Мотиви към Присъда от 19.02.2014 година,
постановена по НОХД № 721/2013 година по описа на РС - Елхово:
Производството
по делото е образувано по внесен от РП - Елхово обвинителен акт, с който против
Х.Д. /***/, роден на *** г. в гр.Халеб, Сирийска арабска република,
гражданин на САР, неженен, неосъждан, основно образование, земеделец,
регистриран в ДАБ при МС на 13.06.2013 година като ***., с ЛНЧ **********, Х.Д. /***/, роден на *** г. в гр.Халеб,
Сирийска арабска република, гражданин на САР, неженен, неосъждан, средно
образование, земеделец, регистриран в ДАБ при МС на 13.06.2013 година като ***.,
с ЛНЧ ********** и З. OCO /***/,
родена на *** г. в гр.Африп, Сирийска арабска
република, гражданка на САР, вдовица, неосъждана, без образование, домакиня,
регистрирана в ДАБ при МС на 13.06.2013 година като ***, с ЛНЧ **********, е
повдигнато обвинение по чл. 279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 26.05.2013 година
в района на 246 гранична пирамида в землището на с. Голям Дервент, община
Елхово, обл. Ямбол, действайки в съучастие като извършители, влезли през
границата на страната от Република Турция в Република България без разрешение
на надлежните органи на властта.
В съдебно
заседание участващият по делото прокурор поддържа
повдигнатото против подсъдимите обвинение, като намира същото за доказано
по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Предлага
подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на престъпление по
чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като с оглед на
събраните по делото доказателства, в случай, че съдът намери, че са налице
предпоставките на чл.279, ал.5 от НК,
предвид подадените от подсъдимите молба за закрила и предоставената им такава
от ДАБ при МС, същите да не бъдат наказвани.
Производството
по делото е протекло в отсъствието на
подсъдимите, редовно призовани за съдебното заседание чрез служебния си защитник адв. Хр. П..
Подсъдимите не са намерени с цел лично призоваване и връчване на книжата по
делото на установените от изисканите от съда официални справки от ДАБ при МС и
от Дирекция „Миграция” при МВР. Участващият в хода на съдебното производство
служебен защитник на подсъдимите не оспорва, че с деянието си те са осъществили
от обективна и субективна страна съставът на престъпление, наказуемо по чл.279,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като пледира
приложението на чл.279, ал.5 от НК - след като подсъдимите бъдат признати за
виновни, предлага същите да не се наказват.
Съдът, след
като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Х.Д. /***/ е роден на *** г. в
гр.Халеб, Сирийска арабска република, гражданин на САР, неженен, неосъждан,
основно образование, земеделец. Регистриран е в ДАБ при МС на 13.06.2013 година
като ***., с ЛНЧ **********.
Подсъдимият Х.Д. /***/ е роден на *** г. в
гр.Халеб, Сирийска арабска република, гражданин на САР, неженен, неосъждан,
средно образование, земеделец. Регистриран е в ДАБ при МС на 13.06.2013 година
като ***., с ЛНЧ **********.
Подсъдимата З. OCO /***/ е родена на *** г. в гр.Африп, Сирийска арабска република, гражданка на САР,
вдовица, неосъждана, без образование, домакиня. Регистрирана е в ДАБ при МС на
13.06.2013 година като ***, с ЛНЧ **********.
Подсъдимата З.О.
е майка на другите двама подсъдими – Х.Д. и Х.Д.. Поради съществуващия в Сирия военен конфликт и свързаните с това
опасности за живота и здравето им, тримата подсъдими на 20.05.2013 година
напуснали държавата си по произход и влезли на територията на Република Турция.
В първия град там поискали да им бъде предоставена закрила, но поради отказ,
подсъдимите решили да тръгнат за Република България. За целта заминали за гр.
Истанбул, където се свързали с неустановено по делото лице, на което заплатили
сумата от 1500 евро, като това лице им обещало съдействие при влизането им в
Република България. На 26.05.2013 година тримата подсъдими били откарани с
автомобил, в който пътували и други лица, възнамеряващи да влязат незаконно в
пределите на България, в гориста местност, намираща се в близост до турско–
българската граница. Водачът на автомобила им указал посоката, която да
следват, за да достигнат до българска територия, след което подсъдимите, заедно
с останалите лица, с които били транспортирани, продължили да вървят пеш в
посока турско – българската граница. На 26.05.2013 година в района на 246
гранична пирамида в землището на с. Голям Дервент, община Елхово, обл. Ямбол,
тримата подсъдими влезли през границата на страната от Република Турция
в Република България. Продължили да вървят към вътрешността на страната, където
в последствие били задържани от граничните власти. При задържането подсъдимите
не представили документи за самоличност, като обявили, че са сирийски граждани.
От приложените
по делото справки за съдимост, издадени от МП на РБ, се установява, че
подсъдимите не са осъждани.
От изисканите
и приложени по делото справки от ДАБ при МС се установява, че подсъдимият са
подали молби за закрила по реда на ЗУБ и са
регистрирани в ДАБ при МС. С решения от 13.11.2013 година на подсъдимите –
сирийски граждани, е предоставен
хуманитарен статут.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на съдебното следствие доказателства- показанията на свидетеля И., дадени в
хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283
от НПК. Показанията на свидетеля са правдиви, логични и последователни, поради
което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни.
Възпроизведените от свидетелят факти са пряко относими към времето, мястото и
механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на
свидетеля са и останалите събрани по делото доказателства.
Въз основа на
горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимите Х.Д. /***/, роден на *** г. в гр.Халеб,
Сирийска арабска република, гражданин на САР, неженен, неосъждан, основно
образование, земеделец, регистриран в ДАБ при МС на 13.06.2013 година като ***.,
с ЛНЧ **********, Х.Д. /***/, роден
на *** г. в гр.Халеб, Сирийска арабска република, гражданин на САР, неженен,
неосъждан, средно образование, земеделец, регистриран в ДАБ при МС на
13.06.2013 година като ***., с ЛНЧ ********** и З. OCO /***/, родена на *** г. в гр.Африп,
Сирийска арабска република, гражданка на САР, вдовица, неосъждана, без
образование, домакиня, регистрирана в ДАБ при МС на 13.06.2013 година като ***,
с ЛНЧ ********** са осъществили с деянието си от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК, тъй като на 26.05.2013 година в района на 246 гранична пирамида в землището
на с. Голям Дервент, община Елхово, обл. Ямбол, действайки в съучастие като
извършители, влезли през границата на страната от Република Турция в Република
България без разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е
съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимите са
извършили фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да
са получили разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гринично - пропусквателен
контрол. Подсъдимите не са имали необходимата виза, удостоверяваща правото им
за влизане в страната ни, както с оглед тяхното гражданство, така и държавата
от която идва - Р Турция. Действащият граничен режим и ред в Р България,
изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на
граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за
последното се съдържат в показанията на свидетеля И., участвал при задържането
на лицата и който във връзка с изпълнение на служебните му задължения на
посочената дата е възприел фактите и обстоятелствата, свързани с мястото,
времето и начина на преминаване на държавната граница от подсъдимите. Поради
изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимите са нарушили
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК- без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане”
в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимите са успели да
преминат държавната граница.
Деянието е
извършено в съучастие от подсъдимите
по смисъла на чл.20, ал.2 от НК.
От субективна страна инкриминираното
деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като всеки от подсъдимите е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите
последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си,
подсъдимите са били наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Р
България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен
контрол при преминаване на държавната ни граница. Всеки от подсъдимите е
съзнавал е, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти,
следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния
характер на деянието му и за неговите общественоопасните последици, които е
предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да
реализира крайната си цел – да достигне до Република България.
Предвид
изложеното, съдът призна подсъдимите Х.Д. /***/, роден на *** г. в гр.Халеб,
Сирийска арабска република, гражданин на САР, неженен, неосъждан, основно
образование, земеделец, регистриран в ДАБ при МС на 13.06.2013 година като ***.,
с ЛНЧ **********, Х.Д. /***/, роден на *** г. в гр.Халеб, Сирийска арабска
република, гражданин на САР, неженен, неосъждан, средно образование, земеделец,
регистриран в ДАБ при МС на 13.06.2013 година като ***., с ЛНЧ ********** и З.
OCO /***/, родена на *** г. в гр.Африп, Сирийска арабска
република, гражданка на САР, вдовица, неосъждана, без образование, домакиня,
регистрирана в ДАБ при МС на 13.06.2013 година като ***, с ЛНЧ ********** за виновни в извършване на престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Съдът намери,
че са налице основанията, предвидени в
разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК за ненаказване на подсъдимите. До този
правен извод съдът достигна, изследвайки мотивите на подсъдимите за
осъществяване на деянието, както и предприетите от тях действия след
незаконното им влизане на територията на Република България. Данни в тази
насока се съдържат в приетата от съда като доказателство справка от ДАБ при МС,
от която се установява, че по отношение на тримата подсъдими е открито
производство въз основа на депозирани от тях молби за закрила, приключило към
настоящия момент с решения на компетентният административен орган с резултат
предоставен хуманитарен статут. Подсъдимите са семейство, като както бе
посочено и по – горе подсъдимата З.О. е майка на другите двама подсъдими. Тримата
подсъдими са напуснали държавата си по произход заради войната и терористичните
групировки, действащи в района, в който те са живеели, поради съществуващата
реална опасност за живота им. Това е и единствената причина, която подсъдимите
са изтъкнали пред органите на ДАБ в хода на провежданите с тях интервюта, видно
от приложените по делото решения на Председателя на ДАБ при МС, като
подсъдимите са заявили желанието си за завръщане в държавата си по произход
след отпадане на опасността за живота им.
Горните обстоятелства сочат на това, че влизането през границата на
страната ни от подсъдимите е осъществено с единствената цел да потърсят закрила
в Република България, поради съществуващата в страната им по произход опасност
за живота им, породена от постоянните въоръжени конфликти. Съгласно
разпоредбата на чл.279, ал.5 от НПК, не се наказва онзи, който влезе в
страната, за да се ползва от правото на убежище, съгласно Конституцията.
Съгласно чл.27, ал.2 от Конституцията, Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в
защита на международно признати
права и свободи. Условията и редът за даване на
убежище се уреждат със закон.
Това е Законът за убежището на бежанците, в сила от 01.12.2002 година,
определящ условията и реда за предоставяне на особена закрила
на чужденци на територията на Република България,
както и техните права и задължения.
Съгласно чл.1, ал.2 от ЗУБ, особената закрила, която Република България предоставя на чужденци по
този закон, включва убежище, статут на бежанец,
хуманитарен статут и временна закрила. Статут на бежанец в Република България, съгласно чл.8 от ЗУБ, се предоставя
на чужденец, който основателно се страхува от
преследване поради своята раса, религия,
националност, принадлежност
към определена социална група или поради политическо
мнение и/или убеждение, намира се извън държавата
си по произход
и поради тези причини не може
или не желае
да се ползва
от закрилата на тази държава
или да се
завърне в нея. За предоставяне
статут на бежанец е без значение обстоятелството
дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия,
националност, социална група, изразява политическо мнение или изповядва политическо
убеждение, които са в основата на
преследването. Достатъчно е
органът или организацията, осъществяваща преследването, да смята, че чужденецът
има такава принадлежност. Преследването може да се осъществява
от държавен орган или организация,
на която държавата не може
или не желае
ефективно да противодейства. Преследване е нарушаване на основните права
на човека или съвкупност от действия, които
водят до нарушаване на основните
права на човека, достатъчно тежки по своето
естество или повторяемост. Действията на преследване могат да бъдат
физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни
или се прилагат
с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от
военна служба, което би довело
до извършване на деяния, даващи
основания за отказ, прекратяване и отнемане на закрила и за спиране или
прекратяване на производството.
Хуманитарен статут, съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ, се
предоставя на чужденец, принуден да напусне или
да остане извън държавата си по произход,
тъй като в тази държава е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу
живота или личността му като
гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен
или международен въоръжен конфликт.
Процедурата
за предоставяне на закрила започва по молба на заинтересованото лице, която
може да бъде в устна,
писмена или друга форма. В настоящия
случай се установи, че подсъдимите непосредствено след незаконното си влизане
на територията на Република България са отправили писмени молби за предоставяне
на закрила в Република България, адресирани до компетентния държавен орган- ДАБ
при МС. По тези молби към настоящия момент е налице произнасяне от
административния орган с резултат предоставен хуманитарен статут на
подсъдимите. При преценката за приложимостта на материалноправната
норма на чл.279, ал.5 от НК, съществено е както установяването на подадена от
дееца молба за закрила, така и причините, мотивирали чуждия гражданин да
осъществи деянието по чл.279 ал.1 от НК. Въз основа на доказателствата по
делото съдът прие, че подсъдимите са напуснали страната си по произход –
Сирийската арабска република, поради това, че там са били изложени на реална
опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и
личността им като физически лица, поради насилие в случай на вътрешен въоръжен
конфликт. Ноторно известно на настоящият съдебен
състав е, че в Сирия се води гражданска война и е налице усложнена обстановка в държавата по произход
на подсъдимия. От изнесените данни на ООН, към началото на 2013 година броят на
загиналите надвишава 60 000 души, повечето от които цивилни, като в тези
данни не е включен броят на хилядите лица, които са изчезнали, след като са били
задържани. Ежедневно се съобщават за десетки нови жертви и ранени, както и за
множество напълно разрушени населени места. Именно в тази връзка, в препоръките
си от месец декември 2012 година по отношение на бягащите от Сирийската арабска
република лица, са и дадените от ВКБООН препоръки държавите да гарантират на
същите достъп до международна закрила и свързаните с това права, включително
закрила срещу връщане. През месец юли 2012 година Международният комитет на
Червеният кръст е стигнал до заключение, че конфликтът в Сирия може да бъде
определен като немеждународен въоръжен конфликт, което означава, че
международното хуманитарно право трябва да се прилага за всички области, в
които има военни действия. Според изнесените данни хуманитарната ситуация в Сирия
продължава да се влошава и в момента около четири милиона сирийци, засегнати от
конфликта, се нуждаят от хуманитарна помощ. ВКБООН е характеризирал бягството
на цивилни от Сирия като бежански поток, като сирийските граждани и лицата,
които постоянно са пребивавали там, ще продължат да имат нужда от международна
закрила до момента , в който положението в Сирия се подобри и се създаде
възможност за доброволно завръщане. Поради ситуацията на насилие в Сирия и
получаваната от там информация, не могат да бъдат изпълнени критериите за
вътрешно разселване и тази алтернатива в момента е неприложима за цялата
територия на страната.
Горното мотивира съда
да приеме, че подсъдимите са извършили деянието по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК – незаконно влизане през границата на
страната ни, единствено с целта да потърсят закрила на територията на страната
ни, поради съществуващата в държавата им по произход реална опасност от тежки
посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността им като
граждански лица поради насилие, вследствие на въоръжен конфликт.
Отпадането на наказуемостта за извършено престъпление по чл.279, ал.1
от НК е залегнало и в чл.31, параграф 1 от Конвенцията за статута на бежанците
от 1951 година, допълнена с Нюйоркският протокол от 1967г. /ратифицирана ДВ бр.36/05.05.1992г., обн.
ДВ бр.88/15.10.1993г., в сила за Република България от 10.08. 1993г./. Съгласно
посочената разпоредба, договарящите държави се задължават да не налагат
наказания заради незаконно млизане
и пребиваване на тяхна
территория на бежанци, които
пристигайки направо от територията,
където са били застрашени животът и свободата им, са влезли или пребивават на тяхна територия без разрешение при условие, че те се представят незабавно на властите и приведат уважителни причини за незаконното им влизане и пребиваване на територията на страната.
Предвид на гореизложеното, съдът, след като призна
подсъдимите Х.Д. /***/, роден на *** г. в гр.Халеб, Сирийска арабска република,
гражданин на САР, неженен, неосъждан, основно образование, земеделец,
регистриран в ДАБ при МС на 13.06.2013 година като ***., с ЛНЧ **********, Х.Д.
/***/, роден на *** г. в гр.Халеб, Сирийска арабска република, гражданин на
САР, неженен, неосъждан, средно образование, земеделец, регистриран в ДАБ при
МС на 13.06.2013 година като ***., с ЛНЧ ********** и З. OCO /***/, родена на ***
г. в гр.Африп, Сирийска арабска република, гражданка
на САР, вдовица, неосъждана, без образование, домакиня, регистрирана в ДАБ при
МС на 13.06.2013 година като ***, с ЛНЧ ********** за виновни
в извършване на престъпление по чл.279, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК, на основание чл.279,
ал.5 от НК вр.
чл.27, ал.2 и ал.3 от Конституцията на Република България, вр.
чл.31, параграф 1 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 година, допълнена с Нюйоркският протокол от 1967г. /ратифицирана ДВ бр.36/05.05.1992г., обн.
ДВ бр .88/15.10.1993г., в сила за Република
България от 10.08. 1993г./, не ги наказа.
Мотивиран от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: