РЕШЕНИЕ
№ 590
гр. Благоевград, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20211210102913 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от “К*****,
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П* ул.“С*, представлявано от
управителя — Т. Т. К., чрез адвокат И. С., съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. П., ул.
”Б**** против „О****, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б**, ж.к. „С**“,
ул. „Б* представлявано от управителя - Р* С*С*.
С исковата молба се иска да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцовото
дружество сумата от сумата в общ размер на 9757 лв., от които:
- сумата от 9119, 28 лв. с ДДС, представляваща неизплатено възнаграждение за
извършена и приета работа по договор за изработка, доставка и монтаж и фактура №
**********/24.09.2021г. на стойност 9 119,28 лв. с ДДС.
- сумата от 131,72 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
09.10.2021 год. до 29.11.2021 год. по фактура /след изтичане на 14 дневния срок от издаване
и представяне на фактурата/ до подаването на исковата молба в съда.
Иска се да бъдат присъдени направени разноски в общ размер от 506,00 лв. за
обезпечаване на вземанията по настоящата искова молба, ведно с разноските по делото.
Твърди се в исковата молба, че ищецът и ответникът са били в търговски
взаимоотношения, съгласно неформален договор от 05.08.2021г., сключен между „О* като
Възложител и "К*" * като Изпълнител. Твърди се още, че „К* * е приело да извърши
изработка, доставка и монтаж на офис мебели, на обект Офис - гр. Благоевград, като общата
стойност на договора, която страните са договорили е била в размер на 18998,50 лв. без ДДС
или 22 798,20 лв. с ДДС. Поддържа се, че в резултат на постигнатото съгласие между
страните за цената на договора ищецът е издал проформа фактура №
**********/05.08.2021r., изпратено по мобилен телефон на въйбър на управителя на
дружеството.
Твърди се от ищцовото дружество, че уговорката между страните е била ищецът да
1
изпълни възложеното в срок от тридесет работни след плащане на 60% от сумата по
договора, необходима за поръчката и закупуването на материалите, описана в проформа
фактурата, за което плащане и трябвало да се издаде данъчна фактура от ищеца.
Сочи, че на 17.08.2021г. ответникът „О****** е направил плащане в размер на 13678,92
лв., по банков път чрез банков превод, видно от приложеното банково извлечение, с
основание: по проформа фактура № **********/05.08,2021г., за което плащане е била
издадена данъчна фактура **********/17.08.2021г. на стойност 11399,10 лв. без ДДС /60%
от договореното плащане по целия договор/ или 13678,92 лв. с ДДС с основание - Авансово
плащане за мебели по проформа фактура № **********/05.08.2021г.
Ищцовото дружество твърди, че в изпълнение на уговореното „К**** е доставила и
монтирала мебелите на обект: гр. Б****, които са били приети от ответната страна без
забележки, за което е била издадена данъчната фактура за остатъка от договореното, след
приспадане на внесения по банков път аванс от ответника, а именно издадена е данъчна
фактура № **********/24.09.2021г. за сумата от 7599,40 лв. без ДДС или 9119,28 лв. с ДДС.
Поддържа се, че издадените фактури са били осчетоводени от двете страни, но по
последната фактура не е постъпило плащането описано в нея. Така и към момента сумата по
фактура № **********/24.09.2021г. за сумата от 7599.40 лв. без ДДС или 9119.28 лв. с ДДС
е неплатен и до днес.
Поддържа се в исковата молба, че издадените от ищеца фактури са осчетоводени от двете
страни като реализирана търговска сделка, като е внесен към фиска и полагаемия се ДДС
върху същите. Въпреки това ответникът и до момента не е заплатил дължимата сума по
горепосочената фактура в общ размер на 9 119,28 лв. с ДДС.
Твърди се, че са проведени многократни разговори с ответника с цел доброволно
уреждане на финансовите отношения. В това число и електронна кореспонденция по вайбър
от 30.09.2021г., като същия е отговорил, че е дал фактурата на счетоводството. Получавани
са уверения от ответника за желанието си да заплати на ищеца задълженията му, без да се
ангажира с конкретни срокове и без да изтъква причина за забавянето. След, което
ответното дружество преустановило категорично комуникацията си с ищеца.
Поддържа се, че с приемането на извършените работи без забележки, с акцептиране на
издадените фактури, с осчетоводяването на съшите и от двете страни и с изплащане на по-
голямата част от договореното задължение от ответника, съшият е направил извънсъдебно
признание на задължението си както по основание, така и по размер.
Сочи се още, че съгласно чл. 293 от ТЗ за действителността на търговската сделка е
необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. В настоящият
случай надлежно издадените и приети фактури и авансовото плащане по на по-голямата
част от договора, приемането и ползването на мебелите са потвърждение на задълженията
на ответника и е достатъчно доказателство относно наличието на търговска сделка между
страните по настоящата искова молба.
Поддържа се, че това обуславя правния интерес да предяви иск за заплащане на
уговореното възнаграждение по процесните фактури, ведно със законната лихва и съдебните
разноски.
Твърди се още в исковата молба, че на основание чл. 86 ЗЗД ищецът има право на
мораторна лихва по данъчната фактура. Съгласно чл. 303а, ал. 3 от ТЗ ако не е уговорен
срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от
получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на
фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или
поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от
деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или
поканата за плащане са отпреди това. Поддържа се, че ищецът е изпаднал в забава в 14-
дневен срок, считано от 24.09.2021г., а именно от 09.10.2021г., като в настоящия случай
размерът на мораторната лихва за периода от 09.10.2021г. /14 дена след издаването и
предаването на фактурата/ до датата на депозиране на настояща искова молба възлиза в
2
размер на 131.72 лв. по процесната фактура, както следва:
Мораторна лихва в размер на 131.72 лв. - лихва за забава за периода от 09.10,2021 год. до
29.11.2021 год. по фактура № **********/24.09.2021г. на стойност 9 119,28 лв. с ДДС.
Сочи се в исковата молба, че с цел гарантиране събиране на вземането, предмет на
настоящата искова молба ищцовото дружество образувало производство по реда на чл. 390
ГПК, а именно ч.гр.д. №20215330117198/2021 год. по описа на Районен съд — гр. Пловдив,
I гр. с-в. По същото дело била издадена обезпечителна заповед от 01.11.2021 г., въз основа
на която е образувано изп. дело № 204 от 2021 г. по описа на ЧСИ Милица Велева с pen №
797 от КЧСИ).
Поддържа се, че с неизпълнение на задълженията си ответникът станал причина за
извършване на допълнителни разходи от страна на ищеца, а именно съдебно- деловодни
разходи в производството по обезпечение на бъдещите искове /именно ч.гр.д.
№20215330117198/2021 год. по описа на Районен съд — гр. Пловдив, I гр. с-в., както и на
изп. дело по описа за 2021 г. на ЧСИ Милица Велева с pen № 797 от КЧСИ /, като
направените допълнителни разходи в тази насока са в общ размер от 506,00 лв., по пера
както следва:
1. 40 лв. - държавна такса с вкл. банков комисион, изплатена по сметка на PC - Пловдив
за образуване на обезпечително производство;
2. 66 лв. - платени такси към ЧСИ Милица Велева по образуваното изпълнително дело
от 2021г.;
3. 400 лв. — за платено адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изп. дело
№ 204 от 2021 г. по описа на ЧСИ Милица Велева с pe^ № 797 от КЧСИ;
Поддържа се, че е налице пряка причинна връзка между поведението на ответника и
направените от ищеца разходи за обезпечаване на вземанията. Съгласно трайната практика
на ВКС, „направените във връзка с допускането на обезпечение на бъдещ иск разноски
/държавна такса, адвокатско възнаграждение и др./ следва да се поискат в производството но
предявения бъдещ иск, чието обезпечение е допуснато. Решаващият съд по съществото на
спора дължи произнасяне и за разноските в обезпечителното производство, ако същите
бъдат заявени в исковото производство” (в този смисъл Определение № 98/5.02.2010г. на
ВКС).
Съдия - докладчикът след като е извършил проверка за редовност на исковата молба и
доказателствата към нея, в съответствие с чл.131 от ГПК с Разпореждане №
1512/14.12.2021г. е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се
изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор,
отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.
Преписи от исковата молба и приложенията са редовно връчени на ответника на
14.01.2022г., като в законоустановения срок видно от данните по делото е постъпил отговор
от същия.
В отговора се поддържа становище за нередовност на исковата молба. По същество се
изразява становище за неоснователност на предявените искове като се иска отхвърлянето
им.
Сочи, че ищецът не е индивидуализирал и няма описание на движимите вещи по вид,
размери, цвят и т.н), липсва посочване на точен адрес ва обект-град Благоевград, липсва
посочване на конкретна дата, място и начин на доставка и посочване на адрес на монтажа и
от кого е извършен.
Поддържа се, че не следва да бъде споделено изложеното от ищцовото дружество, че в
настоящия случай надлежно издадените и приети фактури (твърди, че ответникът не е
получавал цитираната фактура№**********/24.09.2021г), както и авансовото плащане на
по-голямата част от договора, приемането и ползването на мебелите са потвърждение на
задълженията на ответника и е достатъчно доказателство относно наличието на търговската
сделка между страните в настоящата искова молба. Счита, че фактурата не може да се
3
приеме като доказателство за възникнало правоотношение по неформален договор за
договор за изработка, доставка и монтаж на офис-мебели между страните с параметрите,
сочени в исковата молба, доколкото в нея не фигурира описание на стоката, респ. услугата,
по вид и стойност (арг. на противното в Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г.
на ВКС, II т. о., постановено по чл. 290 от ГПК). Нещо повече, фактурата, сама по себе си в
случая, не е основание за плащане. Такова е извършването, съотв. приемането и предаването
на договорените дейности, респ. доставки и монтаж на вещите, а фактурата само
удостоверява този факт — спр. Решение № 1064/2003 г. на ВКС, 1 г. о. Тя не установява
дали дейностите и стоките, евентуално поръчани от ответното дружество, съответстват на
реално поръчаното и извършеното от ищеца.
Не оспорва обстоятелството, че страните били в търговски правоотношения, произтичащи
от неформален договор за изработка, доставка и монтаж на офис мебели. Не оспорва
обстоятелството, че следвало Изпълнителят -,,К** да изработи, достави и монтира офис
мебелите в срок не по-късно от месец от извършване на авансово плащане от страна на
Възложителя в размер на 60% от цената, която е в общ размер на 22798.20лв с ДДС(
18998,50лв без ДДС). Твърди се от ответното дружество, че в изпълнение на задълженията
си превело по изрично посочена банкова сметка на „К**** в издадената проформа фактура ,
№0000022/05.08.2021г на стойност 11399.10лв с ДДС, като основание посочило именно
номера на същата.
Твърди се, че в уговорения срок Изпълнителят -ищцовото дружество не изпълнил
задълженията си съгласно неформалния договор между страните, като не изработил, не
доставил и не извършил монтаж на офис -мебелите, което не е сторено и до момента. Сочи
се, че тъй като няколко пъти след изтичане на уговорения срок се интересувал каква е
причината в забавата и кога да очаква доставка и монтаж, не получил конкретен отговор.
Сочи се в отговора, че нито управителят, нито упълномощен от него представител на
„О****** е получавал фактура №00000040/24.09.2021г на стойност 7599.40лв без ДДС( с
ДДС 9119.28лева), не са получавали каквито и да е покани или други документи, с които
неизправната страна „К******* да е уведомила, че е изработила офис мебелите въпреки
изтеклия срок, както и да уведоми за дата и час за доставка и монтаж. Твърди се, че такава и
до момента не е извършена и не е получил офис-мебелите. Сочи се, че с недоумение на
08.11.2021г получил по седалището на дружеството съобщение по чл.400, ал.1 изр 1-во ГПК
по изп дело №203/2021г по описа на ЧСИ Милица Велева, с което го уведомяват, че
посоченото изпълнително дело е образувано срещу дружеството като длъжник на основание
Обезпечителна заповед №301/01.11.2021г по чгр.д.17198/21г РС- Пловдив.
Поддържа се в отговора на исковата молба, че не следва да бъде споделено изложеното от
ищеца, че ответното дружество е приело /неясно кога и как/ работите без забележка, тъй
като доставка и монтаж не е направен, както и не са получавали посочената фактура
№**********/24.09.2021г. В тази връзка липсват доказателства и от ищцовото дружество.
Твърди се, че неоснователността на предявения иск за главница води и до
неоснователност на претенцията за заплащане на лихви.
Изразява се становище, че неоснователно се явява и искането на ищеца за заплащане на
разноски, предвид недоказаността на претенциите му по главния и акцесорен иск.
Прави възражение и по отношение на претендираните разноски, тъй като на първо място,
счита че няма доказателства за реално сторени разходи и на следващо място- възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение както пред настоящата инстанция, така и
пред PC -Пловдив, тъй като същото по размер не отговаря на фактическата и правна
сложност на делото.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законният
представител, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител адвокат
С.. Поддържат се предявените искове, ангажира писмени и гласни доказателства. По
същество се излагат съображения за доказаност на предявените искове, като се иска
уважаването им. Претендират се сторените разноски по делото и в обезпечителното
4
производство с представен списък по чл. 80 от ГПК. Подробни съображения излага в
писмени бележки.
Ответното дружество, редовно призовано не се явява законен представител, представлява
се от редовно упълномощен процесуален представител адвокат С**. Поддържа подадения
отговор, не ангажира доказателства. По същество изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Сторено е искане за присъждане на разноски с представен списък по чл.
80 от ГПК. Подробни съображения излага в писмени бележки.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи, изслушани са и са
приети основно и допълнително заключение по допуснатата и назначена съдебно-
счетоводна експертиза, събрани са и гласни доказателства.
След съвкупен анализ на представените от страните доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за ненуждаещо се от доказване и страните не спорят, че са били в
търговски правоотношения, произтичащи от неформален договор за изработка, доставка и
монтаж на офис мебели, по силата на който ищцовото дружество в качеството му на
изпълнител да изработи, достави и монтира офис мебелите по поръчка на „ОНЛАЙНДРЕС
ЕООД като Възложител на обект Офис - гр. Благоевград. Съгласно договорката ищецът е
следвало да достави и монтира мебелите в срок до един месец след плащането на аванс в
размер на 60% от общата стойност на договора, която е в общ размер на 22798.20лв с ДДС
(18998, 50лв без ДДС).
Не се оспорва, признато е за ненуждаещо се от доказване и се установява, че в резултат
на постигнатото съгласие между страните за цената на договора ищецът е издал проформа
фактура № **********/05.08.2021г. с основание „офис мебели“, която е приета по делото.
Видно от приетото банково извлечение „авизо местен превод“ на 17.08.2021г. ответникът
„О**** е направил плащане в размер на 13678,92 лв., по банков път чрез банков превод, с
основание: по проформа фактура № **********/05.08.2021г.
Видно от приетата по делото данъчна фактура **********/17.08.2021г. с издател
„Ка*****и получател „Онлайндрес” ЕООД същата е издадена във връзка с извършеното
авансово плащане-офис мебели по проформа фактура № **********/05.08.2021г. на
стойност 11399,10 лв. без ДДС или 13678,92 лв. с ДДС.
Представена е и приета № 40/24.09.2021г. с издател „К*** и получател „О***** с
основание „Офис мебели“- 18 998,50лв.; авансово плащане по проформа фактура №
**********/05.08.2021г.- минус 11 399,10; данъчна основа 7 599, 40лв. или сума с ДДС
9119, 28 лв. Посочено е начин на плащане-по сметка.
Видно от приетата по делото обезпечителна заповед № 301/01.11.2021г. по ч.гр.д. №
17198/2021г. по описа на РС-Пловдив със същата е допуснато обезпечение по реда на чл.
390 от ГПК на предявения в настоящото производство иск за главница. На 02.11.2021г от
сметка № BG25UNCR70001523336896 с титуляр „К***** са преведени 40,00 лева по сметка
PC Пловдив за ДТ; С Платежно нареждане от дата 02.11.2021г. от сметка №
BG25UNCR70001523336896 с титуляр „К***** са преведени 66,00 лева по сметка на ЧСИ
Милица Велева с посочено основание за превода - такси обезпечително производство.
Видно от Съобщение по чл. 400, ал. 1, изрч. I ГПК на ЧСИ Милица Велева, Известие за
доставяне от ЧСИ Милица Велева, с пощенско клеймо – 08.11.2021г. ответното дружество е
уведомено за допуснатото обезпечение и еобразувано изп. дело във връзка с налагането му.
Видно от приетите по делото дневник за продажби за м. 08.2021г. и м.09.2021г. Фактури
№ 37/17.08.2021г и № 40/24.09.2021г са включени в дневници продажби на ищеца.
По делото по реда на чл. 176 ГПК е изслушан управителя на ищцовото дружество Т* К*.
Същият сочи, че обектът на доставка и монтаж, уговорен между страните по неформалния
договор за изработка бил апартамент в Благоевград, възложен първоначално от дизайнер,
който работи с тях и с Р* С* /*на ответното дружество/. Дизайнерът проектирал обекта и
съответно ищцовото дружество изготвили оферта към Р* С* и към дизайнера, след ден-два
5
получили от Р* С* и от дизайнера, че офертата е одобрена. Не знае дали обекта е лична
собственост на управителя на ответното дружество. Обектът е апартамент в Благоевград.
Сочи, че трябвало да се обзаведе кухненско обзавеждане, спалня, антре и Ти-ви зона.
Посочва в обясненията, че след одобряване на офертата от управителя на ответника взели
размери на самия обект, като той лично взел същите, срещнал се с Р* С*, който го насочил
към негов служител, за да го заведе на обекта. След като взел размерите, изготвили
проформа фактура и след като управителя на ответника превел 60% авансово плащане
започнали производство. Твърди, че месец след това дошли на монтаж на обект-той и
неговия брат и монтирали съответните мебели, приключили около 23.09.2021г. и седмица
преди това са монтирали мебелите. Тогава завършили обекта с монтажа на мебелите. Сочи,
че след приключване на обекта се чул с Р* С* казал му, че са готови, но не съставили
проемо-предавателен протокол, имало негов служител, който приел обекта, на когото
върнали ключовете от обекта, това лице се казвало П*. Твърди, че фактурата за остатъчната
стойност е изпратена на управителя на ответника по Вайбър.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В. А..
Свидетелят А. сочи в показанията си, че познава управителите на страните „К***“
професионално. Заявява, че е проектант и прави интериорни проекти, жилищни и
обществени, не прави мебелите, възлага ги на подизпълнители, които се ангажират, под
формата на чертежи да изпълнят това, което с клиента са одобрили и искат да направят.
Заявява още, че знае, че „К* година изпълнило поръчка на „О*“, като обекта бил в град
Благоевград. Сочи, че той като дизайнер започнал да работи по проекта през месец март
2021г. с Р* С* на апартамент в град Благоевград, като и преди това бил изработвал проекти
за него за други обекти. Взел в тази връзка размери, направил проекта, показал му
визуализации, които той одобрил и по тях направил чертежи. Предложил ищцовото
дружество да изработи мебелите, доколкото и преди това били правили два обекта, единия в
С*в квартал „В*“, а другия-офис в квартал „М*“ в град С*. Свидетелят заявява в
показанията си, че знае, че мебелите били монтирани от „К*“, защото през времето на този
процес се задават много въпроси, „К*“ трябвало да опознае обекта, да разбере какво е искал
той като проектант да направи, да даде насоки, каква е ел. инсталацията, каква е ВиК
инсталация. Заявява, че доколкото си спомня доставката и самия монтаж са започнали
септември месец 2021 година на самия обект. Знае, че е била доставена и монтирана чрез
снимков материал и кореспонденция с момчетата от „К*“ и знае, че този снимков материал
е за този обект, защото няма как тези мебели и тези чертежи да се осъществят на друг обект,
защото всичко е строго индивидуално и са поръчкови мебели. По време на самия монтаж са
го търсили „К*“ относно монтажа. След монтажа Т* К* му се обадил и го помолил да
разговаря с Р* С* за доплащане на поръчката и кога ще бъде, защото те са готови и са си
предали обекта. Заявява, че е разговарял с него по телефона и той му обяснил, че има дребни
забележки по мебелите, някакви наранявания, които са направени по време на монтажа, по
стени, по плоскостите на самите вратички и т.н., като след това същите са отстранени в
присъствие на представител на управителя на ответника-с име П* Заявява още, че за обекта
в град Благоевград, за апартамента, офертата не включвала офис мебели, изцяло мебелите са
за жилището. Мебелите били кухня, горен и долен ред, с трапезарна маса, тв шкаф с
ламперии, зад дивана също имало ламперия, спалня с една композиция с нощни шкафчета с
табла за легло, гардероб имало към спалнята, ламперия, в баните имало един шкаф и в
антрето портманто, място за сядане и гардероб.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като ги намира за обективни, основани на
лични впечатления, последователни, подкрепени от представените и приети по делото
писмени доказателства.
За изясняване на обстоятелствата от фактическа страна, съдът е допуснал съдебно-
счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице С. Т.. От приетото заключение на
назначената и извършена съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че същото е
констатирало след справка в счетоводството на ищеца и ответника, че неплатеното
възнаграждение по процесната фактура № 40/24.09.2021г. е в размер на 9 112,98 лева с ДДС.
6
Фактура № 40/24.09.2021г е осчетоводена като реализирана търговска сделка в
счетоводството на ищеца, а не е осчетоводена като реализирана търговска сделка в
счетоводството на ответника и ответникът не е ползвал данъчен кредит по нея. Според
заключението в счетоводството на ответника не съществуват данни за задължения към
ищеца, напротив — в счетоводството на ответника със салдо (дебитно) е сметка 402
Доставчици по аванси в размер на 11 399,10 лева, което изразява вземане на ответника от
ищеца с посочената сума. Видно от заключението на вещото лице размерът на мораторната
лихва върху сумата от 9 119, 28 лева, изчислена за периода от 25.09.2021г (датата, следваща
датата на издаване на фактурата, до 25.11.2021г (датата на депозиране на ИМ в съда) е за
157,07 лева, а за периода от 09.10.2021г. до 29.11.2021г. размерът й е 131,72 лева. Вещото
лице е констатирало и заключило, че счетоводството на двете дружества е водено редовно и
в хронологичен ред. Според заключението Фактура № 40/24.09.2021г. е включена в
дневника за продажби на „Ка* за месец 09.2021г, на ред 3-ти, в хронологичен регистър на
сметка 411 Клиенти, като резултатът за данъчен период месец 09.2021 година, съгласно СД
по ЗДДС вх № 16004814084/08.10.2021г. е: ДДС за внасяне в размер на 490,48 лева. Сумата
от 490,48 лева е внесена с ПН от дата 11.10.2021 г Видно от заключението Фактура №
40/24.09.2021г. не е включена в дневник за покупки на „О*” ЕООД, не е включена в
хронологичен регистър на сметка 401 Доставчици, ответникът не е ползвал данъчен кредит
по тази фактура. Установява се още от заключението, че Фактура № 37/17.08.2021г. е
включена в дневника за продажби на „К* за месец 08.2021г, на ред 1-ви, включена е в
хронологичен регистър на сметка 411 Клиенти, резултатът за данъчен период месец 08.2021г
съгласно подадена СД по ЗДДС вх. № 16004775603/02.09.2021г е: ДДС за внасяне в размер
на 370,27 лева, внесени в приход на РБ с платежно нареждане от дата 03.09.2027г. Същата
фактура е включена в хронологичен регистър на сметка 401 Доставчици, ответникът е
ползвал данъчен кредит по тази фактура в размер на 2 279,82 лева. Вещото лице е
констатирало и че сумите от : 40,00 лева - ДТ платени на PC Пловдив за образуване на
обезпечително производство; 66, 00 лева - платени такси на ЧСИ Милица Велева за
образуване на ИД през 2021г.; 400,00 лева - платено адвокатско възнаграждение за водене и
образуване на ИД № 204/2021г по описа на ЧСИ Милица Велева, peг. № 797 от КЧСИ са
осчетоводени в счетоводството на ищеца по дебита на сметка 444 Вземания по съдебни
спорове и по кредита на сметки от гр.50 Парични средства през месец ноември 2021г.
Видно от приетото по делото допълнително заключение на съдебно-счетоводната
експертиза ответникът „О* с ЕИК * е отразил в дневниците си за покупки за периода от
месец август 2021 година до месец септември 2022 година един брой фактура с издател
ищеца - „К*; Отразената фактура - № 37/17.08.2021г е включена в дневник покупки на
ответника О* за месец 08.2021 г., ползваният данъчен кредит по фактурата е в размер на 2
279,82 лева.
Съдът кредитира основното и допълнително заключение на вещото лице по така
изготвената експертиза като пълно, компетентно, обективно и обосновано.
На базата на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Предявените искове с оглед на фактическите твърдения и искането за съдебна защита са с
правно основание чл. 286 от ТЗ във връзка с чл. 288 от ТЗ вр. с 266 от ЗЗД във връзка с чл.
258 от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД;
Предявените искове са допустими, тъй като е налице правен интерес от предявяване на
иска, като е налице активна и пасивна процесуална легитимация.
Ищецът следва по реда на пълното и главно доказване да докаже изложените в исковата
молба твърдения- че е налице валидно сключен неформален търговски договор за изработка,
сключен с ответника, неговото съдържание- респ. права и задължения на страните по него,
обстоятелството, че е изпълнил възложената му работа по договора, съобразно поръчката на
възложителя, е изпълнил точно по време, място и начин, според договореното, както и
приемане на работата, както и да докаже вземането си по основание и размер. По иска за
мораторна лихва следва да докаже периода на забавата и размера на претенцията.
7
В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си, както плащане на уговореното
възнаграждение, ако твърди такова.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства се доказа по
безспорен начин, че страните са постигнали съглашение, имащо белезите на договор за
изработка по смисъла на чл. 258 Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, който наред с
това представлява търговска сделка по силата на чл. 286, ал. 1 ТЗ за изработка на офис-
мебели за обект в гр. Благоевград.
Съгл. чл. 258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната- да заплати
възнаграждение. Договорът за изработка е неформален, консесуален, двустранен и
възмезден.
По делото ответника не оспорва, като е прието за ненуждаещо се от доказване, че
страните са били в търговски правоотношения, произтичащи от сключен неформален
договор за изработка, доставка и монтаж на офис мебели, по силата на който ищцовото
дружество в качеството му на изпълнител се е задължило да изработи, достави и монтира
офис мебелите по поръчка на „О** като Възложител на обект Офис - гр. Благоевград.
Съгласно договора ищецът е следвало да достави и монтира мебелите в срок до един месец
след плащането на аванс в размер на 60% от общата стойност на договора, която е в общ
размер на 22798.20лв с ДДС (18998, 50лв без ДДС). Не се оспорва, признато е за
ненуждаещо се от доказване и се установява, че в резултат на постигнатото съгласие между
страните за цената на договора ищецът е издал проформа фактура №
**********/05.08.2021г. с основание „офис мебели“, която е приета по делото. Установи се
и че е заплатил авансово 13678,92 лв. Следва да се отбележи, че се установи и от приетите
по делото заключения по съдебно-счетоводната експертиза, че фактурата по авансовото
плащане е осчетоводена както от ищеца, така и от ответното дружество, като е внесен към
фиска и полагаемия се ДДС върху същата, така страните са се съгласили за цената на
договора и размера на сумата за извършената изработка. Същото е в унисон и с обясненията
на управителя на дружеството ищец - Т* К*. В тази връзка съдът намира, че по безспорен
начин по делото се установи сключването между страните на договор за изработка,
задълженията на страните и неговата цена, а именно 22798.20лв с ДДС.
Спорно по делото е единствено дали ищецът е изпълнил изобщо поръчката съгласно
неформалния договор като не е изработил и е доставил мебелите. Ответникът е сторил
възражение, че ищцовото дружество не е изработило мебелите и същите не са доставени,
поради което не дължи плащане.
Съдът намира възражението на ответника за неоснователно, като от събраните по делото
писмени и гласни доказателства-показанията на свидетеля А. се установи, че през месец
септември 2021г. ищцовото дружество е изработило и монтирало поръчаните мебели. Така
свидетелят, който е проектирал мебелите, които били специфични и индивидуални именно
за този обект и не можело в тази връзка да се монтират в друг, сочи в показанията си, че
знае, че мебелите били монтирани от „К*“, защото през времето на този процес се задават
много въпроси, „К* “, доколкото си спомня доставката и самия монтаж са започнали
септември месец 2021 година на самия обект, знае, че е била доставена и монтирана чрез
снимков материал и кореспонденция с момчетата от „К*“, знае, че този снимков материал е
за този обект, защото няма как тези мебели и тези чертежи да се осъществят на друг обект,
защото всичко е строго индивидуално и те са поръчкови мебели“. В тази насока са и
обясненията на управителя на ответното дружество, дадени по реда на чл. 176 от ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът е изправна страна по договора, като е
изработил и доставил поръчаното, като за ответника е възникнало задължение да заплати
цената. Ищецът е издал окончателна фактура № 40/24.09.2021г е в размер на 9 112,98 лева с
ДДС, доколкото ответника е заплатил авансово част от задължението по договора.
Съгласно чл. 264 от ЗЗД при договор за изработка поръчващият е длъжен да приеме
извършената съгласно договора работа. При приемането той трябва да прегледа работата и
8
да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се
появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага
след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Ако не
направи такива възражения, работата се счита приета. А според чл. 265 от ЗЗД ако при
извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената
работа има недостатъци, поръчващият може да иска: поправяне на работата в даден от него
подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или
съответно намаление на възнаграждението. Ако отклонението от поръчката или
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора. Тия права се погасяват
в шест месеца, а при строителни работи - в пет години.
В случая ответника не е сторил в преклузивния за това срок-писмения отговор
възражения за недостатъци, поради което съдът не обсъжда дали е имало такива.
Единственото възражение е, че ищецът не е изработил мебелите и същите не са доставени,
което възражение съдът намери за неоснователно.
Установи се по делото, че ответника е заплатил аванс, като остатъка от задължението по
процесния договор е в размер на 9 112,98 лева с ДДС, видно и от заключението на вещото
лице.
Относно размера на задължението и доказателства за извършено плащане. При указаната
доказателствена тежест за ответника по делото, не са ангажирани доказателства за
погасяване на задължението към ищеца възлизащо в размер на претендирана сума.
При така установено наличие на договорна връзка, изпълнение на възложената услуга от
ищецът и предвид обстоятелството, че ответникът не е ангажирал доказателства за плащане
на претендираното с исковата молба договорено възнаграждение респ. за изпълнение на
задължението си по договора, съдът намира, че задължението на ответника е в
претендирания размер, поради което искът следва да се уважи, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.11.2021г. до окончателното
изплащане.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличие на главни дългове. Ответникът
не доказва погасяване.
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, съгласно който, ако
страните по търговска сделка не са уговорили срок за плащане на дължимо по нея
паричното задължение, то трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на
фактура или на друга покана за плащане, като ако денят на получаване на фактурата или
поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени
преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на
получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са
отпреди това. Не се твърди и установява срок за плащане на задължението по договора за
изработка да е уговорен. Денят на получаване на фактурата или покана също не се доказва.
Ето защо съдът намира, че срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на
стоката или услугата. Доколкото макар и да се установява, че същата е доставена през месец
септември 2021г., но не е установена конкретна дата, съдът намира, че най-късната дата, на
която е предадено изработеното е датата на издаване на фактурата – 24.09.2021г. Ищецът е
изпаднал в забава в 14- дневен срок, считано от 24.09.2021г., а именно от 09.10.2021г.
Ищецът е претендирал лихва за забава до 29.11.2021г., но в същото време е посочил до
датата на подаване на исковата молба в съда. Исковата молба е подадена в съда на
25.11.2021г., поради което съдът намира, че се касае до техническа грешка и че
претендираната лихва е до датата на подаване на исковата молба. Доколкото вещото лице е
изчислявало дължимата лихва за други периоди съдът не кредитира заключението в тази му
част, като по реда на чл. 162 ГПК изчисли дължимата мораторна лихва за периода от
9
09.10.2021г. до 24.11.2021г. вкл. в размер на 121, 59 лв., до която сума и период искът
следва да бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер от 131, 72 лв. искът следва
да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
И двете страни са сторили искане за разноски, като с оглед изхода на делото и двете имат
право на такива.
От страна на ищцовото дружество е сторено искане за присъждане на разноски, както по
исковото производство, така и разноските по допускане и налагане на обезпечение на
бъдещия иск.
Видно от данните по делото ищецът е сторил разноски в размер на 414, 77 лв.-заплатена
държавна такса, 800, 00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение по банков път /видно от
представените платежни нареждания/, 40, 00 лв.-депозит за свидетел, 300, 00 лв.-
възнаграждение за вещо лице. От страна на ответника е сторено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно, доколкото съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 и чл. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения същото е дори под минимума.
С оглед частичното уважаване на исковете на ищецът се следват разноски за настоящото
производство в размер на 1553, 08 лв., които следва да бъдат заплатени от ответника.
Безспорно съобразно изхода на делото на присъждане подлежат и направените от ищеца
разноски в производството по обезпечаване на предявените искове – така изрично и
задължителното за съдилищата ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК /т. 5/. В тази връзка се
установи, че ищецът е сторил разноски в размер на 40, 00 лв. за допускане на обезпечение
на иска по реда на чл. 390 от ГПК, които също следва да бъдат заплатени от ответника.
Що се касае до останалите претендирани от ищеца разноски, а именно 66, 00 лв.-такса за
образуване на изпълнително дело и налагане на допуснатата обезпечителна мярка и сумата
от 400, 00 лв. адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело и налагане на
обезпечителна мярка, съдът намира същите за неоснователни. Ищецът претендира като
сторени в производството по обезпечение /такси и възнаграждения в производството по
изпълнение на издадената от съда обезпечителна заповед/, но те не подлежат на присъждане
в настоящия процес. Те не са сторени във връзка със заявеното искане по допускане на
обезпечение, а във връзка с неговото изпълнение, поради което те следва да бъдат събрани
чрез съдебния изпълнител в каквато насока е налице непротиворечива практика на ВКС,
обективирана в определение № 845/05.12.2011 г.по ч. т. д. № 648/2011 г. на І ТО;
определение № 876/02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г. отново на І ТО,
преповторени в определение № 336/21.07.2016 г. по ч. т. д. № 874/2016 г. на І ТО.
С оглед приетото от съда на ищеца се следват разноски за исковото производство и в
производството по допускане на обезпечението в общ размер на 1593, 08 лв. съобразно
уважената част от исковете.
Ответникът също е сторил искане за разноски, като с оглед частичното отхвърляне на
иска за мораторна лихва такива му се дължат. Видно от данните по делото ответникът е
сторил разноски в размер на 200, 00 лв. за възнаграждение за вещо лице и 738, 00 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски съобразно
отхвърлената част от исковете в размер на 1, 03 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „О*****, със седалище и адрес на управление: гр. Б****, представлявано от
управителя - Р* С* С* ДА ЗАПЛАТИ НА “К***** със седалище и адрес на управление: гр.
10
П***** представлявано от управителя — Т* Т* К*, чрез адвокат И. С., съдебен адрес и
адрес за призоваване: гр. Пл********** на основание чл. 286 от ТЗ във връзка с чл. 288 от
ТЗ вр. с 266 от ЗЗД във връзка с чл. 258 от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД сумата от 9119, 28
лв. /девет хиляди сто и деветнадесет лева и двадесет и осем стотинки/ с ДДС,
представляваща неизплатено възнаграждение за извършена и приета работа по договор за
изработка, доставка и монтаж на офис мебели и фактура № **********/24.09.2021г.
ОСЪЖДА „О* с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б****** представлявано
от управителя - Р С* С* ДА ЗАПЛАТИ НА “К****, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. П******, представлявано от управителя — Т* Т* К*, чрез адвокат И. С.,
съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. П*********** на основание чл. 86 от ЗЗД сумата
от 121, 59 лв. /сто двадесет и един лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 09.10.2021г. до 24.11.2021г. вкл.,
като отхвърля иска за разликата над сумата от 121, 59 лв. до пълния предявен размер от 131,
72 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „О******, със седалище и адрес на
управление: гр. Б* „С* „Б* представлявано от управителя - Р* С* С*ДА ЗАПЛАТИ НА
“К****, със седалище и адрес на управление: гр. П*, ул.“С*представлявано от управителя —
Т*Т* К*, чрез адвокат И. С., съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. П*, ул. ”Б* сумата от
1593, 08 лв. /хиляда петстотин деветдесет и три лева и осем стотинки/, представляваща
сторени разноски в исковото и обезпечителното производство, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “К*, със седалище и адрес на управление: гр.
Пл******* представлявано от управителя — Т* Т* К*, чрез адвокат И. С., съдебен адрес и
адрес за призоваване: гр. П* *****да заплати на „О******ъс седалище и адрес на
управление: гр. Б*ж.к. „С**, представлявано от управителя - Р*С* С* сумата от 1, 03 лв.
/един лев и три стотинки8, представляваща сторени разноски съобразно отхвърлената част
от исковете.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд- гр. Благоевград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
11