Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година
15.07.2019 Град Стара Загора
В И
М
Е
Т
О Н
А Н
А
Р
О
Д
А
С.Т РАЙОНЕН СЪД
XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На деветнадесети юни Година
2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 3625 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът И.Г.Й. твърди в
исковата си молба, че на - г. починал негов приятел, на когото бил предоставил
сумата от 30 000 лева. След смъртта му, ответницата, която била негова
вдовица, признала задължението му и като негова наследница се съгласила да му
върне сумата от 30 000 лева. Тъй като не разполагала с цялата сума,
двамата се разбрали да уредят отношенията си със споразумение. На 05.10.2016 г.
сключили такова с нотариална заверка на подписите. Съгласно клаузите му, ответницата,
в качеството й на наследник на починалия си съпруг, признала, че дължи на ищеца
сумата от 30 000 лева. Съгласно чл. 2 от същото споразумение, се задължила
да върне парите на три пъти, както следвало: до края на септември 2017 г. - 10 000
лева, до края на септември 2018 г. - 10 000 лева, и до края на септември
2019 г. - 10 000 лева. Съгласно чл. 3 от споразумението, лихва върху тези
суми не се дължала. До края на септември 2017 г. ответницата не изплатила
първата дължима вноска по споразумението. Тъй като съгласно чл. 84 ЗЗД била в
забава и задължението станало изискуемо, подал чрез адвокат заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за дължимата за 2017 г. сума
от 10 000 лева. По заявлението било образувано ч.гр.д. № 2668/2018 г. С.
районен съд и издадена исканата заповед № 1555/04.06.2018 г., срещу която обаче
ответницата подала възражение в срок, че не дължала претендираната сума, за
което ищецът получил съобщение на 10.07.2018 г. Към момента на подаване на исковата
му молба, ответницата все още не била изпълнила задължението си и не била платила
сумата от 10 000 лева, която представлявала първа вноска по споразумението им
от 05.10.2016 г. Искането е да се признае за установено спрямо ответницата, че
дължи на ищеца сумата от 10 000 лева за главница от дължима до края на
септември 2017 г. първа разсрочена вноска по чл. 2 от споразумение с нотариална
заверка на подписите от 05.10.2016 г., за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2668 по описа за 2018 г. на С. районен
съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.
Ответницата Д.Н.Б.
оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и й
присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от
пълномощникът й в подадения в срок отговор и в хода на делото.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
За процесното вземане, със
законна лихва и разноски, ищецът е подал на 29.05.2018 г. заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по което е образувано приложено
ч.гр.д. № 2668/2018 г. на СтРС, по което на 04.06.2018 г. е издадена исканата заповед
по чл. 417 ГПК, както и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, срещу която на
28.06.2018 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, пълномощникът на ответницата е
подал възражение по образец, а на 16.07.2018 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК,
ищецът е предявил по делото процесния иск, който поради това се смята предявен
на 29.05.2018 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта
за изпълнение срещу ответницата (чл. 422, ал. 1 ГПК).
На 05.10.2016 г.
страните по делото са сключили представеното извънсъдебно споразумение с
нотариална заверка на подписите им от същата дата на нотариус М.И. (л. 3). С чл.
1 от същото, след като обсъдили взаимоотношенията си, страните се съгласили, че
към датата на подписването му, ответницата дължи на ищеца сумата от общо 30 000
лева, за които посочили, че представлявали задължение към ищеца на починалият й
на - г. съпруг Т.Г.Б.. С чл. 2 от споразумението ответницата се задължила да
плати на ищеца тази сума разсрочено, на три равни годишни вноски, всяка по 10
000 лева, първата от които платима в срок до края на септември 2017 г., втората
– до края на септември 2018 г., а третата – до края на септември 2019 г. (л. 3).
С чл. 3 от споразумението страните се съгласили, че върху това й задължение,
лихва не се дължи, а с чл. 4 от същото заявили, че освен тази сума, ответницата
не дължи на ищеца никакви други суми, включително и неустойки, мораторни и
законни лихви за забава и разноски, включително не му дължи други суми,
произтичащи от други негови отношения с покойният й съпруг и между страните. С
чл. 5 от споразумението страните уговорили, че с подписването му се съгласяват,
че считат за уредени окончателно всички финансови взаимоотношения между тях,
като завяват, че нямат и няма да имат повече претенции един към друг до датата
на подписване на същата спогодба (л. 3).
Това споразумение
представлява по същество извънсъдебна спогодба между страните по делото, с
която те, чрез взаимни отстъпки, са целели да разрешат съществуващ/избегнат в
бъдеще възможния правен спор между тях относно съществуващ наследствен дълг на
ответницата от покойният й съпруг към ищеца, като се съгласили, че същият е в
размер на общо 30 000 лева, които ответницата се съгласила, а ищецът приел, тя
да му плати разсрочено, без лихви за забава в плащането му, на три равни
годишни вноски, всяка по 10 000 лева, дължими до края на септември съответно
на 2017 г., на 2018 г. и на 2019 г. (чл. 365, ал. 1 ЗЗД). Тъй като тази
спогодба е извънсъдебна, тя има значението на юридически факт, релевантен за
спорното вземане от 30 000 лева, което важи занапред между страните по
делото така, както е установено в нея. Тази спогодба (споразумение)
по
съществото си е договор, а последният има силата на закон за тези, които са го
сключили - страните по делото (чл. 20а, ал. 1 ЗЗД). Материалноправните й
последици произтичат от нейната цел. С нея и двете страни по делото са се
задължили да считат, че правното положение между тях по непогасеното наследено
от ответницата парично задължение на покойният й съпруг към ищеца е такова,
каквото го прогласява тази спогодба (споразумение),
като се въздържат занапред от всякакво негово оспорване (чл.
365 ЗЗД). В това поето от страните с тази процесна спогодба (споразумение)
взаимно задължение, се състои всъщност правоустановяващото й/декларативно
действие. Наред с него, с подписването й страните са се задължили да спазват
занапред такова поведение, което отговаря на установеното с нея правно
положение (ответницата не само е признала съществуването на неин
наследен от съпруга й паричен дълг от общо 30000 лева към ищеца, но се е и
задължила, като негов наследник, да го плати на ищеца разсрочено на вноски, а
ищецът се е задължил да не търси повече от нея никакви други суми за неустойки,
разноски, мораторни и законни лихви за забава в плащането, както на това й
наследствено задължение, така и други суми, произтичащи от други отношения между
тях и такива на ищеца с покойният й съпруг – чл. 3 и 4 от споразумението).
В това се състои регулиращото действие на тази спогодба/споразумение (чл.
365, ал. 1 ЗЗД). Дори договорно
установеното с това споразумение правно положение да се отклонява от
действителното такова, същото споразумение го преобразува (променя)
съобразно със своето съдържание. В това се състои преобразуващото му действие.
Вследствие на декларативния му ефект, правното положение между страните по наследствения
дълг на ответницата към ищеца се счита да е било и преди него такова, каквото това
споразумение го прогласява (чл. 365 ЗЗД). То,
като всяка спогодба, цели да изключи възможността да се оспорва от подписалите
я страни предхождащото я правно положение. За това и декларира, че от деня на
тяхното възникване, правоотношенията между спорещите страни са били такива,
каквито това споразумение ги прогласява. Преобразуващото действие на спогодбата
е налице, когато тя се отклонява от действителното правно положение. За това и преобразуващото
й действие се свързва с декларативния й ефект и важи в неговите предели - след
същата материалноправните отношения между спорещите стават такива, каквито
спогодбата прогласява, че са (чл. 365 ЗЗД).
В случая това подписано
от страните споразумение/спогодба е валидно, а възраженията за противното на
ответницата в отговора и в хода на делото, че същото е нищожно, поради
противоречието му със закона и добрите нрави, и заобикалянето на закона, и
липсата на основание, както и унищожаемо поради грешка и измама, са
неоснователни. Не само защото тежестта да ги докаже пълно и главно, тоест
несъмнено, се носи от нея по делото, а тя не представи по делото такива
доказателства. Тъкмо напротив. Представи с отговора си само препис - извлечение
от акт за смърт, от който се установява само, че съпругът й ...е починал на -
г. (л. 24). Както и протокол за проведено
след това на 05.10.2016 г. от 18 часа извънредно общо събрание на съдружниците
в З., от който се установява само, че на същото са взети посочените в този
протокол решения за прекратяване на членството на покойният й съпруг като
съдружник в това О. на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ, за продажба на нея на
дяловете на ищеца в същото О. и одобряване на договора им за това, приемане на
молбата на ищеца за заличаването му поради това като съдружник в това дружество
и приемането като такъв на ответницата, както и изборът й за управител на
същото дружество (л. 23). И договора им с ищеца
за продажба на дружествените му дялове, от който се установява само, че той й е
продал със същия на 05.10.2016 г. дружествените си дялове от същото О. по
номинална стойност от 2500 лева, която са уговорили тя да му плати отсрочено -
в двуседмичен срок от подписването му (26). Този
извод не търпи промяна от изтъкваното в отговора на пълномощника й обстоятелство,
че този им договор с ищеца е заверен нотариално веднага след нотариалната
заверка с рег. № 5233/05.10.2016 г. на подписите им под процесното споразумение,
защото това обстоятелство съвсем не обуславя извод нито за нищожност на същото поради
противоречието му със закона, добрите нрави, заобикалянето на закона и/или
липса на основание при сключването му, нито за унищожаемостта му поради грешка
или измама.
Вярно е, че в същото не
е посочено основанието на наследеният от нея от съпруга й паричен дълг към
ищеца, чието плащане страните са уговорили с това си споразумение. Вярно е също
така, че от показанията на разпитания по искане на ищеца свидетел Д., същото основание
не се установява, доколкото същият дава само показания, че присъствал през 2014
г. на разправия между ищеца и покойният й съпруг „..за някакви пари..“, които
последният обещал да върне на ищеца след като продаде „..някакъв апартамент..“ (л.
42). Вярно е, че други доказателства в подкрепа на соченото от
ищеца в обясненията му по чл. 176 ГПК основание (заем)
на този дълг, не са представени и липсват по делото. Но също така е вярно от
една страна, че причината не е необходимо да бъде посочена в договора, защото
се предполага (чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД). Поради това непосочването
и в случая в споразумението на страните на основанието на разсроченият с него
наследствен дълг на ответницата към ищеца, съвсем не означава, че такова липсва,
а още по-малко би могло да обуслови извод за основателност на възражението й за
липса на основание, както на самото споразумение между страните, защото то си
има собствено основание, което законът също предполага, така и на оставеният на
ответницата в наследство от съпруга й дълг към ищеца (чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД). А в случая ответницата, чиято е тук тежестта да обори
пълно и главно, тоест несъмнено, това установено от закона предположение за
наличие на такова основание и на този й наследствен дълг, и на преуреждащото го
процесно споразумение/спогодба между страните за неговото плащане от нея, не представи
такива несъмнени доказателства (чл. 154, ал. 2 ГПК). От
друга страна следва да се посочи, че основанието на сделките е съществената,
типична, пряка, непосредствена, близка и постоянна цел (резултат),
която се преследва със сключването им. Тя може да бъде да се придобие
право/вземане (acquirendi causa), да се изпълни задължение (solvendi causa) или
да се
подари нещо (donandi causa). А в случая, в самото споразумение на страните
е посочено основанието за сключването му, което за ищецът е да получи от
ответницата плащане на оставеният й в наследство от съпруга й дълг от 30 000
лева към него, отказвайки се да търси от нея и лихвите за забава в плащането
му, а за ответницата - да изпълни без такива и разсрочено този оставен й в
наследство от съпруга й паричен дълг към ищеца, за който отговаря след като е
приела наследството му (чл. 60, ал. 1 ЗН).
По делото няма и данни
в подкрепа на възраженията на ответницата за унищожаемост на това споразумение
поради грешка или измама. Грешката като основание за унищожаемост на сделките е
невярната представа за съдържанието на насрещните престации (предмета) или
насрещната страна по тях, като въз основа на тази погрешна представа се прави
волеизявлението за сключването им (чл. 28 ЗЗД).
А в случая по делото няма никакви доказателства да е било налице такова
несъзнавано несъответствие между волята и изявлението на ответницата при
сключването на процесното споразумение с ищеца, а именно нейна е тежестта да
представи такива (чл. 154, ал. 1 ГПК). А
за да е налице измама, невярната представа трябва да е създадена умишлено от
насрещната страна или от трето лице при знание у насрещната страна за това, чрез
изопачаване на действителността или нейното премълчаване, и в резултат на тази
умишлено създадена или поддържана невярна представа, да е сключена сделката от
измамената страна (чл. 29 ЗЗД). А в случая по делото
няма никакви доказателства да е било налице и такова подвеждане на ответницата да
сключи процесното споразумение с ищеца, чрез умишленото й въвеждане в
заблуждение от последния или от трето лице, за което ищецът да е знаел или да
не могъл да не знае, а именно нейна е и тук тежестта да представи такива (чл.
154 ГПК).
Поради това съдът
намери, че въпреки неоснователните възражения на ответницата за противното, подписано
от страните процесно споразумение/спогодба е валидно и несъмнено е от значение
за спорното право, тъй като се отнася именно до него. При това положение съдът не
само следва да го вземе предвид при решаване на настоящото дело, независимо от
сключването му от страните извънсъдебно, преди образуването му, но и да реши делото
съобразно същото, като зачете неговият материалноправен ефект (Р 985-2004-II т.о.
и Р 780-1995–II н.о.). Предвид декларативният му ефект, съдът е длъжен да
приеме за установено по делото от същото, че към датата на подписването му е
съществувал наследен от ответницата от покойният й съпруг паричен дълг от 30 000
лева към ищеца. А предвид преобразуващото му действие спрямо съществуващите
правоотношения между страните по него до сключването му, без всякакво правно
значение за изхода на делото е какви са били правата и задълженията им по същия
дълг, защото основателността на предявения по делото иск за съществуване на първата
разсрочена вноска от 10000 лева за плащането му, зависи единствено и само от
изпълнението на уговорките им по това споразумение (Р 985-2004-II т.о.). Други
релевантни доказателства няма представени по делото.
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е
основателен. При него ищецът следва да докаже факта, от който произтича
вземането му, а ответницата да изчерпи и докаже възраженията си срещу неговото съществуване
(чл. 154, ал. 1 ГПК). В случая ищецът доказа по делото, че вземането му от 10 000
лева произтича от представеното споразумение, сключеното от страните на 05.10.2016
г. с нотариална заверка на подписите им, с което те са уредили отношенията си по
оставеният в наследство на ответницата от покойният й съпруг паричен дълг от 30000
лева към ищеца, като са се спогодили, че ответницата ще го плати на ищеца
разсрочено и без лихви на равни годишни вноски, първата от които е процесната в
размер на 10 000 лева, която ответницата се е задължила да плати на ищеца в
срок до края на септември 2017 г., който е настъпил (чл. 365 ЗЗД).
При това положение ответницата носи тежестта да докаже по делото, че е изпълнила
изцяло и без забава това си изискуемо парично задължение към ищеца по това им споразумение
(чл. 154, ал. 1 ГПК). Ответницата обаче не представи
и по делото няма доказателства да е платила същото на ищеца до приключване на съдебното
дирене, а по делото няма и данни с оглед изложеното, същото да не е възникнало,
поради нищожност или унищожаемост на това споразумение, нито да не съществува
поради погасяването му чрез някой от другите предвидени в закона способи
(прихващане, подновяване, опрощаване, давност и прочие). Неплащането му от
ответницата е виновно, защото по делото няма данни то да се дължи на причина,
която да не може да й се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). При това положение това претендирано от ищеца
вземане за тази неплатена му от нея до приключване на съдебното дирене първа
разсрочена вноска от 10 000 лева по процесното споразумение, е възникнало и
съществува (чл. 422, ал. 1 ГПК).
Ето защо, въз основа на
тази сключена от страните извънсъдебна спогодба/споразумение, съдът намери, че
предявеният от ищеца иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на това вземане (без
законната лихва върху същото от подаване на заявлението му в съда до
изплащането му, защото такава претенция за съществуване на негово вземане и за
тази присъдена му със заповедта по чл. 417 ГПК лихва, ищецът не е предявил с
иска си по делото, при което по нейното съществуване съдът не следва да се
произнася с оглед диспозитивното начало в процеса - чл. 6, ал. 2 ГПК),
е основателен. Поради това следва да го уважи, като признае за установено по
отношение на ответницата, че му дължи същото вземане, за изпълнение на което е издадена
заповедта по чл. 417 ГПК в заповедното производство.
При този изход на настоящото
дело, само ищецът има право да му се присъдят сторените по същото разноски в
общ размер от 1030 лева, от които 200 лева внесена за производството държавна
такса и 830 лева платено адвокатско възнаграждение, които поради това следва да
се възложат в тежест на ответницата (чл. 78, ал. 1 ГПК). Неоснователно е
възражението на пълномощникът й в молбата му от 19.06.2019 г. по делото, за
прекомерност на това възнаграждение, защото е в минималния размер по чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, под който съдът не може да го намалява поради прекомерност (чл.
78, ал. 5 ГПК). При този изход на делото, само ищецът има право да му се
присъдят и сторените в заповедното производство разноски (чл.
78, ал. 1 ГПК и т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК). Възражението на пълномощникът
на ответницата в молбата му от 19.06.2019 г. обаче, за прекомерност на
платеното от същия адвокатско възнаграждение от 830 лева за защитата му в
заповедното производство, е основателно и следва да се уважи, като поради това му
се присъди по-нисък размер на разноските за същото производство в тази им част
или минималното за същото адвокатско възнаграждение от 580 лева по чл. 7, ал. 7,
във вр. с ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Заповедното производство не разкрива никаква
фактическа и правна сложност в сравнение с други такива дела от същия вид,
поради което платеното от ищеца по-голямо адвокатско възнаграждение от 830 лева
се явява прекомерно и следва да се намали до минималното такова от 580 лева
(чл. 78, ал. 5 ГПК). Поради това, при този изход на делото, сторените от ищеца в
заповедното производство разноски, които след приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК
са в общ размер на 780 лева (200 лева внесена за същото д.т. и 580 лева
минимално адвокатско възнаграждение), следва да се възложат в тежест на ответницата
(чл. 78, ал. 1 и 5 ГПК и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК).
Воден
от горните мотиви, С.т районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Н.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи
на И.Г.Й., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 10 000 лева за главница
от неплатена в срок до края на септември 2017 г. първа разсрочена вноска по чл.
2 от споразумение от 05.10.2016 г. с нотариална заверка на подписите от 05.10.2016
г. на нотариус М.И. с рег. № - в Нотариалната камара и район на действие –
района на С. районен съд, за изпълнение на което парично задължение е издадена
заповед № 1555/04.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2668 по описа за 2018 г. на С. районен съд.
ОСЪЖДА
Д.Н.Б. с п.с., да заплати на И.Г.Й. с п.с., сумата от 1030 лева за разноски по настоящото
дело и сумата от 780 лева за разноски по заповедното ч.гр.д. № 2668 по описа за
2018 г. на С. районен съд.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: