Решение по дело №100/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.196 и сл ГПК /отм/,приложим съгласно пар.2 ПЗР ГПК по въззивни жалби,подадени от ответниците по спора,насочени против решение № 36337 от 19.03.2010г.,постановено по Г.д.№ 2045/07 по описа на РС Б..

Въззивниците "К. Т.",със собственик К. Е. Т. и И. Х. С.,в жалбата си,постъпила чрез процесуалния им пълномощник адв.Анева сочат,че обжалват изцяло постановеното решение,което според тях е неправилно и необосновано.

Считат,че не е ясно на какви основания е прието,че земята,върху която е изградено помещението е държавна собственост.Твърди се,че никога терена не е одържавяван,както и актуван като държавна собственост.Освен това съдът не се е произнесъл по възражението за нищожност на заповед № 32/05.09.1994г.за отстъпване право на строеж,не е обсъдил и прехвърлителните сделки,на основание на които И. С. е станал собственик на сградата.

Молят да се отмени изцяло решението и се отхвърли претенцията по исковата молба.

Въззивникът Ю. Д. е обжалвал решението в частта,с която е осъден солидарно с другите ответници да заплати на ищеца сумата от 3 555 лв.,като обезщетение за ползване на чужд имот.В писмената защита подробно са развити съображения за недължимост от негова страна на сумата.Моли решението в обжалваната част да бъде отменено.

Становището на въззиваемият е,че жалбите са неоснователни.

Подадените въззивни жалби са допустими,като постъпили в срок,от страни по делото,които имат право и интерес да обжалват постановения съдебен акт,който е валиден и допустим.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие от фактическа и правна страна следното:

Ищецът "Б. Т. К. "Е. е твърдял,че е собственик на имот с идентификатор 04279.613.262.1. по кадастралната карта на Б.,представляващ склад на един етаж със застроена площ от 20 кв.м.За правото си на собственост,представя акт за държавна собственост 2777 от 1998г.,от който е видно,че имотът е включен в капитала на търговското дружество.

Със заповед №136 от 1990г. ,подписана от Председателя на Общински народен съвет Б. е отстъпено право на строеж върху държавна земя на складово помещение към административната сграда на фирмата в парцел ІІ кв.21 Б.,за която не се спори,че се отнася за процесния обект.Преди това с решение №78/22.05.1989г. МС е била образувана фирмата с държавно имушщество " Б. Т. К.".Със заповед РД-ТД-40 от 28.12.1992г. на МТРЖПС е преобразувана държавната фирма в Е.,като това дружество е поело активите и пасивите на държавната фирма по баланса й към 30.09.1992г.

Това складово помещение е било преустроено и приобщено за кухня към сграда,находяща се на У. "*".На гърба на първоинстанционното дело има прикрепени документи,приети от съда /с изключение на експертизата,дадена по друго дело от експерта Г./,от които се установява,че през 1994г. на трето неучастващо по делото лице Г. И. К. е реституиран имот,отчужден по ЗОЕГПНС и представляващ партерен и два надпартерни етажа , ведно с 13/24 ид.ч. от общите части на сградата и дворно място ,което не е посочено в какъв размер се реституира.

Реституирания имот е закупен от И. С. ,съгласно становища на страните,които не спорят за това обстоятелство.Съдът не откри в кориците на делото нотариални актове за закупуване,освен справка от АВ за вещни тежести върху имот с идентификатор 04279.0613.0261.001.001. стр.162-163,представляващ сграда и дворно място от 157 кв.м. пл.№1709.кв.60.Пред въззивната инстанция е представен нот.акт № 167 от 15.08.2007г.,чрез който се установява ,че И. С. е продал на Ю. Д. партерен етаж с идентификатор 04279.613.261.1.1.,с предназначение заведение за обществено хранене и още два етажа над него.Действително,така продадените имоти имат различен идентификатор от спорния,който е такъв с № 04279.613.262.1.

Не се спори,че първия ответник "К. Т." е бил наемател на заведението за обществено хранене,собственост на втория , конституиран в хода на процеса ответник И. С.,който от своя страна го е продал на 15.08.2007г. на Ю. Д.. Ищецът представя касова бележка от заведението,стопанисвано от фирмата на едноличния търговец,към м. септември 2007г..

Установено е от съдебно-техническата експертиза,че за помещението има издадена скица виза за проектиране и одобрен архитектурен проект от 1990г.Не е установено да е издадено разрешение за строеж или разрешение за ползване.Вещото лице е констатирало,че помещението има два подхода,както към улицата,така и към стълбищната клетка на сградата.В момента не съществува самостоятелно,тъй като е преустроено като част от заведението за обществено хранене.

В съдебно заседание на 11.06.2009г. при РС Б. , пълномощникът на ищеца е заявил,че доверителят му владее процесното помещение,което е предадено доброволно.В съдебното заседание на 29.09.2009г. ищецът е изменил иска си от ревандикационен в установителен такъв за собственост и е конституиран третия ответник Ю. Д..

Съдебно-икономическа експертиза в троен състав е определила пазарния наем за това складово помещение.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:

Съгласно чл.77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка,по давност или по други начини,определени в закона.В случая ищецът се легитимира за собственик на основание специални законови разпоредби-чл.17а ЗППДОБП /отм/.РС Б. подробно е мотивирал изводите си за това ,че от акта за държавна собственост се установява,че имота е включен в капитала на дружеството с представената по делото Заповед РД 40/28.12.1992г.Имота е изграден от държавната фирма по стопански начин на основание издадената заповед за отстъпване право на строеж от 1990г. и като такъв е бил в имуществото,което се е стапанисвало от държавната фирма.Действително няма доказателства,които да оборват удостоверителните данни в акта за държавна собственост.

Неоснователни са доводите във въззивната жалба,че РС Б. не е обсъдил възражението за нищожност на Заповед № 32/05.09.1994г. за отстъпване право на строеж.Заповед с такъв номер и с посоченото от въззивниците съдържание няма в кориците на делото. Има Заповед № 136/90 на Председателя на ОбНС ,с което се отстъпва фактически на ищеца като ДФ правото на строеж.В съдебно заседание по повод същата е изразено становище от пълномощника на първите двама ответници,че тя не създава права и е нищожна защото се основава на твърдението,че земята не е била държавна собственост.Според въззивния съд към 1990г.,земята,върху която е построен обекта е била държавна собственост,тъй като реституционните закони са приети в по-късен момент,а на третото лице Г. К. е било отчуждено дворното място,реституирано 1992-94г.Освен това заповед № 136/90г. е стабилен административен акт и такава нищожност в гражданското производство,при инцидентния контрол на административния акт, може да се установи единствено,ако се твърди,че акта не е издаден от компетентен орган./ТР №2/91 ОКГК/.От страна на въззивниците са представени доказателства за реституция,но съдът не констатира колизия на права,защото се касае за отделни и различни имоти от спорния.

Както е посочено по-горе в делото не се съдържат нотариални актове за покупка от И. С. на недвижим имот,но от този,с който е прехвърлил на Д. ,може да се установи,че прехвърлителната сделка касае друг имот,с друг идентификатор,а не имота,предмет на спора.

С оглед на изложеното,въззивният съд намира,че решението на РС Б.,с което е уважен установителния иск за собственост е правилно и законосъобразно.

По отношение на осъдителния иск,с правно основание чл.59 А.1 ЗЗД,въззивният съд намира,че решението в частта,с която тримата ответници солидарно са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 3555 лв.,ведно със законната лихва от 22.12.2007г. до окончателното й изплащане,с която неоснователно са се обогатили от ползването на чуждия имот е неправилно.Съгласно чл.121 ЗЗД задължението е солидарно,само ако произтича от силата на законови разпоредби или е уговорено .Ищецът не е изложил фактите,които според него да ангажират отговорността и на тримата ответници ,за да иска общото им осъждане. Няма факти по делото и за неделимост на задължението.Съгласно чл.128 А.1 ЗЗД неделимо е това задължение,което е общо по своята природа или поради намерението на договарящите.Претендираното общо осъждане означава,че от всеки един от ответниците се претендира пълния размер на претенцията.

Ищецът претендира,че за периода от 01.01.2007г. до 21.12.2007г.,имотът му е ползван без основание,поради което му се дължи обезщетение.Установено е в отношенията между ответниците,че "К. Т." е бил наемател на И. С. т.е. последният е бил наемодател и е следвало да получава наем от първия ответник за това,че ползва помещението.Дали е бил собственик на спорното помещение или не е без значение за спора,както и дали е получил реално уговорен наем.Тези правоотношения касаят двамата ответници.Ю. Д. се легитимира за собственик ,считано от 15.08.2007г.,поради което не може да носи отговорност за период преди това,още повече без данни преди това да е ползвал обекта.По делото не се установява ,че е ползвал имота,след като го е придобил чрез сделка.От касовата бележка се установява,че и към м.ІХ 2007г. имотът е ползван под наем от едноличния търговец,като обект за обществено хранене.

В тежест на ищеца е да установи положителния факт на ползване на имота от третия ответник.В хода на делото към м.VІ 2009г. ищецът е влязъл във владение на имота,още преди конституирането на Д. като ответник,като може да се направи извод,че владението е предадено от първите двама ответници.Т.е. ищецът не е установил третия ответник да е ползвал имота за периода,посочен в исковата молба.

При тези разсъждания,въззивният съд намира,че искът за неоснователно обогатяване е основателен единствено против И. С..Той е този,който се е обогатил за сметка на ищеца от ползването чрез трето лице /едноличния търговец/ на помещението,по отношение на което не се установи,че притежава права на собственост.

Размера на обезщетението е правилно установен,с оглед данните на съдебно икономическата експертиза и съобразно практиката на ВКС при определяне на обезщетение за ползване на чужд недвижим имот.

С оглед на изложеното решението следва да се отмени по отношение на "К. Т." и Ю. Д. и се отхвърли иска спрямо тях, както и в частта за разноските касаещи втория обективно съединен осъдителен иск.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 3637 от 19.03.2010г.,постановено по Г.д.№ 2045/07 по описа на РС Б.,в частта с която са осъдени ”К. Т.” – Г.Б., със седалище и адрес на управление Г. Б., У. “Б. И.” 6, представлявано от К. Е. Т. с ЕГН * и Ю. Д. Д. с ЕГН * от Г. С., ж.к. “Х. Д.”, бл. 1., вх. Е, . 6, ап. 1., да заплатят солидарно на Б. Т. К.” Е. със седалище и адрес на управление Б.,У.”И. М.” №., ЕИК * представлявано от инж.И. Томов Бележков –Управител, сумата от 3 555лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба- 22.12.2007г., до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за лишаването на ищцовото дружество от ползване, за периода 01.01.2007г.- 21.12.2007г., на притежаваният от дружеството недвижим имот, представляващ : Имот с идентификатор 04279.613.262.1 по кадастралната карта на град Б., одобрена със заповед № РД-18-32/10.05.2006год. на Изпълнителен директор на АК-С., построен в поземлен имот с идентификатор 04279.613.262, с административен адрес: град Б., У.”Р*” №4, със застроена площ от 20кв.м./двадесет квадратни метра/, с предназначение – складова база, склад, на един етаж, при съседи: У. “Р*” и дворно място, а по документ за собственост АЧДС №2777 изд. на 12.10.1998год. от Областен Управител на Софийска област, представляващ складово помещение, находящо се в Г. Б., У.”*в” №4, заснето като имот с пл.№5504/пет хиляди петстотин и четири/, със застроена площ от 18.90 кв.м., квартал 60 по плана на ЦГЧ на Б., масивна конструкция, на един етаж, при съседи на имота: изток- общински терен; запад- общински терен; север- общински терен; юг-жилищни сгради, собственост на наследници на Г. И.К. /имот с пл.№1709,кв.90 по плана ЦГЧ на Бл-д/,както и в частта,с която Ю. Д. Д. и ”К. Т.” – Г.Б., със седалище и адрес на управление Г. Б., У. “Б. И.” 6, представлявано от К. Е. Т. са осъдени да заплатят на "Б. Т. К. "Е. разноски над сумата от 600 лв.,вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска ,предявен от Б. Т. К.” Е. със седалище и адрес на управление Б.,У.”И. М.” №., ЕИК * , против ”К. Т.” – Г.Б., със седалище и адрес на управление Г. Б., У. “Б. И.” 6, представлявано от К. Е. Т. с ЕГН * и Ю. Д. Д. с ЕГН * от Г. С., ж.к. “Х. Д.”, бл. 1., вх. Е, . 6, ап. 1., да му заплатят солидарно сумата от 3 555лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба- 22.12.2007г., до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за лишаването на ищцовото дружество от ползване, за периода 01.01.2007г.- 21.12.2007г., на притежаваният от дружеството недвижим имот, представляващ : Имот с идентификатор 04279.613.262.1 по кадастралната карта на град Б., одобрена със заповед № РД-18-32/10.05.2006год. на Изпълнителен директор на АК-С., построен в поземлен имот с идентификатор 04279.613.262, с административен адрес: град Б., У.”Р*” №4, със застроена площ от 20кв.м./двадесет квадратни метра/, с предназначение – складова база, склад, на един етаж, при съседи: У. “*” и дворно място, а по документ за собственост АЧДС №2777 изд. на 12.10.1998год. от Областен Управител на Софийска област, представляващ складово помещение, находящо се в Г. Б., У.”*” №4, заснето като имот с пл.№5504/пет хиляди петстотин и четири/, със застроена площ от 18.90 кв.м., квартал 60 по плана на ЦГЧ на Б., масивна конструкция, на един етаж, при съседи на имота: изток- общински терен; запад- общински терен; север- общински терен; юг-жилищни сгради, собственост на наследници на Г. И. К. /имот с пл.№1709,кв.90 по плана ЦГЧ на Бл-д/.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Б. Т. К.” Е. със седалище и адрес на управление Б.,У.”И. М.” №., ЕИК * да заплати на Ю. Д. Д. с ЕГН * от Г. С., ж.к. “Х. Д.”, бл. 1., вх. Е, . 6, ап. 1. сумата от 144.80 лв.,направени разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател : Членове :