При този изход на спора пред настоящата инстанция по правило разноски се следват и
на двете страни.
На основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът В. С. следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 51.81 лева, представляваща част от извършените във връзка с
предявените срещу него искове разноски за държавна такса и от определеното от съда на
основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото, която част е
съответна на уважената част от исковете.
Останалата част от разноските на ищеца, съответна на отхвърлената част от исковете
срещу В. С., както и разноските, свързани с предявените срещу ответника К. С. искове,
следва да останат за сметка на търговеца- така, както са извършени.
В полза на ответниците не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не е
заявявана претенция такива да са извършени.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ В. О.
С., ЕГН **********, да заплати на „*** ЕАД, ЕИК *****: сумата от 29.04 лева,
представляваща цена на потребена в периода от 01.05.2018г. до 09.08.2018г. топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 185, находящ се в гр. София, ж. к. „****“, бл.
145 В, вх. Г, ет. 10, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2022г. до
окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 51.81
лева, представляваща разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ за разликата до пълния
предявен размер от 35.20 лева и за периода от 10.08 до 30.08.2018г., както и изцяло иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на В. О. С., ЕГН **********, да заплати на
„*** ЕАД, ЕИК *****, сумата от 6.84 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 09.09.2021г.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД осъждане на К. О. С., ЕГН **********, да заплати на „*** ЕАД, ЕИК *****,
следните суми: сумата от 35.20 лева, представляваща цена на потребена в периода от
01.05.2018г. до 30.08.2018г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 185,
находящ се в гр. София, ж. к. „****“, бл. 145 В, вх. Г, ет. 10, ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 17.06.2022г. до окончателно изплащане на задължението,
както и сумата от 6.84 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената
на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 09.09.2021г.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Бруната“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6