Определение по дело №304/2022 на Административен съд - Добрич

 

                        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                  № ……/25.07.2022 г., град Добрич

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и пети юли, две хиляди  двадесет и втора година, пети  състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

Като разгледа докладваното от председателя АДМИНИСТРАТИВНО ДЕЛО № 304 по описа за 2022 г. на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл. 157, ал. 2 - 4 ДОПК.

Постъпила е жалба от „ЧАКРИНИ 1991“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Божурец, представлявано от управителя Б.С.Д. чрез  адв. К. Д. - ВАК, срещу Решение по искане за спиране на изпълнението на ревизионен акт №114/30.05.2022 г. на Директор на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП.

В жалбата се излагат съображения, че по издадения РА има допусната обезпечителна мярка запор на парични средства, поради което и ако не бъде спряно изпълнението на РА ще се затрудни дейността на дружеството. Моли съдът да отмени обжалваното решение с което е отказано спиране на изпълнението на РА №Р-03000821001429-091-001/02.03.2022 г.

Ответникът - директор на дирекция ОДОП Варна не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени доводите на жалбоподателя и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Общият принцип, залегнал в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ДОПК, е че обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение. С чл. 153, ал. 2 ДОПК е предвидена възможност изпълнението на ревизионния акт да се спре по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана. Искането се подава до органа, компетентен да разгледа жалбата, като към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер /чл. 153, ал. 3 ДОПК/.

В чл. 153, ал. 4 от ДОПК е уредена хипотезата, при която задължително се спира изпълнението на ревизионния акт - ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменима банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размера по, ал. 3.

Във всички останали случаи решаващият орган извършва преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение и може да спре изпълнението, като задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество. В процесния случай с жалбата срещу ревизионния акт до директора на дирекция "ОДОП" е направено искане за спиране изпълнението му, но не е представено и не е предложено обезпечение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 3 от ДОПК е императивна и предвижда към искането да бъдат приложени доказателства за направено обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Въз основа на приложените към искането доказателства, решаващият орган по смисъла на чл. 153, ал. 5 от ДОПК следва да извърши преценка за наличие на основания за спиране изпълнението на РА, респ. да спре изпълнението на акта при наличие на обезпечение по чл. 153, ал. 4 от ДОПК. В случая предвид непредставянето на доказателства за направено обезпечение или за предложено такова, ответният административен орган законосъобразно е отказал спирането.

Решението е постановено от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 3 от ДОПК искането за спиране изпълнението на ревизионния акт се подава до органа, компетентен да разгледа жалбата против самия РА. Съобразно правилото на чл. 152, ал. 2 от ДОПК решаващ орган е директорът на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП. Решението по направеното искане е постановено именно от директор на дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП. Следователно, оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган.

Съобразно чл. 153, ал. 3 от ДОПК към искането се прилагат доказателства за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Правомощията на решаващия орган са определени в разпоредбата на чл. 153, ал. 3 -, ал. 5 от ДОПК. Според чл. 153, ал. 4 от ДОПК решаващият орган спира изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменима банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в посочения по, ал. 3 размер.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 5 от ДОПК в останалите случаи органът извършва преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение, и може да спре изпълнението като задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество.

С Решение №114/30.5.2022 г. на основани чл. 153, ал. 6 от ДОПК, директора на ОДОП-Варна е отказал спиране изпълнението на РА № Р-03000821001429-091-001/02.03.2022 г.

В хода на ревизията, на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК, е издадено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) с изх. № С210008-023-0001886/02.07.2021 г., с което са наложени: запор върху земеделска  и горска техника.

Размерът на установеното с ревизионен акт № Р-03000821001429-091-001/02.03.2022 г. е 352704, 13 лева - главница и 346668, 89 лева - лихви 6 035,24 лева.

От представените от публичния изпълнител доказателства се установява, че не е налаган запор върху парични средства. Наложен е запор на един брой колесен трактор с балансова стойност 36 186,95 лева и на един брой ремарке с балансова стойност 13 397,44 лева. Балансовата стойност е установена към датата на издаване на постановлението по чл.121, ал.1 от ДОПК, т.е. към 02.07.2021 г. Т.е. наложен е запор върху активи с обща балансова стойност 49 584,39 лева.

Предложеното обезпечение не съответства на размера на публичните вземания – 352704,13 лв., в съответствие с изискванията на чл. 153, ал. 3 във връзка чл. 157, ал. 3 ДОПК.

Предвид изложеното, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 157, ал. 4 ДОПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от „ЧАКРИНИ 1991“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Божурец, представлявано от управителя Б.С.Д. чрез  адв. К. Д. - ВАК, срещу Решение по искане за спиране на изпълнението на ревизионен акт №114/30.05.2022 г. на Директор на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му с изпращане на преписи на страните по чл. 138 АПК.

 

 

 

                                            СЪДИЯ: