ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 162 20.12.2019 година град Бургас
Апелативен съд - Бургас Търговско отделение,
На двадесети декември две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател Павел Ханджиев
Членове Нели Събева
Илияна Балтова
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Ил. Балтова
търговско дело по несъстоятелност № 245 по описа за
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 79 от 4.07.2019 г. Окръжен съд Бургас е обявил неплатежоспособността на „П. С. Ф. К. Ч. Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ж.к. Л., спортен комплекс Л. , определил е начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2015 г.; открил е производство по несъстоятелност на дружеството; допуснал е обезпечение, чрез налагане на запор върху движимите вещи и вземанията, съответно възбрана по отношение на недвижимите имоти на „П. С. Ф. К. Ч. Б.” АД; назначил е временен синдик на дружеството, като му е определил текущо възнаграждение. Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от О. Б., представлявана от кмета Д. Н. , чрез юрисконсулт З. Г. , в която решението се оспорва, като се изтъкват доводи за постановяването му при допуснати процесуални нарушения, при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Сочи се, че жалбоподателят е кредитор на ответника по влезли в сила единадесет броя актове, установяващи публични вземания по чл.162, ал.2, т.т.1 и 3 ДОПК, на обща стойност 2 376 852,25 лв., ведно с лихва за забава до 30.06.2019 г. – 1 333 050, 33 лв.
Изтъква се, че дружеството – длъжник не е било надлежно представлявано в производството пред Бургаския окръжен съд.
Оспорват се изводите на първоинстанционния
съд относно финансовото състояние на дружеството, като почиващи само на
счетоводни документи и информация, предоставени на вещото лице по изпълнената
съдебно – икономическа експертиза от прокуриста К.
Сочи се, че годишните финансови отчети на дружеството, ползвани от вещото лице,
не са били обявявани в Търговския регистър от
Въззивникът
изтъква, че началната дата на неплатежоспособността не е правилно определена от
съда, тъй като са налице публични задължения, с настъпил падеж за плащане към
Във въззивната жалба се инвокират възражения, че вземанията на кредиторите „С“ АД и „С“ Е. не отговарят на изискванията на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като не произхождат от търговски сделки.
Оспорва се изборът за временен синдик на адв. И. , относно която се изтъква съмнения, че ще защитава адекватно интересите на дружеството.
Заявява се неправилност на решението поради ненасрочване на първо събрание на кредиторите, което въззивникът сочи за задължителен реквизит на диспозитива на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
На базата на така изложените оплаквания, въззивникът въвежда, на първо място, искане за отмяна на атакуваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, от фазата на връчване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, с даване указания относно процесуалното представителство на длъжника.
На следващо място се прави искане за заменяне на назначения временен синдик с друг, определен по преценка на съда.
По същество се заявява, че следва да се приеме различна, по-ранна, начална дата на неплатежоспособността.
Длъжникът изразява становище, че дружеството се представлява надлежно чрез упълномощения от прокуриста процесуален представител, по същество заявява, че искането за отмяна на решението е недопустимо,
В производството пред настоящата апелативна инстанция са конституирани за участие присъединените кредитори: „С“ АД и „С“ ЕООД.
В депозираното становище от „С“ АД, чрез процесуалния му представител, се сочи, че подадената въззивна жалба е недопустима, поради липса на активна процесуална легитимация и се прави искане за прекратяване на производството по делото.
На следващо място се заявява липсата на правен интерес у жалбоподателя от заявеното оспорване на първоинстанционното решение, като развитите от въззивника доводи за ненадлежно представителство на длъжника в процеса са неотносими към процесуалната му роля на кредитор с публично вземане.
Постъпила е молба от „С“ Е. , чрез упълномощения адвокат, в която се поддържа, че въззивната жалба е недопустима и производството по нея следва да се прекрати, сочейки, че община Б. не е процесуално активно легитимирана като кредитор с публично вземане, тъй като, макар да е титуляр на публични общински вземания, в производството по несъстоятелност правата, произтичащи от тези вземания, се упражняват от НАП.
Бургаският апелативен съд съобрази, че преценката за допустимост на процеса следва да се направи във всяка една от неговите фази, до постановяване на съдебното решение.
В срока за произнасяне, настоящият състав установи, че е сезиран с недопустима жалба.
Предмет на обжалване е първоинстанционно решение на съда по несъстоятелността за откриване на производството. Принципната активна процесуалноправна легитимация за обжалване на това решение принадлежи на конституираните за участие пред първата инстанция страни в производството – длъжник и кредитори. По изключение, в отклонение от този общ за гражданското съдопроизводство принцип, нормата на чл.613а, ал.2 ТЗ разширява кръга на лицата с право на жалба против решения на окръжен съд, с които се открива или се прекратява производство по несъстоятелност, в полза на носители на определен вид вземания – трети, неучаствали до този момент в производството, лица, притежаващи право на вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, или такива, чиито права произтичат от вземания, обезпечени със залог или ипотека, вписани в публичен регистър. Доколкото се касае за специална процесуална норма, въвеждаща изключение, това допълване кръга на лицата с право на жалба не може да се тълкува разширително.
В конкретния случай общината – жалбоподател е инвокирала права, произтичащи от влезли в сила актове, установяващи вземания за данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин, данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и данък върху превозните средства. Макар да постъпват в общинския бюджет, по смисъла на чл.1 от Закона за местните данъци и такси, установяването, обезпечаването и събирането на тези вземания се осъществява по реда на ДОПК – чл.4 ЗМДТ, като за доброволното им събиране са овластени служителите на общинската администрация – чл.4, ал.1 ЗМДТ, а принудителното им събиране се извършва от публични изпълнители по ДОПК или съдебни изпълнители по ГПК – чл.4, ал.2 ЗМДТ.
Общинските вземания за горепосочените данъци и такса са публични такива – чл.162, ал.2 ДОПК, и тогава, когато събирането им е възложено по реда на ДОПК, то се осъществява от публичните изпълнители при НАП – чл.163, ал.3 ДОПК. По отношение на участието с публични вземания в производство по несъстоятелност, специалната норма на чл.164 ДОПК предвижда, че в този случай вземанията се предявяват от НАП, освен при противна разпоредба на друг нормативен акт. При отсъствие на такава, следва да се приеме, че процесуално легитимирана да участва по повод събиране на публични вземания в универсалното принудително изпълнение е националната приходна агенция.потребеният в чл.164, ал.3 ДОПК термин „предявяват“, не би могъл да се тълкува в смисъл, че законодателят е разпоредил участието на НАП да се реализира едва във фазата по предявяване на вземанията в несъстоятелността, тъй като тази разпоредба следва да се възприема в единство с предходната, предписваща екземпляр от акта за установяване на публичното вземане да се предостави на НАП в кратък срок след връчването му, именно с оглед обезпечаване участието на агенцията в производството по несъстоятелност, и най-вече с оглед заглавието на нормата, носещо идеята за относимост към цялото производството по несъстоятелност.
Разпоредбата е в съзвучие и с регламентацията в устройствения за НАП закон – ЗНАП, в чл.3, ал.2 от който се съдържа правомощието на НАП да събира и публични вземания, различни от посочените в текста на предходната алинея, когато това ѝ е възложено със закон. Цитираните разпоредби на чл.4, ал.2 от ЗМДТ и чл.164 ДОПК представляват именно такава законова делегация.
Анализът на гореизложеното дава основание за формиране на извод, че се касае за законоворегламентирана процесуална субституция от типа процесуална суброгация на НАП, по отношение на правата на общината за събиране на общински публични вземания, с които да се заяви участие в процедура по несъстоятелност. Процесуалната суброгация изключва участието в производството на титуляра на правото.
Ето защо, община Б. в конкретния случай не е легитимирана да атакува решението за откриване на производство по несъстоятелност на „П. С. Ф. К. Ч. Б.“ АД, тъй като, макар да е титуляр на вземанията, упражняването на процесуални права във връзка с тях е предоставено от закона на специален субект с изключителни права.
Поради гореизложеното, производството следва да се прекрати, поради недопустимост.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по търговско дело по несъстоятелност № 245/
Определението е обжалваемо с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: