№ 2066
гр. Варна , 11.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20213100501318 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 284917/23.04.2021 г. на „Уникредит Булбанк"
АД, гр. София, против Разпореждане № 271731/08.04.2021 г. по ч. гр. д. № 2598/2021 г. по
описа на PC – гр. Варна, с коeто е отхвърлено заявлението на кредитора срещу длъжника М.
К. Д. Д., ЛНЧ **********, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист за суми, дължими съобразно извлечение от счетоводните книги на банката,
обективиращо задължение по сключен Договор за банков потребителски кредит на
физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 340/0772/86356465 от
22.01.2019 г.
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно поради незаконосъобразност.
От фактическа страна излага, че г-н М. К. Д. Д. е гражданин на НиД.рландия с право на
продължително пребиваване на територията на Р. България до 16.10.2022 г. и има заявен
настоящ адрес в гр. ********. Сочи, че постоянен адрес, съответно седалище в страната по
смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК могат да имат единствено местните лица, поради което
проверката за обичайно местопребиваване или място на Д.йност на територията на Р.
България по чл. 411,ал.2, т.5 от ГПК се извършва само по отношение на чужД.странните
физически или юридически лица. Счита, че е достатъчно наличието на една от посочените в
т.4 или в т. 5 на чл. 411, ал.2 от ГПК връзки с територията на страната, за да е допустимо
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника. Поддържа, че г-н М. К. Д. Д. има
обичайно местопребиваване на територията на Р. България, което се потвърждава и от
факта, че същият е получил лично поканата си за доброволно изпълнение на регистрирания
от него настоящ адрес, който е и адреса му на местоживеене, на който той пребивава. Излага
подробна аргументация. Моли за отмяна на разпореждането и издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подаД.на в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съД.бен акт, от легитимирано лице при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
По силата на чл. 411, ал. 1 от ГПК заявление срещу потребител се подава до съда, в
1
чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
В случая, видно от представените със заявлението документи, длъжникът е потребител на
финансова услуга и неговият настоящ адрес е в гр. Варна, респ. Варненският районен съд е
компетентен да разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните
съображения:
Като основание за местната компетентност на съда в заявлението е посочен настоящ
адрес, в случай че длъжникът е потребител. В заявлението е посочено също, че вземането
произтича от договор за кредит, като изискуемостта на вземането е настъпила преди
подаване на заявлението. Към заявлението е приложено и извлечение от счетоводните книги
съгласно чл.417, т.2 ГПК, в което са посочени процесните вземания с основание и размер.
Видно от приложеното удостоверение за пребиваване № *********, изд. на
12.2.2018г. от МВР- Варна, длъжникът е физическо лице гражданин на страна – член на ЕС
и има регистриран настоящ адрес в ********, което се потвърждава и от изисканата
служебно от съда справка от ОД на МВР Варна.
Районният съд е приел, че длъжникът няма регистриран постоянен адрес на
територията на Република България, което се явява пречка за издаване на заповед за
изпълнение.
На състава на въззивния съд е известно, че съществува противоречива съД.бна
практика по приложението на чл. 411, ал. 2, т. 4 и 5 (предишни т.3 и 4) от ГПК.
Така например, с ОпреД.ление № 552 от 23.08.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1884/2013
г., II т. о., ТК, не е допуснато до касационно обжалване опреД.ление по ч. гр. д. № 45/2013 г.
на Софийски градски съд по въпроса дали кумулативно или алтернативно са формулирани
отрицателните предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по чл. 411, ал. 2, т. 3 и т.
4 ГПК с мотивите, че законовият текст на чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК е ясен и
непротиворечив, както и поради съществуването на непротиворечива съД.бна практика
според която заповедното производство е неприложимо спрямо длъжник с постоянен адрес
извън страната, като всяка от отрицателните предпоставки, изброени в чл. 411, ал. 2 ГПК е
самостоятелно и достатъчно основание за отхвърляне на заявлението.
Същевременно, с ОпреД.ление № 547 от 22.08.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1355/2013
г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, съставът на ВКС е дал
разрешение по допуснатите до касационно обжалване процесуалноправни въпроси, като е
приел, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК, предпоставка за издаване на заповед за
изпълнение е длъжникът да има формална или фактическа връзка с територията на Р
България: при физическите лица – постоянен адрес или обичайно местопребиваване в
страната, а при юридическите лица – седалище или място на Д.йност. Постоянен адрес,
съответно седалище в страната по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК могат да имат
единствено местните лица. Поради това проверката за обичайно местопребиваване или
място на Д.йност на територията на Р България по чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК се извършва само
по отношение на чужД.странните физически или юридически лица. Достатъчно е наличието
на една от посочените в т. 3 или в т. 4 на чл. 411, ал. 2 ГПК връзки с територията на
страната, за да е допустимо издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника -
юридическо лице по териториален признак.
Настоящият съД.бен състав приема за правилна съД.бната практика обективирана във
второто опреД.ление. Постоянният адрес е формален критерий, докато обичайно
местопребиваване в страната е фактически критерий. Обстоятелството, че лицето –
2
чужД.странен гражданин – няма регистриран постоянен адрес в България не е пречка за
издаване на заповед за изпълнение, тъй като се прилага lex domicilii – правото на държавата
по обичайното местопребиваване на физическото лице, т.е. връзката е териториална.
Аргумент в тази насока е и уредбата на възражението пред въззивния съд, съдържаща се в
чл. 423, ал. 1 от ГПК, видно от която липсата на постоянен адрес за разлика от липсата на
обичайно местопребиваване на територията на Република България не е посочена като
основание за подаване на възражение. Следователно воД.щ е принципът на привързване lex
domicilii, при който меродавна е фактическата връзка на лицето с територията на страната.
В производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда
на чл. 417 от ГПК съдът следва да извърши формална проверка на представеното
изпълнително основание, или проверката, която съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК се дължи е
досежно това дали представения документ по чл. 417, т.2 ГПК (извлечение от счетоводните
книги) е редовен от външна страна и удостоверява ли той подлежащо на изпълнение
вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник.
От страна на заявителя е представено в оригинал извлечение от счетоводните книги,
носещо подписа на длъжностно лице на банката, което съдържа минимално необходимото
съдържание и задължителните реквизити по чл.60, ал. 2 от ЗКИ – общия размер на
просрочената сума (с оглед на спецификата на кредита – овърдрафт); общия размер на
непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща
главница; размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.
Следователно, налице е редовен от външна страна документ по чл. 417, т.2 ГПК,
който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу посочения длъжник.
Ето защо обжалваното разпореждане е неправилно и следва да се отмени с
произтичащите от това последици.
Искането за присъждане на разноски в производството пред ВОС не е направено,
поради което съдът не дължи произнасяне по чл. 81 от ГПК
ВоД.н от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 271731/08.04.2021 г. по ч. гр. д. № 2598/2021 г. по описа
на PC – гр. Варна, с което е отхвърлено заявлението на кредитора „Уникредит Булбанк" АД
срещу длъжника М. К. Д. Д. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАД. заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по заявление вх. №
273468/22.02.2021 г. от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, пл. „Света НеД.ля“ № 7, срещу длъжника
М. К. Д. Д., ЛНЧ **********, настоящ адрес в ********, за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за следните суми, дължими съобразно извлечение от
счетоводните книги на банката, обективиращо задължение по сключен Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна
сметка № 340/0772/86356465 от 22.01.2019 г., а именно: сумата от 2 000 лв., представляваща
главница/разрешен лимит и 69,30 лв., представляващи главница неразрешен
овърдрафт/надхвърлен лимит, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението в съда /22.02.2021 г./, до окончателното изплащане на
3
задължението; сумата от 242,98 лв., представляваща лихва за просрочена главница за
периода 25.02.2020 г. – 21.02.2021 г.; сумата от 167,22 лв., представляваща неустойка за
просрочена главница за периода 25.02.2020 г. – 21.02.2021 г., сумата от 5,79 лв.,
представляваща неустойка за просрочена лихва за периода 25.02.2020 г. – 21.02.2021 г.;
сумата 109,71 лв. – съД.бно-Д.ловодни разноски в заповедното производство, от които 49,71
лв. д.т. и 60.00 лв. адвокатско възнагражД.ние.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта.
ВРЪЩА Д.лото на РС – Варна за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист съобразно настоящото опреД.ление.
ОПРЕД.ЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4