О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../….....02.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно търговско дело № 21 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по постъпила въззивна жалба
вх.№ 73624/09.11.2018г., подадена от М.В.П. с ЕГН ********** и И.Д.Д. ЕГН **********,***,
срещу решение №4027/10.10.2018г., постановено по гр.д. № 19319/2017г. на ВРС, 46
състав, в частта, с която е признато за установено, че дължат солидарно на
„БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Московска”, № 19, както следва: сумата от 1382,77 евро неиздължена
главница по договор за жилищен
кредит от 24.04.2007 г. и допълнително
споразумение от 27.02.2015 г.; сумата от 60 евро - такса изискуемост
и сумата от 78,80 евро - такса за подновяване срок на действие на ипотеката,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№13093/2017г. на
ВРС, 7- ми състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 01.09.2017 г. до окончателното
изплащане на задълженията
В
жалбата са наведени оплаквания, че решението е постановено при нарушение на
материалния закон, поради неправилност на извода на съда за настъпила предсрочна
изискуемост на вземането. Поддържа се, че извън
предмета на иска по чл.422 от ГПК са фактите, които не са посочени в
заявлението по чл.410 от ГПК. В случая на разглеждане подлежи само първата
предпоставка на чл.60, ал.2 от ЗКИ – просрочие на
погасителни вноски, тъй като същата е релевирана в
заявлението, но не й вторият елемент от фактическия състав – връчване на
уведомлението за предсрочна изискуемост, тъй като за
него не са наведени твърдения в заповедното производство. Претенцията за
главница е изцяло неоснователна, включително и за падежиралите
вноски, тъй като лишаването на длъжника от преимуществото на срока по
погасителния план заличава изцяло уговорката за разсрочено плащане, поради
което и разглеждане на искането само за частта на падежиралата
главница по анюитетните вноски до заявлението би
представлявало произнасяне по друго основание, различно от въведеното от
кредитора в заповедното производство. По отношение на задълженията за такси в
заявлението липсват твърдения за пропускане на падеж по погасителен план,
следователно не са обосновани по основание. Позовава се на нищожност на
договора за жилищен кредит и общите условия за предоставяне на жилищни кредити
към 25.04.2006г., към 13.08.2007г. и към м.01.2008г. с твърдения, че договорът
съдържа клаузи, които са неравноправни на основание чл.146, ал.1, т. 10 и т. 12
от ЗЗП. В частност твърди неравноправност на клаузата
на чл.11.2. от ОУ, според която с авансово внесените суми се погасяват не
предстоящите вноски, а последните по погасителния план. С извършеното на
02.02.2015г. авансово плащане в размер на 24800 евро, стойността на дължимата
главница е намалена четири пъти, а последните вноски по погасителния план
включват лихва, която е изчислявана върху пълния размер на главницата за целия
период на договора. По този начин при предсрочно погасяване би се стигнало до
плащане на недължима лихва.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил
отговор от въззиваемата страна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни
изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални
нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за
предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани
нарушения съдопроизводствените правила;
доказателствени искания не са направени.
Предвид
допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба вх.№ 73624/09.11.2018г., подадена от
М.В.П. с ЕГН ********** и И.Д.Д. ЕГН **********,***,
срещу решение №4027/10.10.2018г., постановено по гр.д. № 19319/2017г. на ВРС, 46
състав, в частта, с което е признато за установено, че дължат солидарно на
„БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Московска”, № 19, както следва: сумата от 1382,77 евро неиздължена
главница по договор за жилищен
кредит от 24.04.2007 г. и допълнително
споразумение от 27.02.2015 г.; сумата от
60 евро
- такса изискуемост и сумата от 78,80
евро - такса за подновяване срок на действие на ипотеката, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№13093/2017г. на ВРС, 7- ми
състав, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.09.2017 г. до окончателното
изплащане на задълженията.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
13.03.2019г. от 14,00 часа, за
която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към
спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че
при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността
да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен
на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Н.В.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.