№ 10006
гр. София, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110110046 по описа за 2022 година
при секретаря Лиляна Андонова, като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 10046 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба на Д. В. В. срещу П. К. П., с която се иска
признаване за установено, че ищецът не дължи по отношение на ответника
сумата в размер на 20 000.00 лева/двадесет хиляди лева - главница,
представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 30.08.2010г. в гр.
София за сумата от 20000.00 лева от Д. В. В. в полза на П. П., с падеж на
плащане на 30.08.2011 г. поради изтекла погасителна давност.
Ищецът твърди, че срещу него било образувано ч.гр. дело №
42008/2011г. по описа на Софийски Районен Съд, 69 състав, по което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, съгласно който е осъден да заплати на кредитора сумата
20 000.00 лева - главница, представляваща вземане по запис на заповед,
издаден на 30.08.2010г. в гр. София за сумата от 20 000.00 лева от Д. В. В. в
полза на П. П., с падеж на плащане на 30.08.2011 г. Въз основа на
изпълнителния лист и по молба на П. К. П. е образувано изпълнително дело
№ 20118510402183 по описа на ЧСИ М.......... П., per. № 851 на КЧСИ.Сочи че
на 19.03.2015г., бил наложен запор на банковите сметки на длъжника.
Твърди, че след тази дата, за период по-дълъг от две години не са били
извършвани изпълнителни действия, които да водят до прекъсване на
давността, и които да са насочени към принудително удовлетворяване на
1
вземането. При това положение намира, че е налице хипотезата на чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК и изпълнителният процес се е прекратил ех lege на 19.03.2017г.
Намира, че последното изпълнително действие е на 19.03.2015г., и давността
за вземането е изтекла на 19.03.2020г., който момент предхождал завеждането
на настоящото производство. Ето защо, намира, че извършените след
настъпване на перемпцията действия не произвеждат целения от взискателя
резултат. Тези действия фактически са извършени по прекратен изпълнителен
процес, поради което не могат да бъдат зачетени (това са всички действия,
извършени по изпълнително дело № 20118510402183 по описа на ЧСИ
М.......... П. след настъпване на перемпцията - 19.03.2017г.). Намира че
прекратяването на изпълнителното производство ставало по силата на закона.
Ето защо за него бил налице правен интерес от предявяване на настоящото
производство.Претендират се разноски.
Ответникът – П. К. П., не подава отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 ГПК, не се явява в съдебното заседание, като не е направил искане
делото да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа
на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
На основание чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска от съда постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Както беше посочено, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба,
не се явява в съдебното заседание, за което е бил редовно призован, не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В проведеното по
делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е
поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Следователно, предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК са налице.
Следва да се установи, дали са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1
ГПК.
С връчването на разпореждане № 19807 от 07.03.2022 г. на ответника му
е указана последицата, че ако не подаде отговор на исковата молба и не се яви
в съдебното заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, по искане на ищеца съдът може да постанови неприсъствено
решение срещу ответника.
От приетите по делото писмени доказателства се установяват
елементите на фактическия състав на предявеното от ищеца право.
Ето защо, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение
срещу ответника.
По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът дължи на ищеца адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна правна помощ на материално затруднено лице , на
2
основание чл. 38 ал.2 от Задв., което възнаграждение осъдената страна следва
да заплати на адвокат М. М., и която съдът определи в минимален размер
съгласно наредба за минималните адвокатски възнаграждения , а именно
сумата от 2200 лева.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК неприсъственото решение не подлежи
на обжалване.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, 142 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. В. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Гевгелийски“, бл.2, вх.2, ет. 5, ап.26
срещу П. К. П., с ЕГН : ********** , иск с правно основание чл. 439 във вр.с
чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Д. В. В., ЕГН ********** не дължи на П. К. П., с ЕГН
: **********, сумата в размер на 20 000.00 лева/двадесет хиляди лева -
главница, представляваща вземане по запис на заповед, издаден на
30.08.2010г. в гр. София за сумата от 20000.00 лева от Д. В. В. в полза на П.
П., с падеж на плащане на 30.08.2011 г. поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА П. К. П., с ЕГН : ********** , да
заплати на адв.М. М. - САК, сумата в размер на 2200 лева за оказана
безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, видно от
представения договор за правна защита и съдействие от 21.02.2022 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3