Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Г.О.,19.07.2021 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, трети състав, в публично заседание на двадесет и първи юни
през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЦОНЕВА
при
участието на секретаря Милена Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Ц.
Гр.д. № 842 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК, във фазата по допускане на делбата.Искане за привременни мерки по реда на
чл. 344,ал. 2 ГПК, заплащане на обезщетение за ползване, алтернативно ползване
на имота до окончателно извършване на делбата.
Възражение от ответника на
основание чл.23 ал.1 от СК.
Предявена е искова
претенция от В.Р.Ц. и Д.Г.Ц.. Ищецът твърди, че с ответницата са собственици на
недвижим имот, находящ се в град Г.О., с административен адрес ул. „С***.
Жилищният имот е придобит възмездно по време на брака между страните, като се
ползва единствено от ответницата, по силата на съдебно решение за прекратяване
на гражданския им брак с развод № 106/10.03.2020 год., постановено по гр. д. №
37/2020 год. на ГОРС.
Сочи се, че между страните
не е възможно постигане на съгласие за извършване на доброволна делба на имота,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 16359.515.89.2.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1539 от
31.08.2018 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с изменение от 25.06.2020
г., с административен адрес град Г.О., ул. ***, който самостоятелен обект се
намира на етаж първи в жилищна многофамилна сграда с идентификатор
16359.515.89.2., разположена в поземлен имот с идентификатор 16359.515,89, с
предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, на едно ниво, със
застроена площ по документ 60,93 кв.м., състоящ се от спалня, дневна, кухня,
сервизни помещения и две тераси, ЗАЕДНО с прилежащите на самостоятелния обект
избено помещение № 3, с площ от 2.60 кв.м., както и 2.60 % ид. части от общите
части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
16359.515.89.2.2; 16359.515.89,2.21; под обекта: няма и над обекта:
16359.515.89.2.6.
Моли съда да постановите
решение, с което да извърши съдебна делба на описания недвижим имот на
основание чл. 34 от ЗС, вр. с чл. 341. ал. 1 от ГПК, като се допусне делбата между съсобственици и при
квоти, равни на законните им права, както следва: за В.Р.Ц. - 1/2 ид.части и за
Д.Г.Ц. - 1/2 ид. части.
Посочена е данъчна оценка
на съсобствения имот в размер на 7023,46 лева.
Твърди се, че ответницата
ползва самостоятелно съсобствения недвижим имот, като достъпът на ищеца е
напълно препятстван от нея. Ищецът се намира в изключително затруднено
положение, тъй като е пенсионер и освен процесното жилище, няма друг имот,
който да удовлетвори жилищните му нужди. Ответницата, от своя страна, притежава
в наследство от родителите си и друг жилищен имот, който не се ползва от
никого, но категорично отказва да живее в него, като преди време е отказала и
на ищеца да ползва този имот, за сметка на семейния, който той ѝ е отстъпил за живот.
Ищецът твърди, че е
пенсионер и получава изключително нисък доход, като обезпечаването на жилище
при условията на свободен наем за него се явява невъзможно. Същият живее при
приятел, който временно го е приютил, и не е трайно решение на проблема с
липсата на жилище.
На основание чл. 344, ал. 2
от ГПК моли съда да постанови за едноличното ползване на съсобствения недвижим
имот от ответницата, същата да му заплаща за отнетото право на ползване сума в
размер, съобразен с ползите от които е лишен, равняваща се на 150 лв. месечно,
съставляващи ½ от справедливия пазарен месечен наем, който би се
получавал при отдаване на целия апартамент, считано от подаване на исковата
молба до окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва върху
всяко забавено плащане до окончателно издължаване на сумите.
Алтернативно, при нежелание
и/или заявена невъзможност от страна на ответницата да обезщети по съразмерност
пропуснати от ищеца ползи, произтичащи от лишаването му от място за живеене,
съдът да постанови промяна в начина на ползване на общото жилище, като за
периода на извършване на делбата, да предостави същото на ищеца, предвид
очевидната му нужда от обезпечаване на място за живеене.
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор на исковата молба. Оспорва се исковата молба. Счита се
за неоснователна, а наведените в нея твърдения за недоказани. Счита се, че
съдебна делба на имота не следва да бъде допускана, тъй като имотът е
изключителна лична собственост на ответницата.
Не се спори, че съдебната
делба е способ за прекратяване на съсобствеността върху вещни права, като
потестативно право на всеки съсобственик е да инициира подобно производство.
Твърди се, че не е налице съсобственост между В.Ц. и Д. Цоева по отношение на
недвижимия имот с идентификационен номер 16359.515.89.2.3, тъй като той е лична
собственост на ответницата. Сочи се, че имотът е придобит възмездно по време на
брака на страните по делото с Договор за продажба на държавен недвижим имот от
22.02.1991г. Всички средства са били осигурени от родителите на Д.Ц., които са
имали желание да надарят своята дъщеря, но не и нейния съпруг. Дарените парични
средства на Д.Ц. са били внесени по спестовен влог в ДСК, разкрит на нейно име,
по спестовна книжка № 14111972, с титуляр ответницата. Към 22.02.1991 г. по
спестовния влог е била налична сума в размер на 11 772,01 лв. Цялата сума
е била изтеглена от влога на същата дата, на която е заплатена и продажната
цена за покупката на процесния недвижим имот. След извършената покупка, наличността
по спестовния влог на ответницата става с нулева стойност. Сочи се, че
обстоятелството, че процесният недвижим имот е закупен със средствата, дарени
на Д.Ц. от нейните родители и съхранявани от нея в личната ѝ спестовна сметка, е известен на всички членове на фамилията, включително на ищеца, бившата му съпруга, родените от брака им деца и други роднини. В Договора за продажба на държавен недвижим
имот от 22.02.1991 г. е посочено, че продажната цена на апартамента е 11 256,00
лв., която сума е била заплатена изцяло в деня на сключване на сделката, като в
документа е описана квитанция от 22.02.1991 г. Посочено е също, че за покупката
на имота не са ползвани заемни средства. Към договора е приложена и заповед №
424/20.02.1991 г., в която е записан и общият месечен доход семейството към
него момент, възлизащ на 1100 лв. месечно. Посочва се, че при този месечен
доход, семейството не имало финансова възможност да придобие недвижим имот,
доколкото неговата стойност се равнява на годишния доход на домакинството.
Житейски немислимо е семейството с две деца да спестява всичките си парични
средства, без да извършва необходимите разходи за издръжка и живот. Посочва се,
че спестовната книжка доказва, че паричните средства за покупката на имота
произтичат от личен спестовен влог на ответницата. Твърди се, че ищецът В.Ц.
няма личен принос за придобиването на недвижимия имот, чиято делба се иска,
доколкото не участвал във финансирането на покупката. Купуването на имота с
парични средства, дарени на Д.Ц. от родителите ѝ и съхранявани от нея по личната ѝ спестовна сметка, се сочи, че придобитият имот е лична собственост Посочена е практика на ВКС.
Възразява се срещу правото
на собственост на В.Ц. върху процесния недвижим имот, като се оспорва същият да
е собственик на 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху имота, тъй като
същият е лична собственост на ответницата Д.Ц.. Дарените в полза на Д.Ц.
парични средства са били нейно лично имущество (по арг. на чл. 20 от СК 1985
(отм.) и чл. 22 от сега действащия СК), поради което и имуществото, придобито с
тях, също е лична собственост, налице е трансформация на лично имущество - чл.
21, ал. 1 от СК 1985 (отм.) и чл. 23, ал. 1 от сега действащия СК, лични са
вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.
Сочи се, че неоснователни
са претенциите на ищеца за ежемесечно обезщетение в размер на 150,00 лв.
Наведените в тази връзка доводи в исковата молба са изцяло неоснователни.
Некоректно се посочва в
исковата молба, че ответницата разполага с друго жилище, което можело да
задоволи жилищните ѝ нужди, но тя категорично отказвала да живее в него, като същевременно отказвала и достъп на ищеца до
него. Сочи се, че тези твърдения на ищцовата страна са напълно недоказани. Ответницата
няма друго жилище, по смисъла на СК. Ответницата притежава идеални части от
недвижим имот, намиращ се в друго населено място, който в никой случай няма
необходимите битови условия, които да обезпечат възможността ѝ да задоволи жилищните си нужди. Посоченият имот не е нейна лична собственост, а е съсобствен по силата на наследяването.
Сочи се, че не отговарят на
истината твърденията на ищеца, че ответницата е отказала да му предостави възможност да ползва и да живее в този имот, находящ се в с.
Крушето. Ответницата изначално не е длъжна да предоставя на ищеца посочения
недвижим имот за ползване или да му осигурява каквито и да било битови условия
за жилищни нужди. Сочи се, че ответницата е тази, която има нужда от
допълнителни грижи, доколко е лице в неравностойно положение. Същата страда от
заболяване, в резултат на което е със 100% трудова неработоспособност. Тя е с
ограничена мобилност, не може да се придвижва самостоятелно и през последните
години не е напускала дома си. За нея се грижи синът ѝ, който живее в същото жилище, а почти ежедневно в грижите за Д.Ц. помага и дъщеря ѝ. Ответницата е и материално затруднено лице, получава пенсия за инвалидност от НОИ, в размер на около 300 лв., които са
крайно недостатъчни за издръжката ѝ, като бъдат съобразени и специфичните ѝ потребности с оглед влошеното ѝ здравословно състояние. Посочва се, че въпреки това същата е предоставила възможност на ищеца да ползва съсобствения ѝ недвижим имот, намиращ се в село Крушето, но последният не живее там, макар посоченото от него, че няма друга алтернатива.
Счита се, че претендираното
от ищеца обезщетение е прекомерно високо и не е съобразено с възможностите на
ответницата. Размерът на претендираното от ищеца обезщетение е произволно
избран, и не кореспондира с пазарния
наем, който обичайно би се дължал за ползването на недвижим имот със сходни
характеристика като процесния. Не е ясно как е определен месечен пазарен наем в
размер на 300 лв. Твърди се, че апартаментът, чиято делба се иска, е в
изключително лошо техническо състояние. В жилището никога не е извършван
ремонт, не са сменяни дограми, намира се на първия етаж в панелен блок, който
не е саниран.
Посочва се, че по гр. дело № 37/2020 г. по описа на ГОРС,
решението по което е постановено по искова молба на В.Ц., в която изрично е
заявил, че не възразява след развода имотът да се ползва от Д.Ц.. В същото
производство той не е имал претенции да му бъде заплащано обезщетение за това.
Не са ясни новите обстоятелства, поради което ищецът няколко месеца по-късно
иска да му бъде плащан наем. Счита се, че обезщетение не се дължи най-вече
поради факта, че апартаментът е лична собственост на ответницата.
Моли се да бъде постановено
решение, с което да се остави без уважение исковата молба като не се допуска
съдебната делба на самостоятелен обект в сграда с идентификационен номер
16359.515.89.2.3. Моли се да бъде оставено без уважение и искането по чл. 344,
ал. 2 от ГПК за заплащане в полза на ищеца на ежемесечно парично обезщетение в
размер на 150 лв.
След като разгледа
представените по делото писмени доказателства, събраните гласни такива и
изготвената СТЕ, съдът счита следното.
Бракът между
страните бил прекратен с Решение № 106 от
10.03.2003г., постановено по гр.д. № 37/
Следователно, в настоящия случай приложимият материален
закон е сега действащият СК от 01.10.2009 г., а не този от
Съгласно чл. 21, ал. 1 от СК вещните
права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо
на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Следователно, за да възникне
съпружеска имуществена общност е необходимо наличието на следните материални
предпоставки: наличие на граждански брак между страните по делото; придобиване
на имущество по време на брака; и това да е в резултат на съвместния принос на
съпрузите.
Съвместният принос може да се изрази във
влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството,
като той се предполага до доказване на противното (чл. 21, ал. 2 и 3 СК).
Следователно установеният принцип в СК за
общност на вещните права, придобити през време на брака, е съвместният принос.
Ако единият от съпрузите няма принос в придобиването, то и съответните вещни
права не са станали общи, а принадлежат на съпруга, който ги е придобил.
Тъй като съвместният принос се предполага
до доказване на противното /тъй като е въведена
от законадателя оборима презумпция за наличието му съгласно чл. 21 аел. 3 от СК/, процесуалното
задължение (доказателствената тежест) за опровергаването
й принадлежи на ищeца - арг. чл. 154, ал. 2, изр. 2 от ГПК във вр. с чл. 154,
ал. 1 от ГПК / по ИУИ с доклада по делото/.
С претенцията по чл. 23, ал. 1
от СК, ответникът е сезирал съда с положителен
установителен иск за пълна трансформация на лично имущество, получено по дарени суми от родителите на ответницата, по отношение на
придобит по време на брака на страните недвижим имот, в режим на
съпружеска имуществена общност, като той цели да бъде признат личния характер
на придобитото имущество – процесния имот, с което да го изключи от съпружеската
имуществена общност.
За да се уважи насрещния установителен иск
по чл. 23, ал. 1 от СК в тежест на претендиращия е да установи в условията на
пълно и главно доказване следните правнорелевантни факти: 1.
придобивната стойност на имотите съобразно вида на възмездната сделка с
вещно-правен ефект; 2. размерът на вложените средства, които имат личен
произход по смисъла на чл. 22 от СК и са еквивалентни на придобивните стойности
на спорните имоти; и 3. влагането към момента на придобиване на имуществото на средствата. Тежестта на оборване на презумпцията на чл. 21, ал. 3 от СК е изцяло на
ищеца по иска за трансформация, който при условията на пълно и главно доказване
следва да установи влагането на твърдяните лични средства в придобиването на
конкретната вещ (в този см. Решение № 249 от 27. 12.
В подкрепа на твърденията си ищецът по ИУИ ангажира по
делото единствено гласни доказателства, разпитаните свидетели –
децата на страните Г. Ц. и В. Ц..
На първо място,
никой от свидетелите няма впечатление да е дарявана процесната сума на Д.Г.Ц.,
двамата свидетели са били малолетни между десет и единадесет
годишни.Възприятията, които сочат са основани на информация, получена от Д.Г.Ц.
и техните баба и дядо.
От
представеното по делото удостоверение на банка ДСК се установява, че титуляри на жилищно-спестовния влог с №
14/11972 са Д.Г.Ц. и В.Р.Ц., по жилищно спестовния влог са постъпили суми,
прехвърлени от детски влог, ВСВ е закрит и книжката унищожена при изтегляне на
наличната сума от 11 772,01 на 22.02.1991г.Титулярите са записали,
известно ни е ,че губим правата по влога.
С оглед
изложеното, съдът намира, че показанията на посочените свидетели не доказват,
че Д.Г.Ц. е придобила процесния имот чрез пълно преобразуване на лично
негово имущество, представляващо дарени пари.
С оглед
установените факти и направените правни изводи предявеният ИУИ следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Относно иска за делба.
Искът за делба е преобразуващ и за да
бъде допусната делбата следва да са налице следните материални и
процесуални предпоставки (юридически факти):
1. ищецът да е носител на съответна идеална
част от правото на собственост върху включените в делбената маса имоти;
2. предметът на делбата да бъде годен обект на
правото на собственост;
3. в производството по делба да участват като
страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без
участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно - арг. чл. 75, ал.
2 от ЗН във връзка с чл. 34, ал. 2 ЗС.
В конкретния случай посочените
предпоставки са налице.
Недвижимият имот е придобит в режим на
семейна имуществена общност /СИО/, която след прекратяване на брака преминава в
режим на обикновена съсобственост и в случая е в равни дялове – по
½ за всяка от страните, тъй като няма успешно проведен иск за
трансформация на лично имущество при придобиването им.
По
искането за постановяване на привременни мерки:
Съгласно чл.
344, ал. 2 ГПК, в случай че всички наследници не използват наследствените имоти
съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кой от
наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата
или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. С
посочената разпоредба се урежда привременна мярка, с постановяването на която
се цели уреждане на отношенията между съделителите по повод ползването на
имотите, допуснати до делба, през време на висящността на делбеното
производство. Фактическото основание за допускане на мярката в една от двете й
форми е някой от съделителите да ползва имота в обем, надхвърлящ квотата му в
съсобствеността. Легитимирано лице, по смисъла на чл. 344, ал. 2 ГПК, е всеки
съделител, който не ползва съсобствения имот, съобразно правата
си. Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК цели да охрани правата на
съделителите, като осигури възможност всеки от тях да ползва реално имотите -
предмет на делбата или да получава съответното обезщетение, ако е лишен от това
ползване. Такова искане може да бъде направено през цялото развитие на
делбеното производство, като в решението си по допускане на делбата или
по-късно съдът се произнася по него, ако са налице основания за това.
Характерът на искането касае постановяване на привременна мярка в процеса, т.
е. произнасянето на съда представлява съдебна администрация на граждански
правоотношения. Съдебният акт, който се постановява, има характер на
определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава
окончателно материално-правен спор между страните. В конкретния случай искането
изхожда от легитимирано лице, доколкото не се твърди и не се оспорва по делото,
че ищецът е съделител, който не ползва съсобствения имот.
Ответницата не оспорва твърденията, че по силата на
съдебното решение, с което бракът между страните е прекратен, процесният имот,
като семейно жилище, е предоставен за ползване на нея /представен е прокурорска
преписка №2301/2019г. по описа на ГОРП/ , поради което е очевидно, че ищецът не
го ползва. Ответницата не оспорва реално ползване в имота.Събраните
доказателства /докладна записка, съдържаща се прокурорска преписка №2301/2019г.
по описа на ГОРП, гласни доказателства чрез разпит на св. Мирослав Обрешков/
установяват, че ищецът има ключ за процесния имот“Има ключ от апартамента, има
достъп до апартамента, но просто физически не му позволява да се настани“. В
този смисъл доказана се явява първата предпоставка на чл. 344 ал. 2 ГПК, че
ищецът е възпрепятстван да ползва имота съобразно квотата си в съсобствеността.
По
отношение размера на претенцията.
Разпоредбата на
чл. 344, ал. 2 ГПК гласи, че когато не всички съделители ползват съсобствените
имоти, съобразно правата си, съдът постановява кои съделители от кои имоти ще
се ползват или какви суми едните ще заплащат на другите срещу ползването.
Следователно разпределението на ползването става при съобразяване правата
/квотата/ на съделителите в съсобствеността. От анализа на нормата е
видно, че претенцията на неползващия съделител може да бъде, както за
разпределение на ползването /реално ползване/, така и за заплащане на
обезщетение, поради лишаване от ползването, като съдът е обвързан от
искането. В конкретния случай искането е за плащане на обезщетение.
Съгласно константната практика и предвид указанията по Тълкувателно решение № 7/2.11.2012 г., по тълк. д. № 7/2012г., ОСГК на ВКС, в този случай размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното
възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия общата вещ съсобственик надхвърля своята квота или дял в съсобствеността, като следва да се има предвид, че не се касае за наемно правоотношение
между страните, а за обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствен имот, т. е. касае само отношенията между съделителите, като такива,
без да се отчитат права на трети лица /дете и пр./. От заключението на допуснатата
по делото СТЕ, се установява, че евентуалния пазарен наем за целия имот средно
месечно би възлизал на 154 лева или съобразно правата си върху имота ищецът би
могъл да претендира 77 лева, като сума, която му се дължи, за това че не го
ползва. Поради това съдът намира, че дължимото обезщетение, което неползващият
съделител, следва да получи от ползващия имота съделител, е ½ от
актуалния пазарен наем или сумата от 77лв.
По
отношение началния момент, от който се дължи обезщетението.
Привременната
мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, цели да внесе справедливост до завършване на
делбеното производство. Същата е заявена в исковата молба. Съдебната
практика, приема, че доколкото искането
по чл. 344 ал. 2 ГПК не е иск, а привременна мярка, същата се постановява от
влизане в сила на акта на съда до
окончателното извършване на делбата.
Поради
изложеното искането по чл. 344 ал. 2 ГПК се явява основателно за сумата от 77лв.
и за периода от влизане в сила на решението до окончателното извършване на
делбата.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражение на Д.Г.Ц.
с ЕГН **********, постоянен адрес *** за пълна трансформация на нейни лични
средства в придобития по време на брака недвижим имот ,а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 16359.515.89.2.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1539 от 31.08.2018 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, с изменение от 25.06.2020 г., с административен
адрес град Г.О., ул. ***, който самостоятелен обект се намира на етаж първи в
жилищна многофамилна сграда с идентификатор 16359.515.89.2., разположена в
поземлен имот с идентификатор 16359.515,89, с предназначение на самостоятелния
обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, на едно ниво, със застроена площ по документ 60,93
кв.м., състоящ се от спалня, дневна, кухня, сервизни помещения и две тераси,
ЗАЕДНО с прилежащите на самостоятелния обект избено помещение № 3, с площ от
2.60 кв.м., както и 2.60 % ид. части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 16359.515.89.2.2;
16359.515.89,2.21; под обекта: няма и над обекта: 16359.515.89.2.6., като
неоснователно и недоказано.
ДОПУСКА СЪДЕБНА
ДЕЛБА между В.Р.Ц.
с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и Д.Г.Ц. с ЕГН **********, постоянен
адрес *** относно следния недвижим имот:САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 16359.515.89.2.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1539 от 31.08.2018 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, с изменение от 25.06.2020 г., с административен
адрес град Г.О., ул. „***, който самостоятелен обект се намира на етаж първи в
жилищна многофамилна сграда с идентификатор 16359.515.89.2., разположена в
поземлен имот с идентификатор 16359.515,89, с предназначение на самостоятелния
обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, на едно ниво, със застроена площ по документ 60,93
кв.м., състоящ се от спалня, дневна, кухня, сервизни помещения и две тераси,
ЗАЕДНО с прилежащите на самостоятелния обект избено помещение № 3, с площ от 2.60
кв.м., както и 2.60 % ид. части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 16359.515.89.2.2;
16359.515.89,2.21; под обекта: няма и над обекта: 16359.515.89.2.6.,
ПРИ КВОТИ:
- В.Р.Ц. с ЕГН **********- 1/2 идеална част;
- Д.Г.Ц. с ЕГН **********- 1/2 идеална част.
ОСЪЖДА на
основание чл. 344,ал. 2 ГПК Д.Г.Ц. с ЕГН **********, постоянен адрес *** да заплаща на В.Р.Ц. с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***. сумата от 77,00 лв., считано от влизане в сила на
настоящето решение до окончателното извършване на делбата - обезщетение за
ползването на 1/2 идеална част от процесния апартамент, като ОТХВЪРЛЯ искането за горницата до
пълния, претендиран размер от 150 лева;, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните
пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
В частта по искането по чл. 344, ал. 2 ГПК решението има характер на определение и подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Велико Търново в едноседмичен срок от съобщението по реда на Глава XXI ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: