РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Перник , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
в присъствието на прокурора Бисер Игнатов Ковачки (РП-Перник)
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211700600017 по описа за
2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI вр. чл. 371, т. 2 НПК.
С присъда № 260020 от 14.12.2020 г. по н.о.х.д. № 01319/2020 г., Пернишкият районен съд в
процедура по глава ХХVІІ НПК е признал подсъдимата Ц. П. К., за виновна в това, че на ***
г. в ***, управлявала моторно превозно средство – лек автомобил, марка „РЕНО“, модел
„ТУИНГО“, с рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
2,04 на хиляда, установено по надлежния ред – Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, чрез Протокол за химическа експертиза за определяне концентрация на
алкохол или друго упойващо вещество № *** г. на НТЛ-ЕКД ОД на МВР гр. П., поради
което и на основание чл. 343б, ал.1, вр. чл. 54, вр. чл.58а, ал.1 НК я е осъдил на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година, както и наказание „Глоба“ в размер на 300,00
/триста/ лева, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на така
наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 3/три/ години, считано от влизане
1
на присъдата в законна сила. На основание чл. 343г, вр. чл.343б, ал.1, вр. чл. 37, ал.1, т.7 НК,
подсъдимата Ц. П. К. е лишена от право да управлява моторно превозно средство за срок от
една година.
Със същата присъда на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимата К. е осъдена да заплати
по сметка на ОДМВР-П. сумата в размер на 151,02 лв. /сто петдесет и един лева и 02
стотинки/, представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство за
експертизи, като е посочил, че за същите след влизане на присъдата в законна сила следва да
бъде издаден изпълнителен лист. Постановено е още вещественото доказателство–лек
автомобил, марка „Рено“, модел „Туинго“, с рег.№ ***, находящ се на съхранение в ** РУ
П., ведно с ключ към него, след влизане на присъдата в законна сила да бъде върнат на
подсъдимата.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимата Ц.
П. К., с която се иска изменение на присъдата в частта на наказанието, като моли да бъде
намалено наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, което
счита за завишено. В жалбата не са изложени подробни съображения, като е посочено, че
след изготвяне на мотивите към присъдата ще даде подробни обяснения за деянието и
причините, поради които не е оказала съдействие на разследващите органи и в хода на
съдебното следствие пред ПРС. С въззивната жалба е оттеглено упълномощаването на адв.
С. Д. да представлява в качеството на защитник подсъдимата К. в наказателното
производство.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил и протест от Районна прокуратура-
Перник. Поддържа се, че наложеното на подс. К. наказание „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ е явно несправедливо, тъй като е занижено, поради което моли
на основание чл. 337, ал. 2, т. 1, вр. чл. 334, т. 3 НПК присъдата да бъде изменена, като това
наказание бъде увеличено на година и шест месеца. Изложени са съображения, че при
индивидуализацията на това наказание е следвало да се отчетат като отегчаващи вината
обстоятелства високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимата, която
многократно надхвърля изискуемия от закона минимум от 1,2 на хиляда, а именно- 2,04 на
хиляда. Според прокурора това обстоятелство сочи на висока лична обществена опасност на
подсъдимата, която само поради случайността не е причинила престъпен резултат, засягащ
живота и/или телесния интегритет на други участници в движението по пътищата, предвид
осъщественото от нея под влияние на алкохола ПТП, при което е самокатастрофирала.
Поради това прокурорът счита, че правото на подсъдимата К. да управлява МПС следва да
бъде ограничено за по-дълъг период от време, а именно година и шест месеца.
В протеста е обективирано и писмено възражение по чл. 322 НПК срещу подадената от
подсъдимата К. въззивна жалба. Посочено е, че намаляването на наложеното на
подсъдимата наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ би
било в противоречие с материалния закон с оглед разясненията на Тълкувателно решение №
2
61 от 30.12.1980 г. по т.д. № 56/1980 г. на ОСНК на ВС, че че срокът за лишаване от
правоуправление не може да бъде по-малък от срока на наложеното наказание „лишаване от
свобода“.
По делото не са постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК срещу протеста от
подсъдимата Ц. П. К..
В съдебните прения прокурорът от ОП-Перник поддържа подадения протест и оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Счита, че сериозната концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимата е довела до настъпването на ПТП и обосновава увеличаването на
определеното от първоинстанционния съд наказание „лишаване от свобода“, като се имат
предвид и наложените на подсъдимата административни наказания.
Подсъдимата пледира за намаляване на наложеното наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“, като посочва, че работи, самотна майка е и е
затруднена без книжка и кола. Изразява съжаление за постъпката си.
В предоставеното ѝ право на последна дума, подсъдимата Ц. П. К. моли за намаляване на
наложените ѝ наказания и връщане на книжката ѝ по-бързо.
Пернишкият окръжен съд, като прецени доводите на страните, материалите по делото
и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като служебно провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт, съобразявайки се и с пределите си на
въззивен контрол при съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК,
очертани с ТР № 1 от 06.04.2009 г. на ВКС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Внесеният в ПРС обвинителен акт отговаря на изискванията на чл. 246 НПК, като в
неговата обстоятелствена част са посочени всички факти, релевантни към установяването на
обективната и субективна страна на вмененото във вина на подсъдимата К. престъпление по
чл. 343б, ал. 1 НК. Налице е и ясно и недвусмислено изявление на подсъдимата, че признава
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласна да не се
събират доказателства за тези факти, поради което е налице първата от изискуемите от
закона предпоставки за законосъобразното провеждане на съкратено съдебно следствие.
По-нататък първоинстанционният съд така, както го задължава императивната норма на чл.
372, ал. 4 НПК, е извършил проверка дали направеното от подс. К. самопризнание се
подкрепя от събраните по делото доказателства и като е констатирал, че това е така, е
обявил с определение, че при постановяването на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимата, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Изводите на решаващия съд, че самопризнанията на подсъдимата се подкрепят от
доказателствата по делото са правилни и законосъобразни. Нито един от събраните на
досъдебното производство доказателствени източници – гласни – показанията на
3
свидетелите В. С. С., К. И. В., И. Г. Б., З. З. И., писмени – протокол за оглед на
местопроизшествие и за изземване на лек автомобил от *** г., заедно с фотоалбум към него,
опис за приемане на съхранение на иззето моторно превозно средство, протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество № *** г., талон за изследване № ***7, протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, протокол за доброволно предаване от *** г. заедно с плик към него, съдържащ
ключ от автомобил, писмо с рег. № *** г. на Началника на сектор ПП при ОДМВР-П.,
заедно с приложени към него копия на АУАН, 2 броя ЗППАМ, справка/извадка АИС „КАТ-
Регистрация“, справка картон на подсъдимата, 2 бр. препис-извлечение от акт за сключен
граждански брак, договор за покупко-продажба на пътно превозно средство, Удостоверение
за вписвания, отбелязвания и заличаване на лице, издадено от Служба по вписванията-гр. П.
от партидата на подсъдимата, фактура № *** г., справка за съдимост, не е поставял под
съмнение направеното от подсъдимата самопризнание на фактите, посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и очертаващи обективните и субективни
признаци на престъпния състав по чл. 343б, ал. 1 НК.
От тази доказателствена съвкупност се установява по несъмнен начин, че подсъдимата Ц. П.
К. не е осъждана и е правоспособен водач на МПС. На нейно име е издадено свидетелство за
правоуправление № ***, валидно за категории “В” и “М”. От справката картон на водача е
видно, че преди процесната дата подсъдимата К. е санкционирана шест пъти по
административен ред за нарушение на правилата за движение по пътищата- има издадени 4
фиша и 2 наказателни постановления.
На *** г. сутринта подсъдимата Ц.К. поела управлението на собствения ѝ лек автомобил
марка „РЕНО“, модел „ТУИНГО“, с рег. № ***, след като преди това била употребила
алкохол и се насочила към дома си на ул. *** в ***. Около 06.45 ч. подсъдимата се
придвижвала с гореописания автомобил по ул. „***“, в посока от ул. „***“ към ул. „***“,
когато загубила контрол над автомобила и се ударила в обрасъл участък между платното на
движение и оградата на къщата, намираща се на ул. „***“ № **. В същата къща по това
време се намирал живеещият там свидетел И. Г. Б., който чул необичайния шум от удара в
дърво на управляваното от подсъдимата МПС. Св. Б. веднага излязъл от дома си и видял
намиращия се в храстите лек автомобил, който бил силно наклонен надясно, със затворени
врати и угасен двигател. В автомобила била подсъдимата К., която изглеждала видимо
пияна, правела неадекватни движения и била без предпазен колан. Подсъдимата била
изпаднала на дясната пасажерска седалка поради наклона на МПС-то и не можела да излезе
от него заради притискането на дясната предна врата в дървото. Св. И. Б. подал сигнал до
органите на реда, въз основа на който за установяване на причините за инцидента на място
били изпратени свидетелите В. С. С. и К. И. В.- младши автоконтрольори в Сектор ПП при
ОДМВР-П.. Св. С. и св. В. помогнали на подс. К. да излезе от автомобила, след което тя
била прегледана от пристигналия междувременно екип на ЦСМП-П. и не били установени
4
наранявания. Служителите на МВР усетили силен мирис на алкохол от подсъдимата, тя била
с провлачен говор и некоординирани движения. Пред тези свидетели подсъдимата
споделила, че след като изпила 300 милилитра водка, тръгнала да се прибира у дома сама с
колата си. Тя била проверена от св. В. за употреба на алкохол с техническо средство
"Алкотест Дрегер" 7410“ с фабричен № ***, което отчело положителен резултат – 2,07
промила алкохол в издишания въздух. На водача бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, в който горепосочените обстоятелства, включително и
причините за настъпване на произшествието, били отразени. Актът бил предявен за
запознаване със съдържанието и подписан от подсъдимата без възражение. На нейно име
бил съставен талон за медицинско изследване с бланков № ***. Св. С. и св. В. придружили
подс. К. до ЦСМП-П., където в тяхно присъствие ѝ била взета кръвна проба. Проведеното
по газхроматографския метод изследване установило, че съдържанието на алкохол в кръвта
на подсъдимата е 2,04 промила.
На *** г. К. И. В.- младши автоконтрольори в Сектор ПП при ОДМВР-П. издал заповед №
***, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП била наложена принудителна медицинска
мярка-временно било отнето свидетелството за правоуправление на подсъдимата до
решаване на въпроса за отговорността на подсъдимата, но за не повече от 18 месеца. На
същата дата била издадена и заповед № ***, с която регистрационните номера на
автомобила на подсъдимата били свалени по реда на чл. 171, т. 2а ЗДвП.
Тази фактическа обстановка е приета в почти съответен вид и от първата инстанция, която е
изпълнила задължението за стриктен и внимателен анализ на събраните доказателствен
материал и самопризнанието на подсъдимата и извеждане на фактология въз основа на него.
Несъмнено са изяснени съществените факти за съставомерността на деянието относно
самоличността на подсъдимата като водач на проверения при полицейската проверка
автомобил, хронологията на събитията непосредствено преди и по време на проверката,
намесата на полицейския екип и проверката на подсъдимата с техническо средство за
употреба на алкохол. Описаните в акта за установяване на административно нарушение
фактически положения се извеждат от показанията на свидетеля И. Б. и извиканите на място
младши автоконтрольори В. С. С. и К. И. В..
По делото няма спор и относно обстоятелството, че подсъдимата е употребила алкохол в
процесната вечер. Точната му концентрация е установена по надлежния за това ред - чрез
химически анализ, проведен по газхроматографския метод, от оправомощените за това лица
и в оторозирано здравно заведение. След като анализът на кръвта по газхорматографския
метод е извършен при съблюдаване на изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози протоколът за химическо изследване с № *** г. от
процесуалноправна гледна точка съставлява годно доказателствено средство и като такова
може да бъде годна доказателствена основа при формиране на извода относно точната
5
алкохолна концентрация в кръвта на подсъдимата. Параметрите ѝ от 2,04 промила, въз
основа на резултатите от химическото изследване, вярно са изведени и от първата
инстанция.
Изводът, че подсъдимата е с чисто съдебно минало следва от представената по делото
справка за съдимост.
По тези съображения, настоящият състав приема така, както и контролираната инстанция, че
деянието на подсъдимата Ц.К. осъществява от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 343б, ал.1 НК.
От обективна страна на *** г. в ***, подсъдимата К. управлявала моторно превозно
средство – лек автомобил, марка „РЕНО“, модел „ТУИНГО“, с рег.№ ***, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,04 на хиляда, установено по надлежния
ред – Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, чрез Протокол за
химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол или друго упойващо
вещество № *** г. на НТЛ-ЕКД ОД на МВР гр. П..
Концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата е надхвърляла законово допустимия
минимум от 1.2 промила. Установена е по надлежния за това ред - с протокол за химическо
изследване, извършено по газхроматографския метод. Кръвният анализ е изпълнен от лице с
призната лекарска правоспособност в здравно заведение, което разполага със
специализирана химическа лаборатория и правомощие да извършва изследване на пробите с
кръв, взети при медицинското освидетелстване. Качеството и годността на медицинското
освидетелстване и последващото го химическо изследване са поставени вън от съмнение,
като недвусмислено и по надлежния за това ред установяват концентрацията на алкохол в
кръвта на водача.
От субективна страна въззивният съд приема, че деянието е извършено с евентуален умисъл,
защото подсъдимата като правоспособен водач на МПС е била наясно със забраната да се
управлява лек автомобил след употреба на алкохол, имала е ясна представа за обществената
опасност на поведението си и е предвиждала общественоопасните последици от него. Тя е
допускала настъпване на конкретните последици, респективно постигането на ниво на
алкохол в кръвта ѝ над 1,2 промила, тъй като поглъщането на водка води с висока степен на
вероятност до натрупването на значително ниво на алкохолна концентрация в кръвта.
В чл. 343б, ал. 1 НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от една до три години“ и
глоба от двеста до хиляда лева.
Правилно от районния съд е отчетено, че чистото съдебно минало е смекчаващо
отговорността обстоятелство. Този фактор е обичаен и значението му, без да бъде
подценявано, не бива да е и прекомерно надценено до степен, обуславяща приложението на
6
чл. 55 НК. Въззивната инстанция споделя извода на ПРС, че изразеното от подсъдимата
съжаление за извършеното деяние също е смекчаващо отговорността обстоятелство.
Самопризнанието на подсъдимата по чл. 371, т. 2 НПК не трябва да бъде отчетено като
смекчаващо отговорността обстоятелство. Същото е отчетено от законодателя с
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, като наличието му обуславя задължителното
приложение на чл. 58а НК при определяне на наказанието, поради което не може да бъде
едновременно и смекчаващо такова за актуалната отговорност на дееца. Противното би
означавало един и същ факт да бъде взет предвид два пъти в полза на дееца, което не
отговаря на целта на закона.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство районният съд в мотивите си бланкетно е
посочил единствено проявеното безотговорно отношение на подсъдимата към задълженията
ѝ като водач на МПС, без да конкретизира дали визира осъществените от нея съставомерни
белези от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК или други нарушения на
правилата за движение по пътищата.
От вниманието на районния съд са убягнали останалите фактори, които утежняват
отговорността на подсъдимата и водят до прилагане на по-строга наказателна санкция
спрямо нея. Такива са предходните нарушения на правилата за движение, високата
концентрация на алкохол в кръвта ѝ (надхвърляща четири пъти минималното допустимата
концентрация от 0.5 промила, при която управлението на автомобил е административно
нарушение), а също и обстоятелството, че в такова състояние тя е причинила пътно
транспортно произшествие, макар и единствено с нейно участие.
ПРС обаче е надценил тежестта на отегчаващите отговорността обстоятелства, определяйки
за справедливо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което е
намалил на основание чл. 58а, ал 1 НК с 1/ 3 и е наложил това наказание за срок от 1 година.
Преценявайки горепосочените обстоятелства, въззивната инстанция намира, че наказанието
на подсъдимата следва да бъде индивидуализирано при превес на смекчаващите над
отегчаващите фактори. По убеждение на въззивния съд наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 1 година и 3 месеца спрямо конкретната подсъдима ще изпълни целите, които чл.
36 НК възлага на наказателната санкция. По реда на чл. 58а, ал. 1 НК така определеното
наказание „лишаване от свобода“ следва да бъде намалено с 1/ 3, като на подсъдимата бъде
наложено това наказание за срок от 10 месеца.
Снижената, с оглед конкретните данни по делото, обществена опасност на конкретния деец,
оценена наред с останалите обективно съществуващи смекчаващи вината на подсъдимата
обстоятелства, обуславят извод за правилното приложение както на института на условното
наказание, така и на срока на отложеното му изтърпяване- в допустимия законов минимум
съгласно чл. 66, ал. 1 НК от три години.
По аналогични мотиви наказанието по чл. 343г НК „лишаване от право да управлява
7
моторно превозно средство“ за срок от една година следва да бъде намалено на 10 месеца,
съобразявайки и разясненията на Тълкувателно решение № 61 от 30.12.1980 г. по т.д. №
56/1980 г. на ОСНК на ВС, че срокът за лишаване от правоуправление не може да бъде по-
малък от срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Районният съд е пропуснал
да приспадне на основание чл. 59, ал. 4 НК от това наказание времето, през което
подсъдимата е била лишена от правоуправление по административен ред, считано от *** г.
Законосъобразно районният съд е приложил и кумулативната санкция по чл. 343б, ал. 1 НК
глоба, чийто размер е определен правилно на 300 лева съобразно гореизложените
съображения за превеса на смекчаващите над отегчаващите отговорността на подсъдимата
обстоятелства.
Районният съд правилно на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимата К. да
заплати по сметка на ОДМВР-П. сумата в размер на 151,02 лв. /сто петдесет и един лева и
02 стотинки/, представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство за
експертизи, като е посочил, че за същите след влизане на присъдата в законна сила следва да
бъде издаден изпълнителен лист.
Законосъобразно е постановено и вещественото доказателство–лек автомобил, марка
„Рено“, модел „Туинго“, с рег.№ ***, находящ се на съхранение в ** РУ П., ведно с ключ
към него, след влизане на присъдата в законна сила да бъде върнат на подсъдимата.
При внимателния преглед на атакуваната присъда не се установяват други основания за
нейното изменение или отмяна, поради допуснати нарушения на материалния или
процесуалния закон, освен посоченото неправилно определяне на завишен размер на
наказанията „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“, от което следва да бъде приспаднато времето, през което подсъдимата е била
лишена от това право по административен ред.
По изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 3 и чл. 338 НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260020 от 14.12.2020 г. по н.о.х.д. № 01319/2020 г. на
Пернишкия районен съд в частта на наложените наказания „лишаване от свобода“ и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, като
НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимата Ц. П. К., родена на *** г. в ***,
българка, български гражданин, с адрес ***, разведена, с *** образование,
работеща като *** в ***, неосъждана, с ЕГН **********, наказание „лишаване
от свобода“ от една година на десет месеца.
НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимата Ц. П. К., със снета по делото
самоличност, наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ от една година на десет месеца.
8
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 4 НК от наложеното наказание „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ времето, през което подсъдимата Ц. П.
К. е била лишена от това право по административен ред със заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № ***, считано от *** г.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9