Р Е Ш Е Н И Е № 643
гр. Монтана, 19
декември 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 13 12 2019 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря:
Димитрана Димитрова като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, четвърти
състав, Адм.д. № 578 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл. 171, т. 2А, б. „б” от ЗДвП, вр. чл. 144 от АПК.
Образувано е по жалба на О.И.Ц.,*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 19-0294-000474/25.10.2019 г. на Началник Сектор към ОДМВР Монтана, РУ Лом, с която временно е прекратена регистрацията на МПС – Р*** К*** , рег. № М*** за срок от 6 месеца. Твърди, че обжалваната заповед е немотивирана. Наказващият орган само е преразказал фактическата обстановка, както е отразена в АУАН, без да уточни до какви правни изводи е достигнал, които да обуславят налагане на принудителна административна мярка. Обжалваната заповед е издадена на следващия ден след проверката, когато вече са били иззети цитираните доказателства. Отговорността му по отношение на това дали е управлявал МПС след употреба на алкохол все още е висяща, тъй като компетентният съд не се е произнесъл, а преди да има влязло в сила решение, с което да се приеме има ли вина или не, не може да се прави извод дали има нарушение. Оспорва и показанията на техническото средство, с което е установено концентрацията на алкохол. Заявява, че автомобила е в режим на СИО и съпругата му Б*** Д*** Ц*** също е собственик на автомобила и по този начин е лишена от възможността да го управлява. Счита, че с обжалваната заповед е наложено наказание на лице, което не е извършило нарушение и на практика е лишено от възможността да ползва собствеността си пълноценно. Намира, че това е грубо нарушение на закона. Наказващият орган е следвало при издаване на обжалваната заповед да изследва всички обстоятелства и да събере всякакви нужни доказателства.
Ответната страна Началник Сектор към ОДМВР Монтана,
РУ гр. Лом не взема становище по жалбата.
Доказателствата са писмени.
Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед, на основание чл. 171, т. 2а, б. „б” от ЗДвП, поради управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта 0.85 промила в издишания от водача въздух, на оспорващия е наложена ПАМ - Прекратяване на регистрацията на ППС - лек автомобил Р*** К*** , с рег. № М*** за срок от шест месеца. Със Заповедта са отнети СРМПС и 2 броя регистрационни табели М*** .
Заповедта е издадена, затова че на 24.10.2019
г. около 23:42 часа в гр. Лом на ул. С*** , оспорващият управлява лек автомобил
Р*** К*** , регистрационен номер М*** , негова собственост, след употреба на
алкохол над 0.8 на хиляда до 1.2 на
хиляда включително, установено с техническо средство Алкотест 7410 с инв. номер
ARSK-0279, който отчита 0.85 промила алкохол в
издишания от водача въздух. На водача е съставен
АУАН № GA17149 /
24.10.2019 г. и е издаден талон за медицинско изследване № 0048354.
Съгласно Заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министър на МВР и Заповед № 301з-1411 от 07.06.2017
г. на Директор на ОД на МВР Монтана, Началник на сектор „Охранителна Полиция”
при РУ Лом към ОДМВР-Монтана е оправомощено длъжностно лице да издава заповеди
за налагане на ПАМ по ЗДвП, на каквото основание е издадената и оспорена
заповед.
Съгласно Удостоверение УРИ 301р-16329 от 04.09.2017
г. издателят на оспорената Заповед – О. Т*** И. заема длъжността Началник на
сектор „Охранителна полиция” към РУ Лом при ОДМВР Монтана.
С Разпореждане от 02.12.2019
г. настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните и е
дал указания при условията на чл. 171, ал. 4 от АПК за представяне на
допълнителни доказателства.
По делото е представен още справка за собствеността
на МПС от АИС Регистрация на МПС.
При
така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
заинтересована страна – адресата на акта в законоустановения срок, подадена на 22.11.2019
г. /л. 2/, а заповедта е връчена на 15.11.2019 г. /л. 13/, поради което същата
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП - На
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б” предл. първо от ЗДвП - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, за срок от 6 месеца до една година.
Съгласно чл. 172, ал. 4 и 5 от ЗДвП - В случаите по чл. 171, т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, в който случай се изземват и табелите с регистрационен номер. Обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съдът с оглед вмененото служебно начало извършва проверка на всички основания за неговата законосъобразност. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, видно от Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министър на МВР, Заповед № 301з-1411 от 07.06.2017 г. на Директор на ОД на МВР Монтана и Удостоверение на ОДМВР Монтана, в кръга на неговите правомощия и при спазване на съответната писмена форма.
За да се наложи процесната ПАМ, „Прекратяване на регистрацията на ПП”, при условията на чл. 171, т. 2а, б. „б”, предлож. първо от ЗДвП, следва да се установи, че водачът управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Настоящият състав приема, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да предпоставят отмяна на издадения индивидуален административен акт. За да е налице такова основание, допуснатото нарушение следва да е от такъв характер, че да води до друг правен извод, като в случая такива нарушения не се сочат и не се констатират от съда. Всички останали нарушения нямат качеството на съществени, поради което дори и да има такива, същите нямат за последица отмяна на акта, тъй като не се отразяват върху постановеният краен резултат.
Неоснователно е възражението, че издаденият акт е немотивиран. Видно от същия, в него са посочени относимите фактически обстоятелства и приложимите правни норми, наложената мярка е в съответствие с целта на закона, а определеният срок е към установения в закона минимум, под който е недопустимо да се пада.
Това, че въпросът за отговорността по извършеното нарушение все още е висящ, няма отношение към издадената Заповед, тъй като последната не е обвързана с приключването на това административнонаказателно производство. Критериите и условията, при които се налагат административните наказания за извършените административни нарушения са различни от критериите и условията за налагане на ПАМ в административното производство, респ. различни са и преследваните със закона цели, с оглед на което и последиците от издадените правни актове са различни. Целта на наложената ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения и същата няма наказателна, респ. административнонаказателна функция, а единствено превантивна административна мярка, налагана за определен период от време. Законодателят вменява задължение на административните органи, при установяване на управление на МПС след употреба на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, да наложат съответната принудителна мярка. В тази връзка деянието е установено със съставения АУАН, с който акт законосъобразно, съгласно предвиденото в чл. 172, ал. 4 от ЗДвП са иззети СРМПС и регистрационните табели на МПС.
Неотносими към възникналия спор са правата на съпругата на оспорващия. Ирелевантно за законосъобразността на издадената заповед е обстоятелството, че процесното МПС е автомобил в режим на СИО – семейна имуществена общност. Настъпилите правни последици от налагане на ПАМ за семейството на оспорващия, е опосреден и предизвикан от противоправното негово поведение, а основно правило е, че никой не може да черпи права от собствените си незаконосъобразни действия. В тази връзка и отношенията между тези лица биха били предмет на разглеждане при други условия и ред, ирелевантни за настоящата отговорност. Приемане на обратното би означавало, че всяко друго лице може да управлява МПС в нарушение на законовите изисквания и без риск от отговорност, каквато не е целта на закона и е в противоречие с принципа за равенство - чл. 6, ал. 2 КРБ. Ограничението на процесната ПАМ се простира върху правото на управление на конкретно МПС и това е съобразено с целта на закона, да се охранява безопасността на движение по пътищата, т.к. именно с него е извършено нарушение, чието преустановяване е постигнато с наложената ПАМ.
С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма и при спазване на процесуалния и материалния закон.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на О.И.Ц.,*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 19-0294-000474/25.10.2019 г. на Началник Сектор към ОДМВР Монтана, РУ Лом.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: