РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                             №2300/13.12.2019г.         2019г.

 

                                   Година 2019                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На десети декември                                          Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 5155 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на И.    П.    Г., ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез процесуален представител, срещу: Електронен фиш / ЕФ/ серия К№ 1910880 издаден от ОДМВР Варна,  с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП.         

            С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като незаконосъобразен. Излагат се пространни мотиви за неговата незаконосъобразност, сочат се основания за неговата отмяна поради допуснати съществени процесуални нарушения. Не бил ясен издателят на фиша, като било възможно същият да е предмет на хакерска атака изпратена по електронен път, адресатът му не бил сигурен дали същият не е фалшив. Твърди се, че при неговото издаване са допуснати нарушения на ТР №182014г. на ВКС. Твърди се, че липсвало описание на техническото средство, липсвал отчетен толеранс от АТСС, не било ясно къде точно бил разположен забранителен знак В-26, не било ясно дали посоченото място на нарушение попадало в територията на гр.Варна. С тези и други аргументи се иска отмяна на ЕФ.

      В съдебно заседание, въззивникът не се явява, а се представлява от процесулен представител-адв.Г., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено, като  се позовава на наведените в жалбата основания и допълва други такива.

      Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище.

 

      С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

       Електронният фиш серия К№ 1910880, е съставен от ОД на МВР-Варна, против въззивника, затова че на 27.01.2018 г. в 19,55  часа, в  гр.Варна, по бул.“Княз Борис I“, посока бул. „Васил Левски“, до ДКС е извършено нарушение за скорост с автомобил ”Фолксваген голф” с рег.№ В7122ВВ установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M646/14 , като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 89 км./ч.– нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

       При обработка на заснетите данни,служител в ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна установил извършеното нарушение.        

       Впоследствие като собственик на превозното средство бил установен възз.Г.. Поради това бил издаден електронния фиш, с който на въззивника като собственик на автомобила, била наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.

      В хода на въззивното производство е изискана справка за собствеността на ”Фолксваген голф” с рег.№ В7122ВВ, от която е видно, че към датата на нарушението собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, е възз.И.П.Г.. Същият не е подал декларация на основание чл.188 от ЗДвП. ЕФ бил връчен на въззивника на 23.10.2019г., като на 29.10.2019г. той депозирал жалба в Сектор ПП-Варна.

    В хода на въззивното производство бе приобщен видеозапис на процесното нарушение, съхранен на СД диск, приобщен като ВД по делото, както  и 1 брой снимка с точни координати на нарушението. Бе приобщено и писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна ведно със заверени за вярност копия от: протокол № 4-9-17 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR – 1M 646/14 и разпечатка от интернет страницата на Български институт по метрология, от които е видно, че АТСС е било монтирано в служебен автомобил на МВР с номер В3404НС, както и че е преминало успешно метрологичен контрол на 13.06.2017г. Относно номера на АТСС в писмото е пояснено, че  в графата TFR – 1M №4835 /тип и № от ДР/ от протокол  № 4-9-17 от проверката на мобилна система за е вписан номерът под който АТСС е вписан в Регистъра за ободрените за използване типове средства за измерване воден при БИМ, за което са приложи и извадки от регистъра.

       Във въззивното производство бе разпитан и св.П.Ц.-***, чрез чиито показания бе установено по какъв начин е установено и заснето конкретното нарушение. От неговите показания, бе установено и че заснемането е извършено на територията на гр.Варна, при действащо ограничение на скоростта от 50 км/ч., с конкретното АТСС, както и че АТСС е камера монтирана в служебен автомобил, която работи в автоматичен режим.

      Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени, гласни и веществени.

    Съдът кредитира и показанията на св.П.Ц., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

        Съдът изцяло кредитира писмените  и веществените  материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

 

         Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

        Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

       Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство,  описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.  Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.  В никакъв случай не би могло до бъде споделено възражението, че от ЕФ не ставало ясно къде е заснето нарушението. Напротив от съдържанието на ЕФ се налага единствения логичен и възможен извод, че то е извършено в гр.Варна.

    Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни. Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване на нарушението – 27.01.2018г. и предвид датата на връчването му на наказаното лице, не е налице и индиция за несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН във връзка с процесното административнонаказателно производство. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на гр.Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР. В този смисъл е неоснователно твърдението на въззивника в този аспект за допуснато съществено процесуално нарушение. Съдът намира, че за прецизност следва да отбележи, че съмненията на възз. дали фишът е „фалшив“, както е изписано в жалбата, както и че същият би могъл да бъде част от хакерска атака, лесно биха могли да се разколебаят при една справка от него, направена в сектор ПП-Варна. Тъй като обаче, прецесният ЕФ, за който възз. се съмнява, че е обект на такава атака и че е фалшив, е приложен по АНП от страна на ОД на МВР-Варна, като към него са приложени и веществени доказателства- снимка и клип на нарушението/съхранен на СД-диск/, за което е издаден ЕФ за съда не възниква никакво съмнение, че издаденият електронен документ е автентичен.

       Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същият. Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв начин не са нарушени правата на наказания субект.

     Като собственик на МПС във фиша е посочен възз.Г.. С ЕФ се налага „глоба“.  Фактът, че се налага глоба, като е посочено физическото лице, собственик, ясно сочи, че за процесното извършено нарушение при управление на МПС, е ангажирана отговорността на неговия собственик, който видно от доказателствата по делото не е оспорил, подавайки изискуемата декларация по чл.188 от ЗДвП, че именно той е управлявал МПС в процесния ден и час..

      От събраните по делото доказателства е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M646/14, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Така, че не се споделя посоченото в жалбата, че в ЕФ липсвало точно описание на техническото средство.

      Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

      В настоящата си редакция чл.189, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011г., изм., бр. 19 от 2015г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че  "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

       На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Анализирайки  посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към дата на установеното с Ел.фиш нарушение- 27.01.2018г.,  нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, чрез използване на мобилни АТСС, временно разположени на участък от пътя.

       Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен включването и изключването на мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/, отговарят на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г.  Отчитайки горното, настоящият състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие, че са изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.

        От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по преписката и в хода на възз.производство удостоверение за одобрен тип средство за измерване – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип № TFR1-M с №646/14,  преминала метрологичен контрол на 17.06.2017г., удостоверено с представени по административната преписка и в хода на възз. следствие Протокол №4-9-17/17.06.2017г. на БИМ от проверка на мобилна система за видеоконтрол  и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, валидно до 24.02.2020г. Видно от доказателствата по делото, АТСС е преминала метрологичен контрол, като горното е отразено и в регистрите на БИМ. В Протокол №4-9-17/17.06.2017г. на БИМ е посочено и че същата е одобрен тим средство за измерване доколкото в  графата TFR – 1M №4835 /тип и № от ДР/ от протокол  № 4-9-17 е вписан номерът под който АТСС е вписано в Регистъра за ободрените за използване типове средства за измерване воден при БИМ.

     Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.

     Съдът намира, че е било спазено и изискването на чл.9 от Наредбата. В съдебно заседание, пред съдебния състав св.Ц. заяви, че след включването й системата работила самостоятелно, което е в пълен унисон с изискването на чл.9 от Наредбата, която дава правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в контролираната посока, да го включи и извърши първоначални настройки, което единствено  видно от показанията на св.Ц. е сторено в случая.

     Същевременно от протокола /приложение към чл. 10, ал.1 от наредбата /, съставен от обслужващия го полицейският служител Ц., е видно, че автоматизирано техническо средство е използвано на 27.01.2018г. във времеви интервал 19.50-21.20ч., в гр.Варна, бул.“Княз Борис I“, спирка ДКС, с посока на движение на контролираните МПС към бул. „Васил Левски“.

     Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.  От снимковия материал приложен по преписката и приобщен в с.з. също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ.

    Измерената скорост на движение на автомобила е 92 км/ч., видно от приложената снимка, допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема скорост от 89 км/ч, след приспадане на толеранса. Така, че възражението в жалбата и в тази посока не се споделя.

      Принципно управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение определено от АНО от 39 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.4 от същия текст е предвидил за превишаване от 31 до 40 км/ч в населено място  глоба в размер на 400 лева (четиристотин лева )  в редакцията на разпоредбата действала към момента на деянието. Размерът на санкцията е фиксиран в закона.

      От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип № TFR1-M с №646/14, монтирана в служебен автомобил на Сектор ПП-ОД на МВР-Варна,било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 89 км./ч.  / след приспаднат толеранс/ при ограничение от 50 км./ч. за населено място- гр.Варна, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е установено превишаване на скоростта с 39 км./ч. От наказаното лице не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че нарушението не е извършено на мястото, посочено в обжалвания електронен фиш. От друга страна, към административнонаказателната преписка е приложен снимков материал – оригинал на снимка с точни координати на нарушението.

      

 

 

 

   Съдът намира възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че  по АНП не били налице доказателства за поставен пътен знак,, който предупреждава че се извършва заснемане на скорост за неоснователно. Действително такова изискване съществуваше в чл.7, ал.2 от Наредбата, която изискваше поставяне на пътен знак- „Пътният знак Е24“ преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи, а ал.1 от същия член изискваше оповестяване на контрола на интернет страницата на МВР или чрез средствата за масово осведомяване /изискване на чл.7, ал.1 –отм . от Наредбата- /. Тези две разпоредби на  НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. са отменени с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г. Изискването за оповестяването на местата за контрол, визирано в разпоредбата на чл.165, ал.2       т.8 от ЗДвП, също е отменено с ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017г. Поради горното към датата на визираното в ЕФ нарушение-27.01.2018г. контролните органи не са имали задължение предварително да обозначават и да оповестяват местата за контрол на скоростта.  Предвид изложеното, съдът намира, че разпоредбите на законодателството ни са спазени от наказващия орган и правото на защита не е било засегнато и в този аспект.

        Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител, респективно ползвател на превозното средство.  В конкретния случай видно от справката от централната база  на сектор ПП собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, е именно възз., който не е ангажирал доказателства, че друго лице е управлявало автомобила на посочената дата, не е представил и упоменатата в ЕФ писмена декларация, с данни за лицето извършило нарушението и копие от СУМПС на това лице, изискване на ЗДвП. Затова правилно АНО е съобразил разпоредбата на чл.188, ал.1,изр.2 от ЗДвП съобразно която собственика на МПС се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на ЕФ собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В тази насока и не съществува задължение за наказващия орган да кани изрично посочения като нарушител във фиша да депозира декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, доколкото това е законова възможност, предоставена от закона, от която нарушителят може да се възползва или не по собствена воля в предвидения законов срок от получаване на електронния фиш. В случая АНО няма задължение да събира доказателства, кой е управлявал МПС, а възз. като собственик на МПС е длъжен да представи такива-ако разбира се са налични. А очевидно в случая не е посочено от собственика на МПС друго лице управляващо автомобила на процесната дата.

      Както бе споменато по-горе управлението на ППС с превишена скорост, в населено място, е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 39км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.4 от същия текст е предвидил глоба в размер на 400 лева (четиристотин лева) за превишение на скоростта от 31 до 40 км./ч. Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.

       Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 39 км/ч. /след приспаднатия толеранс,  а преди него 42 км./ч/ и то в населено място -гр.Варна, следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай. Такова превишаване на разрешената скорост не бива да бъде толерирано по какъвто и да било начин, а следва да бъде наказано с оглед превъзпитание на дееца му към спазване на установените правила за поведение, особено по линия на транспортната сигурност. Противното би създало чувство за безнаказаност у такъв водач превишаващ, разрешената скорост в населено място с почти 40 км./ч., а не такъв е смисълът и духът на закона.

       При тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по реализиране на административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило при спазване на установените процесуални правила, подробно разписани в  ЗДвП и издадената въз основа на него НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. Ето защо и ЕФ следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

          Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                        Р  Е  Ш  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К№ 1910880, издаден от ОД-МВР Варна,  с който на И.    П.    Г., ЕГН ********** за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП.           

          

        Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: