МОТИВИ нчхд 226-18
Частният тъжител К.И.К. *** е депозирал
тъжба против подсъдимата К.П.В. *** за извършено от нея престъпление по чл.148,
ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, а именно, че на 16.05.2018г. около обяд
в гр.Лом, пред жилищна сграда, находяща се на ул.“***, публично нарекла частният
тъжител „софийски боклук“ и „помияр“, с което му нанесла публична обида.
В с.з. частният тъжител не се явява ,
представлява се от адв.Н.А. от МАК,
който поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение и предявеният с нея писмен
граждански иск. В пледоарията си процесуалният представител моли съда да
постанови осъдителна присъда с която признае подсъдимата за виновна в
извършване на престъплението за което е предадена на съд, като на осн. чл.78а
от НК я освободи от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба“, тъй като са налице условията за това. Моли съда да уважи
предявения граждански иск в пълен размер, както и да присъди направените по
делото разноски.
Подсъдимата се явява лично в с.з. Не се
признава за виновна по повдигнатото й обвинение, дава обяснения във връзка със
случилото се .
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
По делото е приет за съвместно
разглеждане писмен граждански иска за причинени неимуществени вреди от
престъплението в размер на 1 500лв, като частният тъжител е конституиран и
в качеството на граждански ищец по делото.
Съдът, след като се запозна със
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на
страните, намери за установено следното :
Частният тъжител и подсъдимата се
познават, съседи са и живеят в една и съща сграда – тъжителят и съпругата му на
първият етаж, а подсъдимата и нейния съпруг на третия етаж. От 2010г.
отношенията между двете семейства не са добри, като често подсъдимата влиза в
спорове и пререкания със семейството на тъжителят.
На 16.05.2018г. около обяд частният
тъжител бил у дома си, но се намирал в гаража, който е пред сградата, в която
живее. Чул подсъдимата да крещи по някого. Излязъл отпред пред вратата. Там
видял съпругата си и подсъдимата, като последната обиждала съпругата му и я
нарекла „курва“, и „пропаднала“. Тогава той казал на подс.В. да не се разправя
със съпругата му и да не я обижда. Тогава подс.В. се обърнала към него и му
казала „ти ли ще ми кажеш бе, „боклук софийски“, ако си много свестен щеше да
се живееш в София, а се виж какъв помияр си“ .
Поведението на подсъдимата и
изречените обидни думи били възприети освен от съпругата на тъжителя, и от
седящите на пейка в близост до кооперацията
свидетели П.Ц.и Р. И., съседи на страните по делото.
Горното се установява от фактическа
страна от представените към тъжбата писмени доказателства, от събраните от съда
писмени такива, от показанията на разпитаните в с.з. свидетели К. К., П.Ц.и Р. И.,
които съдът кредитира, като последователни, и взаимносвързани както помежду си,
така и с останалите приети от съда писмени доказателства.
Съдът не дава вяра на обясненията на
подсъдимата, тъй като те в случая представляват само и единствено средство за
нейна защита, явяват се изолирани и се подкрепят само от свидетелските
показания на нейния съпруг.
Съдът на кредитира и показанията на св.Д.В.,
тъй като те се намират в противоречие с останалият събран по делото
доказателствен материал.
С оглед направените възражения от
подсъдимата, че св.П.Ц.въпросният ден е бил на работа и не е присъствал на
мястото където е извършено престъпното деяние, съдът направи запитване до
управителя на дружеството в което последния работи – ***– Обособено
производство гр.Лом, като видно от изготвеният писмен отговор на 16.05.2018г.
св.Ц., който работи като машинен оператор не е бил на смяна, съгласно
изготвеният график на 16 и 17.05.2018г. лицето е било почивка.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост подсъдимата не е осъждана и е с чисто съдебно минало.
Съдът
намира, че подсъдимата е осъществила, както от обективна, така и от субективна страна престъпният състав на чл.148, ал.1, т.1 във
вр. с чл.146, ал.1 от НК, а именно че на 16.05.2018г. около обяд в гр.Лом, пред
жилищна сграда, находяща се на ул.“***, публично нарекла частният тъжител К.К. ***
„софийски боклук“ и „помияр“, с което му нанесла публична обида.
От обективна страна, изричайки обидните
думи–„софийски боклук“ и „помияр“, които противоречат на изискванията за
благоприличие и на добрите нрави подсъдимата съзнателно и целенасочена е унижила
чувството за лично достойнство на тъжителят, като обидните думи били възприети
пряко от него..
Деянието е квалифицирано от
обстоятелството, че нанесената обида е публична–на обществено място– пред
сградата в която живеят страните по делото и в присъствието на повече от две
лица – свидетелите Ц. и И. и съпругата на тъжителя, които са възприели
изречените от подсъдимата по отношение на тъжителят обидни думи.
Престъплението е извършено при форма на
вината пряк умисъл като подсъдимата е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, неговите общественоопасни последици и е целяла настъпването на
вредоносния резултат.
За така извършеното престъпление в
нормата на чл.148, ал.1, т.1 от НК законодателят е предвидил две кумулативни
наказания „Глоба“ от три до десет хиляди лева и „Обществено порицание“.
Видно от приложената по делото справка
за съдимост подсъдимата не е осъждана и е с чисто съдебно минало.
От извършеното престъпление няма
причинени имуществени вреди които да подлежат на възстановяване.
Водим от горното съдът намира, че са
налице законовите представки за приложение на нормата на чл.78а, ал.1 от НК,
поради което след като призна подсъдимата за виновна в извършване на
престъплението за което е предадена на съд я освободи от наказателна
отговорност, като и наложи административно наказание „Глоба“ в минимален размер
от 1 000лв /хиляда лева/. При определяне размера на наказанието съдът взе
предвид възрастта на подсъдимата, която е на 72г., както и обстоятелството, че
доходите, с които живее са формират единствено и само от пенсията която
получава.
Тъй като с настоящият си съдебен акт
съдът призна подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по чл.148,
ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1, т.1 от НК, то съдът намира, че са налице
законовите предпоставки за ангажиране на нейната гражданска отговорност, с
оглед причинените на частната тъжителка неимуществени вреди от нанесената
публична обида, с оглед принципа в нормата на чл.45 от ЗЗД, че всеки е длъжен
да възстанови причинените другиму със своето противоправно поведение
имуществени и неимуществени вреди. За претърпените от П. неимуществени вреди,
свързвани с уронване на нейната чест и достойнство, следва да бъде присъдено
обезщетение в размер на 450лв , до който размер предявеният граждански иск се
явява основателен и доказан, в останалата му част над уважения размер до
претендираният такъв от 1 500лв, предявеният граждански иск беше отхвърлен
от съда, тъй като се явява неоснователен и недоказан.
С оглед на горното съдът осъди
подсъдимата да заплати на частният тъжител сумата от 450лв - обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, свързани с уронване на честта и достойнството и от престъплението по
чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на извършването му–16.05.2018г. до окончателното и
изплащане, като отхвърля предявения иск над уважения размер до претендирания
такъв от 1 500лв, като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на осн.
чл.189, ал.1 от НПК, съдът осъди подсъдимата
да заплати на частната тъжителка сумата от 412лв представляваща направените от нея разноски по
водене на делото пред настоящата инстанция, от които 400лв – адвокатско
възнаграждение, 12лв – държавна такса за образуване на наказателно
производство.
Съдът осъди подсъдимата да заплати по
сметка на ЛРС държавна такса в размер на 50лв /петдесет лева/ върху уваженият
граждански иск, както и 5лв /пет лева/ държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :