Мотиви към Присъда
№ 18/14.04.2016г. по описа на РС Свиленград
Против подсъдимия Н.Г.П. *** е
предявена тъжба и повдигнато обвинение от страна на М. Петрова Л. ***, за това
че на 28.10.2015г. в гр.Свиленград, на ул.”Граничар” № 19 й причинил
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, изразяващо се в
контузионен оток в областта на лявата скула: контузия /болезненост/ зад лявата
ушна мида - престъпление по чл.130, ал.2 НК. С тъжбата е повдигнато и обвинение
по чл.148, ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.1 НК, а именно, че на същата дата П.
нанесъл публично обида на М. Петрова Л. чрез отправяне на унизителни за честта
и достойнството й думи и изрази – „да еба твоята майка”, „мухло”, „ще те убия
да знаеш”.
Ведно с тъжбата са предявени и граждански
искове срещу подсъдимия, както следва: 1/. за сумата от 2000.00
лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 28.10.2015г.
представляваща обезщетение за претърпени от Л. неимуществени вреди в резултат
на престъплението по чл.130, ал.2 НК и 2/. за сумата от 1000.00
лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 28.10.2015г.
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.1 НК.
В съдебно заседание М. Петрова Л.
поддържа повдигнатите обвинения и предявените граждански искове. Упълномощеният
повереник намира, че нанесените удари и изречените обидни думи се доказват
безспорно от представената по делото Съдебно – медицинска експертиза. Отправя
молба за справедливо наказание, като претендира и сторените по делото разноски.
Редовно уведомен, подсъдимият Н.П. се
явява. Присъединява се към изложеното от страна на упълномощения защитник и
желае да бъде оправдан. Адвокат К., в качеството си на процесуален представител
на подсъдимия подробно анализира установената фактическа обстановка. Претендира
недоказаност и на двете обвинения и в тази връзка предлага предявените
граждански искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Н.Г.П. с ЕГН ********** е роден на ***г***. Българин е, български гражданин, с
адрес на местоживеене ***. П. е със средно образование, не е женен, към
настоящият момент – неосъждан.
На 28.10.2015г., около 16.00 часа,
частният тъжител Л. разговаряла със свидетеля М.Х. пред дома й, находящ се на
на ул.”Граничар” № 26 в гр.Свиленград. Л.
била подпряна на задния капак на един от автомобилите, находящ се на
обособените паркоместа на платното за движение. Колата се оказала собственост
на подсъдимия, който в същия момент напускал дома си с втората семейна кола.
Мястото до шофьора било заето от неговата майка – Стойка Колева Панайотова.
Подсъдимият направил забележка на Л., като и казал да се отдръпне настрани.
Засегната, Л. започнала да го обижда, като едновременно с това се приближила до
него и му ударила шамар през отворения прозорец на колата. Провокиран, П.
напуснал шофьорското място, хванал я за раменете и поискал обяснения за
стореното.
Разпитана в съдебно заседание в
качеството на свидетел, М.Х.П. твърди, че действително между двамата възникнал
спор заради колата при посочените обстоятелства. След като си разменили реплики
тя се прибрала у дома и нямала преки впечатления за развилите се след това
събития.
Действията на страните обаче, били
възприети от страна на свидетелите Стойка Колева Панайотова, Валентин Динков
Илчев и С.К.С.. Последният от тях посочва, че е съсед и на двамата, а на
процесната дата се намирал пред дома си и възприел как след отправената
забележка Л. започнала да се заяжда с подсъдимия, след което му ударила шамар.
За агресивното поведение спрямо П.
свидетелства и Валентин Илчев, който преминавал от там в момента на събитието.
Излага твърдения, че подсъдимият въпреки отправените обидни изрази и нанесения
шамар запазил самообладание, а вина за конфликта имала изцяло частният тъжител.
Споделеното от Илчев и С. се потвърждава
и от показанията на свидетеля Стойка Колева Панайотова, майка на Н.П..
В съдебно заседание бяха допуснати до
разпит и свидетелите М.С.С., И.К.К., Димчо Лефтеров Лемберов и Георги Колев П.
– баща на подсъдимия.
С. и К., в качеството си полицейски
служители се отзовали на подадения сигнал, където ги очаквали М.Л. и съпругът й
Димчо Лемберов. И двамата посочват, че тъжителят се е държала агресивно, поради
което К. останал при нея, а С. снел обяснения от Стойка Панайотова в дома й.
Подсъдимият бил разпитан в последствие в сградата на РУ Свиленград, като при
явяването си имал видими белези от нанесен удар под окото. С. и К. споделят, че
сигнал за възникналия конфликт бил подаден късно, което обяснявало пристигането
им на място близо един час след описаните събития.
Свидетелят Димчо
Лефтеров – съпруг на частния тъжител разказва, че на процесната дата се прибрал
у дома към 17.00 часа. Към онзи момент жена му била на пазар, но когато се
прибрала му казала, че Н.П. й ударил два юмрука. Позвънил на тел.112, след
което излязъл пред дома си, където заварил подсъдимия. Потърсил му сметка за
стореното, но той потеглил, след което влезнал в пререкания с родителите му
Стойка и Георги Панайотови.
Бащата на подсъдимия,
Георги П. посочва, че след като се прибрал от работа заварил пред дома си М. и
Димчо Лемберови. За развилите се преди това събития разбрал след като влезли в
пререкания със съседите. Твърди, че конфликтът между двете семейства датира
отдавна, а като причина посочва поведението на М.Л..
Горната фактическа
обстановка съдът възприе на база приетите писмени доказателства – подробно
описани в протоколите от проведените съдебни заседания и от показанията на
разпитаните свидетели М.Х.П., Стойка Колева Панайотова, Валентин Динков Илчев, С.К.С.,
М.С.С., И.К.К., Димчо Лефтеров Лемберов и Георги Колев П.. Всички те водят до
единственият възможен и логичен извод, че подсъдимият Н.П. не е осъществил от обективна и
субективна страна деянията, в които е обвинен, а аргументите за това са
следните:
Доказателствата в
процеса могат да бъдат разделени на първични и производни, преки и косвени,
обвинителни и оправдателни, а част от свидетелите като заинтересовани и такива,
които нямат интерес от изхода на спора. В тази връзка показанията на Димчо
Лефтеров Лемберов, Георги Колев П. и Стойка Колева Панайотова е необходимо да
се преценят внимателно, предвид отношенията, в които се намират със страните в
процеса – първият от тях съпруг на частния тъжител, а последните двама –
родители на подсъдимия. В същото време М.С.С., И.К.К., Димчо Лефтеров Лемберов
и Георги Колев П. не са преки очевидци. Единствените свидетели, възприели
непосредствено действията на подсъдимия са Валентин Динков Илчев и С.К.С.. И
двамата отричат твърденията на обвинението, претендиращо отправени обидни
изрази и нанесени удари от страна на П.. Напротив, в хода на проведеното
съдебно следствие се установи безспорно, че агресия и конфликтно поведение са
проявявани единствено от страна на частния тъжител. Същото се потвърждава и от
показанията на полицейските служители К. и С., които описват Л. към момента на
посещението като конфликтна личност. В същото време и двамата твърдят, че в
хода на проведената беседа частният тъжител нямала видими белези по лицето си,
които да говорят за нанесени тежки удари от страна на П.. От друга страна
лекото зачервяване, забелязано от свидетеля К. под окото на Л. не е в подкрепа
на претендираните два удара с юмрук в областта на лицето и лявото ухо. В тази
връзка е редно да се отбележи, че липсва и житейска логика в поведението на М.Л.
след свадата й с подсъдимия, за която в тъжбата е посочено че възникнала около
16.00 часа. Видно от разказа на Димчо
Лефтеров, същият се прибрал у дома около 17.00 часа, но не заварил там
съпругата си, която отишла да пазарува и едва след като се прибрала му
разказала за случилото се и потърсили помощ на тел.112.
При
тези обстоятелства настоящият състав намира, че обвинителната теза не намира
опора в събраната и обсъдена по – горе доказателствена съвкупност, а
претендираната деятелност и сторените от нея вреди остават недоказани. Ето
защо, единственият и възможен извод в случая е, че на 28.10.2015г. в
гр.Свиленград, на ул.”Граничар” № 19 Н.П. не е осъществил съставите на
престъпления по чл.130, ал.2 НК и чл.148, ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.1 НК, како
да е причинил на М.Л. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 НК, изразяващо се в контузионен оток в областта на лявата скула:
контузия /болезненост/ зад лявата ушна мида, както и да й е нанесъл публично
обида чрез отправяне на унизителни за честта и достойнството й думи и изрази.
Крайният извод обосновава и недоказаност на претендираните граждански
претенции, които следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на
процеса в тежест на частния тъжител Л. следва да се възложат сторените от
страна на Н.Г.П. разноски за упълномощен защитник в размер на 1000.00 лева,
както и 5.00 лева ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист,
вносими по сметка на РС Свиленград.
Мотивиран
така, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: