Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1038
гр.
Пловдив, 03.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 17.06.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2473/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 20-0333-000340, издадено от Началник РУ Стамболийски към ОДМВР ПЛОВДИВ, с което на С.Г.К. е
наложено наказание глоба в размер на
2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.
174, ал.3 ЗДвП и глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 137А ал. 1 от ЗДвП
С
жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за отмяна на
НП- некоректно описание в АУАН и НП на допуснатото нарушение и неправилна
установеност на фактическата обстановка.В условията на евентуалност се навеждат
съображения за приложение на чл. 28 ЗАНН. Моли се за отмяна на НП и присъждане
на разноски.
Въззиваемата
страна със съпроводителното писмо по делото взема становище за неоснователност
на жалбата.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка: на 08.04.2020 г. в 16:34 часа в гр. Перущица
на ул. И. Вазов до № 94 С.Г.К. като
Водач на лек автомобил - МАЗДА 6 с peг. № ***** извършва следните нарушения:
1. отказва да му бъде извършена проверка с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози с
Дрегер Drug Check 3000 STK 5 с № ARMJ-0623. Издаден талон за изследване № 0062841 и връчени седем броя стикери с № А020051;
2. не използва обезопасителен
колан, с който МПС е оборудвано, докато същото е в движение.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН,
който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна
доказателствена сила до доказване на обратното от страна на жалбоподателя.
В конкретния случай констатациите в АУАН, не
само не са опровергани, но и изцяло се
подкрепят от събраните по делото доказателства- показания на актосъставителя,
който изрично потвърди в съдебно заседание посоченото в АУАН, както и от
показанията на разпитаните по инициатива на съда свидетели очевидци Ю. и Т.,
които в съдебно заседание непосредствено установиха механизма на установяване
на нарушенията.
По мнение на съда
показанията и на тримата полицейски служители безспорно заслужават пълен кредит
на доверие, доколкото са последователни, взаимно допълващи и взаимно подкрепящи
се относно всички съществени обстоятелства включени в предмета на доказване.
Съдът кредитира и
показанията на доведения от жалбоподателя свидетел К.. Действително същата е в
близки родствени връзки с жалбоподателя-негова майка, но доколкото макар и
подчертано емоционално, изложи изключително подробно и правдиво случилото се,
настоящият състав базира и върху заявеното от нея фактическите си изводи.
В тази връзка следва
да се отбележи, че показанията на св.
К. не са от естество да опровергаят показанията на тримата полицейски служители,
доколкото нейните възприятия са от един
последващ момент след приключване на проверката.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е
оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи се
установява компетентността на актосъставителя и на административно
наказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на
НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушенията са извършени
и установени на място на дата 08.04.2020г., АУАН е издаден на същия ден, а НП - на 15.4.2020
г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.
Неоснователен
е доводът, че при описание на фактическата обстановка в АУАН и НП е допуснато
нарушение на чл. 42 и 57 ЗАНН, доколкото в двата процесуални документа пълно и точно са описани всички
съставомерни обстоятелства, които да позволят на съда да направи
преценка извършено ли е нарушение и каква е неговата правна квалификация.
Непосочването на други обстоятелства, несвързани със съставомерните белези на
даденото нарушение, по никакъв начин не накърнява правото на защита на
наказаното лице.
По мнение
на настоящия състав в конкретния случай правилното установяване на фактическата
обстановка е довело и до законосъобразно приложение на материалния закон.
Относно нарушението по чл.
174, ал.3 ЗДвП
Съгласно
т.25 от ДР на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана
група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или
стада по пътищата.
Съгласно
ППВС 1/1983 под управление на МПС
се разбират всички действия или бездействия с механизмите или приборите на
моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на
оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой
или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на
съставомерни последици.
От
гореизложените дефиниции следва, че възприетите от актосъставителя и
свидетелите Ю. и Т. действия на нарушителя по
движение с процесния лек автомобил по пътната мрежа в град Перущица му
придават качеството водач на МПС
и в този смисъл той е годен субект на нарушението по чл. 174, ал.3 ЗДвП.
Съгласно
трайната съдебна практика нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП въвежда,
както позитивно правно правило за поведение, така
и предвиждащата се санкция за нарушаването му- Решение № 809 от
21.04.2016 г. по н. д. № 388/2016 г. на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 131 от 22.01.2015 г. по н. д. № 3407 / 2014 г. на XXIII състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 787 от 16.05.2017 г. по н. д. № 710 /
2017 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
Също
така трайно се приема в съдебната практика, че нормата съдържа няколко
алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като за
осъществяването на нарушението е достатъчно реализирането и на само една от тях,
но е възможно в условията на кумулативност да бъдат извършени и няколко от
формите на изпълнителното деяние- Решение № 871 от 20.04.2018 г. по к. адм. н.
д. № 383 / 2018 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по н. д. № 1755 / 2016 г.
на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2408 от 19.12.2016 г.
по н. д. № 2462 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 2251 от 15.12.2017 г. по к. адм. н. д. № 2580 / 2017 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив.
От
гореизложеното е видно, че в конкретния случай е вменено извършването
на нарушение по една от
предвидените в закона алтернативи, а именно лицето е отказало да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на
наркотични вещества или техни аналози, при констатирано управление на МПС.
Нарушението
е на формално извършване и със самия факт на
обективиране на отказа и възпрепятстване на проверката, нарушението се явява
довършено. Тези съставомерни обстоятелства са надлежно описани,
както в АУАН, така и в НП поради което и възражението за допуснати нарушения на
чл. 42 и чл. 57 от ЗДвП при описание на нарушението са неоснователни.
Действително
при словесното описание на нарушението от правна страна е допусната известна
непрецизност в НП, доколкото е възпроизведен целия текст на нормата на чл. 174,
ал.3 ЗДвП. Това не води обаче до накърняване правото на защита на
жалбоподателя, доколкото в обстоятелствената част на НП нарушението е описано
фактически по начин, който не буди съмнение, коя конкретно от алтернативните форми на изпълнителното деяние
се вменява във вина, а именно, че нарушителят . отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство Дрегер Drug Check 3000 STK 5 с № ARMJ-0623 за
установяване на употреба на наркотични в-ва или техни аналози.
Така
изрично Решение № 2641 от 13.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2698 /
2019 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1149 от 17.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 847 / 2018 г. на
Административен съд – Пловдив,.
Само за
пълнота на изложението следва да се посочи, не във всички случаи,
когато лицето е отказало
да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, същото следва
да носи отговорност по чл. 174, ал.3 ЗДвП.
Това е
така доколкото в чл. 3а от Наредба № 1 от 19 юли 2017 е предвидено основание
за отпадане отговорността на дееца, базирано на последващо
добросъвестно поведение на нарушителя, а именно ако след обективирания
в АУАН отказ за извършване на проверка, лицето доброволно се подложи
на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване за наличие в
кръвта на наркотични вещества или техни аналози, наказуемостта на деянието му
отпада, доколкото целта на закона е постигната, наличието или
отсъствието на наркотични вещества или техни аналози е установено и
обществената опасност на извършения отказ е отпаднала.
В този
изричен смисъл е и най-актуалната практика на Административен съд Пловдив - Решение № 1918 от 11.10.2019 г. по к. адм. н.
д. № 1961 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
2306 от 14.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2113 / 2019 г. на XXI състав на
Административен съд Пловдив, Решение № 1089 от 16.05.2019 г. по к. адм. н. д. №
632 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 783 от
08.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 359 / 2019 г. на XXI състав на Административен
съд – Пловдив, Решение № 1993 от 17.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2692 / 2019
г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1988 от
17.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2236 / 2019 г. на XXII състав на Административен
съд, Решение № 1906 от 11.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2038 / 2019 г. на XXII
състав на Административен съд, Решение № 1579 от 19.07.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 1361 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив ,Решение №
1450 от 27.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 1248 / 2019 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1329 от 18.06.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 1018 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд.
В конкретния случай обаче от
жалбоподателя не са излагани твърдения, не са и ангажирани
доказателства същият след съставяне на АУАН да се е подложил на
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване за наличие в кръвта
на наркотични вещества или техни аналози, при което условие отговорността му по
чл. 174, ал.3 ЗДвП би отпаднала.
Нещо повече дори воденият от
самия жалбоподател свидетел К. в показанията си установява, че в действителност
жалбоподателят не се е явил навреме и не се е подложил на медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване.
От гореизложеното следва, че
по делото остана недоказано наличието на последващи изключващи отговорността на
дееца обстоятелства, поради което и той следва да бъде наказан за извършеният
от него отказ да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, консумиращ
състава на нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП.
За пълнота на изложението
следва да се посочи и че съгласно трайната съдебна практика деецът не следва да носи отговорност по
чл. 174, ал.3 ЗДвП, ако както
отказът да се тества с техническо средство, така и неподлагането на медицинско изследване
за наличие на наркотици в кръвта се дължи на обективни, извинителни причини.
Така изрично Решение № 89 от
10.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 3360 / 2019 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив.
От събраните по делото
доказателства по един недвусмислен начин се доказа, обаче, че подобни обективни причини не са
съществували.
Така от разпитите и на тримата
свидетели-очевидци се установи, че водачът е отказал да се подложи на тест с техническо средство само и единствено поради субективното си
нежелание, което няма как да бъде извинителна причина. Още по-малко
могат да бъдат извинителни и доводите изтъквани пред различните полицейски
служители за отказа, а именно че е употребявал лека наркотик преди известно време
и се страхува да не даде положителна проба, или че няма да се подложи на тест,
доколкото СУМПС не му е необходимо.
Следва да бъде съобразено и максимално
добросъвестното поведение на полицейските служители, които многократно и
търпеливо подканяли дееца да се подложи на тест, като надлежно му обяснили
последиците от отказа.
В тази връзка следва да се
отбележи и че изцяло се опровергаха
от доказателствата по делото твърденията
на жалбоподателя, че отказал да се тества за наркотици, доколкото се почувствал унизен от
поведението на полицейския служител Д.. И тримата разпитани свидетели-очевидци
с положителност потвърдиха, че приканването
на дееца да се тества е било изцяло
съобразно установения протокол, обидни
и цинични подмятания, за които се твърди в жалбата „ще ****и за
наркотици” изобщо не е имало,
а полицаят Д. е бил зает с други лица и изобщо
не е участвал в проверката на жалбоподателя.
И тримата полицейски служители
с категоричност опровергаха и
твърденията в жалбата, че водачът се
бил разстроил, разплакал и затова бил направил отказ да се тества.
Още повече, че по мнение на
настоящия състав дори и да бяха установени нецензурни
подмятания от страна на лице, което не извършва проверката, то те не
представляват обективна причина, която да обоснове отказ за изпълнение на
задължението по чл. 174, ал.3 ЗДвП, при положение, че на лицето надлежно са
разяснени правните последици от отказа.
Според настоящия състав не се
дължи на обективни причини и неявяването на дееца за медицинско изследване. Действително
ноторно известно е, че по времето на извършване на нарушението между гр.
Перущица и гр. Пловдив поради обявеното извънредно положение е имало изградени
контролно пропускателни пунктове. От показанията на свидетеля К., доведена от
самия жалбоподател се установява обаче, че неявяването в определеното в талона
медицинско заведение се намира причинно
следствена връзка НЕ с наличните КПП, а с небрежното и нехайно
поведение на самия деец.
Така св. К. с положителност
установява, че жалбоподателя след
връчване на талона за медицинско изследване, вместо незабавно да намери начин да се придвижи до гр. Пловдив
се е прибрал вкъщи, изчакал е майка му да отиде до аптеката и да закупи уринен
тест за наркотици, направил е теста, проверил е резултатите и чак след това е
решил да изпълни предписанието на талона и да отиде да се тества в гр. Пловдив.
Тръгвайки обаче не е взел личната си карта, като докато се е връщал да я вземе
определения в талона срок за явяване в медицинското заведение изтекъл.
От гореизложената последователност на
действията на нарушителя е видно, че той сам се е поставил в невъзможност да се
яви в указния срок за медицинско изследване, което няма как да бъде извинителна
причина. Особено показателни в тази насока са действията и на дееца и на
неговата майка, които вместо да се съобразят с предписанията в талона по своя
воля са решили да употребят
предоставеното време за провеждане на частен уринен тест, който е лишен от каквато и да било
доказателствена стойност в административно наказателния процес.
Доколкото поведението на дееца е било продиктувано от свободно формираната му
воля, то същият следва да понесе и отговорността си за съзнателно направения
погрешен избор.
В тази връзка следва да бъде
съобразено и че видно от издадения талон за изследване с него е предоставено максимално дълъг срок за явяване в
определеното медицинско заведение.
Само за пълнота на изложението
следва да се уточни, че за съставомерността на деянието по чл. 174, ал.3 ЗДвП не е необходимо лицето реално да било повлияно
от наркотични вещества по време на управлението на МПС, а е напълно достатъчно да е отказало да се
тества. В този смисъл опитите на защитата да обоснове, че лицето реално
не е било приемало наркотици в процесния ден са изцяло неотносими към отговорността
на дееца.
Това е така, доколкото ако бе
установена реална употреба на наркотични вещества лицето би носило много
по-тежка наказателна отговорност по чл. 343б, ал.3 НК, а не административнонаказателна
по чл. 174, ал.3 ЗДвП.
Предвидената в закона санкция
е в абсолютно определен размер-лишаване от право да се управлява МПС за срок от
две години и глоба в размер на 2000 лева. Санкция в същия размер е наложена и
от административно наказващия орган, поради което и по-нататъшни съображения по
този въпрос не се дължат.
Относно нарушението по чл. 137а ЗДвП.
Съставът на това нарушение
урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на
просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие- неупотреба на
обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван. С факта на неизпълнение
на дължимото правомерно действие обективният състав на нарушението е
осъществен.
В случая не са изложени
твърдения и ангажирани доказателства за наличие на някои от изключващите
отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 137а, ал.2 ЗДвП, поради което
следва да се счете, че жалбоподателят е допуснал визираното нарушение.
Така и Решение № 2739 от
19.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2930 / 2018 г. на XX състав на Административен
съд - Пловдив , Решение № 1377 от 07.07.2015 г. по н. д. № 1342/2015 г. на
Административен съд – Пловдив.
Налице е и пълно съответствие
при обозначаване на процесния автомобил. В обстоятелствената част на АУАН е
посочено, че автомобила е лек. Съгласно т.12 от ДР ЗДвП лек е автомобил, който
е за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на
водача не превишава 8. Съгласно чл. 149, ал.1, т.2 ЗДвП, категория М1 са
моторни превозни средства, от категория М с не повече от 8 места за сядане, без
мястото за сядане на водача. Следователно МПС управлявано от жалбоподателя е
такова, за което важи изискването за управление с поставен колан, доколкото
такова изискване изрично е посочено в чл. 137а за автомобилите от категория М1
Приложена е коректната
санкционна норма на чл. 183, ал.4, т.7 ЗДвП. Предвидената санкция
е в абсолютно определен размер, който изцяло кореспондира на
определения от административно наказващия орган- 50 лева.
Относно възражението за
маловажност на случая.
Предвид
разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на
ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, настоящият състав дължи произнасяне и по този въпрос.
Настоящият
състав споделя изцяло трайно утвърдените в практиката принципни
съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на понятието маловажен
случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да
намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е
налице когато с оглед липсата или незначителността на вредни
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност,
в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на
тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая е маловажен следва да
се констатира, че степента на обществена опасност на конкретното
деяние е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
По мнение на настоящия състав
констатираните нарушения разкриват типичната
обществена опасност на деяния от този вид, а не по-ниска, което прави и
невъзможно приложението на чл. 28 ЗАНН в процесния случай.
Действително от представения
като писмено доказателство договор се установява, че дееца е трудово ангажиран,
а разпитана като свидетелка, майка му установява, че същия е с добри
характеристични данни.
Тези фактически положения
обаче са с относително малка тежест предвид констатираните по делото
отегчаващи обстоятелства, а именно, че при една
и съща проверка са констатирани две самостоятелни нарушения на ЗДвП и
категоричните данни от полицейските служители, че нарушителя има предходни санкционирания по административен ред за
управление на МПС след употреба на наркотични вещества.
Цитираните отегчаващи
обстоятелства обуславят извод, че дееца е лице с повишена лична обществена
опасност като водач на пътя, като за неговото поправяне и превъзпитание е
наложително реално да бъде санкциониран по реда на ЗДвП, а не само да му бъде
отправено предупреждение по ЗДвП.
Само за
пълнота на изложението следва да се посочи, че изключителната обществена
опасност на нарушенията по чл. 174, ал.3 ЗДвП произтича от това, че същите не
само се явяват предпоставка за избягване на евентуална
наказателна отговорност по чл. 343б, ал.1 НК и чл. 343Б, ал.3 НК, но и
крият потенциален риск от значително засягане на обществените отношения,
гарантиращи безопасността на транспортната дейност и живота и здравето на
пътуващите, което и обуславя необходимостта от пълна обществена
нетърпимост към тях.
Не може да бъде аргумент за отмяна на наложената
санкция, твърдението, че автомобилът бил необходим на семейството на
жалбоподателя. Действително лишаването от правоуправление, особено в
съвременното общество, внася значително неудобство в живота на всяко лице. В
конкретния случай, обаче доколкото това лишаване се явява законосъобразна
санкция за констатирано противоправно поведение, то деецът е длъжен да търпи
неблагоприятните последици от своя съзнателен избор на поведение.
При
този изход на спора съгласно новелата на чл. 63 ЗАНН право на разноски в
процеса би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не бяха поискани, то
разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-0333-000340, издадено от Началник РУ
Стамболийски към ОДМВР ПЛОВДИВ, с което на
С.Г.К. е наложено наказание глоба
в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП и глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.
137А ал. 1 от ЗДвП
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните
за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.