Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 30.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на втори декември две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 876 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, предявен
от Т.Г.Т. с ЕГН: ********** ***, чрез адв. С.П. - К. против Н.Е.П., ЕГН:**********,***.
Ищцата твърди, че с ответника живели в съвместно съжителство през 2011
година и имали родено едно дете – Е. Н.П., роден на *** година в Л., В.. От
края на 2013 година с ответника били разделени. Понастоящем той живеел в Г. и
имал семейство. Ищцата нямала постоянна комуникация с него. Контактите на
бащата с детето били епизодични –
тогава, когато се прибирал в Б.. За последно видял сина си преди две години. Плащал
редовно присъдената издръжка по банков път.
Поради това, че детето навършило петгодишна възраст, се налагало същото
да се снабди с паспорт и да пътува заедно с майка си извън пределите на Б. в
страни от ЕС и извън тях. Ищцата твърди, че имала договореност за започване на
работа в страна от ЕС (Г.), което налагало детето да пътува заедно с нея до
евентуалното ѝ местоживеене извън Б.. Тя имала намерение да се установи в
гр. Х., Г., който се намирал само на 30 км. от местоживеенето на бащата.
Също така детето имало
необходимост да пътува с опознавателна цел и с цел отдих в държави, извън
територията на Б..
Многократно по тази причина ищцата провеждала разговори по телефона с
ответника да даде съгласието си за издаване на паспорт на името на детето и за
съгласието му в предвидената от закона форма - нотариално заверена декларация,
детето да пътува извън територията на Б. до страни от ЕС и извън тях, но той
категорично отказвал. Предлагала му варианти, чрез които той да придружава
детето при пътувания извън страната, но и това отказвал, включително и за
времето, когато му бил определен по-продължителен период на осъществяване на
личните отношения с детето – 20 дни през летния сезон.
Предвид изложеното за ищцата бил налице правен интерес да предяви
настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, което да замести съгласието на бащата Н.Е.П.
роденото от брака им малолетно дете Е. Н.П., ЕГН: **********, да пътува
многократно извън пределите на Република Б. до Република Т., Емирство Д., Кралство
В. и до всички други държави в Европа, придружаван от майката Т.Г.Т. или упълномощено от нея пълнолетно лице, за период до навършване на
пълнолетие на детето или при условията на евентуалност – за период от 5 години,
както и да разреши издаването на необходимите лични документи в тази връзка.
Моли на основание чл.127а, ал.4 от СК съдът да допусне предварително
изпълнение на съдебното решение.
Ответникът, чрез особения си представител адв. Г. намира иска за
допустим. Счита обаче, че даване на заместващо съгласие за период от 5 години е
прекалено дълъг, поради което моли съда да уважи молбата, но за по-кратък
период от време и за страни само в Европейския съюз.
От събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по
делото, а и се установява от представените в препис писмени доказателства – удостоверение
за раждане и протокол №718/11.09.2017 г. по гр. д. №663/2016 г. по описа на РС
К., че Т.Г.Т. и Н.Е.П. са родители на малолетното дете Е. Н.П.,*** е одобрил
съдебна спогодба, съгласно която е определен режим на лични отношения на бащата,
бабата и дядото по бащина линия с детето Е. П..
От представените
копия от удостоверение за адресна регистрация и трудов договор в превод на
български език е видно, че ищцата е адресно регистрирана в гр. Х., Г. и от
17.10.2019 г. е назначена на работа във фирма за таксиметрови услуги в същото населено място.
Представени са копия
от международните паспорти на ищцата и детето Е. П., като е видно, че
документът на малолетния е с изтекъл срок на валидност.
От изготвения от Дирекция „С. п.“ – гр. К. социален доклад
и след изслушване на социалния работник А., се установява, че за детето Е. П.
се полагат адекватни грижи от майката Т.Т., като пътуването на детето извън
страната по никакъв начин не би накърнило неговите интереси.
От свидетелските
показания на А. Г. И. – леля на ищцата, е видно, че има контакти с нея. Познава
и бащата на детето Е. – ответникът Н.П., който живеел в Г. със своите родители
и жена, от която имал други две деца. Малолетният Е. П. бил роден във В.,
докато Т. и Н. все още живеели на семейни начала. Понастоящем ищцата си
намерила работа и квартира в Г. и имала намерение да се установи в град Х.,
който бил близо до местоживеенето на ответника. Въпреки, че това би улеснило
срещите с детето му, ответникът многократно отказвал на ищцата да ѝ даде
съгласие за пътуване на малолетния извън Б.. Свидетелката присъствала на
няколко такива телефонни разговора, при които ищцата получавала отказ от бащата
на детето. Тя самата също се опитвала да го убеди, но без успех. Освен в Г., Т.Т.
желаела да пътува на екскурзии със сина си и в други страни – С., Т., А., но ответникът категорично отказвал да даде
необходимото съгласие, без да даде посочва каквато и да било причина за това.
Просто казвал: „Тая няма да стане“.
При така
установената фактическа обстановка, съдът, изграждайки вътрешното си убеждение,
прави следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.127а,
ал.2 СК, когато родителите не постигнат съгласие по въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за
това, съдът разрешава спора между тях. Не се спори по делото, а и от събраните
писмени и гласни доказателства се установява, че страните по делото са във
влошени отношения и се намират в трайна фактическа раздяла. Несъмнено, налице е
спор между тях относно пътуването на детето им в чужбина и съдът намира, че
такова съгласие не може да бъде постигнато.
Според настоящия
съдебен състав от съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства
може да се направи обоснован и категоричен извод, че изцяло в интерес на детето
е да се даде исканото разрешение, а това е и негово конституционно право. Необяснимо
е нежеланието на бащата да даде доброволно съгласие, при положение, че
установяването на ищцата и детето в близък до неговото местоживеене ***, би
улеснило контактите със сина му. Ищцата
е поискала съдът да даде заместващо съгласие за пътуване на малолетния до
Република Т., Емирство Д., Кралство В. и до всички други държави в Европа и
исковата молба в тази ѝ част се явява основателна и следва да бъде
уважена.
Относно периодът, за
който се иска заместващото съгласие, обаче – до навършване на 18 годишна
възраст на детето, съдът счита, че същият не е в съответствие с указанията
дадени с Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 год. по тълкувателно дело № 1 по
описа за 2016 г. на ОСГК на ВКС. Детето Е. П., родено на *** г., понастоящем е
на шест години и поисканият срок на разрешение за пътуване в чужбина от дванадесет
години се явява неоправдано продължителен.
Когато се касае за малолетно дете, какъвто е и
настоящият случай, в негов интерес е разрешението за пътуване в чужбина да се
ограничи със срок, по-кратък от навършване на пълнолетието, тъй като след
изтичането му, ако между родителите все още няма съгласие за пътуване без
ограничения от детето, съдът отново ще следва да бъде сезиран с искане по чл.
127а СК и ще извърши нова преценка на релевантните за разрешаването на този
въпрос обстоятелства – с оглед интересите на детето, без да е изтекъл
продължителен срок от време от предходното разрешение, в какъвто продължителен
срок е налице вероятност за значителна промяна в обстоятелствата, респ. и
опасност неговите интереси да бъдат злепоставени. Определянето на по-дълъг срок
би било допустимо само в изключителни случаи – ако са налице обстоятелства с
извънреден характер, които налагат даването на разрешение от съда до
навършването на пълнолетие от детето, а такива не се установяват в рамките на
настоящото производство /така и Решение № 244 от 03.07.2014 г. по гр. д. №
953/2014 г. на ВКС, IV г. о./. При това положение и с оглед спецификите на
конкретния случай съдът счита, че интересите на детето предполагат то да може
да напуска територията на Република Б., придружавано от неговата майка Т.Т. или друго упълномощено от нея пълнолетно дете
за неограничен брой пътувания до Република Т., Емирство Д., Кралство В. и до
всички други държави в Европа за период от пет години.
След изтичане на този срок, в случай, че между
родителите не бъде постигнато съгласие за пътуване на детето без ограничения,
ищцата разполага с възможността отново да инициира производство по чл. 127а,
ал. 2 СК, при което съдът, след като съобрази всички обстоятелства, настъпили
през изтеклия петгодишен период, да се произнесе относно разрешението за
пътуване.
Съгласно чл. 127а,
ал.4 от СК: „Съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното
решение”. Искане в този смисъл е направено от ищцата и същото следва да се
уважи.
Относно искането на
ищцовата страна за присъждане на разноски, независимо от изхода на делото, съдът
намира за необходимо да разясни следното:
Правилото за
присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в
делата по чл. 127а, ал. 2 СК пред първата инстанция. Това разрешение следва от
характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при разногласия
между родителите относно въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това. Съдебното решение, което
следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на
малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното
производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора.
По делото съдът е
назначил особен представител на разноски на ищеца, за което е внесен депозит в
размер на 300.00 лева. Следва да бъде издаден разходен касов ордер за
определеното възнаграждение в полза на адвокат Р.Г..
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на
основание чл. 127а, ал.2 от СК на
малолетното дете Е. Н.П., ЕГН: **********, да се издаде паспорт за задгранични
пътувания по заявление по чл. 45, ал.1 ЗБЛД, подадено само от Т.Г.Т. с ЕГН: **********,
без съгласието на другия родител Н.Е.П., ЕГН:**********. В случай на издаването
му, паспортът ДА СЕ ПОЛУЧИ от родителя Т.Г.Т. с ЕГН: ********** по реда на чл.
45, ал. 2 от ЗБЛД.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на
основание чл. 127а, ал.2 от СК на
малолетното дете Е. Н.П., ЕГН: **********, да пътува многократно извън
пределите на Република Б. до Република Т., Емирство Д., Кралство В. и до всички
други държави в Европа, придружаван от майката Т.Г.Т. с ЕГН: ********** или
упълномощено от нея пълнолетно лице, за период от 5 години, без да е необходимо
съгласието на бащата Н.Е.П., ЕГН:**********, като отхвърля молбата за издаване на разрешение за пътувания на
детето Е. Н.П., ЕГН: ********** извън посочения период.
ДОПУСКА на основание
чл. 127а ал.4 от Семейния кодекс предварително изпълнение на решението.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза
на особения представител адв. Р.Г., разходен касов ордер за сумата от 300.00
лв. (триста лева, платими от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред О. с. – П. в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
Ц.Ч. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: