Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.07.18 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, II-д гражданско
отделение, в закрито заседание на 18.07.18
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
мл.с. ИВА
НЕШЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Александрова ч.гр.д.№ 5365 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на А.Е.Б.-длъжник по изп.д.№ 20188630400152 по описа на ЧСИ С.Х.срещу
разпореждането от 15.03.18 г. за разноски.Жалбоподателят твърди, че разноските
за юрисконсултско възнаграждение са неправилни и несправедливи, тъй като освен
образуването на изпълнителното дело не са извършени процесуални действия, които
да попадат под хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.Поддържа становище, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено на 50 лв.Оспорва и размера на
начислените разноски от 334,73 лв. за такси към ТТРЗЧСИ, като поддържа, че
същите следва да са в размер на 91,62 лв.Излага оплаквания, че съдебният
изпълнител не е изготвил сметка, и че липсва индивидуализация как е формирана сумата,
на какво основание е начислена същата и дали в нея е включен ДДС.Твърди, че
таксите по ТТРЗЧСИ следва да са в размер на 91,62 лв., а не на 334,73 лв., тъй
като материалният интерес, върху който се изчислява пропорционалната такса, е
само присъденото вземане по изпълнителния лист, без да се включват начислените
разноски, вкл. и адвокатското възнаграждение.Моли съда да отмени обжалваното
разпореждане и да му присъди разноски в полза на процесуалния му
представител-адв.В.Т.на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Ответникът
по частната жалба- „С.В.” ЕАД не взема становище по нея.
ЧСИ
С.Х.излага мотиви за недопустимост на частната жалба поради просрочие, респ. за
неоснователност на същата.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по
изп.д. № 20188630400152 по описа на ЧСИ С.Х.е образувано по молба на „С.В.” АД
срещу А.Е.Б. въз основа на изпълнителен лист от 19.01.18 г. по гр.д.№ 69398/17
г. на СРС, 71 с-в за заплащане на сумата от 706,04 лв. за потребена вода през
периода от 24.11.12 г. до 17.06.17 г.
със законната лихва от 02.10.17 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 135,14 лв. от 25.11.12 г. до 17.06.17 г. и 75 лв. разноски по
делото-25 лв.-държавна такса и 50 лв.-възнаграждение за юрисконсулт.На
основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ взискателят е възложил на ЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, както и
да определи начина на изпълнението.
На
14.03.18 г. ЧСИ е връчил на длъжника съобщение за образуваното изпълнително
дело, в което е посочил размера на задължението-главница в размер на 706,04 лв.
със законна лихва в размер на 33,34 лв.за периода 02.10.17 г.-21.03.18 г.,
135,14 лв.-неолихвяеми вземания, 75 лв.-присъдени разноски, 100 лв.-разноски по
изпълнителното дело, 334,73 лв.-такси по ТТЗЧСИ, дължими към 21.03.18 г.
С възражение вх.№ 10981/14.03.18 г.
длъжникът е поискал от съдебния изпълнител да намали разноските и таксите по
изпълнителното дело.
С
писмо изх.№ 13105/15.03.18 г., получено на 23.03.18 г., ЧСИ е уведомил А.Б., че
искането му е неоснователно, поради което отказва намаляване на определения
размер на таксите и разноските по изпълнителното дело.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.435, ал.2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските.Частната
жалба се подава в едноседмичен срок от деня на извършване на действието, ако
страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в
останалите случаи-от деня на съобщението /чл.436, ал.1 ГПК/.
Жалбоподателят е получил съобщение за образуваното
изпълнително дело и за размера на разноските за дължимите такси по ТТРЗЧСИ на
14.03.18 г., а частната жалба е подадена на 29.03.18 г., т.е. след законовия
7-дневен срок по чл.436, ал.1 ГПК.На обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК
подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението /ТР № 3/17 г. по т.д.№
3/15 г. на ОСГТК на ВКС, т.2/.Поради изложените съображения съдът счита, че по
отношение на разноските за таксите по ТТЗЧСИ частната жалба следва да се върне
като просрочена на основание чл.436, ал.4 ГПК вр. чл.262, ал.2, т.1 ГПК.
По отношение на разноските за юрисконсултско
възнаграждение длъжникът е упражнил правото си по чл.78, ал.5 ГПК и актът,
подлежащ на обжалване, е постановлението на ЧСИ, обективирано в писмото с изх.№
13105/15.03.18 г., поради което частната жалба е подадена в срок и е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт.Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.В случая взискателят е бил представляван от юрисконсулт
при подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство.Според чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната помощ за представителство в
изпълнително производство възнаграждението е от 50 до 100 лв.Настоящият съдебен състав счита, че с оглед обема на
извършените от процесуалния представител действия възнаграждението за
юрисконсултско възнаграждение следва да се определи на 50 лв.Съгласно чл.426,
ал.2 и ал.4 ГПК в молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят следва да посочи начина на
изпълнението, като може да поиска от съдебния изпълнител да проучи
имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от
документи.В случая процесуалният представител на взискателя освен подаване на
молба за образуване на изпълнителното производство не е извършил други действия
за правна защита.
Поради изложеното разпореждането на ЧСИ, обективирано в
писмо изх.№ 13105/15.03.18 г. следва да се отмени в частта, с която съдебният
изпълнител е отказал да намали размера на разноските за юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя за сумата над 50 лв.,
като вместо него следва да се постанови решение, с което юрисконсултското
възнаграждение се определи на 50 лв.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.10, т.4 от Наредба № 1/04 г. ответникът по
частната жалба следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата 12,50
лв.-разноски държавна такса за настоящото производство, а на основание чл.38,
ал.1, т.2 ЗА вр. чл.11 от Наредба № 1/04 г. за минималните размени на
адвокатските възнаграждения-сумата 100 лв. в полза на неговия процесуален
представител-адв.В.Т..
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ВРЪЩА частната жалба с вх.№ 15035/02.04.18 г. с дата на
пощенското клеймо 29.03.18 г. на А.Е.Б. слещу разпореждането на
ЧСИ С.Х., обективирано в писмо изх.№ 13105/15.03.18 г. по изп.д.№ 20188630400152 в частта, с която се обжалват разноските за таксите по ТТЗЧСИ, като просрочена.
ОТМЕНЯ разпореждането на ЧСИ С.Х., обективирано в писмо изх.№ 13105/15.03.18 г. по
изп.д.№ 20188630400152 в частта, с която
е отказано намаляване на разноски за юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя по изпълнителното дело за сумата над 50
лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
на основание чл.78, ал.5 и 8 ГПК размера на разноските за юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя „С.В.” АД до размер
на 50 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА
„С.В.“ АД с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление: гр.София, жк „********,
сграда 2А да заплати на А.Е.Б. с ЕГН ********** с адрес: *** и със съдебен
адрес:***, офис-партер сумата 12,50 лв. /дванадесет лева и петдесет стотинки/ на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
„С.В.“ АД с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление: гр.София, жк „********,
сграда 2А да заплати на В.В.Т.с ЕГН ********** и с адрес на упражняване на
дейността: гр.София, ул. „********, офис-партер сумата 100 лв. /сто лева/ на
основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Решението
е окончателно.В частта, с която е върната частната жалба, същото има характер
на разпореждане и подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от
връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.