РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. В. Търново, 03.04.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и
четвърти март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА |
ЧЛЕНОВЕ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ ДИАНКА ДАБКОВА |
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
на прокурора |
СВЕТЛАНА ИВАНОВА |
изслуша докладваното |
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10096 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2022г. |
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр.
с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от
юрисконсулт Г. С., в качеството му на пълномощник на Централно митническо
управление на Агенция „Митници“, срещу Решение №97/23.02.2022г. по АНД
№1549/2021г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е изменено
Наказателно постановление №1565/2021/20.10.2021г. на директора на Дирекция“
Митническо разузнаване и разследване“ при ЦМУ на Агенция „Митници“, с което на С.Г.Г. от гр. В. Търново на основание чл. 126, ал. 2, пр.
първо, вр. с ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/ е
наложено наказание „глоба” в размер на 1 125,98 лв., като е приложил закон
за по-леко наказуемо административно нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, при което е определил за нарушение по чл. 101в,
ал. 3, т. 2 от ЗАДС наказание по чл. 126а, ал. 1 от ЗАДС „глоба“ в размер на
200 лв. и е отменено наказателното постановление в частта, в която на основание
чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките, предмет на
нарушението, като е осъдена Агенция “Митници“ да заплати на С.Г. разноските по
делото.
Релевират се оплаквания за неправилност на
съдебното решение поради нарушение на закона – касационно основание по смисъла
на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложими в производството по силата на
препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението
на районния съд в обжалваната му част и постановяване на друго по същество от
касационната инстанция, с което да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление или при условията на евентуалност да бъде върнато делото за ново
разглеждане от друг състав на районния съд.
Ответникът по жалбата – С.Г.Г.
от гр. В. Търново, чрез пълномощника си по делото взема становище за
неоснователност на касационната жалба, като претендира разноски за касационното
производство.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново
заема становище за частична основателност на жалбата в частта, в която съдът е
приложил закон за по-леко наказуемо административно нарушение и за
неоснователност на жалбата в останалата й част.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №97/23.02.2022г. по АНД
№1549/2021г. на Великотърновския районен съд е изменено Наказателно
постановление №1565/2021/20.10.2021г. на директора на Дирекция“ Митническо
разузнаване и разследване“ при ЦМУ на Агенция „Митници“, с което на С.Г. от гр.
В. Търново на основание чл. 126, ал. 2, пр. първо, вр. с ал. 1, т. 1 от ЗАДС е
наложено наказание „глоба” в размер на 1 125,98 лв., като е приложен закон
за по-леко наказуемо административно нарушение – такова по чл. 101в, ал. 3, т.
2 от ЗАДС и съответно е определено наказание по чл. 126а, ал. 1 от ЗАДС „глоба“
в размер на 200 лв.; отменено е наказателното постановление в частта, в която
на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките,
предмет на нарушението; осъдена е Агенция “Митници“ да заплати на С.Г. разноските
по делото.
За да приложи закон за по-леко наказуемо
административно нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението въззивният състав приел, че Г. не е извършил административно
нарушение по чл. 126 от ЗАДС, а такова по чл. 101в, ал. 3, т. 2 от ЗАДС, за
което се следва санкцията по чл. 126а, ал. 1 от ЗАДС в минимален размер. За да
отмени наказателното постановление в частта, в която са отнети в полза на
държавата стоките, предмет на нарушението съдът е приел, че за нарушението по
чл. 101в, ал. 3 от ЗАДС не се следва отнемане на предмета на нарушението,
съгласно изричното изброяване в хипотезите на чл. 124, ал. 1 от ЗАДС.
Така постановеното решение е правилно.
По делото е било прието за установено, че при
извършена от служители на Агенция „Митници“ на 09.02.2021г. проверка в жилищен
имот в гр. В. Търново, в присъствието на ответника по касация, са били открити
8 бр. туби с обем от 10 литра и 1 бр. туба с вместимост от 11 литра, пълни с
кафеникава течност, както и 2 бр. туби с обем от 10 литра, пълни с жълтеникава
течност. При извършване на измервания на течностите е открито алкохолно
съдържание в тях съответно от 46% и 52%. Впоследствие, Св. Г. е представил в
Митнически пункт „Летище Г. Оряховица“ акцизна декларация, акцизни данъчни докукемнти и справки декларации, които са били приети и
проверени от митническите служители. Било е установено, че ААД
№271/05.02.2021г. и ААД №273/08.02.2021г. и справките-декларации към тях
съответно с №, № 271/05.02.2021г. и 273/08.02.2021г. са регистрирани в
системата на Агенция „Митници“ и са относими към процесните стоки.
При така безспорно установената фактическа обстановка административнонаказващият орган е приел, че С.Г. е
извършил административно нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, поради което с
издаденото наказателно постановление му е наложил глоба съгласно т. 1 на чл.
126, ал. 1 от ЗАДС в размер на 1 125,98 лв. За да отмени наказателното
постановление в тази му част районният съд е приел, че Г. не между да бъде
субект на нарушението, тъй като не е регистрирано по ЗАДС лице, както и че в
хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, вкл. и неправилно определен размер
на дължимия акциз. Отделно е посочено, че не е доказано извършване на нарушение
по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, тъй като са събрани по делото доказателства, че
дължимият акциз за процесните стоки е начислен и заплатен. Акцизната стока е
добита в пункт за дистилиране на алкохол в с. Момин
сбор, обл. В. Търново, стопанисван от „Ем си инвест 2013“ ЕООД, съставени са били справки-декларации за
постъпване на материали за обработка в обекта и акцизни данъчни декларации след
края на процеса по обработка, в които е вписано количество на добит материал и
алкохолен градус, които съответстват на процесното. Оттам е мотивиран извод за
наличие на нарушение по чл. 101в, ал. 3, т. 2 от ЗАДС, наказуемо съгласно чл.
126а от същия закон.
Във връзка с образуваното първоначално пред ОСС на ВАС
ТД №5/2020г., а впоследствие и ТД №2/2022г. на ВКС и ВАС, с определение в с.з.
от 11.02.2022г. касационната инстанция спряла производството по делото до
постановява на тълкувателен акт. След обявяване на Тълкувателно постановление
№1/16.02.2023г. по ТД №2/2022г. на ВКС и ВАС производството по делото е
възобновено.
С оглед възприетото становище в посоченото
тълкувателно постановление касационния състав намира за неправилен извода на
районния съд досежно приложението на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС.
Основателно е направеното в касационната жалба оплакване за неправилно
приложение на материалния закон, като при правилно установена фактическа
обстановка административнонаказващият орган е
приложил
съответната санкционна разпоредби. Съдебното решение на въззивния състав обаче
е правилно по отношение на изводите за допуснати съществени процесуални
нарушения, като неправилно определяне на състава на извършеното нарушение.
В контекста на посочените по-горе
доказателства, които са приети по делото и чието наличие и съдържание не се
оспорва, правилни са изводите на съда за недоказаност на извършеното нарушение.
От страна на ответника по касация/жалбоподател пред районния съд/ са били
налични доказателства за начисляване и заплащане на дължимия акциз за стоките,
при което правилно съдът е приел, че в случая следва да се приложи закон за
по-леко наказуемо нарушение, а именно съставът по чл. 101в, ал. 3, т. 2 от ЗАДС. Изводите на съда досежно определяне размерът на глобата по чл. 126а от ЗАДС са обосновани надлежно и се споделят от настоящия състав.
Това се отнася до отмяната на обжалваното наказателно
постановление в частта за отнемането в полза на държавата на стоките, предмет
на нарушението. Изложените от въззивния състав мотиви тук са правилни, като на
основание чл. 221, ал. 2, пр. последно от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН
касационния състав препраща към тях.
Като е достигнал до същите изводи по приложението на
закона, районният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да се
остави в сила.
Съобразно изхода на спора в полза на ответника по
касация следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв., представляващи
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с
чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №97/23.02.2022г. по АНД
№1549/2021г. по описа на Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на С.Г.Г. от гр. В. Търново разноски по делото в размер на
300/триста/ лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.