Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 39
Гр. Трън, 20.12.2018 година
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ТРЪНСКИ
СЪД, ІІІ състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР
С.
При
участието на секретаря ГЕРГАНА АЧАНОВА, като разгледа гр.д.№ 30/2018г. по описа
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна
квалификация чл.50, вр. с чл.45 от ЗЗД.
Образувано е
по искова молба, депозирана от Н.Т.Н. с
ЕГН **********, с адрес: ***, против П.Н.П. с адрес: *** и М.М.Д.,***.
Ищецът твърди, че е собственик на четири магарета от
породата „Едро видинско магаре“. Отглежда ги в гр.Трън, местността „Китка“,
където е съсед с ответниците. На 07.10.2017г. пуснал свободно да пасат четирите
си магарета, които били с чипове и съответната регистрация. Заедно с четирите
магарета имало и едно малко магаре на около 40 дена, което пасяло покрай майка
си. Към около 15-15.30ч. същия ден ищецът чул викове и кучешки лай откъм имота
на ответниците. Чул св.М.Н. да се кара на ответниците, че тяхно куче нападнало
малкото магаре и го нахапало. Отивайки на място видял магаренцето си наранено:
било му изтръгнато правото черво, откъснат бил свинктера, меките тъкани под
опашката били нахапани и част от тях липсвали, имало и други нарнявания. Първия
ответник уверил ищеца, че ако не се оправи магарето, той ще го компенсира за
загубата. Впоследствие ищеца започнал да лекува животното като му осигурил и
ветеринарен лекар за преглед и консултация, закупувал лекарства и платил
хонорар. На 24.10.2017г. пуснал магаренцето отново свободно с майка му да
пасат, но когато не се прибрало отишъл да го търси. На следващия ден намерил
животното наполовина изядено вероятно от диви животни. Показал магарето на
ответниците и поискал компенсация. След като първоначално отричали накрая се
разбрали да му заплатят общо 440 лева: 200 лева за магаренцето и 220 лева за
направените разходи за лечението му. Първият ответник поискал да закупи такова
младо магаре и да го даде на ищеца, който се съгласил. Взел и остатъците от
мъртвото магаре.
Искането към
съда е на
основание чл.50 вр. с чл.45 от ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят
солидарно стойността на умряло магаре в размер на 200 лева, както и сумата от
220 лева, представляваща материални разходи, свързани с лечението на магарето,
включващи хонорар за ветеринарен лекар и закупени лекарства, ведно със
законната лихва от влизане на решението в сила.
Исковата
молба е връчена на ответника на 22.01.2018 г. В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор.
С отговора на исковата молба ответника П.Н.П.
чрез упълномощения си представител – адв. О.Д. от САК сочи, че исковата молба е
неоснователна, за което се развиват и подробни съображения, поради което и моли
същата да бъде отхвърлена в частта срещу нея.
С отговора на исковата молба ответника М.М.Д. чрез упълномощения си представител – адв. А. Д. от САК
сочи, че исковата молба е неоснователна, за което се развиват и подробни
съображения, поради което и моли същата да бъде отхвърлена в частта срещу нея.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. М., поддържа
предявеният иск. Моли съда да го уважи така и да присъди направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответникът П.Н.П., чрез процесуалния си представител – адв. А.Д.
поддържат представения отговор. Моли
съда да отхвърли напълно иска по изложените аргументи. Претендира присъждане на
направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
В съдебно заседание ответникът М.М.Д., чрез процесуалния си представител – адв. О. Д.
поддържат представения отговор. Моли съда да отхвърли напълно иска по
изложените аргументи. Претендира присъждане на направените по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Като прецени процесуалната допустимост
на предявения иск, взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните
по делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим.
Разгледан по същество е неоснователен по
следните съображения:
За уважаването на предявения иск с
правна квалификация чл. 45 от ЗЗД трябва кумулативно да са налице следните предпоставки:
виновно и противоправно деяние, извършено от ответника, в причинно-следствена
връзка, от което са настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди.
Доказателствената
тежест за установяване на посочените обстоятелства пада върху ищеца.
На
основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се презюмира до доказване на противното.
Не е спорно между страните, че през есента на 2017г. са намерени остатъци от
трупа на малко магаренце в близката местност, където се намират къщите на
страните по делото в околностите на гр.Трън. Всичко останало от твърденията на ищеца
са спорни. Спорен между страните е фактът кучето на ответниците ли е причинило
смъртта на магаренцето на ищеца. Спорно е каква е била породата на малкото
магаре с оглед стойността на щетата, накрая спорно е чия собственост е кучето
причинило смъртта на магарето.
Ищеца и ответниците са съседи в гр.Трън,
местността“Китка“. На 07.10.2017г. ищецът пуснал свободно да пасат четирите си
магарета, които били с чипове и съответната регистрация. Заедно с четирите
магарета имало и едно малко магаре на около 40 дена, което пасяло покрай майка
си. Към около 15-15.30ч. същия ден ищецът чул викове и кучешки лай откъм имота на
ответниците. Чул св.М.Н. да се кара на ответниците, че тяхно куче нападнало
малкото магаре и го нахапало. Отивайки на място видял магаренцето си наранено:
било му изтръгнато правото черво, откъснат бил свинктера, меките тъкани под
опашката били нахапани и част от тях липсвали, имало и други нарнявания. Ищецът
започнал да лекува животното като му осигурил и ветеринарен лекар за преглед и
консултация, закупувал лекарства и платил хонорар. На 24.10.2017г. пуснал
магаренцето отново свободно с майка му да пасат, но когато не се прибрало
отишъл да го търси. На следващия ден намерил животното наполовина изядено
вероятно от диви животни.
Видно
от заключението на съдебната ветринаринаро-медицинска експертиза се установява,
че пазарната стойност на около 40 дневно магаре от породата „голямо видинско
магаре“ от майка на име Таня с инжектируем транспондер, индивид №
1000000000059588, по вид Магаре, с пол женско, на възраст 162.6 месеца към
02.11.2017г. от ОЕЗ: Животновъден обект
с рег.№ **********/2460-0308/ и адрес: Перник/Трън/гр.Трън / без ДДС/ е
249 лева. Видно от разпита на вещото лице то той е определил тази стойност не
на базата официалния документ на БАБХ, МЗХ, в която се описват животни без
порода, а на твърдението на ищеца, като е взел предвид средни стойности: какво
количество храна на база среден темп на растеж на магарета би било похарчено за
да отговаря на развитието на 40 дневна
възраст.
По
искане на страните по делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите М. Н. Г., И.П.Н. и Л.А.К., по искане на ищеца, по искане на
ответниците е разпитан свидетеля Т. Т.М.. В показанията си свидетеля М. Н. Г. обяснява, че
двете страни имат имот в гр.Трън, махала
„Китка“. Между имотите на ищеца и ответниците имало видимост, от по-ниската
къща нямало видимост поради денивелация на терена. На ищеца имота е отгоре, а
на ответниците е отдолу. Знае, че ищеца има магарета. Виждал е много пъти малки
и големи магарета. Бил горе в махалата по лична работа при св.И.Н., това било
миналата година през месец септември. При П.П. не
е имал работа. Не е видял никакъв
инцидент. Бил при св.И.П.Н., излязъл отвън чул и видял, майката и дъщерята на П.П. в ливадата, имало едно малко магаре до тях. Видял ги,
после се прибрал вътре. Те били най-малко на около 150 метра от мен. Не чул
какво викали, видял, че карат магарето към къщата на ищеца. Семейството на
ответниците имат кучета, от рода „Каракачанка“, имали едно бяло куче и едно
черно куче. Според преценката на свидетеля са кротки кучета, той си играел с
тях, били женски кучета. Виждал ги да обикалят вътре в двора на ответниците,
както и извън двора, на ливадата. Като
се върнал, казал на св.И.Н. „че нещо е станало с магарето“. Св.И.Н. не е
излизал извън къщата, той бил легнал, тъй като му било лошо. Докато бил при св.И.Н., не е виждал някой да е
идвал и да е искал ракия от него. Не е виждал отв.П.П. да влачи куче. Видял го, когато се връщало, едното куче
било в двора, а другите две си били извън двора. Магаретата били на свободната
ливада, която не е оградена. Там имало овце, крави и един кон на отв.П.П.. Когато и да отиде тези
животни са там. Всички животни, които пасат там на ливадата са свободни и никой
не ги контролира, включително и магаретата. Горе в махалата имало една голяма
ливада и всичко около нея е гора, затова предполага, че има диви животни. В показанията си свидетеля И.П.Н., обяснява
че отв.П.П. му е племенник, а М.М.Д. - снаха.
Техните къщи са близо една до друга. Знае кучетата на П.. Едното куче е черно,
другото бяло, а третото не го е виждал, защото е вързано и само го чувал как
лае. Кучетата са „каракачанки“. Познава ищеца д-р Н.. Нищо не е разбрал да е
станало с магарето на д-р Н., чул че има някакви разправии, но не знае какво е
станало. Св.М.Г. бил отвън, казал, че е видял нещо да се разправят. Не може да
каже дали доктора е бил там. М. дошла при него вечерта, да му иска ракия. Нищо
с никого не е говорил за инцидента. Не знае техните кучета да са ухапали
някого. Той не говори с роднините си, включително с П. и М., и не се е интересувал.
В този район има животни овце и крави, майката на П. се грижи за тях, те са
заградени. Има и други животни в района. Разправят, че били на ищеца, но няма
пастир, виждал ги, че слизат до Бански път. В района има гора и предполага, че
има диви животни. В ловен сезон, това е ловен район на Трънската дружинка. Отв.П. има електропастир и там пасат овцете и коня му.
Някой път и неговите животни пасат на свободната ливада, ходят на пият вода.
Когато се ловува, ловците пускат кучетата в посока към гората, на около 150 –
200 метра от къщите е виждал ловци на пусия. Къщата на Н. е на високото, на
около 300 метра от нас. Ловци, между къщите, не е виждал да ловуват. Но когато
приключва лова, те се прибират между къщите. Кучетата се прибират заедно с
ловджиите. Не може да каже в колко часа приключват с лова. В показанията си свидетеля Л.А.К. обяснява, че познава ответниците, тъй като е от Трън. По професия е ветеринарен лекар,
лекувал е животни и на ответниците. Живее в гр.София, но са го викали, за да
преглежда животни, има имот в града. В махала „Китка“ има 50 декара имоти. В
махалата имотите им са близо един до друг. По принцип животните се пазят до месец
май, но след коситбата се пускат на свободна паша. Горе има магарета, овце,
една кобила и крави. Ищеца имал магарета от порода „Видинска“, с чиста кръв, с
висока холка и дълга шия, пригодени за работа и езда. Няма катъри. Едно от
малките магарета било нахапано, в областта на малкия таз, с дълбоки разкъсни
рани в областта на ануса и тазовата кост. Ищеца го извикал на следващия ден
след ухапването. Сезона бил летен, имало мухи и започнали гнилостни процеси в
областта на меките тъкани на ануса, с дълбочина около 5 см. Трябвало всичко да
се изреже и кюртира, за което ходил 4 пъти с упойки, с антибиотици и
хирургическа интервенция, заради което цената стигнала около 250 лева и той
направил малка отстъпка и фактурирал 220 лева за лечение и манипулация.
Магарето не оживяло, понеже се е получило второ нападение, второ разкъсване и
икономически било неизгодно лечението. Него го извикали втори път октомври
месец, на фактурата е записал, но той не се отзовал, защото било икономически
неизгодно. Магарето го видял, след първото нападение да излиза и да пасе
свободно с майка си в ливадите. Ответниците имали 4 кучета, едно от които доста
агресивно. За животни не е чул да е нападало, но към хора да. С ищеца говорил
за нападнатото магаре, самия инцидент не
е видял. Свидетеля И. му казал, че М. е видял, как кучето е нападнало магарето
и М. е излязла. За втория инцидент не знае нищо. Чул, че магарето е намерено
разкъсано и са се постарали да го скрият, дърпали са го с джипа. Т. също е
видял, магаренцето, издърпано извън
територията на ищеца, над кошарите. Ищеца е дал магаренцето на П. да го зарови.
Това го знае от ищеца. Като отишъл П. да го вземе, да го погребе, са направили
някакво споразумение. Знае, че след първия инцидент са искали ракия да му
промият раните. Не знае за договорки с ответниците. Тази местност е близо до гората. Освен някой
вълк не знае да има някакви скитащи кучета, когато има разгонена кучка тогава
също идват горе кучета. Това става в края на септември и началото на октомври.
Там също е ловен район. Когато ловците излязат на лов, се обаждат хората да си
приберат животните, но в повечето случаи не се случва. По принцип ловни кучета
не минават около къщите. Имат си подвиквач – кучкар, който се грижи за
кучетата.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, чийто елементи са деяние, което да е
извършено виновно, деянието да е противоправно и от него да има настъпила
вреда. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД – всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
По
делото не се спори, че на през есента на 2017г. на ливада в близост до къщите на ищеца и ответниците куче
е нахапало малко магаренце на 40 дена, което свободно пасяло с майка си. В
резултат на ухапванията същото получило наранявания в областта на таза.
Вследствие на проведено лечение от страна на св. Л.А.К. магарето останало живо
и ищеца започнал да го пуска да пасе свободно и без надзолр извън двора си в
близката местност. На 24.10.2017г. магаренцето не се прибрало от паша с майка
си. Ищеца намерил остатъци от животното на следващия ден в близост до двора на
ответниците. Твърди, че магаренцето е починало вследствие на ухапването на куче
на ответниците.
Отговорността
по чл. 50 ЗЗД при настъпили
ухапвания от куче може да бъде търсена от собственик на кучето или от лице, под
чийто надзор се намира кучето. Тъй като в случая се твърди в исковата молба, че
кучето, причинило смъртта на магарето е собственост на ответника П.Н.П., а се е
намирало под надзора и на ответницата М.М.Д., то този факт е следвало да бъде доказан от ищеца в
настоящия процес.
Съгласно
чл. 50 от ЗЗД за вредите,
произлезли от вещи и в частност – от животни, отговарят солидарно собственикът
и лицето, под чийто надзор те се намират. В тази хипотеза под надзор следва да
се разбира не само наблюдение, а полагане на грижа, контрол. Отговорността за
вреди от животни по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна.
Тя не изисква животното да е носител на някакви особени качества, нито да е
източник на повишена опасност.
В
случая в показанията си свидетелите М. Н. Г. и И.П.Н., съседи по имот на
ответника, заявяват, че не са станали очевидци на нападение на куче собственост
и под надзор на ответниците върху малко магаре собственост на ищеца. Св.Т. Т.М.
твърди, че не знае кучета на отв.П.П. да са нападали животни. Нещо повече, твърди, че
притежаваните от отв.П. кучета са кротки и не са
породисти. В местността „Китка“ където ищеца отглежда магаретата си имало много
скитащи кучета, както и такива на ловни по време на ловния сезон, какъвто се
явява и по времето на инцидента. Свидетеля д-р Л.А.К. също твърди, че не е пряк
свидетел на инцидента, а е възприел твърденията на ищеца за обстоятелствата,
при които е било причинено първото нараняване на магарето с травми в областта
на малкия таз. Видял е също, че след проведеното лечение магарето отново е било
пуснато на свобода без надзор да пасе и
се движи из местността „Китка“. Датира второто събитие като края на месец
октомври 2017г.
По
делото беше представена справка от БАБХ за регистрирани четири магарета с
имплантиран идентификационен чип описани като магарета без порода, както и
разходни документи за закупени лекарства и извършени процедури по лечение.
При
липса на други писмени или гласни доказателства за собствеността, цвета,
породата и това кой осъществява надзора над кучето, нахапало в началото на
октомври месец магарето на ищеца вземайки предвид свидетелските показания на
свидетелите и обстоятелствата, че двама от тях са съседи, а един е с родствени
връзки със страните, но не са били очевидци на случая, съдът намира за
недоказано твърдението, че куче на ответниците е причинило вследствие на
ухапване смъртта на 40 дневно магаре на
ищеца.
Съдът
намира за недоказано, че куче голямо черно- бяло на цвят, е ухапало 07.10.2017г.
около 15.00- 15. 30 часа пред двора на ответника магарето на ищеца. Както и че
въпросното куче е било под надзора на ответниците, и че те носят отговорност по
чл. 50 ЗЗД. Нещо повече
– претенцията е за причинно – следствена връзка между ухапването на магарето от
въпросното куче и смъртта на животното. Тази връзка не изводима нито от свидетелските
показания на св.Л.К., а и от описаното в исковата молба е видно, че магарето е
изчезнало и след ден намерено мъртво близо месец след първия инцидент. Именно
след втория инцидент е и настъпила смъртта на 40 дневното магаре на ищеца. На
въпросния инцидент няма свидетели, няма и други доказателства, включително и
такива от експертиза, които да сочат, че куче собственост или под надзор на
ответниците е причинило смъртта на животното на ищеца.
По
делото е приобщено удостоверение от ветринаромедицинските власти за наличие на
четири големи магарета собственост на ищеца, но съда приема, че едното женско
магаре е имало и малко магаренце, предмет на делото. Този факт се потвръждава и
от повечето свидетели по делото. Що се касае до размера на вредите, които са в
пряка и непосредствена последица от увреждането, те също са недоказани по
несъмнен начин. В тази връзка по делото са приложени следните документи : фискален бон за зареждане на автомобилно
гориво, 2 фактури за извършен преглед и манипулации, в които не се споменават
по отношение на какво са направени въпросните прегледи и манипулации, както и
справка за налични животни в ОЕЗ към 02.11.2017г.
В
заключение при отговорност за вреди от животни, вредата презюмира както
причинната връзка, така и вината. След като е настъпила вредата това означава,
че собственикът на животните, както и отговарящия за тях не са положили
достатъчно грижи и не са осъществили необходимия надзор, така че животните да
не увреждат другиго. Следователно причинените вреди са в пряка причинна връзка
с бездействието на собственика и под чийто надзор е кучето, които не са
положили дължимата грижа и не са осъществили необходимия надзор над животните. В
случая съдът намира за оборена презумпцията за вината.
Поради
тези причини, съдът счита, че иска е неоснователен, недоказан изцяло, както по
основание, така и по размер.
При
този изход от делото следва да се присъдят направените от ответниците разноски
по делото в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Т.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, против П.Н.П. с
адрес: *** и М.М.Д.,***,
за заплащане на обезщетение за вреди на основание чл.50
вр. с 45 от ЗЗД, с което се иска солидарно заплащане стойността на умряло магаре в размер на
200 лева, както и сумата от 220 лева, представляваща материални разходи,
свързани с лечението на магарето, ведно със законната лихва от влизане на
решението в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
Н.Т.Н. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на П.Н.П. с адрес: *** и
М.М.Д.,*** сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща направени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му страните пред Пернишки
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: