Р Е Ш Е Н И Е
№............/.........2020, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на първи октомври 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ ДАСКАЛОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор Владислав Томов от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 1729/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от К.П.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***,
срещу решение № 909/26.06.2020 г. на Варненския районен съд (ВРС), постановено
по НАХД № 1493/2020 г., с което е потвърдено наказателно постановление №
19-0442-000875/15.08.2019 г. на началник сектор на Четвърто районно управление
(РУ) към Областна дирекция (ОД) на МВР – Варна, с което, на основание чл. 179,
ал. 2, предложение първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на К.П.Б.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева, за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно и необосновано, постановено при
неизяснена фактическа обстановка. Сочи, че при постановяване на оспорения
съдебен акт районният не е взел предвид лошото състояние на пътното платно и на
пътния банкет, както и не е съобразил разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изречение
второ от ЗДвП, като същевременно неправилно е кредитирал показанията на
разпитания по делото свидетел, който е служителят, съставил акта за
установяване на административно нарушение (АУАН). Сочи, че липсва описание на
щетите по автомобила, а щетите, нанесени на ограждението, не съответстват на
действителността, тъй като са описани като съборени бетонни колчета, а
фактически са съборени едно бетонно и едно дървено колче от стара ограда. Оспорва
изводите на ВРС, че скоростта на автомобила не е била съобразена с релефа на
местността, като изтъква, че е управлявал процесното моторно превозно средство
(МПС) с по-ниска от максимално разрешената скорост за съответния пътен участък,
поради което не е установено виновно поведение на водача. На изложените
основания се иска отмяна на съдебното решение и отмяна на издаденото
наказателно постановление.
В депозирана
чрез представител по пълномощие писмена защита касационният жалбоподател
поддържа изцяло подадената касационната жалба на изложените в нея основания. В
съдебно заседание излага съображения за приложимост на чл. 28 от ЗАНН.
Ответникът –
Четвърто РУ към ОД на МВР – Варна, по съображения, подробно изложени в
депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва касационната
жалба и моли за отхвърлянето ѝ като неоснователна. Претендира присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на контролиращата страна – ВОП, пледира решението на ВРС да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното
пред районния съд наказателно постановление К.П.Б. е наказан за това, че на
11.07.2019 г., около 11:50 ч., в община Варна, на път трети клас № 9004, на 10
км в посока Варна, до кооперацията на с. Константиново, управлявайки собствения
си лек автомобил „Нисан Алмера“ с рег. № В 4630 НР с несъобразена скорост с
релефа на местността, излиза от ляв завой, губи контрол над МПС и се блъска
вдясно извън пътното платно в посока на движението в бетонни стълбчета от
ограда на парцел № 584.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, ВРС е приел, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в шестмесечния преклузивен срок
и съдържа всички реквизити, изискуеми от чл. 57 от ЗАНН, като в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – нарушението е конкертизирано в достатъчна
степен с посочвне на всичките му съставомерни признаци, пораид което не е
нарушено правото на защита на привлеченото към административно-наказателна
отговорност лице. Първостепенният
съд е изложил аргументи за установеност на административното нарушение, както и
за правилно определяне от АНО на квалификацията на деянието и на приложимата
санкционна норма. Посочил е, че законосъобразно размерът на наложеното
административно наказание е определен в императивно предвидения в закона
размер, поради което не подлежи на редуциране от съда.
Настоящата
касационна инстанция намира решението на ВРС за правилно, като напълно
възприема изложените в него съображения и достигнатите въз основа на тях правни
изводи.
Касационният съдебен състав напълно споделя изводите на въззивната
инстанция за липса на съществени процесуални нарушения при издаване на
наказателното постановление, както и изложените във връзка с това мотиви, които
са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което не е необходимо да бъдат
преповтаряни в настоящото решение. В допълнение и предвид заявеното с
касационната жалба възражение, следва да бъде отбелязано единствено, че липсата
на описание на
щетите по автомобила на касатора, при безспорно доказаното причиняване на ПТП с
настъпили материални щети, изразяващи се в разрушаване на елементи от оградата
на парцел № 584, не представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо
отмяна на наказателното постановление, нито изключва ангажирането на
административно-наказателната отговорност на водача.
С процесното
наказателно постановление, административно-наказателната отговорност на
касационния жалбоподател е ангажирана за допуснато нарушение на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП. Съгласно цитираната правна норма, водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
В
разглеждания случай от събраните по делото доказателства е установено
извършването на описаното в наказателното постановление административно
нарушение. Настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие (ПТП)
вследствие на загуба на контрол над управляваното от касатора МПС, не се
оспорва от последния. Настоящият касационен състав споделя изводите на
въззивния съд, че причина за инцидента е скоростта на движение, избрана от
водача, която не е съобразена с релефа на местността предвид наличието на остър
ляв завой. Недоказани са твърденията в касационната жалба, релевирани и пред
въззивния съд, за опясъчаване на платното за движение и затревяване на пътния
банкет. Видно от съставения в хода на административно-наказателното производство
протокол за ПТП № 1656759/11.07.2019 г., в гарафата относно състоянието на
пътното платно и пътните условия не е отбелязано същите да са в лошо състояние,
като Б., в качеството си на участник 1 в настъпилото ПТП, е подписал протокола
без възражения.
Дори да се
приеме, че процесният пътен участък се е намирал в соченото от касатора
състояние това обстоятелство не води до отпадане на административно-наказателната
му отговорност. Нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължава водачите на ППС да
съобразяват скоростта си на движение и с характера и интензивността на
движението и състоянието на пътя, което в случая не е изпълнено от касационния
жалбоподател предвид сочените от самия него данни за движещ се непосредствено
пред него автобус и за опясъчаване на платното за движение и затревяване на
пътния банкет. При твърденията на Б., че е възприел посочените особености на
пътната обстановка, същият е следвало да избере скорост на движение на
управлявания от него автомобил, съобразена с тези характеристики, и да не
допусне настъпването на ПТП, което в случая не е сторено, за което правилно е
санкциониран за неспазване на императивната разпоредба на чл.20, ал. 2 от ЗДвП.
Противно на твърдяното в касационната жалба, лошото състояние на пътното платно
не изключва отговорността на водача, а напротив – би следвало да повиши в още
по-голяма степен неговото внимание при избиране на подходящата скорост на
движение в конкретния участък от пътя.
Не води до
различен от горния извод и сочената от оспорващия норма на чл. 20, ал. 2,
изречение второ от ЗДвП. Точно обратното, с тази разпоредба законодателят
доразвива императивното правило, визирано в чл. 20, ал. 2, изречение първо от ЗДвП, за съобразяване на скоростта на движение с конкретните характеристики на
пътната обстановка, вменявайки в задължение на водачите да намалят скоростта, а
при необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Неоснователно
касаторът възразява, че неправилно въззивният съд е кредитирал показанията на
разпитания по делото свидетел. Преценката
за това кои доказателства да бъдат ценени и кои не, е предоставена изцяло на
вътрешното убеждение на съда, и доколкото в разглеждания казус, след извършена
такава преценка решаващият състав на ВРС е достигнал до верни фактически и правни
изводи, оспореният съдебен акт не страда от релевирания в касационната жалба
порок.
Лишено от основание е оплакването за съобразяване на скоростта на
движение, тъй като водачът е управлявал процесното МПС със скорост, по-ниска от
максимално разрешената за съответния пътен участък. Както правилно е отбелязал
ВРС в мотивите към обжалваното решение, в оспореното пред него наказателно
постановление скоростта на движение е приета за несъобразена, а не за
превишена, поради което отговорността на водача е ангажирана именно за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а не на чл. 21 от ЗДвП. Елементите от
фактическите състави на двете административни нарушения са различни. Несъобразена
по смисъла на чл.20, ал. 2 от ЗДвП е всяка скорост, вследствие на която е
настъпило ПТП, докато превишаването на максимално допустимата скорост по чл.
21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП не обусловено от наличието на пътен инцидент, а
включва в състава си единствено управляване на ППС със скорост на движение,
надвишаваща посочената в закона. Следователно, избраната скорост на движение
може да не превишава максимално допустимата скорост за конкретния пътен
участък, но въпреки това да е несъобразена по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Както правилно е посочил районният съд,
наложеното административно наказание законосъобразно е определено в изрично
посочения в санкционна норма фиксиран размер, поради което съдът няма
правомощие да го редуцира.
Извършеното
нарушение с нищо не се отличава от обикновените случай на нарушения от същия
вид, поради което не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Предвид
причинените на оградата на парцел № 584 материални щети, изразяващи се в
разрушаване на две бетонни стълбчета от нея, неоснователно касационният
жалбоподател поддържа, че липсата на друго МПС, участник в ПТП, обуславя ниска
степен на обществена на деянието, обуславяща приложението на обективирания в
чл. 28 от ЗАНН правен институт.
По изложените съображения, касационният съдебен състав намира, че
обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон
и при липса на заявените в касационната жалба основания за неговата отмяна,
поради което е дължимо оставянето му сила.
Предвид
крайния изход на спора и изрично и своевременно заявеното искане на
процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, и като съобрази,
че делото не се отличава с
висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането
само на едно открито съдебно заседание, в което ответната страна не е била
процесуално представлявана, съдът намира, че в полза на последната следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна
инстанция, изчислени съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ в размер на 80,00 лева, които касационният жалбоподател следва да бъде
осъден да заплати.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен
състав на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
909/26.06.2020 година на Варненския районен съд, постановено по НАХД №
1493/2020 година.
ОСЪЖДА К.П.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати в полза на Областна дирекция
на МВР – Варна разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 80,00 (Осемдесет) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.