РЕШЕНИЕ
№ 114
Ямбол, 25.07.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол - I състав, в съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди
и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
При
секретар КРАСИМИРА ЮРУКОВА като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА административно дело № 38 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „А. ****“ ЕООД, гр. Ямбол против Заповед № ТУ/04-00006 от 25.01.2023 г. на кмета на община Ямбол, с която е наредено премахването на преместваем обект – козирка, предназначен за слънцезащитно съоръжение – сенник, с размери 24,10 м/4,20 м и височина 3,10 м върху сграда с идентификатор *****.***.***.*, с адрес: бул. *в гр. Ямбол.
С доводи за незаконосъобразност се иска отмяната на заповедта като издадена при липса на мотиви, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в несъответствие с материалния закон и в разрез с неговата цел.Твърди се, че д ружеството е било лишено от възможността ефективно да участва в административното производство, в рамките на което е издадена процесната заповед, тъй като е поискало да се запознае със съдържанието на Искане peг. № 2801-00165/04.01.2023 г., във връзка с което е издаден оспореният акт, и да му бъде даден срок за становище по искането, но такава възможност не е предоставена. В този смисъл се твърди допуснато нарушение на чл. 34, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от АПК при провеждане на производството. Твърди се, че е допуснато нарушение и на чл. 35 от АПК, вменяващ на административния орган задължението да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди всички аргументи, изложени в хода на административното производство. В тази връзка се сочи, че в оспорената заповед кметът на община Ямбол бланкетно е отхвърлил възражението на дружеството, като е приел, че същото не е подкрепено със строителни книжа и документи; навежда се и довод, че заповедта е издадена при неправилно тълкуване на възраженията на „А. ****“ ЕООД - в подаденото срещу констативния акт възражение дружеството е посочило, че козирката е заварено съоръжение, което е монтирано още преди „А. ****“ ЕООД да придобие права в имота, т.е. преди 2008 г. и в този смисъл жалбоподателят няма как да разполага с книжа за въпросното съоръжение, доколкото същото не е монтирано от него, а освен това не отговаря на обективната действителност приетото в заповедта, че дружеството твърди, че козирката
е поставена през 2008 г. На следващо място се твърди, че в нарушение на чл. 36, ал. 1 от АПК кметът на община Ямбол не е извършил допълнителна проверка по повод възраженията на „А. **** ЕООД, че козирката не е монтирана на основание отмененото от съда Разрешение за поставяне № РПЧИ-****** от 17.09.2019 г. на Главния архитект на община Ямбол, както и че това разрешение е издадено за нов преместваем обект, който не е реализиран. В хода на административното производство не е изследвано нито кога е поставена козирката, нито кой я е поставил, а още по-малко са установени нейното предназначение и характеристики. Повърхностното разглеждане на възражението на дружеството според твърденията в жалбата е довело до неправилна преценка за обхвата на проверката, още повече, че като съсобственик в имота община Ямбол е запозната с историята му и разполага с всички относими документи. Неяснотата относно периода на поставяне на козирката и относно нейните характеристики според жалбоподателя водят до извод, че процесната заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка, поради което същата представлява незаконосъобразен административен акт, подлежащ на отмяна. Твърди се и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като ответникът не е изложил мотиви за нареденото премахване. Не са изложени и мотиви по повод възраженията на дружеството, че за слънцезащитното съоръжение не се изисква разрешение; в текста на заповедта не е посочено и правното основание, въз основа на което е издадена. Неправилните и непълни установявания в хода на административното производство са довели до постановяването на административен акт в нарушение на материалния закон. В тази връзка се твърди, че козирката е търпим строеж по смисъла на действащото законодателство, поради което и не подлежи на премахване; твърди се също, че в случая приложение намира разпоредбата на чл. чл. 93, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони; козирката е в отлично техническо състояние, разположена е в разпределената за ползване на „А. ****“ ЕООД реална част от имота и засяга единствено самостоятелните обектите на дружеството; съоръжението служи за защита срещу неблагоприятни метеорологични условия при извършване на товаро-разтоварни дейности в обекта на дружеството и по никакъв начин не засяга правата и интересите на останалите собственици в имота, още по-малко живота и здравето им. На последно място, се сочи, че актът е произнесен в нарушение на разписаните в чл. 6 и чл. 13 от АПК принципи.
В съдебно заседание оспорващият, чрез управителя В.Д. и редовно упълномощените процесуални представители - адвокат С.А. и адвокат М.А., поддържа жалбата и направеното искане за отмяна. По изложените в жалбата съображения, доразвити в представени по делото в срок писмени бележки, се иска отмяната на процесната заповед като незаконосъобразно произнесена с присъждане на разноските по производството съобразно представен списък.
За ответната страна - кмета на община Ямбол, редовно призована, се явява Началник отдел „Правни дейности“ в община Ямбол М.К., която оспорва жалбата и иска съдът да я отхвърли. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че на имот с идентификатор *****.***.***.* по КК на гр.
Ямбол е поставен преместваем обект – козирка, и изпълнител на съоръжението е
„А. ****“ ООД. За този обект не е издадено разрешение по реда на чл. 56 от ЗУТ,
вр. чл. 9 от приложимата наредба на Общински съвет–Ямбол. Независимо от изслушаната по делото експертиза, с оглед изявлението на вещото лице, че този обект може да бъде демонтиран, може да бъде преместен на друго място, в който смисъл е и изготвената експертиза по предходно дело № 78 от 2022 г., се счита, че безспорно е установено, че характеристиката на обекта е именно преместваем - като такъв е заявен за разрешаване и от „А. ****“ ООД, които са приложили конструктивно становище за монтиране на това съоръжение. Независимо от това, че същото е разположено над разпределената за ползване площ на дружеството-жалбоподател, това не отменя изискването на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ за наличие на изрично съгласие на останалите съсобственици. На това основание според процесуалния представител на ответника правилно е инициирано производство по реда на чл. 57а от ЗУТ за премахването на процесния обект, респ. издадената Заповед № ТУ/04-00006 от 25.01.2023 г. не страда от твърдените в жалбата пороци. С ъображенията по съществото на спора са доразвити в представени по делото в срок писмени бележки. Претендира се отхвърляне на жалбата с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на оспорената заповед. По искане на процесуалния представител на оспорващия е назначена съдебно-техническа експертиза, при която вещо лице строителен инженер, след извършен оглед на място, запознаване с материалите по делото и извършване на необходимите справки, дава заключение по относими във връзка с повдигнатия правен спор въпроси, поставени в нарочна молба от процесуалния представител на жалбоподателя и становище на ответната страна. Представеното по делото писмено заключение на назначеното вещо лице е изслушано в открито съдебно заседание на 26.06.2023 г. и същото, ведно с направените в съдебното заседание уточнения и допълнения, е приобщено към доказателствения материал по делото. В качеството на свидетели са разпитани и лицата Х.В.Х. и Л.Г.Т., които с показанията си установяват относими към спора факти и обстоятелства. Свидетелят Х.В.Х. – собственик на магазин в процесния имот на бул. „Е.“ **, свидетелства за това, че към момента, в който дружеството ползва имота, козирката е била монтирана, тя е построена от фирмата „С.“, като твърди, че при поставянето на козирката всички собственици в имота са дали нотариално заверено съгласие за монтирането на козирката; посочва, че монтажът е осъществен около 2007 г., когато той самият дал декларацията за съгласие. Свидетелят сочи, че се касае за съвсем лек тип слънцезащитно съоръжение, козирката е за предпазване от дъжд, тя е в добро състояние - проблеми с нея при бури и при дъжд не е имало. Свидетелят Т. – служител в „А. ****“ ЕООД, посочва, че преди да започне работа в дружеството- жалбоподател, е работил във фирма „С.“, която се занимавала само с метални конструкции, заготовка и монтаж на метални конструкции; твърди, че познава добре помещенията и района. Свидетелства, че към края на 2007 г., началото на 2008 г. се наложило да се прави конструкция за обекти в гр. П. и понеже при заготовката на конструкциите се налага да има сушина при заварките и при боядисването, е възникнала необходимост да се направи процесната козирка, за да може да се ползва за боядисване и за самото изграждане на конструкциите. Свидетелят е категоричен, че козирката е изградена от „С.“ и че когато „А. ****“ са се нанесли в имота, тя е съществувала, със същото предназначение - за сушина и за да могат да се складират
вещи под нея при разтоварване; сочи, че козирката е непосредствено пред входа за разтоварване на стоката и че винаги, включително и към настоящия момент, е била в добро състояние и няма проблеми с нея.
След цялостна преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ЯАС приема за установено следното от фактическа страна:
В ПИ с идентификатор *****.***.***съществува едноетажна сграда с идентификатор ****.***.***.*с обособени в нея самостоятелни обекти. Пред обекти с идентификатори *****.***.***.*, *****.***.***.*0, *****.***.***.*4 и
*****.***.***.*5 е монтирана метална козирка – същите са собственост на „А. ****“ ЕООД съобразно наличните в административната преписка титули за собственост (НА №175, дело 149/21.03.2019 г.НА № 187, дело № 549/27.06.2008 г. – л. 123-128). Достъп до обектите, пред които е монтирана металната козирка, се осигурява през дворното място, което е разпределено за ползване само от „А. ****“ ЕООД съгласно Решение № 1/09.02.2018 г. по гр. д. №368/2017 г. на ЯОС и скицата към него – също налични в административната преписка (л. 155-157).
Със Заявление рег. № УТС-01657/22.08.2019 г. от „А. ****“ ЕООД, гр. Ямбол е поискано одобряване на схема за разполагане на слънцезащитно съоръжение – сенник, с местонахождение УПИ VІІІ, кв. 142 по плана на гр. Ямбол, ПИ с идентификатор *****.***.***по КК на гр. Ямбол. По последващо подадено Заявление рег. № УТС-01794/09.09.2019 г. от „А. ****“ ЕООД, гр. Ямбол е издадено Разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение № РПЧИ-****** от 17.09.2019 г. на Главния архитект на община Ямбол. Със същото е разрешено на „А. ****“ ЕООД, гр. Ямбол поставянето на преместваема козирка, предназначена за слънцезащитно съоръжение – сенник, с размери 24,10/4,20 м или площ 101,22 кв. м, с адрес на обекта: гр. Ямбол, бул. „Е.“ № **, сграда с идентификатор *****.***.***.*.14 по КК на град Ямбол.
С Решение № 139 от 29.06.2021 г. по адм. д. № 78/2021 г. състав на ЯАС отменил така издаденото разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение по съображения, че то не е със слънцезащитно предназначение - сенник, а представлява навес, изграден като пристройка към сградата, съответно - представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който се изисква разрешение за строеж по чл. 148 от ЗУТ, а не разрешение за поставяне по чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ, каквото е издал Главният архитект на община Ямбол; предвид и факта, че имотът е съсобствен, съдът приел, че е необходимо и съгласие на собствениците в етажната собственост, както и договор за учредяване на това право със съсобствениците в поземления имот по аргумент от чл. 183, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. С Решение № 343 от 17.10.2022 г. по адм. д. № 8372/2021 г., (публично достъпно на интернет адрес https://info-adc.justice.bg/courts/portal
/edis.nsf/e_act.xsp?id=1*******&code=vas) , ВАС оставил в сила първоинстанционния съдебен акт за отмяна на Разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение № РПЧИ-****** от 17.09.2019 г. на Главния архитект на община Ямбол. Според касационната инстанция неправилно административният съд приел, че в конструктивно отношение и по предназначението си процесното съоръжението представлява строеж – навес към сграда с идентификатор *****.***.***.*, обслужващ част от самостоятелните обекти. Прието е от съда, че съобразно приобщената по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, че процесният обект представлява преместваемо съоръжение – козирка, предназначена
за слънцезащитно съоръжение. Според заключението на вещото лице в процесния случай е изградена метална конструкция – козирка, тип конзолна, която е разположена на нежилищни помещения в първи надземен етаж и на височина 3,10 м над прилежащия терен, изпълняваща функциите на слънцезащитно съоръжение, предпазващо входовете на самостоятелните обекти и от климатични въздействия като дъжд и сняг. Така описаното и установено на място изградено съоръжение съответства на изискването на чл. 91 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Доколкото вещото лице е заявило също така, че процесното съоръжение би могло да бъде демонтирано и да се ползва на друго място със същите функции, касационната инстанция е заключила, че спорният обект съответства и на определението за „преместваем обект“, дадено в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Независимо от това ВАС в потвърдителното си решение приема, че разрешението за поставяне е издадено в несъответствие с материалноправните норми, и конкретно - в противоречие с изискванията на чл. 56, ал. 5 и чл. 57, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ по съображения, че доколкото в случая разрешението за поставяне се отнася за съсобствен поземлен имот, тоест част от същия се явява чужд за заявителя, както и за сграда с идентификатор *****.***.***.*, в която съответните идеални части и самостоятелни обекти притежават няколко търговски дружества, е било необходимо писменото съгласие на останалите съсобственици на имот с идентификатор *****.***.***и собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *****.***.***.*, на която е и поставен процесният преместваем обект, каквото в конкретния случай липсва. В тази връзка е посочено, че приложената по делото нотариално заверена декларация от 04.10.2007 г., с която се дава съгласие от ЕТ
„Д. – Д. М.“ и ЕТ „Д. – П. П.“ на „С.“ ООД за монтиране на лека метална конструкция, не обоснова извод за наличие на съгласие към датата 17.09.2019 г. от съсобствениците на поземления имот и сградата за поставяне на процесното преместваемо съоръжение.
С Молба peг. № 2801-03733/22.02.2022 г. до община Ямбол управителят на
„Е.“ ЕООД поискал да бъде информиран за предприетите мерки и действия относно премахване на преместваемото съоръжение - козирка, изградено съгласно Разрешение за поставяне № КРПЧИ-17.09.2019 г. С Писмо изх. №
2801-05436/17.03.2022 г. на община Ямбол „А. ****“ ЕООД, собственик на незаконно изграденото съоръжение, е уведомено, че след като Разрешение за поставяне № РПЧИ-24 от 17.09.2019 г. е отменено с влязло в сила решение на съда, преместваемото съоръжение - козирка, изградено на фасадата на сграда с идентификатор *****.***.***.* по КК на гр. Ямбол, в съсобствен имот на бул. „Е.“
№ 22, следва да бъде премахнато в 60-дневен срок датата на получаване на писмото от
„А. ****“ ЕООД. Подадена е Молба вх. № 2801-12110 от 16.06.2022 г. от управителя на „Е.“ ЕООД, с която е поискано дружеството да бъде уведомено защо община Ямбол не предприема необходимите действия за премахването на незаконната козирка след изтичането на дадения на „А. ****" ЕООД 60-дневен срок за премахване. С Писмо изх. № 2801-12539/22.06.2022 г. община Ямбол уведомила „Е.“ ЕООД, че на собственика на козирката са дадени предписания с Писмо изх. №
2801-05436/17.03.2022 г. за премахването на същата в определения със съобщението срок, но с Молба peг. № 2801-09317/12.05.2022 г. дружеството е декларирало, че отмененото Разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение №
РПЧИ-******/17.09.2019 г. на Главния архитект на община Ямбол не се отнася за поставената понастоящем пред самостоятелните обекти на „А. ****“ ЕООД козирка - същата е старо съоръжение, изградено през 2001 г., в режим на търпимост; отмененото разрешение за поставяне касае изцяло ново преместваемо съоръжение, което до момента не е реализирано.
На 04.01.2023 г. в община Ямбол под вх. № 2801-00165 (л. 32) е заведено искане от пълномощника на „Е.“ ЕООД, адресирано до кмета на община Ямбол, с което е заявена претенция във връзка с влязлото в сила Решение № 139 от 29.06.2021 г. по адм. д. № 78/2021 г. на ЯАС, потвърдено с Решение № 343 от 17.10.2022 г. по адм. д. № 8372/2021 г. по описа на ВАС, за извършване на конкретни фактически действия по реда на чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ от страна на кмета на община Ямбол.
На 11.01.2023 г. от служители на община Ямбол, надлежно оправомощени със Заповед № РД/02-00668 от 18.08.2020 г. на кмета на община Ямбол (л. 28), във връзка с Искане вх. № 2801-00165 от 04.01.2023 г., е направен оглед на изграденото съгласно Разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение № РПЧИ-******/17.09.2019 г. преместваемо съоръжение – козирка, по северозападната фасада на съсобствена сграда с идентификатор *****.***.***.* по КК на гр. Ямбол, в съсобствен имот с идентификатор *****.***.*** , представляващ УПИ VIII- ****, кв. 142, Промишлена зона, с адрес: гр. Ямбол, бул. „Е.“ № **, ползвано от „А. ****“ ЕООД. Констатациите, отразени в съставения Констативен протокол № 09 от 11.01.2023 г. (л. 26), са както следва: преместваем обект – козирка, стоманена конструкция, с размери 24,10/4,20 м и височина 3,10 м над терена, реализиран и монтиран по северозападната фасада на сграда с идентификатор *****.***.***.* въз основа на Разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение № РПЧИ-******/17.09.2019 г. на Главния архитект на община Ямбол, обслужваща самостоятелни обекти с идентификатори *****.***.***.*.8, *****.***.***.*.9, *****.***.***.*.10, *****.***.***.*.14 и
*****.***.***.*.15, собственост на „А. ****“ ЕООД, не е премахната след съдебно решение за отмяна на разрешението за поставяне. Посочено е в протокола, че от община Ямбол ще бъде започната процедура по чл. 57а от ЗУТ. Въз основа на резултатите от извършената проверка е съставен Констативен акт № 02 от 16.01.2023 г. (л. 24), подписан от служителите, осъществили проверката на място, с който е открито административно производство по чл. 57а от ЗУТ за премахване на преместваем обект
– козирка, с размери 24,10/4,20 м, поставен в съсобствен имот с идентификатор *****.***.***с адрес: гр. Ямбол, бул. „Е.“ № **. В КА се съдържат данни относно собствеността на имота и обекта, представените книжа и документи и изпълнението на обекта. Според отразяванията в констативния акт преместваемият обект е собственост на „А. ****“ ЕООД, същият е предназначен да обслужва самостоятелни обекти – собственост на дружеството, и е реализиран на място въз основа на Разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение № РПЧИ-******/17.09.2019 г. на Главния архитект на община Ямбол, издадено в несъответствие с нормите на чл. 56, ал. 5 и чл. 57, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ и отменено като незаконосъобразно. Прието е въз основа на така описаните констатации, че е налице нарушение по чл. 57а, ал. 1, т. 2, вр. чл. 56, ал. 5 и чл. 57, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ, като е посочено, че преместваем обект – козирка, е монтиран върху сграда с идентификатор *****.***.***.* без съгласието на другите собственици в същата и на останалите собственици на имот с идентификатор *****.***.***по КК на гр. Ямбол. Видно от отбелязванията в КА, същият е връчен на
съпруга на управителя на „А. ****“ ЕООД със задължение за предаване, като в него се съдържат и указания за възможността за подаване на писмени възражения в община Ямбол в 3-дневен срок, считано от момента на получаването, връчването или обявяването.
Срещу съставения Констативен акт № 02 от 16.01.2023 г. е подадено Възражение рег. № 2801-01607 от 23.01.2023 г. от „А. ****“ ЕООД (л. 20-21), с което са
оспорени констатациите, че козирката е монтирана на основание отмененото от съда Разрешение за поставяне № РПЧИ-****** от 17.09.2019 г. на Главния архитект на община Ямбол. Посочено е във възражението, че това разрешение за поставяне е издадено за нов преместваем обект, който не е реализиран. Обследваната козирка не е монтирана от „А. ****“ ЕООД – тя е старо съоръжение, което е съществувало още от преди 2008 г., когато дружеството е придобило права в имота; козирката е поставена с изричното съгласие на собствениците в имота и е търпяна от тях значителен период от време. Съоръжението е в oтлично техническо състояние, не представлява опасност за ползвателите на имота и не засяга други самостоятелни обекти, извън тези на
„А. ****“ ЕООД. Направено е позоваване на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. с твърдение, че по аргумент на посочения текст за поставянето на обследваната козирка не е необходимо разрешение за поставяне.
Независимо, че е налице съгласие на останалите собственици в имота, то такова не е било необходимо, доколкото козирката засяга единствено обекти на „А. ****“ ЕООД, а освен това е налице разпределение на ползването на имота, следователно останалите съсобственици не следва да имат достъп до разпределената на дружеството част, в която изцяло попада козирката. В този смисъл е наведено твърдение във възражението, че разпоредбата на чл. 57, ал. 4 от ЗУТ е неприложима. Отправено е искане откритото с Констативен акт № 02 от 16.01.2023 г. производство по премахване на преместваем обект - козирка, разположена в имот с идентификатор *****.***.***, да бъде прекратено.
Във връзка с постъпилото възражение с Писмо № и 2801-01817 от 25.01.2023 г. на кмета на община Ямбол дружеството е уведомено, че възражението не се приема за основателно, защото по твърдения в същото, цитираната козирка е монтирана преди 2008 г., за което е дадено съгласие на ЕТ „Д.-Д. М.“ И ЕТ „Д.- П. П.“ с нотариално заверена декларация от 04.10.2007 г., (приложена към заявленията за одобряване на схема за поставяне и за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект през 2019 г.), но в тези години в община Ямбол не са издавани строителни книжа и документи, удостоверяващи законното поставяне на преместваем обект – козирка, и няма доказателства за посочените във възражението твърдения. Направено е и позоваване на мотивите на Решение № 343/17.01.2022 г. по адм. д. № 8372/2021 г. на ВАС, където е отбелязано, че посочената декларация не обосновава извод за наличие на съгласие към датата 17.09.2019 г. от собствениците на поземления имот и на сградата за поставяне на процесното преместваемо съоръжение. Направено е и позоваване на приетото от първоинстанционния административен съд във влязлото в сила Решение №139 от 29.06.2021 г. по адм. д. № 78/2021 г. на ЯАС, че преместваем обект - козирка, предназначен да обслужва самостоятелни обекти, собственост на „А. ****“ ЕООД, отговаря на указанията за изпълнение и е реализиран на място въз основа на Разрешение за поставяне №
РПЧИ-******/17.09.2019 г. на Главния архитект на община Ямбол, издадено в
несъответствие с материалноправните норми на чл. 56, ал. 5 и чл. 57, ал. З и ал. 4 от ЗУТ и отменено като незаконосъобразно поради липса на съгласие на всички съсобственици на имот с идентификатор *****.***.***и собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *****.***.***.*, на която е поставена въпросната козирка. Въз основа на тези аргументи е посочено, че не са налице основания за прекратяване на започналото въз основа на съставения констативен акт производство по реда на чл. 57а от ЗУТ.
Със Заповед № ТУ/04-0006/25.01.2023 г. кметът на община Ямбол, за нарушение на чл. 57а, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и на основание чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, наредил на „А. ****“ ЕООД с управител В.С.Д. – собственик на преместваем обект
– козирка, предназначен за слънцезащитно съоръжение – сенник, с размери 24,10
м/4,20 м и височина 3,10 м върху сграда с идентификатор *****.***.***.*, с адрес: бул.
*в гр. Ямбол, да го премахне в срок от 60 дни, считано от връчване или обявяване на заповедта. Същата е връчена лично на управителя на дружеството на 30.01.2023 г., видно от саморъчното отбелязване върху екземпляр от същата, а жалба против нея е подадена до съда чрез административния орган.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорения административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима , като подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна по следните съображения:
Предмет на осъществявания съдебен контрол е Заповед № ТУ/04-00006 от 25.01.2023 г. на кмета на община Ямбол, с която е наредено премахването на преместваем обект – козирка, предназначен за слънцезащитно съоръжение – сенник, с размери 24,10 м/4,20 м и височина 3,10 м върху сграда с идентификатор *****.***.***.*, с адрес: бул. *в гр. Ямбол.
Оспорената заповед е издадена от надлежен орган в кръга на предоставената с разпоредбата на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ материална компетентност. Същата е в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, доколкото е налице препращане към съставените Констативен протокол № 09 от 11.01.2023 г. и Констативен акт № 02 от 16.01.2023 г., в които се съдържат конкретни фактически констатации, обосновали издаването на процесната заповед, включително и приетото въз основа на тези констатации, че е налице нарушение по чл. 57а, ал. 1, т. 2, вр. чл. 56, ал. 5 и чл. 57, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ с посочване, че преместваем обект – козирка, е монтиран върху сграда с идентификатор *****.***.***.* без съгласието на другите собственици в същата и на останалите собственици на имот с идентификатор *****.***.***по КК на гр. Ямбол. Следователно, твърдението в жалбата за допуснати в тази насока нарушения се явява неоснователно, съответно не са налице основания за отмяна на акта.
Съдът не констатира при издаването на оспорения административен акт да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и несъответствие с материалния закон и неговата цел.
Съгласно чл. 57а, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ
се премахват, когато са поставени без правно основание или правното основание за одобряване на схемата и/или за издаване на разрешението за поставяне е отпаднало. Според разписаното в ал. 2 на чл. 57а от ЗУТ обстоятелствата по ал. 1 се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2, който се връчва на собствениците на обектите по ал. 1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му. В 7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал. 2 кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на обекта, като определя срок за премахването му и разпорежда на дружествата, доставчици на вода и енергия, да прекратят доставките до определения за премахване обект. Заповедта се връчва на собственика на обекта по ал. 1.
От доказателствата по делото се установява недвусмислено, че в случая така разписаните в закона изисквания са изпълнени, поради което не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. В конкретния казус нарушението, извършено от
„А. ****“ ЕООД, е установено на 11.01.2023 г. с Констативен протокол № 09, а изискуемият констативен акт е съставен от длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ при община Ямбол на 16.01.2023 г., т. е. в указания седемдневен срок. Същият е връчен на представител на дружеството на 19.01.2023 г., в определения тридневен срок са постъпили възражения срещу КА, приети за неоснователни от административния орган, за което жалбоподателят е надлежно уведомен с нарочно писмо, а оспорената заповед също е издадена в регламентирания 7-дневен срок и в нея също са обсъдени постъпилите възражения. В този смисъл наведеното в жалбата твърдение за нарушено право на защита на дружеството в хода на проведеното административно производство се явява неоснователно. В съответствие с изискванията на чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК на страните е осигурено участието им в производството, а актът е произнесен след изясняване на относимите за случая факти и обстоятелства при събиране на необходимите доказателства.
Оспорената заповед е и материално законосъобразна.
Материалноправните предпоставки за издаване на заповед за премахване на обектите по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ са императивно установени от законодателя в разпоредбата на чл. 57а, ал.1, т. 1 - 7 от ЗУТ, а в случая, както бе посочено, административният орган се е позовал на тази по т. 2 – отпаднало правно основание за одобряване на схемата и/или за издаване на разрешението за поставяне с оглед обстоятелството, че издаденото разрешение, въз основа на което е монтирана козирката, е отменено по съдебен ред.
Независимо от обстоятелството, че процесното съоръжение е монтирано в периода преди придобиване на собственост върху част от терена и от сградите върху него от „А. ****“ ЕООД, (което се установява от приложените в преписката писмени доказателства и от свидетелските показания по делото), то с придобиването на собствеността от страна на дружеството същото става собственик и на процесната козирка, за която са подадени Заявление рег. № УТС-01657/22.08.2019 г. от „А. ****“ ЕООД, гр. Ямбол (с искане за одобряване на схема за разполагане на слънцезащитно съоръжение – сенник, с местонахождение УПИ VІІІ, кв. 142 по плана на гр. Ямбол, ПИ с идентификатор *****.***.***по КК на гр. Ямбол) и Заявление рег. № УТС-01794/09.09.2019 г. от „А. ****“ ЕООД, гр. Ямбол за издаване на разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение, отговарящо на характеристиките на съоръжението – предмет на спорната заповед, очевидно с цел легализиране на
монтираното преместваемо съоръжение върху обектите - собственост на „А. ****“ ЕООД. В този смисъл твърдението, че Разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение № РПЧИ-****** от 17.09.2019 г. на Главния архитект на община Ямбол е издадено за нов преместваем обект, който не е реализиран, не отговаря на действителното положение. Неоснователно е и твърдението, че процесната козирка съставлява търпим строеж по смисъла на действащото законодателство поради неприложимост на този ред спрямо въпросното съоръжение. Действително, според писменото заключение по назначената СТЕ, монтираната метална козирка е част от строеж – сградата, към която е монтирана; същата е монтирана впоследствие след построяването на сградата, като монтажът е съобразен с конструкцията и конструктивните възможности на сградата. В този смисъл вещото лице е дало заключение, че процесната козирка не попада в критериите, определени в Раздел IX от ЗУТ „Преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане“. При изслушване на заключението в проведеното по делото на 16.06.2023 г. открито съдебно заседание обаче вещото лице сочи, че като цяло няма пречка и козирката би могла да бъде демонтирана. В този смисъл е и заключението по назначената по предходно образуваното съдебно производство експертиза, както и мотивите на потвърдителното решение на касационната инстанция, с което е оставено в сила отменителното решение на първоинстанционния административен съд досежно оспореното пред него Разрешение за поставяне № РПЧИ-****** от 17.09.2019 г. Както се посочи по-горе, според касационната инстанция, чийто съдебен акт е задължителен за съда, процесният обект представлява преместваемо съоръжение – козирка, предназначена за слънцезащитно съоръжение, същото съответства и на определението за
„преместваем обект“, дадено в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, т.е. със сила на присъдено нещо е разрешен въпросът дали процесната козирка представлява строеж или преместваемо съоръжение по смисъла на действащата нормативна уредба. По делото е безспорен фактът, че липсва съгласието на останалите съсобственици на имот с идентификатор *****.***.***и собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *****.***.***.*, на която е и поставен процесният преместваем обект. Безспорен е и фактът на отмяната с влязло в сила съдебно решение на издаденото от Главния архитект на община Ямбол въз основа на Заявление рег. № УТС-01794/09.09.2019 г. от
„А. ****“ ЕООД, гр. Ямбол, подадено с цел легализиране на процесното преместваемо съоръжение, Разрешение за поставяне № РПЧИ-****** от 17.09.2019 г. При това положение се налага извод за наличието на сочената в оспорената заповед законово регламентирана предпоставка за премахване на обекта – наличие на отпаднало правно основание за одобряване на схемата и/или за издаване на разрешението за поставяне, което обосновава извод за произнесена в съответствие с материалния закон и с неговата цел административен акт.
В заключение съдът приема, че обжалваната заповед като отговаряща на всички изисквания за законосъобразност по смисъла на чл. 146 от АПК, не подлежи на отмяна, а жалбата против нея като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, който е съобразен с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, първи административен състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А. ****“ ЕООД , гр. Ямбол против Заповед № ТУ/04-00006 от 25.01.2023 г. на кмета на община Ямбол, с която е наредено премахването на преместваем обект – козирка, предназначен за слънцезащитно съоръжение – сенник, с размери 24,10 м/4,20 м и височина 3,10 м върху сграда с идентификатор *****.***.***.*, с адрес: бул. *в гр. Ямбол.
ОСЪЖДА“А. ****“ ЕООД, ЕИК * , със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. *, представлявано от управителя В.С.Д., съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Б. и Д.“, ЕИК *********, адвокат С.А. и адвокат М.А., да заплати наОБЩИНА ЯМБОЛ разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете