№ 20343
гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110131234 по описа за 2022 година
Предявени по реда на чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК са осъдителни искове от
ищеца ФИРМА, ЕИК ... срещу ответника К. Ж. Е., ЕГН **********, след като
съдът е отхвърлил заявление по чл. 417 от ГПК с вх. № 60193 от 28.03.2022 г.
за издаване на заповед за изпълнение с разпореждане № 32977 от 12.04.2022 г.
по ч.гр.д. 16230/2022 г. по описа на СРС, 178-ми състав, което е влязло в сила
на 18.05.2022 г.
Предявени по реда на чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК са осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2
ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми: 9 522,52 лева, представляваща главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 30.05.2019 г.; 627,47 лева, представляваща неплатена
възнаградителна лихва за периода от 25.05.2021 г. до 15.03.2022 г.; 13,87
лева, представляваща договорно обезщетение за забава за периода от
02.06.2021 г. до 15.03.2022 г.; 23,81 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 16.03.2022 г. до 25.03.2022 г.
и сумата от 120,00 лева, представляваща дължими такси и разноски, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
исковата молба в съда – 10.06.2022 г. до окончателно изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за
кредит за текущо потребление от 30.05.2019 г., по силата на който банката е
предоставила кредит в размер на 10 704,16 лева със срок за издължаване 120
месеца и при променлив лихвен процент в размер на 8,11 % годишно или
0,022 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент,
представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни
1
депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“ 0,18 %, който
при отрицателна стойност се приемал със стойността нула и надбавка в
размер на 7,93 %, и ГПР в размер на 8,42 %. Сочи, че с допълнително
споразумение от 21.12.2020 г. е променен договореният лихвен процент в
размер на 8,06 % годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на
референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен
процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1
ден до 2 години“ 0,13 %, който при отрицателна стойност се приемал със
стойността нула и надбавка в размер на 7,93 %, както и че ГПР е в размер на
8,36 %. Излага, че кредитополучателят е преустановил изпълнението на
задълженията по договора за кредит, като е платил вноските по погасителния
план с падеж до 25.04.2021 г. и частично вноската с падеж до 25.05.2021 г.
Твърди, че към дата на подаване на исковата молба е налице неизпълнение на
10 месечни вноски. Поддържа, че съгласно Общите условия, подписани от
кредитополучателя към Договора за кредит, при допусната забава в
плащанията над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем
и развива съображения в насока, че настоящата искова молба съдържа
изявление на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
което изявление следва да се счита, че е достигнало до кредитополучателя с
връчване на препис от същата. Излага, че претендира възнаградителна лихва
съгласно т.5 от Договора с начален момент 25.05.2021 г. и краен такъв
15.03.2022 г. Сочи, че претендираната наказателна надбавка представлява
договорено между страните обезщетение за забава в т.16.1 от ОУ, както и че
същото е в размер на 10 % върху частта от дължимата и неплатена
просрочена главница, натрупана за периода от 02.06.2021 г. до 15.03.2022 г.
Излага, че претендираната сума в размер на 120 лева е предвидена в Тарифата
на Банка ДСК АД и представлява разход по изискуем кредит, с която Тарифа
твърди, че ответникът е запознат. Развива съображения и в насока, че
договорът е подписан при спазване на действащата нормативна уредба. При
тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е
постъпил от ответника.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.
235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. първо от ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2
ТЗ е да докаже наличието на действително правоотношение по договор за
кредит, по силата на което се е задължил да предостави на ответника кредит в
твърдения размер; че кредитополучателят е получил паричната сума, предмет
на договора за кредит; уговорения размер на възнаградителната лихва, както
и размера за заявения период; че е настъпила предсрочната изискуемост на
кредита – неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя и
надлежно обявена предсрочна изискуемост; че длъжникът е изпаднал в забава
и размера на обезщетението за забава и основанието, на което са възникнали
2
вземанията за такси.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже уговорените
дати на плащане и размер на погасителните вноски, както и размера на
лихвата за заявения период.
При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта
да установи всички евентуално наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици и да докаже точното в
количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за
погасяване на кредита.
По делото е представен договор за стоков кредит за текущо потребление
от 30.05.2019 г. и общи условия към него, сключен между К. Ж. Е. и ФИРМА
/кредитор/. По силата на договора кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя сумата от 10 704,16 лв. при уговорен срок за издължаване
120 месеца, считано от неговото усвояване. Договорено е олихвяването на
кредита да се извършва с променлив годишен лихвен процент, който към дата
на сключване на договора за кредит е 8,11 % годишно или 0,022 % на ден,
формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ
индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
домакинства със срок над 1 ден до 2 години“ 0,18 %, който при отрицателна
стойност се приема със стойността нула, и надбавка в размер на 7,93 %.
Посочено е, че стойностите на индикатора „среден лихвен процент по салда
по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“ се
публикуват на интернет страницата на БНБ. Съгласно чл. 5.1. от Договора,
лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен процент
при предпоставките по реда и в сроковете, посочени в ОУ, като в случаите на
отрицателна стойност на референтния лихвен процент, същата се приема за
стойност 0 %, а крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от
размера на фиксираната стандартна надбавка. Видно от чл. 6 от Договора
ГПР е в размер на 8,42 %. Съгласно чл. 7.2.1 от ОУ към договора
променливият лихвен процент, зависещ от референтен лихвен процент се
променя от кредитора два пъти в годината на 15 януари и на 15 юли, като
промяната се извършва съгласно стойността на използваните от кредитора
лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатор, обявена два работни дни
преди 15 януари и 15 юли.
С допълнително споразумение от 21.12.2020 г. страните са се
споразумели, че остатъкът по дълга е 10 704,15 лв., от които главница 10
011,33 лв., дължима редовна лихва 100,43 лв., наказателна лихва 0 лева.
Видно от споразумението, кредиторът се е отказал от вземането си за
наказателни лихви в размер на 7,69 лв. и от начислена такса за изискуемост в
размер на 120 лв. Съгласно чл. 5 кредитът се олихвява с променлив лихвен
процент, който към дата на сключване на споразумението е в размер на 8,06
% годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен
процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по
срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“ 0,13
%, който при отрицателна стойност се приема със стойността нула и надбавка
3
в размер на 7,93 %. Видно от чл. 8 от допълнителното споразумение ГПР е в
размер на 8,36 %.
От приетата по делото ССчЕ, неоспорена от страните, която се кредитира
от съда като обективно и компетентно изготвена, се установява, че със сумата
на предоставения кредит по процесния Договор от 30.05.2019 г. са погасени
други задължения на ответника към ищеца, като по този начин е усвоена
сумата от 10 704,16 лева. Пояснено е, че сумата на предоставения кредит не е
превеждана по банковата сметка на К. Ж. Е., по която е обслужван кредита, а
са погасени директно дължимите суми по кредитите. Вещото лице е
посочило, че към дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК дължимите
суми са общо в размер на 10 179 лева, в това число: Главница - 9 522,52 лв.;
Възнаградителна лихва - 618,80 лв. за периода от 25.05.2021 г. до 15.03.2021
г.; санкциониращи лихви - 13,87 лв., начислени за периода от 25.05.2021 т. до
15.03.2021 г.; законна лихва - 23,81 лв. за периода от 16.03.2021 г. до
25.03.2021 г.; а към дата на изготвяне на заключението – 11 162,99, от
които: Главница - 9 522,52 лв.; Възнаградителна лихва - 618,80 лв. за
периода от 25.05.2021 г. до 15.03.2021 г.; санкциониращи лихви - 13,87 лв.,
начислени за периода от 25.05.2021 т. до 15.03.2021 г.; законна лихва -
23,81 лв. за периода от 16.03.2021 г. до 25.03.2021 г.; законна лихва - 983,99
лв. за периода от 26.03.2022 г. до 01.04.2023 г. Експертът е посочил, че
последната вноска по банковата сметка на ответника, по която е обслужван
кредитът, е извършена на 15.12.2021 г. в размер на 320,00 лв. С платената
сума било погасено изцяло задължението по вноската с падеж 29.04.2021 г. и
частично вноската с падеж 29.05.2021 г., след което нямало извършени
плащания по кредита. До 25.03.2022 г. - датата на подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК, непогасените вноски били общо 10 (десет), като забавата била
30 дни.
В исковата молба ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост.
Последната настъпва при наличието на обективния факт – спиране на
плащанията определен период от време /като видно от заключението на
вещото лице, такова е налице досежно 10 бр. вноски/, и субективния елемент
– достигане на волеизявлението на кредитора за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем до кредитополучателя. С исковата молба ищецът е
направил изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Следва
да се възприеме като надлежно уведомяване, извършено в хода на
производството, което съдът следва да вземе предвид, на основание чл. 235,
ал. 3 от ГПК (в този смисъл решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г.
на I т. о. на ВКС и решение № 123/24.06.2009г по т. д. № 12/2009 г. на II т. о.
на ВКС, определение № 86/27.10.2020 г. по т. д. № 2118/2019 г. на ВКС, I т.
о. Определение № 112 от 22.02.2021 г. по т. д. № 2068 / 2019 г. на ВКС, I т.
О.)
Относно основанието, на което се претендират предявените вземания и
във връзка със задължението на съда по чл. 7, ал. 3 от ГПК следва да се
посочи, че процесният договор за кредит попада в обхвата на регулация на
Закона за потребителския кредит, който урежда особени изисквания за
предоставяне на потребителски кредит. Ответникът е физическо лице, на
4
което по силата на процесния договор е предоставен банков кредит, който не
е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, а за
потребителски нужди, поради което и същият има качеството на потребители
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, в отношенията, възникнали
между ответника и банката по силата на процесния договор за банков кредит,
кредитополучателят се ползва от защитата на потребителите, предвидена в
Закона за защита на потребителите. С оглед изложеното съдът е задължен да
следи за наличието на неравноправни клаузи в договора, за което с доклада по
делото е предоставена възможност на ищеца да вземе становище. Съгласно
разпоредбите на ЗЗП, неравноправна е тази клауза в договора, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и едновременно с това е неясна
или двусмислена и уврежда или цели и създава значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което в крайна
сметка може да доведе до увреждането на последния – арг. от чл. 143, чл. 145,
чл. 147 ЗЗП. От разпоредбите на чл. 143, ал. 1, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП следва, че
значително неравновесие между страните е налице тогава, когато клаузите в
договора: поставят изпълнението на задълженията на търговеца или
доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля; позволяват на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание; предвижда цената да се определя при получаването на стоката или
предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да
увеличава цената, без потребителят/купувачът да има право да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в
сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Приложимостта
на цитираните законови разпоредби към договора за банков кредит е
ограничена с оглед разпоредбата на чл. 144 от ЗЗП.
В случая договорът отговаря на изискванията за форма и съдържание,
предвидени в чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, в редакцията към момента на
сключването му. В съдържанието му са посочени чистата стойност на
кредита; годишният процент на разходите, който не надвишава пределните
норми по чл.19, ал.4 от 3 ЗПК, годишният лихвен процент, като е разписана и
методиката за неговата промяна. Към договора е изготвен и погасителен
план. Клаузите на договора са написани с четлив шрифт, който е с размер,
съобразно изискванията на чл. 5, ал. 4 от ЗПК.
Анализът на уговореното в чл. 5 от Договора, чл. 7.1. и сл. от ОУ, както и
в чл. 5 от допълнителното споразумение, налага извода, че потребителят
поема задължение да заплаща лихва за ползването на уговорения кредит,
чийто размер е определяем. В чл. 5 от договора е уговорено, че
олихвяването на кредита се извършва с променлив годишен лихвен процент,
който към дата на сключване на договора за кредит е 8,11 % годишно или
0,022 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент,
представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“ 0,18 %, който
при отрицателна стойност се приема със стойността нула, и надбавка в размер
на 7,93 %. Съгласно чл. 5 от допълнителното споразумение кредитът се
5
олихвява с променлив лихвен процент, който към дата на сключване на
споразумението е в размер на 8,06 % годишно или 0,02 % на ден, формиран
от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор
„среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства
със срок над 1 ден до 2 години“ 0,13 %, който при отрицателна стойност се
приема със стойността нула и надбавка в размер на 7,93 %. Видно от чл. 8 от
допълнителното споразумение ГПР е в размер на 8,36 %. В чл. 7.1. от ОУ е
предвидено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е
зависим от стойността на референтния лихвен процент, посочен в договора
или определен в случаите и по реда, предвидени в т.7.2.3. от ОУ. Посочено е,
че референтният лихвен процент представлява лихвен бенчмарк или индекс
и/или индикатор, публикуван официално на интернет страницата на БНБ или
комбинация от такива индекси и/или индикатори, а когато е определен по т.
7.2.3. от ОУ включва и изравнителна надбавка/дисконт, като при отрицателна
стойност на рефернтния лихвен процент същата се приема за стойност 0 %.
Неравноправна съгласно трайната практика на съдилищата би била
клауза в договор за кредит, сключен с потребител, която предвижда лихвата
да се изменя без посочена конкретна методология за това. Предвиденото в
процесния договор и условия по него по отношение на формирането на
лихвения процент нямат неравноправен характер за потребителя. Договорът
предвижда възможност както за едностранно увеличение, така и за
едностранно намаляване на лихвения процент. От данните по делото и
приетото заключение на ССчЕ, се установява, че действително лихвеният
процент е бил променян след сключването на договора, както и след
сключването на допълнителното споразумение, както в посока увеличаване,
така и в посока намаляване /така посоченото се установява от Приложение
№ 1 към СсЧе/. Установената едностранност при промяната на лихвата не
води автоматично до извод за неравноправност на клаузите от договора. За да
са равноправни, те следва да предвиждат промяната да се извършва въз
основа на посочени в договора основания, т.е. на предвидени/уговорени
условия, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на
кредита (арг. от чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗКИ и от чл. 143, т. 10 ЗЗП ), или при
наличие на изключенията на чл. 144 ЗЗП, или в случай, че са уговорени
индивидуално (арг. чл. 146, ал. 1 ЗЗП). От изложеното следва, че клаузите
уреждащи възнаградителната лихва са равноправни според настоящия
съдебен състав. Следва да се посочи, че процесният договор отговаря и на
законовото изискване лимитиращо размера на ГПР с оглед защитата на
потребителя.От всичко изложено се установява, че процесните клаузи,
касаещи договорната лихва и ГПР отговарят на изискванията за
добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на банката и кредитополучателя и то във вреда на последния.
От представените по делото доказателства, както и от изслушаната СсЧе
се установява, че в тежест на кредитополучателя е възникнало задължение да
върне предоставения заем в пълен размер, както и възнаградителна лихва,
изчислена съобразно уговорения й размер в чл. 5 от договора и чл. 5 от
допълнителното споразумение. От заключението на вещото лице се
6
установява, че практически няма капитализиране на главница, тъй като при
подписване на Допълнителното споразумение от 21.12.2020 г. банката е
опростила вече платените суми от 120,00 лв., представляваща начислена
такса изискуемост и наказателни лихви в размер на 7,69 лева. Дължимите
суми във вариант, в който моментът на настъпване на предсрочната
изискуемост е настъпила на 30.06.2022 г. /датата на която исковата молба
е връчена на ответника/ при уговорен лихвен процент изчислен по реда на
чл.7.1 от Раздел III на ОУ, и обезщетението за забава върху тях съгласно
договора за посочените в исковата молба периоди са общо в размер на 10
174,20 лева, в това число: Главница - 9 522,52 лв.; възнаградителна лихва -
637,81 лв. за периода от 25.05.2021 г. до 15.03.2022 г.; санкциониращи лихви
- 13,87 лв., начислена за периода от 25.05.2021 г. до 15.03.2022 г.
Санкциониращата лихва по своето правно естество представлява неустойка за
забава, каквато е допустимо да се уговори в договор за кредит при общи
условия. В конкрекретния случай уговореният размер не надхвърля
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Доколкото
ответника е в забава той дължи и обезщетение за същата /"лихвена надбавка"/
съгласно уговореното между страните. Ето защо, исковете за възнаградителна
лихва и неустойка са основателни и следва да бъдат изцяло уважени до
предявените размери, в частност искът за възнаградителна лихва следва да се
уважи до предявения размер от 627,47 лв. с оглед диспозитивното начало.
От заключението на вещото лице се установява, че непогасените суми
възлизат на претендираните от кредитора, в това число главница,
възнаградителна лихва и лихва за забава, като вещото лице е посочило, че не
са налице данни за погасяване на суми след образуване на производството по
делото. Ответникът съобразно разпределената му тежест на доказване, не
установи погасяване на задълженията си.
Лихвата за забава, която се претендира в размер на 23,81 лева от
16.03.2022 г. до 25.03.2022 г., съдът приема, че също е дължима.
Съдът приема, че искът за заплащане на сумата от 120 лева такси при
изискуем кредит подлежи на отхвърляне. Действително съгласно т.11 от
допълнителното споразумение заемополучателят декларира, че е запознат с
тарифата на банката относно дължимите такси. За да бъде уважен иск за
такси, следва да бъде доказано,че съответната такса се начислява за услуга
или дейност, която заемодателят извършва и тази такса представлява
възнаграждението за тази услуга или дейност. В конкретния случай предвид
липсата на доказателства какви дейности би извършил заемодателят при
настъпване изискуемост на кредита съдът счита, че искът за таксата от 120
лева подлежи на отхвърляне, тъй като таксата представлява скрита печалба.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. По делото от ищеца не са ангажирани доказателства за реално
извършен разходи във връзка с обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. На клиента не е предоставена допълнителна насрещна услуга, нито е
извършен разход извън действията по управлението на дълга. Предвид това
неоснователен е искът за сумата от 120 лева такса за предсрочна изискуемост,
7
който следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.
Ищецът претендира разноски за платена държавна такса в хода на
заповедното производство в размер на 206,15 лв., като представя и
доказателства за сторени такива. С оглед уважената част от исковете на
ищеца следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 203,75
лева.
В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в
размер на 206,15 лв. и 600,00 лева депозит за експертиза. Страната е заявила
и претенция за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за тази
инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от
2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид
фактическата и правна сложност на делото, съдът определя възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от общо 895,60 лева – разноски в исковото производство
съобразно уважената част от исковете.
Ответникът не претендира разноски, поради което и такива не му се
следват съобразно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Ж. Е., ЕГН **********, с адрес ..., да заплати на
ФИРМА, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ... на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 З ЗД
следните суми: 9 522,52 лева, представляваща главница по Договор за кредит
за текущо потребление от 30.05.2019 г.; 627,47 лева, представляваща
неплатена възнаградителна лихва за периода от 25.05.2021 г. до 15.03.2022 г.;
13,87 лева, представляваща договорно обезщетение за забава за периода от
02.06.2021 г. до 15.03.2022 г.; 23,81 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 16.03.2022 г. до 25.03.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване
8
на исковата молба в съда – 10.06.2022 г. до окончателно изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от сумата от 120,00 лева,
представляваща дължими такси и разноски, като неоснователен.
ОСЪЖДА К. Ж. Е., ЕГН **********, с адрес ..., да заплати на
ФИРМА, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 203,75 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА К. Ж. Е., ЕГН **********, с адрес ..., да заплати на
ФИРМА, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 895,60 лева – разноски в исковото производство
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9