Решение по дело №1006/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 юни 2017 г. (в сила от 1 август 2017 г.)
Съдия: Красимир Маринов Димитров
Дело: 20174430201006
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 април 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

30.06.2017 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на 5 юни

Тринадесети наказателен състав

година 2017

 

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХ дело № 1006 по описа за 2017 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на П.Г.П., с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 16-0938-001144 от 28.04.2016 г. на Началник Група към ОДМВР – Плевен, С-Р „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП  и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложил на П.Г.П. административно наказание – глоба в размер на 150 лв., глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца.

В жалбата са наведени доводи, че издаденото наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и неспазване на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят П.Г.П. се явява лично и с адв. П.Е. ***, като молят съда да отмени наказателното постановление изцяло.

Ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен – редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява. Не е взето становище по постъпилата жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление № 16-0938-991144 от 28.04.2017 г. е издадено от Началника на сектор ПП към ОД на МВР - гр. Плевен.

Административно – наказателното производство е започнало чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение, бланков № 310035 от 15.04.2016 г., съставен от Ю.Ц. М.на длъжност мл. авто-контрольор  при СПП към ОД на МВР - Плевен, в присъствието на С.П.Н., свидетел при установяване на административното нарушение и при съставяне на АУАН.

В АУАН е отразено, че на 15.04.2016 г. около 20:35 часа в гр. Плевен, ул. „Серес“ срещу № 12 посока ул. „Цар Самуил“ управлявал товарен автомобил „Фолксваген Кади“, с  рег. № ***, движейки се по тротоара, извършва маневра в ляво, като променя посоката си на движение и удря странично насрещно движещият се лек автомобил „Опел“, с рег. № ***, управляван от К.Ц., с ЕГН ********** от гр. Плевен в следствие на което реализира ПТП с материални щети. Напуска мястото без да уведоми службата за контрол на МВР.

При така установените факти и обстоятелства, актосъставителят е приел, че е извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “в” от ЗДвП.

Актът е връчен лично на жалбоподателя, като в графа възражения, същият е отразил:

„Не съм съгласен с акта и ще дам допълнително възражение в определения срок.

След запознаване с материалите по административно – наказателната преписка, административно наказващият орган е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушени и е издал сега атакуваното наказателно постановление.

От формална страна, съдът намира, че както АУАН, чрез който е започнало административно – наказателното производство, така и сега атакуваното наказателно постановление, са издадени от компетентните за това лица, поради което в тази насока липсват допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът не споделя изложената фактическа обстановка, която не се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

В хода на съдебното следствие се събраха доказателства, които установяват фактическа обстановка, различна от отразената в акта и в крайна сметка даваща на съда основание да приеме, че жалбоподателят не е извършил посоченото в акта нарушение или поне това нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин, а никой не може да носи никаква отговорност по предположения или по презумпция, защото точно обратното, той е невинен по презумпция до влизане в сила на наказателното постановление.

На първо място е допуснат съществен порок в процедурата по установяване на административно нарушение от контролните органи.

 От свидетелските показания на свидетеля Ю.Ц. М.се установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по акта-свидетелят С.П.Н., също не е очевидец, а е само такъв по съставяне на акта.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели - очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт.

При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели-очевидци, каквито съобразно показанията на разпитания свидетел са били налице, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При така установената фактическа обстановка, е налице липса на свидетел в АУАН, което се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно само на това основание. Като не е констатирал този пропуск въззивния съд е постановил неправилно решение.

На следващо място по делото, освен данните в акта, потвърдени пред съда от страна на свидетеля присъствал при съставяне на акта за установяване на нарушението, липсват събрани и приложени каквито и да било други преки доказателства, относно обстоятелствата по извършване на нарушението, неговото авторство и вината на наказаното лице.

С оглед спецификата на настоящия казус, потвърждаването пред съда на съдържанието на акта от страна на вписания в същия свидетел, който не е очевидец, не е достатъчно да обоснове извод за доказателствената му сила и достатъчност. 

Предвид характера на нарушението, изводи относно съставомерност на деянието, респективно правилно приложение на материалния закон, не могат да се основат само и единствено в съдържанието на акт, потвърдено в съдебно заседание от свидетеля по съставяне на акта за установяване на нарушението. Такъв вид нарушение е недопустимо да се установи и докаже пред съда единствено посредством показания на лице, невъзприело освен това и лично действията на водачите, участници в реализираното ПТП.

От страна на административно наказващия орган, у когото именно е тежестта на доказване при съдебно обжалване, както и предвид твърденията на наказаното лице, невиновен до доказване на противното, по делото не са представяни доказателства за извършвани други процесуални действия, с оглед безспорно установяване на обстоятелствата по извършване на нарушението и неговото доказване от обективна и субективна страна.

В производството пред съда наказващият орган не е представил  доказателства, които да установят безспорно обстоятелствата по реализиране на ПТП и вината, така че да се докаже безспорно фактът на авторството на нарушението и вината на посоченото за нарушител лице.

Колкото до производството по налагане на административно наказание недопустимо е и административно наказателно обвинение да се опре единствено в съдържанието на акт, съставен от длъжностно лице, което не е присъствало при извършване на нарушението.

Актосъставителят не е събрал достатъчно и убедителни доказателства, но въпреки това е съставил акт.

Наказващият орган на свой ред, вместо да заздрави производството  (чл. 52, ал. 4 от ЗАНН) посредством своевременно снемане на обяснения от другия участник в ПТП, от свидетели-очевидци, при нужда дори заключение на експерт и пр., се е опрял в разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в нарушение на правилото на чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗАНН е издал процесното наказателно постановление. Така в производството и преди, и при издаване на НП, са останали неустановени, като недоказани, обстоятелствата по извършване на нарушението, авторството му, а освен това и вината за реализирането му. 

Липсата на инициатива у решаващия съд служебно (чл. 107, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН), с оглед необходимостта от разкриване на обективната истина, да събере допълнителни доказателства различни от акт за установено нарушение и потвърждаване на неговото съдържание от страна на свидетеля по същия се отчита като  съществено процесуално нарушение. Но, пропускът преди съставяне на акта да се извършат необходими, неотложни действия за събиране на доказателства и изготвяне на доказателствени средства, както и пълната пасивност на наказващия орган, с оглед характера на процесното нарушение, не е възможно да бъде саниран в съдебната фаза по обжалване на наказателното постановление.

 

При проведеното съдебно следствие актосъставителят Ю.Ц. М.дава показания, че на посочената в акта дата е бил изпратен заедно с  колегата му С.Н. ***. На мястото са били 3 или 4 лица, като те са му обяснили, че другият участник в ПТП-то го е напуснал.

Актосъставителят при пристигането си на мястото на ПТП-то, не е установил по какъв начин е станало.

В съдебно заседание актосъставителят пред съда заяви, че щетата причинена на лек автомобил „Опел Инсигния“ е била, цитат: „Нещо дребно беше. Мисля, че имаше надраскване някъде“.

В тази насока са и показанията на свидетеля С.П.Н..

От тези категорични показания на актосъставителя съдът извежда единствено възможния извод, че на практика автомобила на жалбоподателя не е участник в ПТП, по него няма никакви щети, а и по лек автомобил „Опел Инсигния“ не се установи да е имало никакви щети.

В съдебно заседание беше разпитана като свидетел – М.П., като свидетелката е категорична, че по автомобила на жалбоподателя е нямало никакви щети, както и че оглед от полицейските служители не е извършен.

Съгласно чл. 25 ал.1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Съдът стигна до извода, че не се доказа от обективна и субективна страна, жалбодателят да е извършил нарушението по чл.25 ал.1 от ЗДвП. Така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и по-конкретно обстоятелствата, въз основа на които се основава то, не отговарят на обективната действителност. В тази посока по делото няма абсолютно никакви доказателства по делото.

От събраните по делото доказателства не се установи по безспорен и несъмнен начин, че е настъпило ПТП на 15.04.2016 г. в 20:35 часа, че двамата водачи са участвали в него, че са нанесени щети, не се доказа безспорно обаче нито механизмът на сблъсъка, нито че жалбоподателят да е  извършител  нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП. 

Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила:

         Чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изисква наказателното постановление да съдържа описание на нарушението, обстоятелствата при които то е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В случая тези изисквания на ЗАНН не са изпълнени. Предвид посочената разпоредба на ЗАНН, в наказателното постановление следва да фигурират всички факти и  обстоятелства обосноваващи обективните признаци на нарушението, като само възпроизвеждането на съдържанието на санкционната норма е недостатъчно.

В наказателното постановление липсват данни и за последиците от  ПТП-то, които данни са необходими най-малкото, за да се прецени дали деянието не покрива признаците на престъпление и респ. дали същото е съставомерно по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП. Констатираните непълноти в наказателното постановление се отнасят до задължителни негови реквизити.

Съдът счита, че невписването на обстоятелствата, при които е извършено това нарушение и на доказателствата, които го подкрепят е липса на реквизит по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, с което е ограничено правото на защита на нарушителя. Съставен бил акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя, в който е посочено, че като участник в ПТП, не изпълнява задълженията си като участник в такова, и го напуска, и е бил установен допълнително. За нарушена е посочена разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП.

Чл.57, ал.1 от ЗАНН определя задължителното минимално съдържание на всяко наказателно постановление. Това са реквизити, чието вписване в наказателното постановление не е самоцелно, а е гаранция за пълната индивидуализация на административното нарушение, която от своя страна гарантира основното право на наказания - правото на защита. Поради това и неизпълнението на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН сочи наличието на съществени процесуални нарушения. Нарушено е и правото на защита на жалбоподателя. За да реализира адекватно правото си на защита, жалбоподателят следва да е запознат за какво конкретно нарушение му е потърсена административно наказателна отговорност, а посоченото в наказателното постановление не дава необходимата  фактическа и правна яснота .   

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че жалбоподателят, като участник в ПТП, не изчакал на място контролните органи на МВР, не е установил нанесените щети от ПТП-то и последиците от него.

Съдът от правна страна е приел, че жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Приел е, че в случая жалбоподателят няма качеството на „участник в пътнотранспортно произшествие”, както този институт е дефиниран в § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП, понеже е безспорно, че не е пострадал от инцидента, както и че в никаква степен не е допринесъл за неговото настъпване с поведението си.

Съдът счита, че наказателното постановление е издадено неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

         Водим от горното,  Съдът


 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ  изцяло наказателно постановление  № 16-0938-001144 от 28.04.2016 г. на Началник Група към ОДМВР – Плевен, С-Р „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП  и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложил на П.Г.П., с ЕГН: ********** *** административно наказание – глоба в размер на 150 лв., глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Регионален административен съд – гр. Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: