Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 395 / 12.06.2019 година, гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Първи граждански състав
На
тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария А.
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар
Ваня Кирева
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Мария А.
Гражданско
дело номер 2931 по описа за 2018 година, взе предвид следното:
Предявени са от Я. Т. П. с ЕГН ********** ***;
против Г.З.К., действащ като ЕТ "Здравко Йорданов – Г.К.“ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Булаир" № 37 вх.А
ет.1 - обективно съединени искове с правни основания чл.128 т.2 и чл.224 ал.1
от КТ, и чл.40 ал.5 от КСО.
Ищцата
твърди, че за
периода 01.04.2013 г. - 13.11.2018 г. е работила по трудов договор при
ответника, като изпълнявала длъжността „продавач консултант" в магазин
„Цветелина" – гр. Хасково при пълно работно време. На 24.05.2018 г. тя се
завърнала на работа след ползван отпуск по чл. 164 ал.1 от КТ. Със заповед №
3/13.11.2018 г. трудовото им правоотношение било прекратено, на основание чл.
325 ал.1 от КТ. Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, били
начислени, но не били заплатени трудовите възнаграждения за периода от
24.05.2018 г. до 11.10.2018 г. в размер на 2 273 лева (за м.5 - 5 работни дни –
120 лева, за м.06 – 500 лева, за м. 07 – 500 лева, за м. 08 - 510 лева, за м.
09 – 510 лева и м.10 - 6 работни дни – 133 лева). За периода от 11.10.2018 г.
до 13.11.2018 г. бил ползван отпуск за временна неработоспособност, за който не
били заплатени първите три дни, които били за сметка на работодателя в размер
на 67 лева. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не била
посочена дължимостта на обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ за неизползван платен
годишен за целия срок на трудовото правоотношение в размер на общо 91 дни (14
дни за 2013 г.; 20 дни за 2014 г., 20 дни за 2015 г.; 20 дни за 2016 г.; 20 дни
за 2017 г. и 17 дни за 2018 г.) в размер на 2 320,50 лева (м.09-20 работни
дни, т.е. по 25,50 лева на ден и 91 х 25,5 - 2320,50 лева). До датата на
предявяване на иска, не била заплатена никоя от посочените суми и ответникът
изпаднал в забава за това. Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника, да й заплати гореописаните суми, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното им изплащане и
направените по делото разноски. В открито съдебно заседание ищцата не се явява,
а се представлява от пълномощник, който поддържа предявените искове и иска
уважаването им изцяло като основателни и доказани.
Ответникът депозира
отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита иска за
допустим, но за неоснователен, като изцяло оспорва ищцовите фактически
твърдения. Признава, че с цитираната заповед и на посоченото основание било
прекратено трудовото правоотношение между страните, като към тази дата на
ищцата били изплатени всички дължими й трудови възнаграждения, за което тя
лично положила подпис на ведомостите за заплати. За срока на действие на трудовото
правоотношение, ищцата използвала целия дължащ й се по КТ платен годишен
отпуск, което можело да се установи от личното й трудово досие. Предвид
изложеното, ответникът иска отхвърляне на предявените искове изцяло като
неоснователни и недоказани, като му се присъдят направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощник, който
счита, че исковете следва да се уважат частично, според заключението на вещото
лице, като разноските по делото да се присъдят по компенсация.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Между ищцата в настоящото
производство, като работник, и ответното дружество, като работодател, на 01.04.2013
г. е бил сключен трудов договор, по силата на който ищцата е изпълнявала
длъжността „продавач-консултант" в магазин „Цветелина“ – Хасково. По този
факт страните не спорят, установява се и от назначената по делото експертиза,
както и от представените извлечение от трудова книжка Серия Г № 697993 на
ищцата, стр.8 и стр.9; и заповед № 3/13.11.2018 г. на работодателя. Заповедта е
издадена на основание чл. 325 ал.1 от КТ и с нея, считано от 13.11.2018 г. е
прекратено трудовото правоотношение с ищцата, като не са посочени обезщетения
за изплащане. Тя е подписана от представляващия работодателя, от
гл.счетоводител и от самата ищца, като е посочено, че заповедта й е била
връчена на същата дата. Ищцата представи по делото още удостоверение № 26-00071878/20.03.2019
г. издадено й от ТП на НОИ – Хасково за получените от нея парични обезщетения
и/или парична помощ в периода 01.03.2018 г. – 28.02.2019 г., а именно:
-за отглеждане на
дете по чл.53 от КСО за м.03.2018 г. – 380 лв., платени на 02.04.2018 г.;
-за отглеждане на
дете по чл.53 от КСО за м.04.2018 г. – 380 лв., платени на 02.05.2018 г.;
-за отглеждане на дете по чл.53 от КСО за
м.05.2018 г. – 285 лв., платени на 30.05.2018 г.;
-за временна неработоспособност за м.10.2018
г. – 231,58 лв., платени на 19.11.2018 г.;
-за временна неработоспособност за м.11.2018
г. – 154,39 лв., платени на 19.11.2018 г.
Относно последните
две плащания, данни се съдържат и в представената на името на ищцата справка по
ЕГН за представени документи и изплатени обезщетения и помощи от ДОО,
представляваща извлечение от електронен сайт. Видно от същата, те касаят
ползване на отпуск за временна неработоспособност с период 11.10.-12.11.2018
г., от които 12 работни дни за м.10 и 8 работни дни за м.11, по посочен един болничен
лист, при осигурител – ответникът, с дневен размер на обезщетението от 19,2987
лв.
В подкрепа на възраженията си по
делото, писмени доказателства представи и ответникът, а именно издадени от него
заповеди за разрешаване на платен годишен отпуск на ищцата, както следва:
-в размер на 15 дни,
считано от 02.09.2013 г.,
-в размер на 20 дни,
считано от 01.08.2014 г.,
-в размер на 20 дни,
считано от 06.07.2015 г.,
-заповед №
1/02.09.2016 г. в размер на 275 дни, на основание чл.163 ал.1 и 6 от КТ,
считано за периода 04.09.2016 г. – 05.06.2017 г.;
-заповед №
4/05.06.2017 г., на основание чл.164 ал.1 от КТ, считано за периода 06.06.2017
г. – 24.05.2018 г.;
-заповед №
2/25.05.2018 г. в размер на 5 дни, считано за периода 25.05.-31.05.2018 г.,
-заповед №
3/01.06.2018 г. в размер на 21 дни, от които 20 дни за 2016 г. и 1 ден за 2017
г., считано за периода 01.06.-30.06.2018 г.,
-заповед №
5/02.07.2018 г. в размер на 22 дни, от които 14 дни за 2017 г. и 8 дни за 2018
г., считано за периода 02.07.-31.07.2018 г.
Всяка от цитираните
заповеди, без четвъртата и петата, се сочат за издадени на основание чл.155
ал.2 от КТ, всички са подписани от представителя на работодателя, но за никоя
от тях няма данни да е връчвана на ищцата и не носи неин подпис. Само в
четвъртата и петата заповеди се сочи, че са издавани въз основа на подадени за
това заявления от ищцата. По направено от ищцата оспорване на истинността на
описаните заповеди в частта на техните дати на издаване, съдът откри
производство по реда на чл. 193 от ГПК, в рамките на което доказателства не
бяха ангажирани.
По искане на ищцата, по делото бе
назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение съдът
приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице се е запознало с
материалите по делото, както и със счетоводството на ответното дружество.
Установило е, че страните по делото са били в трудово правоотношение през
периода 01.04.2013 г. – 13.11.2018 г. За процесния период от 24.05.2018 г. до
11.10.2018 г. били уговорени два размера на месечно трудово възнаграждение –
500 лв. до 30.07.2018 г., според допълнително споразумение от 2015 г., и 510
лв. от 01.08.2018 г., въз основа на ново допълнително споразумение. Уговореният
платен годишен отпуск през целия период на действие на договора бил в размер на
20 дни годишно, според изискването на чл.155 ал.4 от КТ. На същия тя имала
право и за времето, през което е била в отпуск за бременност и раждане и по
майчинство. Според предоставените му присъствени форми и ведомости за заплати
за процесния период, вещото лице е установило следното:
-през м.05.2018 г.
ищцата е била 15 дни в платен отпуск по майчинство, платим от НОИ, а от 25-ти
до 31-ви май – в платен годишен отпуск 5 дни за 2016 г. Начислен й е доход от
127,50 лв. /510 лв. минимална работна заплата за страната : 20 работни дни х 5
дни отпуск/. Начислените й и удържани осигуровки били точни, на база прага за
длъжността – 141,50 лв. /566 лв. : 20 х 5/, с удържан 10% ДОД – чиста сума за
получаване 97,20 лв., за която ищцата се била подписала;
-през м.06.2018 г.
ищцата била 21 дни в платен отпуск /15 за 2016 г. и 6 за 2017 г./ - фиш за
заплата 510 лв., начислени и удържани лични осигуровки на база прага от 566 лв.
и удържан 10% ДОД - чиста сума за получаване 388,81 лв., за която ищцата се
била подписала;
-през м.07.2018 г.
ищцата била 22 дни в платен отпуск /14 за 2017 г. и 8 за 2018 г./ - фиш за
заплата 510 лв., начислени и удържани лични осигуровки на база прага от 566 лв.
и удържан 10% ДОД - чиста сума за получаване 388,81 лв., за която ищцата се
била подписала;
-през м.08.2018 г. ищцата имала 23 работни
дни - фиш за заплата 510 лв., начислени и удържани лични осигуровки на база
прага от 566 лв. и удържан 10% ДОД - чиста сума за получаване 388,81 лв., за
която ищцата се била подписала;
-през м.09.2018 г. ищцата имала 18 работни
дни - фиш за заплата 510 лв. и начислени два пъти по 28,33 лв. за работа през
дните на официален празник, при брутно трудово възнаграждение за месеца 566,66
лв., начислени и удържани лични осигуровки и удържан 10% ДОД - чиста сума за
получаване 439,71 лв., за която ищцата се била подписала;
-през м.10.2018 г. ищцата имала 8 работни
дни от 01.10. до 10.10.2018 г., а от 11.10. до 12.11.2018 г. излиза в болничен;
за 8 работни дни начислена била заплата от 177,39 лв., начислени и удържани
лични осигуровки и удържан 10% ДОД - чиста сума за получаване 135,23 лв., за
която ищцата се била подписала.
За последния от месеците първоначално бил
издаден фиш за заплата, в който поради техническа грешка трите дни обезщетение
по чл.40 ал.5 от КСО не било начислено и платено. По – късно грешката била
поправена и издаден бил нов фиш за 8 работни дни 177,39 лв. и за 3 дни болнични
от работодателя 46,56 лв. /510:23х3/х70%, или всичко начисления 223,95 лв.,
като се променила и сумата за удръжки, с чиста сума за получаване 172,64 лв. Разликата
между чистата сума по втория фиш и получената от ищцата сума по първия фиш за
м.10.2018 г. била 37,41 лв., която представлявала чиста сума на обезщетение по
чл.40 ал.5 от КСО и била дължима на ищцата. Вещото лице сочи, че за периода
01.01. – 13.11.2018 г. ищцата има право на платен годишен отпуск от 17 дни /20
дни годишно : 12 месеца х 10,5 месеца/, като през юли тя ползвала 8 дни и
неизползвани оставали 11 дни /последните погрешно пресметнати от експертизата/,
за които не й било заплатено обезщетение, което следвало да се изчисли както
следва: 510 лв. : 22 работни дни х 11 дни остатък от отпуск = 255 лв., след
приспадане на 10% ДОД от 25,50 лв. – дължима на ищцата чиста сума от 229,50 лв.
Експертизата сочи, че изплащането на заплатите се е извършвало в брой, като
след прекратяване на трудовото правоотношение не били извършвани други плащания
от ответника на ищцата. При разпита си в открито съдебно заседание вещото сочи,
че единствено новият фиш за месец октомври не бил подписан от ищцата. В
присъствената форма било отразено, че ищцата е била в платен годишен отпуск, но
вещото лице нямало за задача да проверява подавани молби и издавани заповеди за
ползването им.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на
предявените искове:
Между страните в настоящото
производство е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е
изпълнявала длъжността „продавач-консултант" в магазин „Цветелина“ –
Хасково, считано от 01.04.2013 г. до 13.11.2018 г., когато то е прекратено, на
основание чл.325 т.1 от КТ. Уговореният платен годишен отпуск през целия период
на действие на договора е бил в размер на 20 дни годишно, според изискването на
чл.155 ал.4 от КТ. Основният спорен въпрос между страните по делото е, дали
през времето на съществуване на това правоотношение, ищцата е ползвала
полагащия й е платен годишен отпуск. След съвкупния анализ на събрания по
делото доказателствен материал, съдът достига до отрицателен отговор на този
въпрос, като той е от съществено значение за преценка основателността на
предявените обективно съединени искове. В хода на настоящото производство
ищцата твърди, че не е подавала молби за ползване на платен годишен отпуск през
съответните периоди и не е ползвала такъв. Ответникът не проведе успешно пълно
и главно доказване, това действително да е било така, като негова е
доказателствената тежест за оборването на сочените от ищцата отрицателни факти,
своевременно указана му от съда. Нещо повече, той призна, че действително молби
за ползване на такъв отпуск не са били подавани, т.к. при него нямало практика
за това. Обстоятелството, дали и поради каква причина работодателят не е
изисквал такива молби, не могат да имат негативна последица, която да се
възложи на работника, който е и по-слабата страна в трудовото правоотношение.
Представените по делото заповеди за платен годишен отпуск, както и съответни ведомости
за работна заплата и присъствени форми, предоставени на вещото лице, са
съставени от работодателя за изгодни нему обстоятелства. Липсват данни
заповедите да са били връчени на ищцата, при което под съмнение се поставя
действителният момент на съставянето им. По направено от ищцата оспорване на
истинността на заповедите в частта на техните дати на издаване, съдът откри
производство по реда на чл. 193 от ГПК, в което въпреки указаната му
доказателствена тежест, ответникът не ангажира каквито и да било доказателства.
Тези писмени доказателства се представиха от ответника и не носят подпис на
ищцата, която ги оспорва. Ето защо, следва да се приеме, че ищцовото оспорване
е успешно и заповедите за платен годишен отпуск са неистински в частта на
посочените дати на издаването им, предвид на което не следва да се кредитират
от съда. В тази връзка съдът не кредитира и заключението на вещото лице, че
ищцата е ползвала сочения отпуск през съответните месеци, доколкото
заключението му се основава именно на коментираните по – горе съставени от
ответника - заповеди за платен годишен отпуск, ведомости за работна заплата и
присъствени форми. Съдът приема, че работодателят не доказа пълния фактически
състав на реда за ползване на платен годишен отпуск по чл.173 ал.1 от КТ - чрез
неоспорени и автентични документи – молба за отпуск, заповед за отпуск и подпис
в разплащателна ведомост, доказващ получаване на възнаграждение за платен
годишен отпуск. Но дори и да се приеме, че заповедите за отпуск са били
съставени именно на отразените в тях дати, не се установява, волеизявлението на
работодателя, че разрешава ползването на платен годишен отпуск, да е достигнало
до работника. В тази връзка, трайната съдебна практика приема, че когато
законът свързва със започването и продължителността на разрешен отпуск
определени правни последици, от значение е именно започналото фактическо ползване
на разрешения отпуск, а не само документалното му оформяне /решение №
63/31.03.2011 г. по г.д. № 1728/09 на ІV г.о. на ВКС/. В гореизложения смисъл е
и определение № 253/30.03.2017 г. по г.д. № 4478/2016 на III г.о. на ВКС.
Тълкуването на чл. 173 ал. 1 от КТ
налага извод, че работникът може да започне ползването на този отпуск само след
достигането до него на изявление за разрешение на работодателя, изразено
писмено, т.е. само след като е узнал за това, до когато той е длъжен да
продължава да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение. В този
смисъл са решение № 142/ 03.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6286/2015 г., IV г.
о., ГК; решение № 812/ 27.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 198/2010 г., IV г. о.,
ГК; решение № 542 от 23.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1767/2009 г., IV г. о.,
ГК. Ето защо, доколкото няма каквито и да било данни по делото, работодателят
да е довел до знанието на ищцата заповедите си за разрешен й платен годишен
отпуск, съдът приема за установена ищцовата теза, че тя не е знаела, че е имала
такова разрешение, респ. че може да започне ползването на отпуска. Предвид
изложеното, съдът приема, че през сочените в заповедите за платен годишен
отпуск периоди ищцата не е ползвала такива отпуски, а е престирала своя труд на
работодателя си, както следва:
- 15 дни, считано от 02.09.2013 г.,
- 20 дни, считано от 01.08.2014 г.,
- 20 дни, считано от 06.07.2015 г.,
- 5 дни, считано за периода
25.05.-31.05.2018 г.,
- 21 дни, считано за периода
01.06.-30.06.2018 г., и
- 22 дни, считано за периода
02.07.-31.07.2018 г.
Според чл.128 т.2 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или
служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Ищцовата
претенция включва неизплатени трудови възнаграждения през
2018 г.: за месец май - 5 работни дни, за целите месеци юни, юли, август и
септември, и за месец октомври - 6 работни дни. За преценка основателността на
тези претенции, съдът взема предвид гореизложените съображения относно
разрешения платен годишен отпуск през същите месеци, както и данните от
съдебно-счетоводната експертиза и от събраните писмени доказателства по делото,
а именно:
- през м.05.2018 г. ищцата е била 15 дни в
платен отпуск по майчинство, платим от НОИ, след което е отработила 5 работни
дни. Вместо да й заплати обаче дължимото й се за тези дни трудово
възнаграждение, ответникът й е начислил и изплатил възнаграждение по чл.177
ал.1 от КТ – за времето на платения годишен отпуск. За цялата 2018 г.
минималната работна заплата за страната ни е била в размер на 510 лв., на
основание ПМС № 316/ 20.12.2017 г. Според чл.245 ал.1 от КТ, при добросъвестно
изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира
изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово
възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Ето
защо, на тази база следва да се изчисли дължимото на ищцата трудово
възнаграждение, независимо, че за този месец е било в сила допълнително
споразумение между страните за трудово възнаграждение в размер на 500 лв. Но до
подписването на новото им споразумение за трудово възнаграждение в нов месечен
размер на 510 лв. на 01.08.2018 г., ищцата претендира, дължимото й трудово
възнаграждение да се изчисли, според уговореното. Ето защо и предвид
диспозитивното начало в гражданския процес, дължимото на ищцата и неизплатено
трудово възнаграждение за отработените от нея 5 дни през м.05.2018 г. възлиза
на брутната сума от 125 лв. /500 лв. : 20 работни дни х 5 отработени дни/. Доколкото
обаче за този месец ищцата претендира сумата от 120 лв., искът следва да се
уважи в този размер;
-
през
м.06.2018 г. ищцата е отработила всички 21 работни дни. Вместо да й заплати
обаче дължимото й се за тези дни трудово възнаграждение, ответникът й е начислил
и изплатил възнаграждение по чл.177 ал.1 от КТ – за времето на платения годишен отпуск. По аналогични на тези за предходния
месец съображения, за така отработените дни дължимото на ищцата и неизплатено
трудово възнаграждение възлиза на брутната сума от 500 лв., в какъвто размер е и претендираната от нея за
м.06. сума и искът следва да се уважи в този размер;
-
през
м.07.2018 г. ищцата е отработила всички 22 работни дни. Вместо да й заплати
обаче дължимото й се за тези дни трудово възнаграждение, ответникът й е
начислил и изплатил възнаграждение по чл.177 ал.1 от КТ – за времето на платения годишен отпуск. По аналогични на тези за предходния
месец съображения, за така отработените дни дължимото на ищцата и неизплатено
трудово възнаграждение възлиза на брутната сума от 500 лв., в какъвто размер е и претендираната от нея за
м.07. сума и искът следва да се уважи в този размер;
-
през
м.08.2018 г. ищцата има 23 работни дни с фиш за заплата от 510 лв., начислени и
удържани лични осигуровки на база прага от 566 лв. и удържан 10% ДОД - чиста
сума за получаване 388,81 лв., за която ищцата се е подписала. Заплащането на трудово възнаграждение се доказва по три
начина – с подпис върху ведомостта или фиша за заплата за съответния месец,
както е в случая, с платежно нареждане за плащането му по банков път, или с
разписка, в която се посочва каква сума се плаща, че тази сума е трудово
възнаграждение, за кой месец и за коя година, платил сумата и получил сумата, и
подпис, изрично удостоверяващ получаване на така начислената сума. Вещото лице
изрично посочи, че заплащането на трудовото възнаграждение на ищцата от
ответника е ставало на ръка. Ето защо, дължимото за м.08. на ищцата трудово
възнаграждение й е било правилно начислено и изплатено, предвид на което искът
за този месец за сумата от 510 лв., като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли;
-
през
м.09.2018 г. ищцата има 18 работни дни с фиш за заплата от 510 лв. и начислени
два пъти по 28,33 лв. за работа през дните на официален празник, при брутно
трудово възнаграждение за месеца 566,66 лв., начислени и удържани лични
осигуровки и удържан 10% ДОД - чиста сума за получаване 439,71 лв., за която
ищцата се е подписала. Предвид изложените за предходния месец съображения,
съдът приема, че дължимото за м.09. на ищцата
трудово възнаграждение й е било правилно начислено и изплатено, предвид на
което искът за този месец за сумата от 510 лв., като неоснователен и недоказан
следва да се отхвърли;
-
през
м.10.2018 г. ищцата има 8 работни дни от 01.10. до 10.10.2018 г., а от 11.10.
до 12.11.2018 г. излиза в болничен; за 8 работни дни начислена й е заплата от
177,39 лв., начислени и удържани лични осигуровки и удържан 10% ДОД - чиста
сума за получаване 135,23 лв., за която ищцата се е подписала. Предвид
изложените за предходния месец съображения, съдът приема, че дължимото за м.10. на ищцата трудово възнаграждение й
е било правилно начислено и изплатено, предвид на което искът за този месец за
сумата от 133 лв., като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
В обобщение, по
първия от предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от общо 1 120 лв., представляваща неизплатено й брутно
трудово възнаграждение за месец май 2018 г. от 120 лв., за месец юни 2018 г. от
500 лв. и за месец юли 2018 г. от 500 лв., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска 10.12.2018 г. до окончателното изплащане; като този иск
за разликата до пълния предявен размер от общо 2 273 лв., включващ и
възнаграждения за месеците август, септември и октомври 2018 г., съответно от
510 лв., 510 лв. и 133 лв., като неоснователен и недоказан, следва да се
отхвърли. За пълнота на изложението следва да се посочи, че между получените от
ищцата възнаграждения по чл.177 ал.1 от КТ и присъдените й трудови
възнаграждения за месеците май, юни и юли не следва да се прави прихващане от
съда, доколкото изрично искане в тази насока не бе изразено по делото в срока
по чл.131 ал.1 от ГПК. Отделно от това, нормата на чл. 272 от КТ изрично не
допуска прихващане /удръжки/ от трудово възнаграждение без съгласието на
работника или служителя, с изключение на изрично визираните хипотези, в които
не попада настоящият случай, като забраната важи и за съдебните и
извънсъдебните прихващания.
Относно иска по чл.224 ал.1 от КТ, предвид гореизложените съображения, липсват данни, ищцата въобще да е
ползвала платен годишен отпуск през времетраене на трудовото й правоотношение с
ответника. Полагащият й се за периода 01.04.2013 г. - 13.11.2018 г. размер на
този отпуск /при съобразяване на уговорката между страните за същия и
разпоредбата на чл.176 ал.1 т.2 от КТ, що се отнася за времето на ползвания от
ищцата отпуск за бременност и раждане и отглеждане на малко дете/ включва следните
дни отпуск:
-
15
дни за периода 01.04. – 31.12.2013 г. /20 дни годишно : 12 месеца х 9 месеца/,
-
по
20 дни за всяка от годините 2014 г. – 2017 г., всичко 80 дни;
-
17
дни за периода 01.01. – 13.11.2018 г. /20 дни годишно : 12месеца х 10,5месеца/,
или всичко общо 112
дни полагащ се и неизползван от ищцата платен годишен отпуск. Ищцата обаче
претендира, да й се изплати обезщетение за по-малко дни, а именно – за 91 дни,
предвид на което и на диспозитивното начало в гражданския процес, следва да й
се присъди обезщетение за толкова дни неизползван платен годишен отпуск. Разпоредбата
на чл.224 ал.1 от КТ сочи, че при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания
платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж. Размерът на дължимото обезщетение се изчислява по реда на чл.177 от КТ
към деня на прекратяване на трудовото правоотношение – чл.224 ал.2 от КТ.
Брутното трудово възнаграждение на ищцата за м.10.2018 г., предхождащ месеца на
прекратяването на трудовото правоотношение, възлиза на сумата от 510 лв.
/чл.228 ал.1 от КТ/ месечно или 22,17 лв. среднодневно /510 лв. : 23 работни
дни/. Така дължимото на ищцата обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ възлиза на
брутната сума от общо 2 017,47 лв. /91 претендирани дни х 22,17 лв./. До този
размер предявеният иск следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата
на предявяването му 10.12.2018 г. до окончателното изплащане; а за разликата до
пълния му предявен размер от 2 320,50 лв. като неоснователен и недоказан
следва да се отхвърли.
Относно иска по чл.40 ал.5 от КСО, нормата сочи, че осигурителят изплаща на осигуреното
лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от
среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната
неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено
възнаграждение.
Ищцовата претенция касае периода от 11.10.2018 г. до 13.11.2018 г., през който
бил ползван отпуск за временна неработоспособност и за който не били заплатени
първите три дни за сметка на работодателя. Според представената на името на
ищцата справка по ЕГН за представени документи и изплатени обезщетения и помощи
от ДОО, представляваща извлечение от електронен сайт – тя е ползвала отпуск за
временна неработоспособност с период 11.10.-12.11.2018 г., от които 12 работни
дни за м.10 и 8 работни дни за м.11, по посочен болничен лист, при осигурител –
ответникът, с дневен размер на обезщетението от 19,2987 лв. Назначената по
делото експертиза установи, че за м.10 първоначално бил издаден фиш за заплата,
в който поради техническа грешка трите дни обезщетение по чл.40 ал.5 от КСО не
било начислено и платено. По – късно грешката била поправена и издаден бил нов
фиш за 8 работни дни 177,39 лв. и за 3 дни болнични от работодателя 46,56 лв.
/510:23х3/х70%, или всичко начисления 223,95 лв., като се променила и сумата за
удръжки, с чиста сума за получаване 172,64 лв. Дължимата брутна сума за
обезщетение по чл.40 ал.5 от КСО, според посочения от вещото лице начин на
изчисление, съответстващ на законовата норма, съдът изчислява на 46,57 лв.
Същата сума не е била изплатена на ищцата, т.к. не се установи извършено от
ответника плащане по някой от горепосочените начини за това. Експертизата
посочи, че изплащането на заплатите се е извършвало в брой, като след
прекратяване на трудовото правоотношение не били извършвани други плащания от
ответника на ищцата, а новият фиш за месец октомври не е бил подписан от
ищцата. До този размер предявеният иск следва да се уважи, ведно със законната
лихва от датата на предявяването му 10.12.2018 г. до окончателното изплащане; а
за разликата до пълния му предявен размер от 67 лв. като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата от 409,92 лв., представляваща деловодни разноски за
адвокат, съобразно уважените части на обективно съединените искове - чл.78 ал.1,
вр. чл.80 от ГПК.
Ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника сумата от 110,88 лв., представляваща деловодни разноски за
адвокат, съобразно отхвърлените части на обективно съединените искове - чл.78
ал. 3 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Районен съд – Хасково – държавна такса
по уважените обективно съединени искове в общ размер от 180,70 лв. /50 лв. +
80,70 лв. + 50 лв./, както и сумата от 200 лв. за възнаграждение за вещо лице, а така също и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
събирането им – и сумата от 5 лв. за държавна такса - чл.78 ал.6, вр.
чл.72 ал.2 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.З.К., действащ като ЕТ
"Здравко Йорданов – Г.К.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Хасково, ул. „Булаир" № 37 вх.А ет.1; ДА ЗАПЛАТИ
на Я. Т. П. с ЕГН **********
***; сумата от общо 1 120 лв., представляваща
неизплатено й брутно трудово
възнаграждение за месец май 2018 г. от 120 лв., за месец юни 2018 г. от 500
лв. и за месец юли 2018 г. от 500 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 10.12.2018 г.
до окончателното изплащане; като този иск за разликата до пълния му предявен
размер от общо 2 273 лв., включваща и възнаграждения за месеците август,
септември и октомври 2018 г., съответно
от 510 лв., 510 лв. и 133 лв.; ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г.З.К., действащ като ЕТ
"Здравко Йорданов – Г.К.“ с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Я. Т. П. с ЕГН ********** сумата от общо 2 017,47 лв., представляваща неизплатено й брутно обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за
общо 91 дни неизползван пратен годишен отпуск през периода 2013 – 2018 г.;
ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска 10.12.2018 г. до окончателното изплащане; като този иск
за разликата до пълния му предявен размер от 2 320,50 лв., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г.З.К., действащ като ЕТ
"Здравко Йорданов – Г.К.“ с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Я. Т. П. с ЕГН ********** сумата от общо 46,57 лв., представляваща неизплатено й брутно обезщетение по чл.40 ал.5 от КСО за първите три дни от
ползван отпуск за временна неработоспособност с период 11.10.-12.11.2018 г.;
ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска 10.12.2018 г. до окончателното изплащане; като този иск
за разликата до пълния му предявен размер от 67 лв., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г.З.К., действащ като ЕТ
"Здравко Йорданов – Г.К.“ с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Я. Т. П. с ЕГН ********** сумата от 409,92
лв., представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА Я. Т. П. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Г.З.К.,
действащ като ЕТ "Здравко Йорданов – Г.К.“ с ЕИК *********, сумата от 110,88
лв., представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА Г.З.К., действащ като ЕТ "Здравко Йорданов – Г.К.“
с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Хасково – държавна
такса по уважените обективно съединени искове в общ размер от 180,70 лв., както и сумата от 200 лв. за възнаграждение за вещо лице,
а така също и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането
им – и сумата от 5 лв. за държавна
такса.
Допуска предварително изпълнение на
решението в частта на присъденото възнаграждение за работа, на основание чл.242
ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
М.Б.