Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,24.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9 ти състав, в съдебно заседание на четиринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15255/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ (отм.).
Ищецът твърди в ИМ, че на 12.11.2016 г.,
около 19.00 ч. е управлявал л.а.марка „Рено“, модел “Меган
Сценик“, с рег. № ******по ул. „Панорамен път“ в гр.
Балчик, когато преминал в лентата за насрещно движение и спрял близо до пътния
банкет поради прилошаване, оставяйки л.а. с включени дълги светлини. Поддържа,
че докато се е намирал (в качеството си на пешеходец) върху затревения банкет
до задната част на отворената предна
лява врата бил блъснат от л.а. марка Мерцедес“, модел „270 ЦДИ“, движещ се от пл. „Рибарски“ към поделение 28770,
управляван от Д.А.. Вследствие на ПТП-то получил: многофрагментно
счупване на проксималните участъци на двете кости на двете подбедреци;
счупване на лявото рамо на долната челюст; изкълчване на дясната раменна става;
контузия на гръдния кош и други. Извършена му била репозиция
на дясната раменна става, гипсова имобилизация на
двата долни крайника, впоследствие редукция и синтез със заключваща плака на
лявата и дясната подбедрици. Не могъл сам да се
обслужва, имал трайно затруднение на дъвченето и говореното за период 1-2
месеца, чувствал се подтиснат и малоценен.Претендира от ответника обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., ведно със законна лихва от
12.11.2016 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът в писмения отговор оспорва исковете по основание и размер.
Счита, че липсват елементи на деликтно правоотношение.
Сочи, че твърденият деликвент е бил поставен от ищеца
в невъзможност да предотврати сблъсъка, тъй като последният е спрял в лентата
за насрещно движение с включени дълги светлини, които го заслепили, както и че
не е обезопасил спрения л.а.и себе си със светлоотразителен
триъгълник и/или с такава жилетка Прави възражение за съпричиняване
(9/10) - при евентуално уважаване на иска релевантната сума следва да е
40 000 лв.редуцирана на 4 000 лв. Претендира разонски.
В заседанието в което е завършено разглеждането на делото, ответникът
чрез адв. М. представя решение във връзка със щетата
и пълномощното на ищеца, упълномощил пълномощника си да подпише споразумение за
сумата 33 000 лева и след изплащането й да направи отказ от иска.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от
фактическа и правна страна:
Съгласно приложените документи и САТЕ се
установява механизъма на злополуката: На 12.11.2016 г., около
18.50 ч. - 19,00 ч. (вече тъмната част от денонощието, но при ясна видимост и
суха настилка), л.а.„Рено Меган Сценик"
с
рег. № ******управляван от ищеца се движел по ул. „Панорамен път"
в гр. Балчик с посока от военно формирование № 28770 към хотел „Чарита“. Наближавайки хотела водачът
навлиза в лентата за насрещно движение и спира
вляво от десния край на платното за движение, оставяйки го с включени дълги светлини. В същото време в
обратна посока се движил л.а. „Мерцедес С 270 ЦДИ", чийто
водач възприемайки намиращия се пред него и в неговата лента за движение л.а.
„Рено Меган Сценик"
предприема аварийно спиране, но в опит да избегне удар, предприема заобикаляне
на другия л.а. завивайки вдясно, считано по посоката си на движение и навлиза в
крайпътния банкет. Настъпва удар между предна лява част на л.а. „Мерцедес"
и предна лява врата на л.а. „Рено Меган Сценик". При произшествието автомобилът на пострадалия е спрян със задната си част в
лентата за насрещно движение, а предната му лява врата е била отворена. Ищецът
се намирал между нея и купето извън автомобила и в резултат на удара паднал на
земята и си счупил двата крака. Бил транспортиран в болница.
От представената Епикриза № 15533/2016 г. на Ортопедично отделение при МБАЛ „Добрич” АД е видно, че ищецът за болничния си престой от 12.11.2016 г. до
02.12.2016 г. е претърпял две операции:
на 17.11 по повод счупване на дясната подбедрица и на
24.11 за лечение на лявата подбедрица. За изкълчването на
дясната раменна става е поставена ограничаваща движенията превръзка. Видно от Епикриза № 78/233 на същото медицинско заведение пострадалият страда от
захарен диабет тип 2. Според приложеното Медицинско
направление за ТЕЛК № 9 съпътстващите заболявания на ищеца са: инсулинозависим захарен диабет и хипертонично сърце без застойна
сърдечна недостатъчност.
Съгласно СМЕ на в.л. д-р Н. в
първите дни след травмата
пострадалият е търпял значителни болки, но след проведеното оперативно лечение те са намалели.
Двете коленни стави са силно деформирани и постарадалият е инвалидизиран, без да може да се придвижва и обслужва самостоятелно.
Пълното възстановяване на двата долни крайника не е могло да бъде постигнато
поради настъпили усложнения.След личен преглед на ищеца в.л. е установило, че е налице тежка деформация в областта на двете коленни
стави, невъзможност за активни движения и самостоятелна походка. Според него това
води до неудобства и необходимост от чужда помощ в ежедневното обслужване. Дадена е
неблагоприятна прогноза за възстановяването на двата долни крайника, тъй като
първите две операции не са постигнали желания ефект, а нова не би дала
сигурност за пълното възстановяване.Диабетното заболяване е диагностицирано
две години преди инцидента и не е лекувано въпреки дадените препоръки.
Според показанията на свидетелката С. - племенница на
ищеца, преценени по реда на чл. 172 ГПК, двамата с него на процесната
дата отишли с колата до хранителен магазин, когато на връщане му прилошало и
той спрял на улицата, излязъл от автомобила и застанал до него наведен, за да
си освободи стомаха. В тази ситуация ги задминали две коли, но третата го
връхлетяла сякаш не го видяла. Пострадалият й родственик бил откаран в болница
където предстоял един месец, бил диагностициран със
счупени крака и не могъл да се обслужва сам. Носел памперси. И до ден днешен не
бил напълно възстановен.
Вещото лице И. по назначената
САТЕ сочи,че пътят е двупосочно платно за движение без разделителна линия и
вертикална сигнализация и наблизо има завой.Поддържа, че сблъсъкът между двата
автомобила е станал в пътното платно на сочения за увреждащ л.а. „Мерцедес С
270 ЦДИ", който от своя страна се движел с 67 км./ч. Спрямо завоя сблъсъкът
е станал на 70 – 80 метра след него. Прието е, че при ясно време включените
дълги светлини биха могли да осветят участък от пътното платно на разстояние
най-малко на 150 м. пред автомобила. При това положение водачът на насрещно
движещия се автомобил би могъл да бъде заслепен от светлините. От посочените отстояния още с излизането от завоя водачът на л.а.
„Мерцедес“ е бил вече заслепен. Съобразно конкретните обстоятелства и скорост
опасната зона за спиране е равна на 56,43 метра. При тези данни в.л. приема, че водачът на лек
автомобил „Мерцедес“ е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез предприемане
на аварийно спиране, с оглед скоростта, с която се е движел и отстоянието му до мястото на удара при заслепяването му.
Възприемането на л.а. Рено би могло да бъде осъществено и по-рано при наличие
на поставени обезопасителни светлоотразителни
знаци.
След
показанията на свид.С. в.л. И. в с.з. на 08.11.2018
г. допълни, че след като два автомобила преди Мерцедеса са се разминали със спрения на дълги светлини л.а. на ищеца, те възприели
опасността и са го заобиколили то и за водача на Мерцедеса спрения л.а. на
ищеца е би бил видим.
По делото е безспорно, че ответникът е
застраховател по задължителна застраховка „ГО“ на водача на лекия автомобил
л.а. марка Мерцедес“, модел „270 ЦДИ“ с рег. № ТХ
6598 АМ, действаща по време на инцидента.
По иска по чл. 226, ал.1 КЗ (отм.):
Съдът приема, че в срока на действие на
задължителната застраховка "ГО" настъпва застрахователно събитие,
което е покрит риск по нея.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), увреденият от деликт,
причинен от застрахован по застраховка „ГО”, има право да иска обезщетение за
претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне правото по чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.) е необходимо да се установи, че в резултат на виновно и
противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, са настъпили вреди, които са покрит риск по
застрахователния договор.
Съдът намира предявения иск за
основателен поради следното:
Безспорно се установи, че ищецът е спрял
управлявания от него л.а. поради
физиологично прилошаване по средата на пътя, задната част на колата
останала в лентата за насрещно движение с включени дълги светлини, което
заслепило движещият се в насрещното платно и току-що излязъл от близкия завой
водач Д.А.. Той не е спрял, а е направил опит да заобиколи
спрелия л.а., довело до сблъсък с пострадалия.
Водачът
на л.а. „Мерцедес“ е нарушил чл. 77 ЗДвП, според който при заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта и при
необходимост да спре. Тази разпоредба е частен случай на чл. 20, ал. 2, изр.2 ЗДв.П.: водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. От
заключението на вещото лице се изяснява, че още при излизане от завоя шофьорът
на увреждащия автомобил е бил заслепен. От този момент за него е възникнало
задължението да намали скоростта или да спре. При суха настилка и при скорост от
67 км./ч. опасната зона за спиране би се равнявала на 56,43 метра едно напълно
достатъчно разстояние при положение, че разстоянието между завоя и сблъсъка е
било в порядъка на 70 – 80 метра. При използването на силнозаслепяващо
устройство на автомобила безпредметно би се явило поставянето на светлоотразителни устройства при положение, че
възприемането им от другите водачи би било силно затруднено.
В резултат на ПТП-то ищецът е получил по горе описаните увреждания Претърпял е болки и страдания по време на болничния престой, по време на
лечението, претърпял неудобства във връзка с гипсовата имобилизация и не е могъл да се обслужва сам. При
извършения личен преглед в.л.по СМЕ е
констатирало че се придвижва с инвалидна количка и не може да се самообслужва.
Настъпили усложнения довели до неблагоприятни прогнози във връзка с бъдещо възстановяване. Тези
усложнения според вл.
са в причинна връзка с настъпилото ПТП.
За понесените неимуществени вреди (болки и страдания от причинените болки,
страдания, неудобства и липсата на пълно възстановяване) пострадалият следва да
бъде обезщетен с парична сума в размер на 60 000 лева.
По възражението за съпричиняване
Ищецът в качеството си на водач на МПС има
принос за настъпването на вредите. Нормата на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП забранява
паркиране на място, където превозното средство създава опасност. В чл.93, ал.1 ЗДв.П е посочено, че пътно превозно
средство е в престой, когато е спряно за
ограничено време, необходимо за качване и
слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в
присъствието на водача. Тъй като процесната ситуация
не попада в нито една от посочените хипотези, то спирането на средата на
пътното платно следва да се квалифицира като паркиране, тъй като ал. 2 на същата норма сочи, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата,
които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата,
свързани с необходимостта да спре, за да
избегне конфликт с друг участник в движението
или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. Ищецът
е нарушил чл. 94, ал. 3 ЗДвП, която разпоредба предвижда, че за престой
и паркиране в населените места пътните
превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение
по посока на движението и успоредно на оста на пътя.
По делото е безспорно, че ищецът е спрял на пътното платно в лентата за
насрещно движение в нарушение правилата за движение, създавайки предпоставки за
инцидент. Безспорно е също така и причината за спирането на ищеца –физиологично
разстройство.
Пострадалият е нарушил и чл. 70, ал. 1 ЗДвП при движение през нощта и при намалена видимост моторните превозни
средства и трамваите трябва да бъдат с включени къси или дълги светлини,
габаритни светлини и светлина за
осветяване на задната табела с регистрационния номер. Т.е. законът позволява
използването на дълги светлини само при движение, но не и при покой какъвто е
настоящия случай.
Поради изложеното съдът приема, че
приносът на пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е 1/3. Поради изложеното обезщетението следва да се редуцира на 40 000
лева. Искът в разликата му до 80 000 лева следва да се отхвърли.
По претенцията за
лихва:
Лихвата
за забава следва да се присъди от датата на деликта. Съгласно
чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. При основателност на главния иск, основателен е и акцесорния- за лихва за забава,която се дължи от момента на увреждането – 12.11.2016 г.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат
и двете страни.
Ищецът е
освободен от внасяне ДТ и разноски и такива не му се дължат.
Адвокат Н.Д. има право на адв.възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ищеца по реда на чл. 38,ал.2 ЗА в размер на 2 130 лева
и съобразно уважената част от иска му се следва 1 065 лева,което на осн. чл. 36, ал.2 ЗА следва да се определи на 1 730 лева. Съдът счита за
неоснователно искането за присъждане ДДС
върху определеното възнаграждение, тъй
като ДДС-то е косвен данък, който се изчислява в момента на плащането и съдът
не е оправомощен да изменя данъчния механизъм и да присъжда все още неначислен
ДДС.
Ответникът е направил разноски 150 лв. депозит за в.л. и адв. възнаграждение – 5 000 лв,
като в становището от 13.11.2019 г. ищецът е направил възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение. Съобразно
отхвърлената част от иска следва да се присъдят 75 лева и 2 330 лева адв.възнаграждение
или общо -2 405 лева, които
ищецът да заплати на осн.
чл. 78, ал.3 ГПК съобразно отхвърлената
част от иска.
Ответникът
следва да заплати по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ДТ - 1 600 лв. и разноски 400 лв. или
общо сумата от 2 000 лева.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на Д.Д.Ю., ЕГН **********, с адрес ***, съд.адрес адв. Н.Д. ШАК, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата 40 000 лева по банкова сметка *** ***и банка ДСК ЕАД, застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в
следствие на ПТП настъпило на 12.11.2016 г., ведно
със законната лихва върху
сумата от 12.11.2016
г. до окончателното
й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 40 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адв. Н.Д.,***
на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗА,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 Н № 1/2004 г. сумата от 1 730 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Д.Ю., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 2 405 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати по
сметка на СОФИЙСКИЯ
ГРАДСКИ СЪД на основание чл.78, ал.6 ГПК,
сумата от 2 000 лева– ДТ и разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването на преписа.
СЪДИЯ: