МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 236/2019 г. на ТРС
Подсъдимата Е.В.С. е предадена на съд с обвинение по чл. 195, ал. 1, т.
7 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр.
с чл. 28, ал. 1 от НК за това, че на 29.01.2019 г. в гр. Търговище при условията на повторност
в немаловажен случай, откраднала чужди движими вещи – мобилен телефон „Айфон
7“, калъф за телефон, СИМ-карта и парична сума от 12,00 лв., всичко на обща
стойност 674,99 лв., собственост на Е.Ф.Х. ***.
В съдебно заседание представителя
на Районна прокуратура счита за доказано по безспорен начин авторството на
деянието, вината на подсъдимата и размера на отнетото имущество. Пледира за определяне
на наказание към минимума от една година
лишаване от свобода при първоначален общ режим.
Подсъдимата Е.В.С. заявява, че
разбира в какво се състои обвинението срещу нея, признава се за виновна,
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и е съгласна да не се събират доказателства за тези факти. Упълномощения защитник
на подсъдимия, адв. Е. П. от АК – С., счита,
че деянието на подсъдимата представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93,
т. 9 от НК, поради което пледира за преквалификация на деянието по чл. 194, ал.
3 от НК и налагане на наказание, несвързано с лишаване от свобода. Като
смекчаващи вината обстоятелства изтъква тежкото здравословно състояние на подсъдимата,
оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото и ниския размер
на откраднатото имущество.
След като обсъди посочените в
чл. 301 от НПК въпроси, и като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните
на досъдебното производство доказателства, прие за установени фактите, изложени
в обвинителния акт, а именно:
ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА:
Подсъдимата Е.С. е осъждан както следва:
1. С Определение от 17.03.2004 г.
по НОХД № 102/2004 г. на Районен съд - Р.
за извършено престъпление по чл. 197, т.1 във вр. с
чл. 194, ал. 1 от НК, като и е наложено наказание глоба в размер 200 лева.
По делото няма данни глобата да е
платена.
2. С Присъда № 120/17.04.20078 г.
по НОХД № 225/2007 г. на Районен
съд - П. за извършено престъпление по чл. 197, т. 2 във вр. с чл. 194, ал. 3 от НК, като на основание чл. 78а от НК
е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание
глоба в размер 500 лева.
1. С Определение от № 14/27.01.2016
г. по НОХД № 308/2015 г. на Районен съд
- П., влязло в сила на същата дата, за извършено престъпление по чл. 197, т.1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, като и е наложено наказание четири
месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено
за срок от три години.
На 29.01.2019 г. подсъдимата Е.С.
била на кооперативния пазар в гр. Т.. Подсъдимата забелязала как св. Е.Х.
разговаряла по мобилния си телефон, след което го прибрала във външния десен
джоб на палтото си. Веднага след това свидетелката влязла в заведение за бързо
хранене „Аладин дюнер“, като подсъдимита
я последвала. Свидетелката Х. се наредила на опашка, за да си купи дюнер, а подсъдимата
застанала непосредствено зад нея. Подсъдимата бръкнала в с дясната си ръка в
десния джоб на палтото на свидетелката и внимателно го извадила, след което
напуснала незабавно заведението. Вече далеч от свидетелката, подсъдимата
разгледала телефона и видяла, че е марка „Айфон 7“ с
калъф, в който имало две банкноти по 5 лв и една от
два лв, както и личната карта на свидетелката.
Подсъдимата веднага изключила телефона, извадила СИМ картата му и заедно с
личната карта ги изхвърлила, като след това с автобус се прибрала в гр. П..
След разкриване на деянието подс. С. доброволно върнала телефона и паричната сума от 12
лв, и тай като телефона се оказал повреден по – късно
върнала и паричната му равностойност
Съгласно заключението
на изготвената по делото съдебно-оценъчна
експертиза, което съдът не намира основание да не кредитира, общата стойност на откраднатите
вещи, собственост на св. Е.Х., възлиза на 674,99 лева.
АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложените факти и обстоятелства
съдът прие за доказани въз основа на доказателствата, събрани в досъдебното
производство. Според ТР № 1/06.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ВКС изискуемата
подкрепа на направените самопризнания от приобщения доказателствен
материал не следва да се абсолютизира и отъждествява
с необходимостта от изключителна еднопосочност на доказателствените
източници и пълно съответност на всички приобщени
чрез тях фактически данни, което е практически трудно достижимо. Безспорно е
обаче, че в процесния случай начина на извършване на кражбата,
така, както е описан в обстоятелствената част на обвинителния акт и признат
декларативно от подсъдимата, съответства на доказателствата от досъдебното
производство – подсъдимата, свидетелските показания, съдебно оценъчната
експертиза, както и останалите писмени доказателства. Доказателствата са ясни,
еднопосочни, взаимно се допълват и очертават една безпротиворечива
фактическа обстановка, кореспондираща изцяло със самопризнанията на подсъдимата.
ПРАВНИ ИЗВОДИ: При така
установените фактически обстоятелства съдът прие, че подсъдимата Е.С., като на
29.01.2019 г. в гр. Търговище откраднала чужди движими вещи – мобилен телефон „Айфон 7“, калъф за телефон, СИМ-карта и парична сума от
12,00 лв., всичко на обща стойност 674,99 лв., собственост на Е.Ф.Х. ***, от обективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
Предвид предходното осъждане на подсъдимата по
НОХД № 308/2015 г. на Районен съд - П.,
описаното по – горе деяние е извършено при условията на повторност
в немаловажен случай по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр.
с чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като не са изтекли изискуемите по чл. 30 от НК пет
години от изтърпяване на наказанието по това осъждане, в случая от изтичане на
изпитателния срок.
Съдът не споделя тезата на защитата, че процесното деяние на подсъдимата представлява маловажен
случай. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК едно деяние представлява маловажен случай,
когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства. Съдебната преценка по този въпрос се извършва на основата на
фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието,
вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на
обществена опасност и моралната укоримост на
извършеното. В конкретния случай деянието представлява отнемане на чужди вещина
на една значителна обща стойност от 674,99 лв, като
начина, по който е било реализирано – т. н. „джебчийска
кражба“, не позволява прилагането на хипотезата по чл. 194, ал. 3 от НК, а още
по-малко на чл. 9, ал. 2 от НК. Същите аргументи са относими
и по повод личността на подсъдимата, която е осъждана три пъти за подобни
престъпления против собствеността. Обстоятелството, че вещите са върнати не се
дължи на добрата воля на подсъдимата, а на обстоятелството, че престъплението е
било разкрито. Освен това, съгласно законодателят изрично е предвидил, че
маловажен случай по смисъла на чл. 195, ал. 4 НК може да има само при наличието
на две от квалифициращите обстоятелства по чл. 195, ал. 1 НК, а именно ако
откраднатото имущество не е под постоянен надзор или деянието е извършено от длъжностно
лице, възползвало се от служебното си положение.
От субективна страна деянието е
извършено под формата на пряк умисъл. Налице е бил и специфичния субективен
елемент – намерението на подсъдимата противозаконно да присвои отнетите вещи,
което е видно и от поведението и след отнемане на телефона – незабавно е
напуснала заведението, а малко след това и гр. Търговище.
ПО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ: След
като призна подсъдимата Е.С. за виновна по повдигнатото и обвинение, съдът и
определи наказание от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът прие, че в процесния случай са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, при които и най – лекото, предвидено в закона наказание, се
оказва несъразмерно тежко за подсъдимата, и приложи разпоредбата на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК. Като такива съдът прие недоброто
й здравословно и имуществено състояние, направените самопризнания на
досъдебното производство, способствали за изясняване на обективната истина по
делото и изразеното критично отношение към извършеното. Като смекчаващо вината
обстоятелство съдът прие и сравнително неголямата стойност на отнетото
имущество – под две минимални работни заплати за страната, обуславяща
сравнително ниската степен на обществена опасност на деянието.
Както вече бе посочено, по делото
няма данни глобата по първото осъждане да е платена от подсъдимата, но дори и
да не е платена, към момента на извършване на деянието тя е реабилитирана по
давност за това си осъждане. Това от своя страна е пречка по чл. 86, ал. 2 от НК за реабилитация на подсъдимата по осъждането и по НОХД № 308/2015 г. на
Районен съд - Попово, и следователно е
неприложим института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК. Ето защо
съдът постанови наложеното наказание лишаване от свобода да бъде приведено в
реално изпълнение, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС определи
първоначален общ режим.
С така наложеното наказание съдът
счете, че ще бъдат изпълнени целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.
Вещественото доказателство 1 бр. електронен носител – CD
диск марка „Verbatim“ с видеозаписи от камери на
заведение за бързо хранене „Аладин дюнер“,
собственост на „Аладин Фуудс“ ЕООД- София, да остане
по делото.
Подсъдимата Е.С. бе осъдена да
заплати по сметка на ОД на МВР – Търговище
сумата от 75,60 лева, представляваща разноски за вещо лице от досъдебното
производство.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: