Р E Ш Е Н И
Е
№ 16.05.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: Н.
КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 2291
по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК, във вр. с чл.99,
ал.1 ЗЗД, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, във
вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД и с правно основание по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с
чл.92, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД.
Ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД твърди, че се е снабдило със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И.Д.И. по ч.гр.д.5974/2017г. по описа на РС – Стара Загора. Тъй като
длъжникът не бил открит на известните му адреси, съобщението до него било
приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415,
ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, за ищеца
възниквал правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване на
вземанията по заповедта.
Ищецът твърди следните обстоятелства, на които
основава вземанията си:
На 20.08.2016 г.
бил подписан Договор за кредит „Бяла карта” с № 477837 между „Аксес
Файнанс” ООД, като кредитор и И.Д.И., като кредитополучател.
Вземанията по горепосочения договор били с прехвърлени
на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД по силата на Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и
Приложение № 1 към него от 13.07.2017 г., сключени между „Аксес Файнанс” ООД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД.
С подписването на Договор за кредит „Бяла карта” с №
477837 „Аксес Файнанс” ООД се задължило да предостави на И.Д.И. револвиращ
кредит в максимален размер на 500.00 (петстотин) лева - главница, под формата
на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта
Access Finance/iCard/Visa, а ответникът се задължил да го ползва и върне
съгласно условията на сключения договор. Заедно с подписването на договора,
кредитодателят предоставил на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна
карта издадена от „Интеркарт Файнанс" АД /Картоиздател/, ведно със
запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което
съставлявало изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната
сума. Страните подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за
ползване на международна платежна карта Access Finance/iCard/Visa, които
съдържали и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCard/Visa.
И.Д.И. усвоил сумата в общ размер на 500.00 лева от
предоставения максимален кредитен лимит, като вследствие на извършените
операции по картата, дължимата към настоящия момент непогасена главница била в
размер на 500.00 лева.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от Договора върху
усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължал дневен лихвен процент
в размер на 0.12%, представляващ договорна лихва за периода от 24 август 2016
г. - датата на първата транзакция по кредитната карта до 6 ноември 2016 г. -
датата на настъпване на предсрочна изискуемост, като предпоставките за
настъпване на същата били визирани в чл. 22, ал. 1 от Договора. В настоящия
случай дължимата договорна лихва била в размер на 44.40 лева.
В чл. 16 от Договора страните се съгласили, в случай
че кредитополучателят не заплати текущото си задължение, представляващо сбор от
сумите по чл. 3, ал. 3, т. 1-4, на падежа - 2-ро число на месеца (чл. 3, ал.
2), да предостави на кредитодателя в 3-дневен срок от падежа, а именно до 5-то
число, обезпечение чрез поръчителство при конкретно посочени в чл. 16, ал. 1,
т.1-5 предпоставки. Съгласно чл. 21 от процесния договор при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение в посочения в чл. 16 срок (до 5-то
число), кредитополучателят дължал на кредитора неустойка в размер на 10% от
усвоената и непогасена главница съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Договора.
Неустойката се дължала за всяко отделно неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение. Същата се начислявала на 6-то число на месеца, в
случай че до 5-то число кредитополучателят не е погасил текущото си задължение.
В конкретния случай на кредитополучателя била начислена неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 100.00 лева.
Съгласно чл. 22, ал. 4 от Договора при забава за
плащане на текущо задължение от страна на кредитополучателя или на сумата по
чл. 12, ал. 1 - 15% от максималния кредитен лимит, ответникът дължал и разходи
за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 (два и 0.50) лева за
всеки ден, които се начислявали до заплащане на съответното текущо задължение
или на сумата по чл. 12, ал. 1. Страните се споразумели (чл. 22, ал. 5), че при
настъпване на предсрочна изискуемост се начислявала и еднократна такса в размер
на 120.00 лева, включваща дейността на служител/лице, осъществяващо и администриращо дейността по извънсъдебно
събиране на задължението на кредитополучателя. Съгласно чл. 22, ал. 4 и ал. 5
от Договора били начислени разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение в общ размер на 200.00 лева.
Поради трайната забава и виновното неизпълнение на
договорните задължения от страна на ответника, цялото му задължение станало
предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост била обявена на 06.11.2016
г. Считано от тази дата ответникът И.Д.И. дължал заплащането на лихва за
забава/мораторна лихва/ върху главницата в размер на 37,83 лева за периода от
6.11.2016 г. - датата на настъпване и респективно обявяване на предсрочната
изискуемост до 31.08.2017 г. - датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с
което да се признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД има следните вземания
срещу ответника И.Д.И.: 500лева - главница по Договор за кредит „Бяла карта” с
№ 477837 от 20.08.2016г.; 44,40 лева договорна лихва за периода 24.08.2016 г. -
датата на първата транзакция по картата до 06.11.2016 г. - датата на настъпване
на предсрочната изискуемост; 100.00 лева - неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; 200.00 лева - разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение; лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената
главница в размер на 37,83 лева за периода от 06.11.2016 г. - датата на
настъпване и респективно обявяване предсрочната изискуемост до 31.08.2017 г. -
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК особеният
представител на ответника И.Д.И. - адв. Д.П. е подала писмен отговор на
исковата молба, с който взема становище, че предявеният от ищеца иск е
неоснователен и недоказан, и го оспорва по основание и размер. Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен, поради следните съображения: Прехвърлянето на вземания
срещу ответника И.Д.И., произтичащи от Договор за кредит „Бяла карта” с №
477837 от 20.08.2016 г., сключен между И.Д.И. и „Аксес Файнанс” ООД, извършено
с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г.
и Приложение № 1 към него от 13.07.2017 г., нямали действие, т.к. прехвърлянето
не било съобщено на ответника. Уведомлението за цесията не било връчено на
ответника И.Д.И. до момента на завеждане на иска по чл.422 ГПК. Счита за
недопустимо уведомлението за цесия да бъде връчвано на особения представител,
назначен от съда по реда на чл.46 ал.7 от ГПК. Счита, че се касае се за особено
процесуално представителство по висящо гражданско дело, което не съдържа в себе
си упълномощаване за получаване от името и за сметка на подзащитния на
документи, изменящи спорното правоотношение. Особеният процесуален представител
не бил равнозначен на пълномощник на ответника, уведомен по чл.47 ГПК, на който
пълномощник ответникът да е дал права да получава уведомление за цесия.
В съдебно заседание, ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба по
делото заявява, че поддържа предявените искове.
В съдебно заседание, особеният представител на
ответника И.Д.И. оспорва исковете по изложените в отговора доводи.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 5974/2017г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, съдът
е издал в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД срещу И.Д.И.
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 500лева
- главница по договор за кредит „Бяла карта” с № 477837 от 20.08.2016г.; 44,40
лева - договорна лихва за периода 24.08.2016 г. до 06.11.2016 г.; 100.00 лева -
неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 200.00 лева - разходи и
такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 37,83 лева –
обезщетение за забава върху непогасената главница за периода от 06.11.2016 г.
до 31.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.09.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, както и за разноските по заповедното
производство – 75 лева. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните
му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47,
ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от
заповедния съд указания, заявителя е предявил настоящите искове за установяване
на вземанията по заповедта.
Видно от представения
договор за кредит „Бяла карта” № 477837, сключен на 20.08.2016г. между „Аксес Файнанс”
ООД /кредитодател/ и ответника И.Д.И. /кредитополучател/, кредитодателят се е
задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален
размер на 500 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява
чрез международна кредитна карта (предоставена при подписване на договора), а
кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на
договора, а именно: при годишен процент на
разходите 45,90% и годишен лихвен процент 43,20%. Срокът на договора е 6 години
(чл. 4, т.1) – л.112 от делото. В чл. 12, ал. 1 от договора е предвидено, че
при непогасяване на текущото задължение на уговорения падеж, кредитополучателят
в 3-дневен срок от датата, следваща падежа на текущото задължение, следва да
заплати сума в размер на 15% от максималния кредит лимит, като наред с това
представи допълнително обезпечение – поръчител, който да отговаря на определени
условия (виж и чл. 16, ал. 1). Според предвиденото в чл. 21 от договора, в
случай че кредитополучателят не предостави допълнителното обезпечение по чл.16
дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е
включена в текущото задължение за съответния месец, като неустойката се
начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението. Уговорено е в чл. 22, че в случай, че кредитополучателят
изпадне в забава за плащане на което и да е парично задължение с повече от 10
дни или не е заплатил минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два
последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от
сумата от одобрения кредитен лимит, кредитодателят има право да обяви цялото
задължение за предсрочно изискуемо, като в този случай съгласно ал. 5 от същия
член кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120
лева, включваща разходите на кредитора за дейността на лице, което осъществява
и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението. Наред с това,
в ал. 4 на чл. 22 е предвидено задължение на кредитополучателя да заплаща и
такса разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лева за
всеки ден до заплащане на текущото задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от
договора. Във всеки случай на забава кредитополучателят дължи лихва за забава
(чл. 22, ал. 3). Представено е Приложение 1 към договора, в което
кредитополучателят е декларирал получаването на кредитната карта и че е
запознат с Общите условия на дружеството (също представени по делото).
Видно от рамков договор за цесия от 11.11.2016 г., сключен
между „Аксес Файнанс” ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД /понастоящем
Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД/ и Приложение 1 от 13.07.2017 г. към него, вземането
на „Аксес Файнанс” ООД, произтичащо от договор за кредит № 477837, сключен на 20.08.2016г. с кредитополучател
- ответника, е било прехвърлено на ищеца.
„Аксес Файнанс” ООД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на
вземания, от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия, видно от пълномощно, на л.25 от делото. Уведомление за извършената цесия
е приложено към исковата молба с искане да бъде връчено на ответника.
Видно от справка – л. 83 – 85 от делото, в същата е
записано, че е изпратено текстово
съобщение до ответника на посочения в договора
мобилен номер на 06.11.2016г. за това, че кредитът му е обявен за
предсрочно изискуем.
Видно от заключението на вещото лице (неоспорено от
страните), прието от съда като компетентно и добросъвестно изготвено, се установява,
че сумата от 500 лева по горепосочения договор е усвоена от ответника на
24.08.2016г. и че не са налице плащания от ответника по договора, поради което
освен главница в размер на 500 лева, ищецът е начислил на ответника
допълнителни суми, като: 44,40 лева -
договорна лихва; 100.00 лева - неустойка за неизпълнение на договорно
задължение по чл. 21 – 15 %; 80 лева – разход за събиране по чл. 22, ал. 4 и
120 лева – разход за събиране по чл. 22,
ал. 5; като вещото лице е изчислило, че за претендирания период обезщетението
за забава е 41,53 лева.
При така установеното от
фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Представеният
по делото договор за кредит „Бяла карта“, ведно с Приложение 1 към него,
подписани и неоспорени от ответника, установяват възникналото заемно
правоотношение между „Аксес Файнанс” ООД и кредитополучателя – ответника. Усвояването
на отпуснатата сума от 500 лева на 24.08.2016г. от ответника се установява
от заключението на СИЕ.
Предвид горното, съдът намира, че преди да се
произнесе по дължимостта на претендираните суми по договора, следва да даде
отговор на въпроса дали е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, доколкото
ищецът се позовава на нея, с оглед оспорванията, направени от особения
представител на ответника и предвид това, че срокът на горепосочения договор за
кредит е 6 години, т.е. не е изтекъл.
Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г.
по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, кредиторът следва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, като
уведомлението следва да предшества подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда. Разрешението, дадено в т. 18 на ТР се прилага и
по отношение на небанковите финансови институции, какъвто е кредитодателят /в
този смисъл решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т. о. на
ВКС; Определение от 25.05.2016 г. по ч. гр. д. №1418/2016 г. на СГС, Решение №
1886 от 4.12.2015 г. по в. гр. д. № 2591/2015 г. на ОС – Пловдив, Решение №
918/14.10.2014 г. по т. д. № 2389/2013 г. на ОС-Варна, Решение от 28.11.2014 г.
по гр. д. № 490 /2014 г. ОС – Враца, Решение № 105 от 26.05.2015 г. по в. гр.
д. № 41/2015 г. на ОС – Кърджали/. Липсва основание да се приеме, че
настъпването на предсрочната изискуемост за вземанията на банките следва да
бъде по различен начин, по-усложнен, от настъпването на предсрочната
изискуемост на вземанията на други търговци, професионално предоставящи заеми и
кредити. Този извод се подкрепя и с аргумент за по-силното основание, доколкото
правният статут на банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в
сравнение с финансовите институции, което пряко следва и от решение № 12 от 02.10.2012
г. по к. д. № 4/2012 г. на КС. Ако приемем, че предсрочната изискуемост ще
следва да се съобщава само от банките, но не и от финансови институции,
очевидно този принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се наруши и
принципът за правна сигурност и предвидимост в уредбата на потребителските
кредити, което е недопустим правен резултат. Кредитирането е правно
регламентирана дейност и правната сигурност изисква да се прилагат еднакви
правила с оглед защита на потребителя, при това независимо от субекта, който
отпуска потребителския кредит. За потребителя следва да е ясно съдържанието на
материалното правоотношение, че предсрочната изискуемост може да настъпи при
условията в договора или ОУ, но едва от момента, в който е уведомен за това.
Изложеното е в унисон с практиката на Съда на Европейския съюз по приложението
на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Моментът, в който
настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на кредитора, че счита кредита
за предсрочно изискуем, е достигнало
до длъжника – кредитополучател, и то ако са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
По отношение на другия спорен въпрос относно
връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост на ответника, съдът
намира следното: По делото няма представени никакви доказателства за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Представената справка от ищеца, с отбелязване, че текстово съобщение за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем е било изпратено на телефонен номер
на ответника, с отбелязан статус – получено на 06.11.2016г., не е ясно от кого
е съставена, въз основа на какви данни, от какъв номер е било изпратено това
съобщение и освен това тази справка е оспорена от особения представител на
ответника, при което положение съдът не може да приеме, че ищецът е изпълнил
задължението си да докаже главно и пълно факта на настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, на който
факт основава вземанията си. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение също не представлява уведомяване на длъжника
за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника
и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване
на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта
за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от
нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако
относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното
основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита,
ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване.
Това уведомяване обаче не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след
предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК,
нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на
задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск
или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл са и решение
139/05.11.2014 г. по т. дело № 57 / 2012г
на ВКС, т.о., решение 114/07.09.2016 г. по т. дело № 362 / 2015г на ВКС, II т.о. и др. В случая не е осъществена хипотезата за
настъпил краен срок на договора, в който случай съдът следва да вземе предвид
този факт.
Предвид на обусловеността на установителния иск,
предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, от издадена заповед за изпълнение за вземане,
предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в
заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита
кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата
молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, включително в хода на исковото производство, има за последица
настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е
издадена заповедта. Недопустимостта на изменение на основанието, от което
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т.11.б на ТР №
4/13г. на ОСГТК, обуславя извода, че искът за съществуване на вземането следва
да се отхвърли на предявеното основание.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че следва да отхвърли изцяло предявените от ищеца против
ответника искове (без да е необходимо да се произнася по останалите възражения
на страните) за установяване на вземанията на ищеца за следните суми, , а
именно: за 500 лева - главница по договор
за кредит „Бяла карта” с № 477837 от 20.08.2016г., обявен за предсрочно
изискуем; за 44,40 лева - договорна лихва за периода 24.08.2016 г. до
06.11.2016 г.; за 100.00 лева - неустойка за неизпълнение на договорно
задължение; за 200.00 лева - разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница в размер на 37,83 лева за периода от 06.11.2016 г. до 31.08.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 11.09.2017г. до окончателното
изплащане на главницата, за
които суми е издадена заповед № 3857/25.10.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 5974/2017 г. по описа
на Районен съд - Стара Загора.
Ответникът не е претендирал
заплащане на разноски, поради което такива не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Панайот
Волов № 29, ет.3, против И.Д.И., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, искове за установяване
съществуването на вземанията на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД за
следните суми: 500 лева - главница по договор за кредит „Бяла карта” с № 477837 от
20.08.2016г., обявен за предсрочно изискуем; 44,40 лева - договорна лихва за периода 24.08.2016 г. до 06.11.2016
г.; 100.00 лева - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 200.00 лева - разходи и такса за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава/мораторна
лихва/ върху непогасената главница в размер на 37,83 лева за периода от 06.11.2016 г. до 31.08.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 11.09.2017г. до окончателното изплащане на главницата, за които суми е издадена заповед № 3857/25.10.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 5974/2017 г. по описа
на Районен съд - Стара Загора, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: