№ 298
гр. Пазарджик , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200294 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „А.-2“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ул. „З.“ №2, представлявано от изпълнителния директор М.
Ф. М., против Наказателно постановление № 36-0000638 от 05.11.2020 г. издадено от
Началник ОО „АА“- Пловдив, с което за нарушение на чл.24 ал.1 от Наредба № Н-
32/16.12.2011 г. на МТИТС на основание чл.178а ал.4 т.1 предл.1 от ЗДвП е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до това, че НП е
незаконосъобразно, постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон,
с оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата и излага становище, за незаконосъобразност на
НП, поради нарушение на материалния закон, поради което иска неговата отмяна. Не
се претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. От същата е депозирано писмено становище, в което са изложени
съображения за законосъобразност на НП, като се иска неговото потвърждаване. Не се
претендират разноски, като се прави възражение за прекомерност на евентуално
претендирания адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени изложените в
същата доводи и становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно
1
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за
установено от следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакуваното НП, за това че на
28.12.2019 г., около 00,01 часа, в гр. Пазарджик, в ОО „АА“ Пазарджик, като лице по
чл.16 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС (Наредбата), притежаващо
разрешение № 340/27.04.2018 г. за извършване на периодични прегледи за проверка на
техническата изправност на ППС ІІІ-та категория, при настъпила промяна в
обстоятелствата на 17.12.2019 г., на документи по чл.18 ал.1 т.5 бук. „б“ от Наредбата,
а именно издадени нови удостоверения удостоверение за допълнително обучение на
техническите специалисти И. Г. И.ов- удостоверение № 1390/17.12.2019 г., И. Н. Б.-
удостоверение № 1391/17.12.2019 г. и И. И.ов К.- удостоверение № 1389/17.12.2019 г.,
не е уведомило писмено Директора на ИА „АА“ чрез ръководителя на съответното
регионално звено до 24,00 часа на 27.12.2019 г. в 7-дневен срок от извършване на
промяната.
За така констатираното на 13.10.2020 г. св. Д.С.- инспектор в РД „АА“ гр.
Пловдив съставил срещу дружеството-жалбоподател АУАН № 277374, в присъствието
на изп. директор и законен представител на „А.-2“, на който бил предявен и връчен
срещу подпис. В акта е вписано възражение, че несъзнателно е пропуснат срока за
уведомяване. АУАН е съставен след приключване на комплексна проверка на
дружеството в КТП на същото, за което е изготвен КП от 13.10.2020 г.
Въз основа на акта на 05.11.2020 г. било издадено атакуваното НП, което било
връчено на изп. директор на санкционираното дружество на 02.02.2021 г., видно от
разписката към НП. Жалбата против последното е подадена законовия представител на
дружеството чрез АНО до съда, която била входирана в деловодството на ОО „АА“-
Пазарджик на 08.02.2021 г., поради което е процесуално допустима, като подадена в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. Д.С.. Съдът
кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си
са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени в жалбата.
В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АНП е започнало със
съставянето на АУАН. Последния е съставен в присъствието на законовия
представител на дружеството-нарушител и на свидетел. Надлежно е предявен и връчен.
АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 от
ЗАНН и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от
2
ЗАНН. АУАН и в НП е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са
посочени всички обстоятелства- елементи от фактическия му състав. Дадената правна
квалификация съответства на вмененото нарушение.
Съдът не споделя направеното в жалбата възражение, че АУАН не бил съставен
от компетентен орган. Актосъставителят към онзи момент е заемал длъжността
инспектор в РД „АА“- Пловдив и като такъв разполага с правомощието да съставя
актове за допуснати нарушения на Закона за автомобилните превози и Закона за
движение по пътищата и подзаконовите нормативни актове издадени въз основа на
тях, както и на регламенти на ЕС, регламентиращи движението по пътищата, т.е. имал
е материалната и териториалната компетентност.
Правилно е обаче възражението, че НП не е издадено от надлежен орган. Това е
така, тъй като неговият издател не притежава териториалната компетентност да издаде
НП за вмененото нарушение. Видно от санкционния акт, е че нарушението е
извършено в гр. Пазарджик- адм. сграда на ОО „АА“- Пазарджик, т.е. съответното
регионално звено към ИА „АА“, което е следвало да бъде уведомено от дружеството-
жалбоподател за настъпилото ново обстоятелство. Издателят на НП- началникът на ОО
„АА“- Пловдив е обосновал компетентността си по чл. 189 ал. 12 от ЗДвП, съгласно
който НП се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната,
от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. Вярно е, че в т.9 от Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на министъра
на МТИТС (л.10) е посочено, че оправомощени за издават НП за нарушения по ЗДвП
са и началниците на ОО „АА“ в РД „АА“, но с оглед на посочената разпоредба от
ЗДвП, компетентността на органа следва да е не само материална, но и териториална.
С първата началникът на ОО „АА“- Пловдив разполага, но териториална
компетентност да издава НП за нарушения, извършени на територията на гр.
Пазарджик той няма. С такава разполага единствено директорът на РД „АА“- Пловдив,
към която дирекция е структуриран ОО „АА“- Пазарджик, на чиято територия е
извършено нарушението. В този смисъл липсата на териториална компетентност на
издателя на процесното НП опорочава последното до степен на нищожност и е
абсолютно основание за неговата отмяна.
Съдът намира, че налице и друго основание за отвяна на НП, което засяга спора
по същество. Правилно се настоява от процесуалния представител на дружеството-
жалбоподател, че за промяна на процесното обстоятелство- удостоверение за
първоначално допълнително обучение, считано от 12.11.2020 г. вече не се изисква
уведомителен режим. С редакцията на чл.24 ал.1 от Наредбата в сила от 12.11.2020 г.,
не се извършва уведомяване за настъпила промяна в обстоятелствата, които са
удостоверени с документите по чл.18 ал.1 т.5 от Наредбата. Тоест отпаднал е
уведомителният режим за настъпила промяна, свързана с удостоверенията за обучение
на техническите специалисти от списъка. В този смисъл е налице хипотезата на чл.3
ал.2 от ЗАНН, тоест за приложение на действащия вече по-благоприятен закон, при
който процесното неизпълнение не съставлява административно нарушение.
Доколкото обаче съдебната практика установява и виждането, че след като
деянието е било нарушение към момента на извършването му и не се касае до по-
благоприятен закон, а въобще до отпадането му, следва да бъде преценено и
обстоятелството дали е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН. АНО само формално е
3
отразил в НП, че са изследвани обстоятелствата и са преценени възможностите за
приложение на чл.28 от ЗАНН, в резултат на което не били установени налични
предпоставки за това. Според съда обаче с оглед анализа на обстоятелствата в
настоящия случай, може да бъде направен точно обратния извод. На първо място
липсват данни за допуснато нарушение от същия вид от наказаното дружество, тоест
случаят е инцидентен. Освен това липсват доказателства за това, че от
неуведомяването са настъпили негативни последици и че е засегнат обществен
интерес. Вярно е, че се касае за нарушение на формално извършване и не е необходимо
такива да са настъпили, но преценката за маловажност на случая следва винаги да се
прави на плоскостта на засегнатите обществени отношения. Макар принципно
значимостта на обществените отношения, предмет на защита с Наредбата, касаещи
техническата изправност на ППС и безопасността на движението по пътищата да е
голяма, преценката за засягането на тези обществени отношения с конкретното деяние,
води до извода че процесното нарушение само по себе си не е довело до съществено
засягане на обществените отношения регулирани от нарушената правна норма. В
крайна сметка за обществените отношения, регулирани от горецитираната наредба, е
по-важно това, че за уредите, които дружеството е използвало при извършени не
прегледи за техническа изправност на ППС, са били издадени съответните документи
за изправност, както и това че техническите специалисти са преминали допълнително
обучение, за което са им били издадени съответните удостоверения, а не толкова, че
тези удостоверения не са представени пред директора на ИА „АА“ чрез ръководителя
на съответното регионално звено в указания в закона срок.
При тези обстоятелства съдът счита, че така извършеното деяние е
малозначително, което го определя като такова което не носи характеристиките на
нарушение, поради което и не следва да бъде санкционирано. При това положение
издаденото НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в
настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000638 от 05.11.2020 г.
издадено от Началник ОО „АА“- Пловдив, с което „А.-2“АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „З.“ №2, представлявано от изпълнителния
директор М. Ф. М., за нарушение на чл.24 ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на
МТИТС на основание чл.178а ал.4 т.1 предл.1 от ЗДвП е наложена имуществена
санкция в размер на 1 000 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му на страните пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4