Решение по дело №222/2020 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр.Харманли, 12.10.2020 год.

 

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на четиринадесети септември с през две хиляди и  двадесета  година, в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП.

 

Подадена е въззивна жалба от Р.С.Д. с ЕГН ЕГН ********** ***  против НП №20-0271-000646 от 07.05.2020 г., издадено от началник група към РУ Харманли при ОДМВР Хасково, с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4,т.8 от ЗДвП е наложена „ глоба” в размер на 50 лв. за нарушение по чл.98 ал.1 т.5 ЗДвП. В нея жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и немотивирано. В жалбата се оспорва компетентността на актосъставителя и издателя на наказателното постановление. Жалбоподателят моли да се отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адв.Г.С. *** поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Административнонаказващият орган /АНО/ РУ-Харманли към ОД на МВР-гр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител.

 

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

 На 30.12.2019 г. в 15:22 часа в гр. Харманли на бул. „***” до дом №*** жалбоподателката е паркирала лек автомобил „ Ауди „ с рег. №**** собственост на М.К. В. с ЕГН********** на 1 метър от пешеходна пътека сигнализирана със знак Д 17. АУАН е изготвен във връзка с разпореждане № 272Р-27337/27.12.19г..План 271Р-36470/23.12.19г. и ДЗ 271Р-37178/31.12.19г., като нарушителят  е извършител на нарушението Спира за престой и паркиране върху или на по-малко от 5 метра от пешеходна  или велосипедна пътека, с което  е нарушил чл.98 ал. 1 т.5 от ЗДвП.

С оглед на така установеното е съставен АУАН № 646 от 15.01.2020г. от свид. М.Д.Д. – мл.автоконтрьолор при РУ-Харманли за нарушение по чл. 98, ал.1,т.5 от ЗДвП, а именно за това, че на 30.12.2019 г. в 15:22 часа в гр. Харманли на бул. *** до дом №*** е паркирала лек автомобил „Ауди „ с рег. №***собственост на М. К. В. с ЕГН********** на 1 метър от пешеходна пътека сигнализирана със знак Д 17.АУАН №646 от 15.01.2020г.  срещу  Р.С.Д. е за нарушение на чл. 98, ал.1, т.5 ЗДвП, като в него  изрично е посочено, че свидетелят Д.В.Х. е очевидец.

Въз основа на АУАН, Началник група РУ – Харманли към ОД МВР Хасково издал Наказателно постановление № 20-0271-000646  против Р.С.Д., с което за нарушение на чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и отнети шест контролни точки.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: гласни – показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител М.Д.Д., показанията на свидетелите Д.В.Х. и свид Х.А.А., свид. Н.Т.Н.; писмени доказателства: Декларация №27100335/16.01.2020 г.; Докладна записка с №271р-37178/31.12.2019 г. от инспектор Д.Х.; заверен препис на Заповед №8121з-825/19.07.2019 г. на министър М. М.; Заверен препис на Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на министър В. Р.; 1 бр. снимки, веществени – три броя снимки, л. 17  от делото с посочени дата и час на съставяне.

Съдът намира, че показанията на свидетелите М.Д.Д., показанията на свидетелите Д.В.Х. и свид Х.А.А., са обективни, последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие /право и задължение/ съдът ex officio /служебно/ констатира – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма. В проведеното срещу жалбоподателя административно наказателно  производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

 Не се установи твърдяното от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. АУАН е съставен от свид. М.Д. на 15.01.2020г., като жалбоподателката е присъствала в РУ- Харманли при съставянето му. АУАН е предявен на нарушителя  от свид. Х.А., който под страх от наказателна отговорност твърди: „Актът бе съставен от М.Д. на 15.01.2020 г. Жалбоподателката бе отвън, аз й го връчих, прочетох й го. Така съставеният акт й бе прочетен, аз лично й го прочетох. Тя отказа да се подпише. Свидетел на отказа й е колегата Н.Н.”. От доказателствата по делото се установява АУАН   е бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието, прочетен лично от свид. Х.А., както изисква чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН. След предявяването на АУАН жалбоподателят е  отказал да го подпише и получи препис от него. Затова чл.43, ал.2 от ЗАНН в случая  е приложим.

Всъщност безспорно по делото е, че жалбоподателят на процесната дата е управлявал лекия автомобил лек автомобил „ Ауди „ с рег. №*** собственост на М. К. В. с ЕГН**********, установяващо се от  Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП подписана лично от жалбоподателя.  Безспорно се установи, че жалбоподателката на 30.12.2019 г. в 15:22 часа в гр. Харманли на бул. *** до дом №***е паркирала лек автомобил „ Ауди „ с рег. №Х*** собственост на М.К. В.с ЕГН********** на 1 метър от пешеходна пътека сигнализирана със знак Д 17.

Фактическия състав на административното нарушение има за основни елементи дадено превозно средство да е паркирално или да престоява върху пешеходна или велосипедна пътека или да е на не по малко от 5 метра преди тях.

Що е то „престой“ е дефинирано в разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от Закона за движението по пътищата: „Пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача“.

А според текста на чл. 93, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, „Паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение“.

Дали едно превозно средство е „паркирано“, или „престоява“, контролните органи могат да определят, да вменят като част от фактическия състав на конкретно нарушение, при условие, че достатъчно време наблюдават превозното средство, не и при първоначално инцидентно възприемане, а в случая са налице доказателства, че контролните органи са се насочили към процесния лек автомобил, изчакали, направили са снимки на лекия автомобил, същият към този момент е бил без водач в него. В тази насока са показанията на свидетелите очевидци в настоящото административно производство, при което показанията им, като кореспондиращи помежду си, не се налага да бъдат обсъждани поотделно.

При това съдът намира, че в случая следва да намери приложение и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Но дори и съдът да не анализира акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление на горната плоскост, като доводите на страната-жалбоподател, не могат да опровергаят извод за законосъобразно процедиране при издаване на обжалваното наказателно постановление.

Това е така, тъй като от една страна съдът не констатира нарушения на ЗАНН, допуснати при съставянето на АУАН, а от друга страна – жалбоподателят не ангажира доказателства, които да оборят съдържанието на АУАН. Изложеното означава, че извършването на конкретното нарушение от страна на жалбоподателя е доказано по безспорен и несъмнен начин, поради което и съдът намира, че с НП той правомерно е бил санкциониран за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП.

В материалноправната норма на чл. 98, ал.1, т. 5 ЗДвП е въведена забрана за престой и паркиране не само на пешеходни или велосипедни пътеки, но и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях. Съгласно чл. 93, ал.1 ЗДвП, пътното превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Всяко друго спиране на пътно превозно средство извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие или в подчинение на правилата за движение, се определят като паркиране на пътното превозно средство /ал. 2 на чл. 93 от ЗДвП/. При описаната фактология, извлечена от свидетелските показания и писмените доказателства, представени с административнонаказателната преписка, съдът приема, че жалбоподателят Р.С.Д. е за нарушение на чл. 98, ал.1, т.5 ЗДвП на посочената дата и час действително е паркирал с л.а. марка „ Ауди „ с рег. №*** собственост на М. К. В. с ЕГН********** на 1 метър от пешеходна пътека сигнализирана със знак Д 17, което се явява в нарушение на ограниченията по чл. 98, ал.1, т. 5 ЗДвП – на 1 метър от пешеходна пътека. Съдът приема, че жалбоподателят действително е управлявал посочения автомобил, както и че е паркирал същия на 1 метър от пешеходната пътека на 30.12.2019 г. в 15:22 часа в гр. Харманли на бул. *** до дом №***. Но по-важното е, че представените снимки  са годно доказателствено средство. Такова доказателствено средство е изрично и единствено допустимо съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.15 от закона за движение по пътищата, действието му е лимитативно ограничено до "административнонаказателния процес", като законодателят е поставил изискване снимките да бъдат изготвени от "технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство". Те представляват запис на хартиен носител въз основа на информационните данни, които се съдържат и са запаметени в електронната памет на техническото средство или системи, следва да се изготвят съгласно чл. 163, ал. 7 от НПК /приложим по арг. от чл. 84 от ЗАНН/. Приложеният снимков материал по делото на л.12   обективира тези данни, а и същите  не се оспориха от жалбоподателя. Те са надлежни доказателствени средства съгласно чл. 189, ал.15 от ЗДвП и няма основание да бъдат изключени като доказателства за данните, които се съдържат в тях.

Касае се за формално нарушение, на просто извършване, като за съставомерността на същото не се изисква да са настъпили вредоносни последици, т.е. да се е стигнало до създаване на опасност за движението и или др. Деянието е  съставомерно и от субективна страна, тъй като виновно е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал.1, т.5 ЗДвП, знаейки и след като е бил длъжен да знае тази законова забрана.

Извършеното нарушение е правилно и пълно описано, законосъобразно квалифицирано по чл. 98, ал.1, т. 5 ЗДвП, а впоследствие и правилно субсумирано под санкционното правило на чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП, предвиждащо наказание глоба от 50 лева за водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека. Случаят е именно такъв, а за извършеното нарушение следващото се административно наказание е определено като вид и размер по абсолютен начин, което изключва възможността наказанието да бъде намалено или изменено. Наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението, тъй като след като автомобилът е бил паркиран на пешеходна пътека безспорно се препятства възможността на пешеходците да пресичат безпрепятствено на обозначените за това места.

Извършеното от жалбоподателя Д. административно нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН /вж. Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК/, поради което същият не следва да бъде освободен от административнонаказателна отговорност. Предвид факта, че нарушения от подобен вид независимо от формалния си характер са свързани с осигуряване безопасността на движението по пътищата, съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обичайните такива. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП e призвана да гарантира, а именно гарантиране на безпрепятствено пресичане на обозначените за това места - пешеходни пътеки и при наличие на лек автомобил на 1 метър от  пешеходната пътека пешеходците биха били принудени да пресичат на необозначени места, което създава опаснаст за движението като цяло или да чакат лекият автомобил да се премести, т.е. така позиционираното ППС създава пречки за движението. Ето защо счита, че това наказание ще допринесе за постигане на посочените в чл. 12 ЗАНН цели на административното наказание.

С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, Харманлийският  районен съд

 

 Р      Е       Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0271-000646 от 07.05.2020г. издадено от началник група към РУ Харманли при ОДМВР Хасково, с което на Р.С.Д. с ЕГН  ********** ***  на основание чл.183, ал.4,т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение по чл.98 ал.1 т.5 ЗДвП.

 

 

                Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                                                                     Съдия: