РЕШЕНИЕ
№178
гр. Пазарджик, 30.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение,
въззивен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Венцислав Маратилов
ЧЛЕНОВЕ: Димитър
Бозаджиев
Р. Василева
при секретаря Виолета Боева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Р. Василева в.гр.д. № 215 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 1481/05.11.2019 г., постановено по гр.д. № 1473/2019 г. по описа на
Районен съд - Пазарджик, е допусната делба между Й.Г.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, Р.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, Ц.Т.В., ЕГН **********, с
адрес: *** и П.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, на следните недвижими имоти:
дворно място с площ от 660 кв.м., п-л ХІІ, имот пл. № 339, в кв. 136 по плана
на с. М.К., общ. Пазарджик; имот с идентификатор 55155.502.1334.1.17 по КККР на
гр. Пазарджик, представляващ апартамент с площ от 91,30 кв.м., ведно с 1,6979 %
ид. части от общите части на сградата и правото на строеж,
ведно с избено помещение № 17 с площ от 4,20 кв.м., разположен в поземлен имот
с идентификатор 55155.502.1334 и гараж № 13 с площ от 19,17 кв.м., ведно с
0,3449 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж,
представляващ имот с идентификатор 55155.502.1334.1.74 по КККР на гр.
Пазарджик, разположен в поземлен имот с идентификатор 55155.502.1334, при равни
квоти от правото на собственост върху делбените имоти: за Й.Г.Б. - 1/4 ид. част; за Р.Т.Б.
- 1/4 ид. част, за Ц.Т.В. - 1/4 ид. част и за П.Т.Г. - 1/4 ид. част.
Със същото решение е отхвърлена предявената от Ц.Т.В. и П.Т.Г. против Й.Г.Б. и Р.Т.Б., искова претенция
с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС всяка от тях да им
заплаща месечно обезщетение за лишаване от възможността да
ползват съсобствен имот, както следва - по 24,00 лв. за процесния апартамент и
по 5,00 лв за процесния гараж, считано от 11.09.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
С Решение № 112/27.01.2020 г., постановено по гр.д. №
1473/2019 г., Районен съд – Пазарджик е оставил без уважение молбата на ищците Ц.Т.В. и П.Т.Г. за допълване на мотивите и диспозитива на съдебното решение
от 05.11.2019 г. на основание чл. 250 от ГПК. С допълнителното решение съдът е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 от ГПК, като
е постановил на стр. 2, абзац последен от мотивите на съдебното решение, вместо
„чл. 346 от ГПК“ да се чете „чл.
344, ал. 2 от ГПК“.
Постъпила е въззивна жалба от Ц.В. и П.Г., и двете чрез
пълномощника си адв. Н.К., срещу Решение
№ 1481/05.11.2019 г., постановено по гр.д. № 1473/2019 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик само в частта, в която съдът се е произнесъл по исковата
претенция с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС. В останалата част, в която е
допуснато извършването на съдебна делба при равни квоти между съделителите Ц.Т.В.,
П.Т.Г., Й.Г.Б. и Р.Т.Б. по отношение на гореописаните недвижими имоти – дворно
място, апартамент, ведно с избено помещение и гараж, находящи се в гр. Пазарджик,
първоинстанционният съдебен акт не е обжалван и е влязъл в законна сила, поради
което въззивният съд не дължи произнасяне.
Във
въззивната жалба се твърди, че в обжалваната част, в която съдът се е произнесъл
по исковата претенция с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, решението е
недопустимо, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Оплакването във въззивната жалба е, че районният
съд е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск с правна квалификация по
чл. 31, ал. 2 от ЗС. Изтъква се, че с молба, депозирана в съдебно заседание на
11.09.2019 г., ищците изрично са уточнили, че искането им е по чл. 344, ал. 2
от ГПК за присъждане на обезщетение в тяхна полза занапред до приключване на
делбата за ползването на апартамента и гаража от ответниците Й.Г.Б. и Р.Т.Б.. Прави се искане
първоинстанционният съдебен акт в обжалваната част да бъде отменен и делото да
бъде върнато на първата инстанция. Претендират се разноски. Във въззивната
жалба не се сочат доказателства и не са формулирани доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от ответниците Й.Б. и Р.Б.. Намират същата за неоснователна, а
първоинстанционното съдебно решение за правилно и законосъобразно, поради което
молят да бъде потвърдено. Твърдят, че районният съд правилно е квалифицирал
исковата претенция на ищците за лишаване от възможността да ползват
съсобствените имоти и се е произнесъл точно по предявения от тях иск.
Поддържат, че ищците никога не са заявявали претенции да ползват полагащите им
се идеални части от процесните гараж и апартамент, респ. ответниците никога не
са отказвали на ищците да ползват наследствените имоти. Доколкото ищците не са
били действително лишени от възможността да ползват въпросните имоти, то
претендираното обезщетение не им се дължи. Ответниците молят да им бъдат
присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски. В отговора на
въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени
искания.
В
законоустановения срок ищците Ц.В. и П.Г. са депозирали въззивна жалба и срещу Решение № 112/27.01.2020
г., постановено по гр.д. № 1473/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с
която е оставена без уважение молбата им по чл. 250 от ГПК за допълване на
основното решение по делото и е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в него. Сочи се, че в нарушение на
процесуалните норми районният съд не е връчил на ищците препис от молбата,
подадена от Й.Б. и Р.Б., за поправка на очевидна фактическа грешка в основното
решение, поради което те са били лишени от възможността да подадат отговор,
което довело до съществено накърняване на правото им на защита. Съдът се е
произнесъл по непредявен иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС и в нарушение на
процесуалните правила е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка.
Първата инстанция неправилно е оставила без уважение молбата за допълване на
решението на основание чл. 250 от ГПК, тъй като видно от материалите по делото
ищците са направили изрично искане за присъждане на обезщетение по чл. 344, ал.
2 от ГПК. Прави се искане допълнителното решение да бъде отменено. Претендират
се разноски.
В срок ответниците Й.Б. и Р.Б. са подали отговор на въззивната жалба срещу Решение № 112/27.01.2020
г., постановено по гр.д. № 1473/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
Поддържат, че не са налице твърдените от жалбоподателите нарушения. Молят
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а допълнителното решение –
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
В открито
съдебно заседание въззивниците, чрез процесуалния си представител адв. Н.К., поддържат двете въззивни жалби и молят
за уважаването им. Претендират разноски.
Въззиваемите, чрез пълномощника си адв.
Б.Д., в открито съдебно заседание, оспорват въззивните
жалби и молят за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт в атакуваната
част и на допълнителното решение. Претендират разноски.
Въззивната
жалба срещу основното решение е процесуално
допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно
легитимирана страна в съдебното производство срещу
съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
Съдът, като
съобрази събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на съдебния
акт в атакуваната му част, и възраженията на въззиваемите, съгласно чл. 12
от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съдебното
производство е делбено, първа фаза на процеса
- по допускане на делбата.
С
Решение № 1481/05.11.2019 г., постановено по гр.д. № 1473/2019 г. по описа на
Районен съд - Пазарджик, е допусната делба между съделителите Й.Г.Б., Р.Т.Б., Ц.Т.В.
и П.Т.Г., на гореописаните недвижими имоти - дворно място, апартамент, ведно с
1,6979 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж,
ведно с избено помещение и гараж, ведно с 0,3449 % ид.части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, находящи се в гр. Пазарджик, при
равни квоти от правото на собственост върху делбените имоти: за Й.Г.Б. - 1/4 ид. част; за Р.Т.Б.
- 1/4 ид. част, за Ц.Т.В. - 1/4 ид. част и за П.Т.Г. - 1/4 ид. част. В частта по допускането на делбата
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
По
делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите С.Ю.
и Г.М. във връзка с направената от Ц.В. и П.Г. претенция за заплащане на
обезщетение за лишаване от правото да ползват съсобствените им с ответниците
апартамент и гараж, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК.
От
разпита на свид. С.Ю. се установява, че Ц.В. и П.Г. никога не са имали желание
да ползват апартамента и гаража, както и че съделителите от три-четири години
не общуват помежду си. Едновременно с това свидетелката сочи, че П.Г. била на
квартира, защото нямало кой да я допусне в апартамента - нито някой й бил
предложил да ползва имота, нито я е търсил.
От
казаното от свид. Г.М. се изяснява, че процесният апартамент се ползва от Й.Б.,
както и че последната никога не е възпрепятствала Ц.В. и П.Г. да идват в
апартамента. Едната от стаите в него не се обитавала от Й.Б. именно с тази цел
– да се ползва от Ц.В. и П.Г., ако пожелаят. Свид. Г.М. излага, че Ц.В. и П.Г.
никога не са проявявали желание да живеят в процесния апартамент, съответно, че
ответниците не са им отказвали да го ползват. Изяснява, че гаражът не се ползва
от Й.Б., както и че не знае ответниците да са възпрепятствали ползването му от
ищците.
Видно от заключението на изслушаната и приета в първоинстанционното съдебно
производство съдебно-техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните по делото, стойността на
пазарния наем на процесния апартамент е 192,00 лв. на месец, респ. на ¼
ид.част - 48,00 лв. на месец. Стойността на пазарния наем на процесния гараж е
40,00 лв. на месец, респ. на ¼ ид.част – 10,00 лв. на месец. Въззивният съд намира експертното заключение на
извършената СТЕ за обективно и компетентно изготвено, поради което го
кредитира.
При така установеното от фактическа страна,
настоящият въззивен съдебен състав приема от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предмет
на въззивна проверка е първоинстанционното съдебно решение само в частта, в
която районният съд се е произнесъл по исковата претенция с правно основание
чл. 31, ал. 2 от ЗС, предявена от Ц.В. и П.Г. срещу Й.Б. и Р.Б. за заплащане
от всяка от ответниците на ищците на сумата от 24,00 лв. за процесния
апартамент и сумата от 5,00 лв. за процесния гараж, представляващи месечно обезщетение за лишаване от възможността да ползват съсобствен
имот, считано от 11.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част същото е влязло в законна сила и не
подлежи на въззивен контрол.
При извършената проверка, настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно
решение е валидно, но в обжалваната част,
в която е отхвърлена претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС за периода от
11.09.2019 г. до момента на влизане в сила на акта по чл. 344, ал. 2 от ГПК,
инкорпориран в решението по допускане на делбата, е процесуално недопустимо,
поради което в тази част следва да бъде обезсилено. Съображенията за това са
следните:
Ищците
твърдят, че не са предявявали иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, а е било предявено само искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК за
заплащане занапред на месечно обезщетение за ползата, от която са лишени
вследствие ползването на делбените имоти - апартамент и гараж изключително от ответниците.
Видно от
обстоятелствената част на исковата молба ищците претендират ответниците да им
заплатят обезщетение за ползване на гореописаните апартамент и гараж, считано
от датата на получаване на писмена покана или от датата на получаване на исковата
молба, в зависимост от това кой от документите пръв получат. В петитума на
исковата молба е направено искане ответниците да заплатят на ищците обезщетение
за ползване на процесните апартамент и гараж, без да е посочена обща сума на
претенцията и точен период. С уточнителна
молба от 11.09.2019 г. в първото по делото заседание, в първата фаза на делбата,
ищците, чрез процесуалния си представител - адв. Н.К., са уточнили, че
претенцията в исковата молба за заплащане на обезщетение е на основание чл.
344, ал. 2 от ГПК за ползването на имотите занапред по време на делбата.
Същевременно в съдебно заседание на 15.10.2019 г. ищците, чрез пълномощника си
- адв. Н.К., са направили последващо уточнение на искането за заплащане на
обезщетение за лишаване от правото да ползват гаража и апартамента, като изрично
са заявили, че обезщетението се претендира от 11.09.2019 г.
По реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът може да
постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви
суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като по този начин се извършва привременно
разпределение на ползването на имотите,
предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. Така определените
суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344,
ал. 2 от ГПК, уреждат отношенията им по повод ползването на съсобствените имоти само по време на висящността
на делбеното производство и имат характер на привременна мярка относно ползването. Съдебният акт, постановен
по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и значение само за делбеното
производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена
само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното
производство. Следователно един от
съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми
срещу ползването на имота винаги и само занапред във
времето, т. е. - от момента на влизане в
сила на
постановения по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК акт, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика. От друга страна, претенцията
за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е
допустимо да бъде предявена и да бъде разгледана от съда за период от време,
предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на иска за делба,
но предхождащ влизането в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК
(включително, когато то е инкорпорирано в решението по допускане на делбата). Тази
материалноправна претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС обаче може да бъде разгледана само по реда на чл. 346 от ГПК във втората фаза на делбеното производство, дори и тя да е предявена още с
иска за делба (в този смисъл Определение
№ 1009/26.10.2010 г. по гр.д. № 666/2010 г. на ВКС, II г.о., Определение № 308/24.04.2014 г. по ч.гр.д. № 1773/2014 г.
на ВКС, IV г.о.).
Възможно е един
съделител да предяви още преди постановяване на решението по допускане на
делбата, както искане за постановяване занапред на привременни мерки по чл.
344, ал. 2 от ГПК, така и претенция за обезщетение за изминал период от време
по чл. 31, ал. 2 от ЗС. За да постанови процесуално допустими съдебни актове,
съдът следва да разгледа тези искания и да се произнесе по тях съобразно
посочените императивни процесуални норми - по искането за привременни мерки -
най-рано с решението си по допускането на делбата (което има характер на
определение в тази част и може да бъде изменено от същия съд - чл. 344, ал. 2 и ал. 3 от ГПК), а по
материалноправната претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС - най-рано с
решението си по чл. 346 от ГПК.
Правната квалификация на отправено до съда
искане за присъждане на обезщетение се основава на изложените при предявяването
му факти и обстоятелства. В процесния
случай, с оглед уточнението, направено от ищците, чрез процесуалния им
представител, в проведеното на 15.10.2019г. съдебно заседание пред районния
съд, че претендират заплащането на обезщетение срещу ползването на делбените имоти –
апартамент и гараж от начална дата 11.09.2019 г. до
приключване на делбеното производство, въззивният съд счита, че следва да се
приеме, че съделителите Ц.В. и П.Г. са заявили както искане за
постановяване занапред на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК, така и искане по сметки - претенция за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 от ЗС за времето от 11.09.2019 г. до датата на влизането в сила
на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК
за произнасянето по привременните мерки. Следователно неоснователно е
оплакването във въззивната жалба, че районният съд е разгледал непредявен иск с
правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, защото като такъв следва да се
квалифицира претенцията на ищците за заплащане от ответниците на обезщетение за
лишаване от правото на ползване на процесните гараж и апартамент, считано от
11.09.2019 г. до влизане в сила на акта по чл. 344, ал. 2 от ГПК, чието
постановяване може да стане най-рано с решението по допускане на делбата.
Независимо
от това релевираното във въззивната жалба възражение за недопустимост на
първоинстанционния съдебен акт в частта, в която съдът се е произнесъл по иска
с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС се явява основателно, макар и по
съображения, различни от доводите на въззивниците. Произнасянето на първата
инстанция по отношение на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС се явява процесуално
недопустимо, не защото е разгледан непредявен иск, а защото е в противоречие с
императивната процесуална норма на чл. 346 от ГПК. С решението по допускане на
делбата районният съд е следвало да се произнесе само по искането за
привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК, а материалноправната претенция по
чл. 31, ал. 2 от ЗС на съделителите Ц.В. и П.Г. със
заявен начален период от 11.09.2019 г. до влизане в сила на определението за
привременните мерки, обективирано в решението по допускане на делбата, първоинстанционният
съд е следвало да разгледа и да се произнесе по нея едва във втората фаза
на делбата, по реда на чл. 346 от ГПК, след
даване на указания на ищците за уточняване на конкретния период и размер на въпросното
претендирано обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Налага се
извод, че е налице преждевременно произнасяне по иска с правно основание чл.
31, ал. 2 от ЗС, поради което решението в обжалваната част, с която съдът е отхвърлил
исковата претенция за времето от 11.09.2019г. до влизане в сила на определението по чл. 344,
ал. 2 от ГПК (инкорпорирано в решението по
допускане на делбата) се явява недопустимо и следва да се обезсили.
Делото
следва да се върне на Районен съд – Пазарджик за разглеждането му във втората
фаза на производството по допуснатата съдебна делба, когато съдът по реда на чл. 346 от ГПК следва да
разгледа и да се произнесе по материалноправната претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС за изминалия период от време, считано
от 11.09.2019 г. до влизане в сила на
определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК, при поддържане на исковата претенция и даване на указания
по чл. 129, ал. 2 от ГПК.
По въззивна жалба по чл. 250 от ГПК и чл. 247 от ГПК, депозирана от ищците Ц.В. и П.Г., чрез адв. Н.К., срещу Решение № 112/27.01.2019 г., постановено по гр.д. №
1473/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна
по следните съображения:
С молба с вх. № 28212/02.12.2019 г. ищците Ц.Т.В. и П.Т.Г. са поискали допълване на съдебното решение, на
основание чл. 250 от ГПК, чрез произнасяне на съда по направеното от тях искане
по чл. 344, ал. 2 от ГПК за заплащане на обезщетение за ползването на имотите –
апартамента и гаража от Й.Г.Б. и Р.Т.Б. през
време и до приключване на производството по съдебна делба.
За да отхвърли молбата за допълване на основното решение
съдът е приел, че видно от мотивите и диспозитива на съдебния акт, се е
произнесъл по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК по предявената претенция по чл. 31,
ал. 2 от ЗС. Едновременно с това е посочил, че е констатирал допусната ЯФГ на
стр. 2, абзац последен от мотивите на съдебното решение, където вместо чл. 344, ал. 2 от ГПК е записал чл. 346 от ГПК и е
допуснал поправка на ЯФГ, като вместо „чл. 346 от ГПК“ да се чете „чл. 344, ал.
2 от ГПК“.
От протокола на първото проведено по делото съдебно
заседание пред районния съд се установява, че съдът е приел за разглеждане на
основание чл. 344, ал. 2 от ЗС претенцията на съделителите Ц.В. и П.Г. против Й.Б. и Р.Б. за това, че са лишени от възможността да ползват процесния апартамент и
гараж, която претенция е била изменена с определение на съда, видно от
протокола на проведеното на 15.10.2019 г. съдебно заседание в следния смисъл:
всяка от ответниците на заплаща на всяка от ищците месечно обезщетение
за лишаване от възможността да ползват съсобствени имоти, както следва - по 24,00
лв. за процесния апартамент и по 5,00 лв. за процесния гараж, считано от
11.09.2019 г. Видно от мотивите и диспозитива на решението от 05.11.2019 г. районният съд е
разгледал предявените претенции по чл. 31, ал. 2 от
ЗС от съделителите Ц.В. и П.Г. против Й.Б. и Р.Б. всяка от тях да им заплаща месечно обезщетение за
лишаване от възможността да ползват съсобствен имот, както следва - по 24,00
лв. за процесния апартамент и по 5,00 лв. за процесния гараж, считано от
11.09.2019 г., както е уточнено в с.з, проведено на 15.10.2019 г. Първата
инстанция е изложила подробни мотиви за отхвърляне на претенцията на ищците за
заплащане на обезщетение за лишаване от правото да ползват процесните гараж и
апартамент, считано от 11.09.2019 г. В разглеждания случай, предвид
съдържанието на коментираното решение, за въззивния съд няма съмнение, че първата
инстанция се е произнесла, както по материалноправната претенция за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 от ЗС, която е следвало да бъде разгледана във втората фаза
на делбата по реда на чл. 346 от ГПК (за периода от
11.09.2019 г. до влизане в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК,
инкорпорирано в решението по допускане на делбата), така и по претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС
като привременна мярка занапред до приключване на делбата. В този смисъл неоснователно
е оплакването на жалбоподателите, че районният съд не се е произнесъл по направеното от тях искане
по чл. 344, ал. 2 от ГПК за заплащане на обезщетение за ползването на процесните
апартамент и гараж от Й.Б. и Р.Б.
занапред до приключване на производството по съдебна делба.
Въззивният
съд споделя мотивите на първата инстанция за отхвърляне на искането по чл. 344,
ал. 2 от ГПК за постановяване на привременни мерки.
За да
възникне притезателното право за заплащане на определена парична сума в полза
на един от съделителите до окончателното извършване на делбата, следва в
обективната действителност да са възникнали следните юридически факти
(материални предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) вещта да не може да се
ползва от двамата съсобственици едновременно и 3) тя да се ползва лично или
чрез друго лице само от един от съсобствениците.
Определението
на съда по чл. 344, ал. 2 от ГПК има привременен характер, тъй като с него се уреждат
отношенията между съсобствениците в периода от момента на влизане в сила на определението
по чл. 344, ал. 2 от ГПК, инкорпорирано в решението по допускане на делбата или
постановено след това, до влизане в сила на решението по извършването й.
Съдът
намира, че по делото е безспорно установено, че е налице съсобственост върху
процесните имоти, като апартамента се ползва от ответницата Й.Б., за което
обстоятелство между страните не е налице спор. За присъждане на съответното
парично обезщетение е налице писмено
поискване от ищците, сторено с писмена молба от 11.09.2019 г. и изрично
уточнено в с.з. проведено на 15.10.2019 г. От съвкупния анализ на събраните по делото
гласни доказателства, преценени съобразно чл. 172 от ГПК, не се установява
ответницата Й.Б. да е възпрепятствала ищците като съсобственици да използват апартамента
и гаража съобразно техните права, поради което искането за определяне на привременни
мерки правилно е било отхвърлено от районния съд като неоснователно, поради неговата
недоказаност. Ищците не доказаха да е налице невъзможност
за тях за ползване на процесните апартамент и гараж, която да се явява
следствие от поведението на ответниците. Без да бъде установено това
правнорелевантно обстоятелство, съдът не може да се намесва в частноправните
отношения на съсобствениците и евентуално да преурежда уговорения между тях
начин на ползване на делбените имоти.
За
пълнота на изложението, с оглед наведеното оплакване, че районният съд не е
връчил на ищците препис от молбата, подадена от Й.Б. и Р.Б., за поправка на
очевидна фактическа грешка в решението от 05.11.2019 г. и по този начин ищците
са били лишени от възможността да подадат отговор, следва да се отбележи, че
такава молба от въззиваемите-ответниците не е подавана. В отговора на молбата
по чл. 250 от ГПК, депозирана от въззивниците-ищците, въззиваемите само са
посочили, че според тях е допусната очевидна фактическа грешка в решението при
изписване на правното основание на иска, но няма направено искане от тях към
съда за отстраняване на очевидна фактическа грешка. В този смисъл няма
допуснато процесуално нарушение от съда.
По изложените по-горе съображения въззивната жалба срещу постановеното допълнително
решение следва да бъде оставена без уважение, а допълнителното решение – потвърдено.
По отношение на разноските:
По
правилата на чл. 78 от ГПК съдебно-деловодните разноски се заплащат от страните
в зависимост от уважаване/отхвърляне на
исковата претенция, а с оглед обезсилване на решението в частта относно
разгледаната материалноправна претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС в първата,
вместо във втората фаза на делбата, липсва основание за възлагането им за
процесуално представителство за този иск. Произнасяне в този смисъл би било
преждевременно. При разглеждане на делото
във втората фаза на делбата първоинстанционният съд следва да съобрази и
направените от страните разноски пред въззивната инстанция относно исковата
претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС за миналия период от време, през който
съответно ищците евентуално са били лишени от възможността да ползват имота.
С оглед изхода на правния спор, право на
разноски във връзка с въззивното обжалване на допълнителното решение и
останалата атакувана част от основното решение, която по естеството си
представлява произнасяне по искане на основание
чл. 344, ал. 2 от ГПК вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС за присъждане на
обезщетение като привременна мярка, имат въззиваемите - ответниците. Същите са претендирали
разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция, за заплащането на които са представили като доказателство договор за
правна защита и съдействие, поради което настоящият съдебен състав намира, че
следва да се присъдят разноски в полза на въззиваемите в претендирания и
доказан размер от 300 лв.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото съдебно решение не подлежи на
касационен контрол.
Така мотивиран, Окръжен съд - Пазарджик
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1481/05.11.2019 г., постановено по гр.д. №
1473/2019 г. по описа на Районен съд - Пазарджик само в
частта, с която е отхвърлен предявеният от Ц.Т.В., ЕГН **********, с адрес: *** и П.Т.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** против Й.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и Р.Т.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, всяка
от тях да им заплаща месечно обезщетение за лишаване от
възможността да ползват съсобствен имот, както следва - по 24,00 лв. за
процесния апартамент и по 5,00 лв. за процесния гараж, считано от 11.09.2019 г.
до влизане в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК, инкорпорирно в
решението по допускане на делбата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1481/05.11.2019 г., постановено по гр.д. № 1473/2019 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик в останалата обжалвана част, с която е отхвърлена претенцията, предявена по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, от Ц.Т.В., ЕГН **********, с адрес: *** и П.Т.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** против Й.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и Р.Т.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, имащо характер на определение в
тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 112/27.01.2020 г., постановено по гр.д.
№ 1473/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик по реда на чл. 250 от ГПК и
чл. 247 от ГПК.
ОСЪЖДА Ц.Т.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** и П.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на Й.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и Р.Т.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в общ размер на 300 лв. (триста лева), представляваща разноски пред
въззивната инстанция.
ВРЪЩА делото на Районен съд –
Пазарджик за разглеждането на
материалноправната претенция по чл. 31,
ал. 2 от ЗС по реда на чл. 346 от ГПК във втората фаза на
производството по извършване на съдебната делба, при поддържане
на исковата претенция и съобразяване на указанията, дадени с мотивите към
настоящото решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.