Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 30 март 2017 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на тринадесети
март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. СТАНЧЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев,
в.гр.дело № 2097 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по две въззивни жалби,
както следва:
1.На П.М.П.
И М.Х.П., чрез адв.С. /ВАК/ против Решение № 2532 от 23.06.2016 година,
постановено по гр.дело № 15 107/2014 година на ВРС, в частта, с която е била отхвърлена
претенцията по чл.108 от ЗС за
предаване владението върху ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА № 1 с РЗП 250 кв.м. и
ВТОРОСТЕПЕТННА ПОСТРОЙКА № 2 с РЗП 7 кв.м., и двете изградени в ПИ № 448 в
землището на село Кичево, местност „******“.
В жалбата се излагат
съображения за неправилност на атакувания съдебен акт и несъобразяването му с
наличните по делото доказателства.По същество искането е отмяна на атакувания
съдебен акт в тази му част и уважаване на исковата претенция.
По делото е постъпил
писмен отговор от страна на адв.Г. и С., които представляват С.А..С него се
оспорва въззивната жалба и се настоява решението да бъде потвърдено.
2.По делото е постъпила
насрещна въззивна жалба от адв.Г. и адв.С., като
процесуални представители на С.Д.А. против Решение № № 2432 от 23.06.2016
година, постановено по гр.дело № 15 107/2014 година, по описа на ВОС, в частта, с която съдът е уважил
исковата претенция досежно предаване владението върху поземления имот.В жалбата
са изложени съображения за неправилност и несъобразяване със закона и наличните
по делото доказателства.По същество искането е решението в тази му част да бъде
отменено и иска отхвърлен.
В съдебно заседание
въззивниците П., редовно призовани не се
явяват, представляват се от адв.С., която поддържа въззивната жалба и моли
съдът да я уважи.
Въззиваемия С.Д.А., редовно призован не се явява, по чрез своите процесуални
представители, в лицето на адв.Г. и адв.С., моли съдът да отхвърли въззивната жалба на П. и да уважи неговата.
Въззиваемата Р.М.А., редовно призована, не се
явява, нито се представлява.
За да се произнесе по спора, като се запозна с
материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Пред
ВРС съдебното производство е започнало по молба на П.М.П., ЕГН ********** и М.Х.П.,
ЕГН **********, за осъждане на С.Д.А.,
ЕГН********** и Р.М.А., ЕГН**********, за предаване на ищците на владението
върху:
1/
ПИ №510.448 по актуалния КП на общ. Аксаково, с. Кичево, м. ******”
(Перчемлията), при съседи ПИ №№510.630 (на Б. К.)***), 510.449 (на И. Д.) и
510.1252 (улица), с площ 600 кв.м.,
2/
Триетажна жилищна сграда №1 с РЗП 250.00кв.м., изградена в ПИ №510.448
по актуалния КП на общ. Аксаково, с. Кичево, м. ******” (Перчемлията), при
съседи ПИ №№510.630 (на Б. К.)***), 510.449 (на И. Д.) и 510.1252 (улица),
3/
Второстепенна постройка №2 с РЗП 7.00кв.м., изградена в ПИ №510.448 по
актуалния КП на общ. Аксаково, с. Кичево, м. ******” (Перчемлията), при съседи
ПИ №№510.630 (на Б. К.)***), 510.449 (на И. Д.) и 510.1252 (улица).Според
фактите отразени в ИМ става ясно, че ищците са съпрузи и са придобили процесния
имот и постройките в него от „ВИАЗ“ ЕООД с н.а. № 104/2009 година.Ищците
излагат, че техния праводател, в лицето на „ВИАЗ“ ЕООД е придобил имота от Д. и
Б. Б. с н.а. 31 от 26.11.2009 година.Те твърдят, че освен терена са закупили и стопанска
постройка с РЗП 26.50кв.м, но към датата на изповядване на сделката знаели и
констатирали, че въпросната стопанска постройка не съществува на място, а вместо
нея в закупения терен били налице масивна триетажна, боядисана, обзаведена,
обитаема и присъединена към водопреносната и
електропреносната мрежа жилищна сграда с РЗП 250кв.м., както и малка постройка
с РЗП около 7.00кв.м. По отношение на тези сгради излагат, че са незаконни, но
доколкото били трайно прикрепени към закупената от ищците земя, постройките се
твърди да са придобити по приращение от П. и М. П..В
исковата си молба ищците са изложили, че след закупуването на имота са
установили своя фактическа власт върху него, като са го посещавали често през
почивните дни, както и всяко лято.Излагат още, че са го отдавали и под наем,
включително и на семейството на отв. А., които им
плащали чрез брата на отв. С.А. – С..Плащали данъци и
сторили нужното да узаконят постройките си.
Според
исковата молба на 07.08.2014 година ищците били уведомени, че в техния имот се
настанили без правно основание ответниците С. и Р. А. – последните инициирали
процедура по вписването им като собственици в АВп.Също
тогава узнали, че С.А. е инициирал производство е се е сдобил с КНА
№109/20.06.2014г., том 1, н.д. №109/2014г. на н-с при ВРС по обстоятелствена
проверка, за собственост върху спорния ПИ №510.448 и сезонна постройка с РЗП
26.50кв.м. върху него по давност.Ищците излагат, че и към този момент
ответниците владеят имота.Искането им пред съда е да им бъде предаден процесния
имот - ПИ №510.448 – по силата на договор за покупко – продажба от 15.12.2009г. с продавач „Виас” ЕООД; триетажна сграда
№1 и второстепенна постройка №2 – по приращение с оглед придобиването на терена и фактическото им
наличие в него към момента на придобиване, евентуално трите обекта – по давност в периода 15.12.2009г. –
15.12.2014г.Отправено е искане по чл.537 ГПК за обезсилване на КНА
от 20.06.2014г.
Ответниците оспорили исковата претенция, като заявили,
че родителите на С.Д.А. - Д. и Б. Б. са придобили собствеността върху процесния терен
през 2003 година и че въз основа на Разрешение за строеж №52/14.04.2006г. сем. Б.
инициирали и финансирали изграждането на триетажната жилищна сграда, която била
завършена до ниво акт образец №14 на 10.05.2009г. Поради това към тази дата Д.
и Б. Б. се легитимирали като собственици на жилищната сграда по приращение. Впоследствие през 2013г. Д. Б. починал и
оставил за наследници съпругата си Б. и децата си С. и С.. Така след като С.
вписал отказ от наследството на Д. Б., актуални собственици на жилищната сграда
се явяват Б. Бакалска и С.А. – по наследяване. И доколкото в договора за
покупко – продажба от 15.12.2009г. не са включени жилищната и второстепенната
процесни постройки, същите не са собствени на ищците, които най – много е
възможно да са придобили производно собствеността само върху терена.Оспорили и
н.а. 31 от 26.11.2009 година, с които сем.Б. прехвърлили на „ВИАЗ“ ЕООД целия
имот и постройките в него.
ВРС
е приел от фактическа страна, че не е спорно обстоятелството на сключен между
ищците П. и М. П. брачен съюз през 1996 година,
както и че ответниците Сегрей и Р. А. са съпрузи,
сключили граждански брак на 28.08.1994 година.
От н.а. № 104 от 15.12.2009 става ясно, че е сключен договор за
покупко – продажба, по силата на който П. и
М. П. закупили от „Виас” ЕООД процесния ПИ №510.448, ведно с
„построената върху него сезонна постройка с РЗП 26.50кв.м. и направените в
мястото и сградата подобрения и трайни насаждения”, срещу цена от 6000.00 лева,
при данъчна оценка на обекта в така описания му вид от 3307.90 лева.По делото е
наличен и Приемно – предавателен протокол от 15.12.2009 година, с които страните
по договора удостоверили помежду си предаването на владението върху терена и
постройките върху него. В документа страните посочили също, че върху дворното
място вместо записаната „сезонна постройка с РЗП 26.50кв.м.” съществували
„жилищна сграда на три етажа с РЗП около 250кв.м.” и „второстепенна сграда с
площ около 2.5кв.м.”, двете – „без строителни книжа”.
От
н.а. 31 от 26.11.2009 година е видно, че е сключен Договор за покупко –
продажба, по силата на който Д. Б. и Б. Бакалска се задължили да прехвърлят на
„Виас” ЕООД собствеността върху процесния ПИ №510.448, ведно с „построената
върху него сезонна постройка с РЗП 26.50кв.м. и направените в мястото и
сградата подобрения и трайни насаждения”, срещу цена от 3 300 лева, при
данъчна оценка на обекта в така описания му вид от 3 294.00 лева.
Между
страните не се спори и за това, че към 26.11.2009г. и към 15.12.2009г. върху
спорния терен, стопанска постройка с РЗП 26.50кв.м. не съществувала на място, а
вместо нея били налице масивна триетажна, боядисана, обзаведена, обитаема и
присъединена към водо
- преносната
и електропреносната мрежа жилищна сграда с РЗП 250кв.м., както и малка
постройка с РЗП около 7.00кв.м.
Ищците
приложили и доказателства за заплащане на данъци и такси за исковия поземлен
имот (без сградите върху него) за 2010г., 2012г., 2013г. и 2014 година, както и
Заявление от 07.08.2014 година на П.П., с което той
декларирал пред Община Аксаково собствеността си върху придобития на
15.12.2009г. ПИ №510.448.
Аналогично
Заявление от 01.08.2014 година е било подадено и от С.А..
По
делото е приложен и КНА №109 от 20.06.2014г., том 1, н.д. №109/2014г. на н-с
при ВРС, с които по силата на обстоятелствена проверка С.Д.А. е бил признат за
собственик на процесния ПИ №510.448, ведно с „построената върху него сезонна
постройка с РЗП 26.50кв.м. и направените в мястото и сградата подобрения и
трайни насаждения”, по давностно владение.
С
оглед заявените от тях твърдения П. са приложили и Договор за поръчка от
20.04.2011г. със страни П.П. и „Върджън”
ЕООД и с предмет посредничество за узаконяване на незаконни постройки в
процесния терен - „жилищна сграда на три етажа с РЗП около 250кв.м.” и
„второстепенна сграда с площ около 2.5кв.м.”. Договорът е оспорен като
„неверен, антидатиран и съставен за нуждите на
процеса”.
Ответниците
по делото приложили и строителна документация по Проект за пристрояване и
надстрояване на сграда в ПИ №448 в м. ******, която документация съдържа
разрешение за строеж от 14.04.2006 година, заповедна книга на строежа и актове
по етапите на строителството. С акт образец №14 от 10.05.2009г. е удостоверено
от контролния орган изграждането на актуалната жилищна сграда с РЗП 250 кв.м.
на етап групов строеж (безспорен между страните факт. А с акт образец №15 от
09.04.2015г. е удостоверено от контролния орган, че строежът на същата сграда е
изграден в съответствие със строителното разрешение.
Пред
ВРС са били разпитани свидетели.
При
тези данни ВРС е достигнал до извода, че ищците са собственици на ПИ 448, без
обаче изградените в него триетажна жилищна сграда и второстепенна постройка и е
осъдил ответниците да предадат владението само върху ПИ 448, без изградените в
него постройки.Съдът също така е отхвърлил искането за признаване на
установено, че те /ищците/ са собственици на триетажната жилищна сграда и
второстепенната постройка, като е отказал предаване на владението върху
тях.Едновременно с това обаче съдът е отменил КНА №109 от 20.06.2014г., том 1,
н.д. №109/2014г. на н-с при ВРС, с които по силата на обстоятелствена проверка С.Д.А.
е бил признат за собственик на процесния ПИ №510.448, ведно с „построената
върху него сезонна постройка с РЗП 26.50кв.м. и направените в мястото и
сградата подобрения и трайни насаждения”, по давностно владение.
Пред
ВОС е разпитан свидетеля Б.С.К., които излага релевантни по спора фактически
обстоятелства.Според свидетеля К. той е собственик на съседен на процесния
имот.Познава добре ответниците и често общува с тях.Именно той е узнал за
проблем с процесния имот и е осъществил връзка между ответниците и свидетеля
Василев.
Становището на ВОС е
следното:
Съобразно
практиката на ВКС ревандикационният иск включва в
себе си искане за установяване принадлежността на правото на собственост и
искане за предаване на владението. Тези два елемента формират предмета на спора
и очертават обективните предели на силата на присъдено нещо. Както правилно е
посочил и ВРС целта на иска по чл.108 ЗС и на търсената с него защита е да
възстанови фактическата власт върху вещта на носителя на правото на
собственост.
Също
според ВКС строителното разрешение има правно значение само за законността на
извършеното строителство с оглед спазването на установените към момента на
построяването строителни правила и норми, но не и за принадлежността на правото
на собственост върху построеното.От друга страна обаче принципът на приращението
по чл. 92 от ЗС намира приложение, когато
изграденото в повече представлява самостоятелен обект на собственост по
строителните правила и норми. Строителство в повече от това, за което е
учредено право на строеж, когато отговаря на изискванията за самостоятелен
обект е приращение и се придобива в собственост от
собственика на терена.Конкретното позоваване на практиката на ВКС намира израз
в Решение № 120 от 22.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2928/2014 г., II г. о., ГК,
докладчик съдията Снежанка Николова, съобразно което п
ри прехвърляне на земята
купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката,
запазването на собствеността върху сградата, отделно от земята, трябва да бъде
изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по чл. 92 ЗС.
От материалите по делото става ясно, че Разрешението за строеж, конкретно касаещо наличната в имота към 2006 година постройка от 26.50 кв.м. е издадено на 14.04.2006 година, когато сем.Б. са получили възможността да извършат „основен ремонт, с пристрояване и надстрояване на съществуващата сграда“.Също от документите по делото е видно, че в груб строеж процесната триетажна постройка със площ от 200 кв.м. е бил завършен през 2009 година, точно преди двете разпоредителни сделки.Хронологията на въпросните сделки показва, че с н.а.№ 31 от 26.11.2009 година сем.Б. – собственици на имота до този момент, са се разпоредили с него – с целия имот и несъществуващата вече постройка от 26.50 кв.м. в полза на „ВИАЗ“ЕООД, като внимателния прочит на самия н.а. не показва желание на сем.Б. да запази собствеността си върху ново изградената постройка от 250 кв.м. на три етажа.В последствие „ВИАЗ“ ЕООД се е разпоредил с имота в полза на ищците П., като също не е направил нужното да запази собственост върху постройка – напротив сделката е включвала цялата налична земя и несъществуващата вече постройка от 26.50 кв.м., но пък за сметка на това в нарочен Приемно – предавателен протокол е описано, че последната не съществува и че на нейно място е налице триетажна постройка с площ от 250 кв.м.При това положение и като приема, че теренът е прехвърлен в цялост, наред с насажденията и подобрения, ВОС намира, че сем.П. са станали собственици на целият имот и на всички постройки в него, още повече, че в резултат на прехвърлителните сделки не е налице изрично изключване на някоя от тях.Следователно правилно процесуалния представител на ищците се е позовал на константната и безпротиворечива практика на ВКС, според която п
ри
прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като
предмет на сделката, запазването на собствеността върху сградата,
отделно от земята, трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се
смята оборена презумпцията по чл. 92 ЗС.
Изследвайки
правата на ответниците – С. и Р. А., съдът приема, че не са налице
доказателства, обосноваващи собствеността върху процесните сгради и терен.Видно
е от материалите по делото, че ответниците закрепват правото си на собственост
по давност, въз основа на КНА №109 от 20.06.2014г., том 1, н.д. №109/2014г. на
н-с при ВРС, с които по силата на обстоятелствена проверка С.Д.А. е бил признат
за собственик на процесния ПИ №510.448, ведно с „построената върху него сезонна
постройка с РЗП 26.50кв.м. и направените в мястото и сградата подобрения и
трайни насаждения”, по давностно владение.Само по себе си това предполага едно
непрекъснато и несмущавано владение за период по – дълъг от 10 години.Съобразно установената практика на ВКС
самата придобивна давност, като институт
е един от регламентираните в чл. 77 ЗС
способи за придобиване право на собственост върху вещи.Предвид разпоредбата на
чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива
с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години.От своя
страна нормата на чл.68 от ЗС дава и легално определение на термина „владение“
– това е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя.Следователно е редно да се акцентира върху две
обстоятелства – това са т.нар. „фактическа власт“ и факта, че веща се държи
„като своя“. Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е.
намерението за своене на вещта (animus),
е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото
му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва
осъщественото владение.Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС
следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване.Няма
спор, че основното доказателство за
установяване на придобивна давност са гласните доказателства, каквито не са
били ангажирани в този процес.Единствено съдът е този, които може по същество
да прецени /след анализ/дали е основателно позоваване на придобивна давност.При
позоваване на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е
установена фактическа власт върху имота, до кога е продължило владението и на
кого е противопоставено.Следователно страната, която се домогва да докаже, че е давностила имот/имоти
е длъжна да установи, че той / те не са изключени от оборота, т. е., че по
отношение на този имот не
съществува забрана да бъде предмет на придобиване по давност, още повече, че
правата са оспорени от ответниците в процеса.За да обоснове позицията си,
ответната страна е ангажирала показанията на свидетеля Евгени Евгениев
/вж.л.229-230/, които сочи спорадичните си посещения на место, и дори обръща
внимание, че няма спомен да е посещавал имота през 2011 година.Също обръща
внимание, че това е ставало през летните месеци, а не се оспорва от ищците, че
те са позволявали на сем.А. да ползват имота, с цел и неговата охрана.Дори и
представените Договори за охрана на имота със „Саламандър груп“
и „СОД-Варна“ от 2009 година до 2013 година не обуславят наличието изискуемия 10 годишен срок.Не без
значение е обстоятелството, че до 26.11.2009 година сем.Б. са били собственици
на имота, следователно до датата на продажбата, ответниците не биха могли да се
позоват на протекла в тяхна полза придобивна давност.Извършената от тях
продажба не дава възможност на А. да претендират за присъединяване на владение,
а до датата на предявяване на иска не е протекъл изискуемия 10 годишен срок.В
частност особенно значими са показанията на свидетеля К., които е техен съсед и
които е бил наясно с факта, че собствеността е прехвърлена, също той е дал
съвет на ответниците да проверят собствеността върху имота, преди да
предприемат действия по влагане на финансови средства.През лятото на 2013 или
2014 година именно свидетеля К. е запознал свидетеля Василев с ответниците, а
самия Василев – праводател на ищците, ясно сочи, че е бил уведомен през 2010
година от сем.П., че в имота им има чужди лица.При разнобоя
в показанията на свидетелите и представените писмени доказателства, съдът приема,
че не е протекъл изискуемия 10 годишен срок, които да обоснове и закрепи
правата на сем.А.. Напротив – по горните съображения, съдът намира, че ищците
са установили право на собственост върху целия имот, включително и постройките
в него.
В отговора си против исковата молба /вж.л.92 и следващите/ ответниците А. са въвели множество възражения – за нищожност на сделката, обективирана с н.а. № 31, том.II, от 26.11.2009 година, поради привидност; те са въвели и възражение за нейната унищожаемост - поради грешка, измама или заплаха.Тези възражения не почиват на каквито й да било налични доказателства по делото, поради което е и трудно на настоящия съд да ги обсъжда.За да е налице симулация е необходимо по безспорен начин да се установи, че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са желаели. Симулативният договор е нищожен независимо от това, че не прикрива никаква друга сделка /абсолютна симулация/ или прикрива някаква друга сделка /относителна симулация/.В конкретния случай доказателства за това липсват, въпреки позоваването от страна на ответниците на това възражение.Нещо повече – прави впечатление, че това възражение, а то е обвързано с друго такова по реда на чл.152 от ЗЗД също противоречи на наличните доказателства.така например е видно от материалите по делото, че макар да са съществували задължения от страна на С. А. към „ВИАЗ“ ЕООД, то те датират от 23.09.2009 година, т.е. далеч преди датата на сключване на Договора за покупко – продажба от 26.11.2009 година, с които сем.Б. прехвърля имота си на „ВИАЗ“ ЕООД.Следователно не е изпълнено условието на чл.152 от ЗЗД, според които съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително.В тази връзка съдът не споделя и виждането, че договорът е нищожен, поради привидност.Това е така, защото привидни
са договорите, при които
страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато
волята на страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които
те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат
обвързани по начин различен от посочения по сключеното съглашение симулацията е
относителна. И в двата случая явната сделка би била нищожна. Ако страните имат
воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД прикритото съглашение ги
обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност.С въпросния
Договор за покупко – продажба от 26.11.2009 година сем.Б. са демонстрирали ясно
и категорично своята воля – за продажба на процесния имот, с намиращите се в
него постройки.
Въпросния Договор не е и унищожаем, поради грешка, измама или заплаха.Също
трудно съдът обсъжда тези възражения, поради липсата на доказателства в тази
насока.Според практиката на ВКС грешката е основание за унищожаване на една
сделка, когато е свързана с фактическите обстоятелства, предмет на договора, а
не при грешка в съображенията, мотивирали страните да я сключат.Няма данни сем.Б.
да са били подтикнати да допуснат подобна грешка, още повече, че сделката /в
съответствие със закона/ е била изповядана пред нотариус.Следователно при
наличието на употребения термин „възможно“ в самото възражение, ВОС и при
липсата на конкретни факти, не приема за основателен и този довод.
Сделката
не е извършена и при наличието на измама.Също според ВКС измамата представлява умишлено въвеждане в
заблуждение на едно лице с цел да бъде то мотивирано към сключване на
определена сделка. Измамата води до унищожаемост на сделката, когато
волеизявлението за сключване на сделката е направено под действието на неверни
представи, които другата страна или трето лице са предизвикали умишлено у волеизявяващия. Умишленото заблуждаване се предприема
главно с оглед на това да предизвика или засили мотивационните процеси, които
са причина за осъществяване на опороченото волеизявление. В следствие на това
погрешната представа не се отнася единствено до съдържанието на сделката, а до
чисто субективни подбуди за извършването й.И тук липсват доказателства за
изпълнението на този състав от ЗЗД.Що касае третото възражение за унищожаемост
– наличието на заплаха, данни за това въобще отсъстват по делото.
Следователно
при тези факти, ВОС намира, че съдебното решение следва да бъде потвърдено в
частта, с която е прието за установено, че те/ищците/ сем.П. са собственици на
ПИ № 448 и са осъдени ответниците да предадат владението върху него, като се
отмени в онази част, с която са отхвърлени исковете на П. исковете за
признаване за установено в отношенията им със С.Д.А., ЕГН********** и Р.М.А.,
ЕГН**********, че ищците са собственици на Триетажна жилищна сграда №1 с РЗП
250.00кв.м., изградена в ПИ №510.448 по актуалния КП на общ. Аксаково, с.
Кичево, м. ******” (Перчемлията), при съседи ПИ №№510.630 (на Б. К.)***),
510.449 (на И. Д.) и 510.1252 (улица), както и на Второстепенна постройка №2
с РЗП 7.00кв.м., изградена в ПИ №510.448 по актуалния КП на общ. Аксаково,
с. Кичево, м. ******” (Перчемлията), при съседи ПИ №№510.630 (на Б. К.)***),
510.449 (на И. Д.) и 510.1252 (улица), както и в частта, с която са били
отхвърлени исковете на ищците за осъждане на С.Д.А., ЕГН********** и Р.М.А.,
ЕГН**********, за предаване на владението върху Триетажна жилищна сграда №1
с РЗП 250.00кв.м., изградена в ПИ №510.448 по актуалния КП на общ.
Аксаково, с. Кичево, м. ******” (Перчемлията), при съседи ПИ №№510.630 (на Б. К.)***),
510.449 (на И. Д.) и 510.1252 (улица), както и на Второстепенна постройка №2
с РЗП 7.00кв.м., изградена в ПИ №510.448 по актуалния КП на общ. Аксаково,
с. Кичево, м. ******” (Перчемлията), при съседи ПИ №№510.630 (на Б. К.)***),
510.449 (на И. Д.) и 510.1252 (улица), на осн. чл.108.По горните съображения,
решението в частта, с която се отменя КНА следва да бъде потвърдено.
Съдът намира за правилно решението на ВРС, в частта, с която е бил отменен КНА №109 от 20.06.2014г., том 1, н.д. №109/2014г. на н-с при ВРС, с които по силата на обстоятелствена проверка С.Д.А. е бил признат за собственик на процесния ПИ №510.448, ведно с „построената върху него сезонна постройка с РЗП 26.50кв.м. и направените в мястото и сградата подобрения и трайни насаждения”, по давностно владение.Съображенията обаче са по – различни и те почиват най – вече на ТР от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК, докладчик съдията Велислав Павков, съгласно което на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.ВКС е имал възможността да посочи в същото ТР, че с КНА
се
установява право на собственост върху недвижим имот, като удостоверяването
става в безспорно охранително производство, с участието само на
молителя.Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е
последица от постановяването на съдебно решение.
По
възражението за прекомерност:
В съдебно заседание пред ВОС процесуалния представител на А. е направил
възражение за прекомерност по отношение възнаграждението на процесуалния представител на въззивниците П..Установява се от материалите по делото, че
същото е в размер на 4 000 (четири хиляди) лева (вж.л.48).За да се произнесе по
спора ВОС намери, че следва да изходи от нормата на чл.7 ал.2 т.1 и т.4 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, която в конкретния случай
предвижда, че при
интерес над 1 000 лв. до 5 000 лева
се дължи хонорар от 300 лв. + 7 % за горницата над 1 000 лева, а също
така 830 лева + 3 % за горницата над 10 000 лева – редно е да се обърне
внимание, че освен земя предмет на исковете са и предвидените постройки.Или
изчислено на тази база възнаграждението се определя като сума в размер на
2 069.51 лева.При това положение и с оглед направеното възражение за прекомерност
пред ВОС трудът на процесуалния представител на П. пред ВОС следва да се
редуцира до сумата от 2 069.51 лева хонорар, и 121.69 лева + 200 лева
разноски, или общо сумата от 2 391.20 лева.Т.к. с оглед изхода на спора по
отношение на А. следва да бъдат присъдени и разноските пред ВРС, а там
възражение за прекомерност не е сторено, то пред тази инстанция следва да се
присъдят претендираните 3 059.87 лева, или общо за двете инстанции сумата
от 5 451.07 лева.
Воден
от горното съдът,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2532 от
23.06.2016 година на ВРС, постановено по гр.дело № 15 107/2014 година, в
частта, с която са били отхвърлени
исковете на П.М.П., ЕГН ********** и М.Х.П., ЕГН **********, за признаване за
установено в отношенията им със С.Д.А., ЕГН********** и Р.М.А., ЕГН**********,
че ищците са собственици на Триетажна жилищна сграда №1 с РЗП 250.00кв.м.,
изградена в ПИ №510.448 по актуалния КП на общ. Аксаково, с. Кичево, м. ******”
(Перчемлията), при съседи ПИ №№510.630 (на Б. К.)***), 510.449 (на И. Д.) и
510.1252 (улица), както и на Второстепенна постройка №2 с РЗП 7.00кв.м.,
изградена в ПИ №510.448 по актуалния КП на общ. Аксаково, с. Кичево, м. ******”
(Перчемлията), при съседи ПИ №№510.630 (на Б. К.)***), 510.449 (на И. Д.) и
510.1252 (улица), както и в частта, с която са отхвърлени исковете на П.М.П.,
ЕГН ********** и М.Х.П., ЕГН **********, за осъждане на С.Д.А., ЕГН********** и
Р.М.А., ЕГН**********, за предаване на владението върху Триетажна жилищна
сграда №1 с РЗП 250.00кв.м., изградена в ПИ №510.448 по актуалния КП на
общ. Аксаково, с. Кичево, м. ******” (Перчемлията), при съседи ПИ №№510.630 (на
Б. К.)***), 510.449 (на И. Д.) и 510.1252 (улица), както и на Второстепенна
постройка №2 с РЗП 7.00кв.м., изградена в ПИ №510.448 по актуалния КП на
общ. Аксаково, с. Кичево, м. ******” (Перчемлията), при съседи ПИ №№510.630 (на
Б. К.)***), 510.449 (на И. Д.) и 510.1252 (улица), на осн. чл.108 ЗС, както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете на П.М.П.,
ЕГН ********** и М.Х.П., ЕГН **********, против С.Д.А., ЕГН ********** и Р.М.А., ЕГН **********,
че ищците П.М.П., ЕГН ********** и М.Х.П.,
ЕГН ********** са собственици
на Триетажна жилищна сграда №1 с РЗП 250.00кв.м., изградена в ПИ
№510.448 по актуалния КП на общ. Аксаково, с. Кичево, м. ******” (Перчемлията),
при съседи ПИ №№510.630 (на Б. К.)***), 510.449 (на И. Д.) и 510.1252 (улица),
както и на Второстепенна постройка №2 с РЗП 7.00кв.м., изградена в ПИ
№510.448 по актуалния КП на общ. Аксаково, с. Кичево, м. ******” (Перчемлията),
при съседи ПИ №№510.630 (на Б. К.)***), 510.449 (на И. Д.) и 510.1252 (улица),
и ОСЪЖДА С.Д.А., ЕГН********** и Р.М.А.,
ЕГН ********** да предадат владението върху Триетажна жилищна сграда №1 с
РЗП 250.00кв.м., изградена в ПИ №510.448 по актуалния КП на общ. Аксаково,
с. Кичево, м. ******” (Перчемлията), при съседи ПИ №№510.630 (на Б. К.)***),
510.449 (на И. Д.) и 510.1252 (улица), както и на Второстепенна постройка №2
с РЗП 7.00кв.м., изградена в ПИ №510.448 по актуалния КП на общ. Аксаково,
с. Кичево, м. ******” (Перчемлията), при съседи ПИ №№510.630 (на Б. К.)***),
510.449 (на И. Д.) и 510.1252 (улица), на П.М.П., ЕГН ********** и М.Х.П., ЕГН **********
на осн. чл.108 ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № № 2532 от
23.06.2016 година на ВРС, постановено по гр.дело № 15 107/2014 година, в частите, с които е прието за
установено спрямо С.Д.А., ЕГН ********** и Р.М.А., ЕГН **********, че П.М.П.,
ЕГН ********** и М.Х.П., ЕГН **********, са
собственици на ПИ №510.448 по актуалния КП на общ. Аксаково, с.
Кичево, м. ******” (Перчемлията), при съседи ПИ №№510.630 (на Б. К.)***),
510.449 (на И. Д.) и 510.1252 (улица), с площ 600кв.м., както и в частта, с която са били осъдени С.Д.А.,
ЕГН ********** и Р.М.А., ЕГН **********, да предадат на П.М.П., ЕГН********** и
М.Х.П., ЕГН**********, владението върху
ПИ №510.448 по актуалния КП на общ. Аксаково, с. Кичево, м. ******”
(Перчемлията), при съседи ПИ №№510.630 (на Б. К.)***), 510.449 (на И. Д.) и
510.1252 (улица), с площ 600кв.м., както
и в частта, с която е бил отменен КНА №109/20.06.2014г., том 1, н.д.
№109/2014г., с който С.Д.А. е признат за собственик на ПИ №510.448, ведно с
построената върху него сезонна постройка с РЗП 26.50кв.м. и направените
подобрения и насаждения, по давностно владение, на осн. чл.537, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА С.Д.А., ЕГН********** и Р.М.А.,
ЕГН**********, да платят на П.М.П.,
ЕГН********** и М.Х.П., ЕГН**********, сумата 3 059.87 – разноски пред ВРС, както и сумата от 2 391.20
лева, представляващи съдебно деловодни разноски пред ВОС, или общо сумата в
размер на 5 451.07 /пет хиляди четиристотин петдесет и един и нула седем/
лева, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния Касационен Съд, в едномесечен срок от
връчването му на страните на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: