Решение по дело №195/2017 на Районен съд - Ботевград

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

No 151

гр. Ботевград, 12.10.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА

 

при участието на секретаря Християна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 195 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът- М.Й.В. *** твърди, че на 05.11.2012 г. с ответника са сключили договор за заем, по силата на който на същата дата му е предоставил в заем сумата от 1 700.00 лв., която съгласно уговорката ответникът следвало да му върне до края на същата години - до 31.12.2012 г. Твърди, че до датата на падежа ответникът му върнал само 500.00 лв., а остатъкът от дължимата сума в размер на 1200.00 лв. не му е върнат, въпреки многобройните покани от страна на ищеца. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 1 200.00 лв., представляваща предоставена в заем на 05.11.2012 г. и невъзстановена сума, както и сумата от 503.06 лв., представляваща изтекли лихви за забава върху главницата, считано за периода на забавата от 01.01.2013 г. до датата на завеждане на исковата молба – 14.02.2017 г., както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът- Д.Б.Д. *** в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал писмен отговор и не е взел становище по исковете. В съдебно заседание ответникът се явява лично, като заявява, че признава, че е получил сумата от 1700 лева на  05.11. от ищеца, но твърди, че е върнал парите.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля ***– майка на ищеца. От показанията й се установява, че синът й и ответникът са съученици. Излага, че синът й М. и ответникът Д. имали уговорка синът й да даде на ответника в заем сумата от 1700 лв. Синът й й дал тази сума и тя на 05.11.2012 г. предоставила сумата на ответника. Уговорката между двамата – М. и Д. - била Д. да върне сумата до края на годината – 2012 г. От показанията й се установява още, че ответникът върнал сума в размер на 500 лв. – един път й дал сумата от 200 лв. и един път й дал сумата от 300 лв., като това се случило на следващата година, през 2013 г. Съдът кредитира показанията на свидетеля, отчитайки близко родствените й отношения с ищеца, неин син, като възприема същите за непосредствени и логични, както и с оглед липсата на събрани доказателства в различна насока, които да внесат съмнение в достоверността на показанията на този свидетел.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Между ищеца, в качеството му на заемодател, и ответника, в качеството му на заемател, е бил сключен валиден договор за заем на 05.11.2012 г., по силата на който ищецът, чрез неговата майка – свид. Христова, е предал в собственост на ответника сумата от 1700.00 лв., а последният се е задължил да я върне до края на същата година – 31.12.2012 г. Договорът за заем е реален договор и за действието му не е предвидена форма за действителност. С предаването на парите с уговорката те да бъдат върнати договорът за заем между страните е сключен. От събраните по делото гласни доказателства се установяват обстоятелствата по предаване на процесната сума, основанието за предаването й – заем, т.е. задължението същата сума да бъде върната, както и падежът на вземането или най-късният момент, до който насрещното задължение на заемателя следва да бъде изпълнено. В случая по делото не се и спори между страните, че  ищецът е предоставил на ответника на 05.11.2012 г. сумата от 1700.00 лв. със задължение същата да му бъде върната в срок до 31.12.2012 г., като ответникът признава факта на получаване на сумата от 1700 лв. на 05.11.  Ищецът на свой ред признава, че ответникът му е върнал сумата от 500.00 лв., поради което претендира останалата част от заетата сума в размер на 1200.00 лв.

Ответникът не ангажира доказателства за плащане на исковата сума, което обстоятелство подлежи на установяване в негова тежест. Твърденията му, че е върнал взетата на заем сума на ищеца, са голословни и неподкрепени с доказателства по делото. Поради това съдът приема за недоказано от ответника изпълнението на задължението му по договора за заем за връщане на процесната сума, при което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сума от 1200.00 лв., която сума последният му е предал по сключения между страните договор.

По искането за заплащане на лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

         Съгласно договора между страните, предадената в заем сума е следвало да бъде върната най-късно на 31.12.2012 г., като след този момент заемателят е изпаднал в забава съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД. Размерът на мораторната лихва за исковия период – от 01.01.2013 г. до датата на предявяване на иска на 14.02.2017 г., изчислена от съда с програмата “Калкулатор BG- Калкулатор лихви”, е в размер на 503.06 лв., поради което акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава се явява основателен.

С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати направените от него разноски по делото в размер на 450.00 лв., от които 100.00 лв. за държавна такса и 350.00 лева за адвокатско възнаграждение.  

Предвид гореизложеното съдът

 

Р      Е      Ш      И   :

 

ОСЪЖДА Д.Б.Д., с ЕГН ********** ***, да заплати на М.Й.В., с ЕГН ********** ***, на основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1 200.00 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща дължима сума по сключен между страните договор за заем от 05.11.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.02.2017 г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 503.06 лв. /петстотин и три лева и шест стотинки/, представляваща обезщетените за забава за периода от 01.01.2013 г. до 14.02.2017 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 450.00 лв. /четиристотин и петдесет лева/ за направените разноски по делото.

 

         Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :