РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300503339 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на С. А. Я. и А. Т. Я. и
двамата с постоянен адрес с. *****, срещу решение № 260344/19.10.2021 г. по
гр.дело № 311 по описа на РС Асеновград за 2021г.
С обжалваното решение са осъдени С. А. Я., с ЕГН ********** и А. Т.
Я., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес с.*****, да заплатят
солидарно на В. В. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. *****, сумата
от 4500 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки, стрес
и страдания, вследствие на извършено на 20.07.2017 г. престъпление по чл.
130, ал. 2, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, причиняване на лека телесна повреда, а
именно кръвонасядане по главата, гръдния кош, поясната област, охлузване
по дясната мишница и дясната подбедрица, ведно със законната лихва,
считано от 11.02.2018г. Осъдени са жалбоподателите да заплатят и
направените по делото от ищеца разноски, както и дължимата държавна
такса.
1
Жалбоподателите обжалват изцяло постановеното решение. Считат
същото за незаконосъобразно – постановено в нарушение на закона и
необосновано. Сочат процесуални нарушения във връзка с липса на
конкретни указания от съда за доказване при условията на пълно и главно
доказване на твърдените от тях факти в отговора на исковата молба,
оспорващи твърденията на ищеца за претърпени интензивни болки и
невъзможност да става и извършва ежедневни дейности. Възразяват, че не са
обсъдени всички събрани по делото доказателства, включително тези, които
се намират в кориците на приобщеното НЧХД, не е направена съпоставка със
събраните гласни доказателства, по-конкретно с приложения към
наказателното дело болничен лист, не е обсъдено обстоятелството, че
трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено по взаимно съгласие
между страните повече от пет месеца след инцидента. Излагат съображения,
че събраните по делото доказателства не са достатъчни да се докажат
твърденията за претърпени болки, страдания и дискомфорт по реда и със
способите на закона - с искане за назначаване на експертизи, поради което
исковете се явяват недоказани, а постановеното решение, с което са уважени
незаконосъобразно и необосновано. Молят да бъде отменено изцяло
постановеното решение, като бъде постановено ново, с което се отхвърлят
предявените искове, като неоснователни и недоказани. Евентуално, при
положение, че не бъдат приети доводите за незаносъобразност и
необоснованост на обжалвания акт, молят да се намали размера на
постановеното обезщетение, като прекомерно. Претендират разноски за
въззивното производство.
Не е постъпил отговор на исковата молба в дадения от закона срок, като
в съдебно заседание въззиваемия, чрез процесуалния си представител адв. В.
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, а решението на
районния съд счита правилно, обосновано и законосъобразно, постановено
при правилен анализ на събраните по делото доказателства и определен
справедлив размер на обезщетение. Моли да бъде потвърдено обжалваното
решение и да му бъдат присъдени разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страни, които имат право и
интерес да обжалват и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Предвид горното и на
основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността
на решението, като съдът се произнесе по правния спор между страните.
Районен съд Асеновград е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 53 от ЗЗД и чл. 86, във вр. с чл.
84, ал. 3 от ЗЗД.
В исковата си молба въззиваемият сочи, че е пострадал от извършено
престъпление по чл. 130, ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, причиняване на
лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане по главата,
кръвонасядане по гръдния кош, кръвонасядане в поясната област, охлузване
по дясната мишница и охлузвания на дясната подбедрица, по отделно и по
съвкупност причинили болка и страдание, без разстройство на здравето, за
което е налице влязла в сила присъда по НЧХД 54/2019 г. по описа на РС
Асеновград. Твърди, че от това деяние са му причинени болки и страдания,
физически болки, емоционален стрес, силно негативни емоции и
притеснения, унижение, накърняване на честта и достойнството, разстройване
на емоционалното му равновесие, нарушение на обичайния му ритъм на
живот в продължение на близо три години, като последиците от преживяното
се проявявали и в поведението му към настоящем, тъй като не е можел да спи
нощем, затворил се е в себе си, променил е работата си, която е обичал и му е
осигурявала много добър стандарт на живот, загубил апетит, затворил се в
себе си и загубил желание за нормален живот и общуване. Моли репариране
на причинените му вреди.
Жалбоподателите оспорват в подадения от тях отговор на исковата
молба, че ищецът К. е претърпял болки и страдания, интензивността им им и
посочения период. Счита претенцията прекомерна.
За установяване на исковите претенции пред РС Асеновград са събрани
писмени и гласни доказателства – заповед за прекратяване на трудово
правоотношение, приложено е НЧХД 54/2019 г. по описа на АРС, разпитани
са свидетели, доведени от ищеца. Свидетелските показания на съпругата на
3
ищеца, съдът обсъди, с оглед заинтересоваността и, преценяйки ги във връзка
с всички останали събрани доказателства по делото, и прие истинни,
доколкото се подкрепят от тях и показанията на незаинтересования от изхода
на делото свидетел, дадени са под страх от наказателна отговорност, а
фактите, за които свидетелства, поради характера си, са достояние само на
най-близките хора на ищеца. От тях се установява, че месец след инцидента
ищецът търпял силни болки, след случая нямал нормален сън, напуснал
работата си, изнервил се, което продължавало и до момента, въпреки, че вече
започнал да се среща с хора, както преди. Свидетелят А., незаинтересован от
изхода на делото, чиито показания съдът кредитира изцяло, заявява, че
инцидентът се е отразил трайно и съществено на психиката на ищеца, който е
станал изнервен, избухлив, поради стреса и липсата на сън, заявява, че заради
инцидента е напуснал и работата си, тъй като се чувства унизен, с уронен
авторитет сред колегите си и с наранено достойнство.
При така събраните пред АРС доказателства се установява твърдяното в
исковата молба за нанесени леки телесни повреди на ищеца от страна на
ответниците на 20.07.2017 г., в с П., в съучастие като съизвършители, а
именно: кръвонасядане по главата, кръвонасядане по гръдния кош,
кръвонасядане в поясната област, охлузване по дясната мищница и
охлузвания на дясната подбедрица, по отделно и по съвкупност причинили
болка и страдание без разстройство на здравето, за което са признати за
виновни за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 вр.чл. 20 ал. 2 от НК, с
влязла в сила присъда по ЧНХД 54/2019 г на АРС.
Поради изложеното настоящият състав счита, че е доказано по делото
осъществяване на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. От приложеното към
делото НЧХД се установява влязлата в сила присъда за извършеното деяние
от ответниците, която, на осн. чл. 300 от ГПК, е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. От събраните гласни доказателства и заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца се установяват описаните негативни
изживявания в исковата молба, в причинна връзка с инцидента, както и
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца след инцидента.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания във връзка с извършени
4
процесуални нарушения на съда във връзка с доклада, тъй като не са
посочени конкретни факти и обстоятелства, които ответниците следва да
докажан главно и пълно, както и поради необсъждане на всички събрани по
делото доказателства, включително приложените към наказателното дело.
Съдът е указал на ответниците да докажат твърденията си в отговора на
исковата молба, като е посочил, че тежестта на доказване в настоящото
производство се носи от ищеца. Ответниците не ангажират доказателства,
включително в настоящата инстанция, след постановяване на решението на
районния съд, за доказване на твърденията си в отговора на исковата молба,
поради което съдът не счита, че липсата на конкретни указания е довела до
неправилност на изводите на районния съд. Не е налице и соченото
процесуално нарушение от районния съд, изразяващо се в необсъждане на
всички събрани по делото доказателства. Приложеното наказателно
производство е във връзка с доказване на влязлата в сила присъда и
установяване на пределите, съгласно чл. 300 от ГПК. Доказателства, събрани
в друго производство, по принцип не могат да се ползват, тъй като се
нарушава принципът на непосредственост, прогласен в чл. 11 от ГПК, освен в
изрично предвидените в закона случаи, какъвто не се сочи от
жалбоподателите. Никоя от страните не е пожелала и не се е позовала на
писмени доказателства, приложени в наказателното производство, които биха
могли да бъдат ползвани, но не са били своевременно посочени. Това, че
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено няколко месеца след
инцидента, по взаимно съгласие между страните, не обосновава липса на
връзка между инцидента и молбата за освобождаване от работа на
пострадалия. Свидетелите категорично заявяват, че ищецът е харесвал
работата си, била е добре платена, а напускането и е било обусловено от
претърпения побой на работното място, от което ищецът се е чувствал
унизен, с уронен авторитет и наранено професионално достойнство.
Жалбоподателите излагат и оплаквания, че събраните по делото
доказателства не са достатъчни да се докажат твърденията за претърпени
болки, страдания и дискомфорт по реда и със способите на закона - с искане
за назначаване на експертизи, поради което, според тях, исковете се явяват
недоказани. Оплакванията са неоснователни, в конкретния случай
причинените неимуществени вреди от нанесените телесни повреди - отделно
и по съвкупност причинили болка и страдание без разстройство на здравето,
5
са елемент от състава на престъплението, за което е налице влязла в сила
присъда, задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието. Поради това в конкретния случай вида и характера на
причинените неимуществени вреди, са доказани напълно с влязлата в сила
присъда и със събраните по делото свидетелски показания.
Третата група оплаквания в жалбата касае размера на определяне на
неимуществените вреди, понесени от въззиваемия, който жалбоподателите
считат прекомерно завишен, без да сочат конкретни оплаквания в тази връзка.
Размерът на обезщетението за претърпените от въззиваемия неимуществени
вреди следва да се определи по справедливост, при отчитане на всички
релевантни по делото обстоятелства и с оглед компенсиране на претърпените
вреди в най-пълна степен. Понятието „справедливост“, не е абстрактно, а
свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които
имат значение за размера на обезщетението, независимо от специфичното им
проявление във всяко дело. Според формираната по реда на чл. 290 ГПК
практика на ВКС, за определяне справедливото обезщетение е необходимо да
бъде определен от съда точен паричен еквивалент не само на болките и
страданията, понесени от увреденото лице, и тяхната продължителност, но и
на всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения,
които ги съпътстват, като се отчита икономическата конюнктура в страната
към момента на увреждането.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че болките
от нанесения побой над въззиваемия са били интензивни в рамките на месец,
като от същите не са останали трайни физически увреждания. Освен болките,
пострадалият е изпитал и много неудобства, свързани с преживения стрес от
нападението, осъществено през работно време, на работното място, през
светлата част на деня, по време на изпълнение на служебните му задължения.
Това от една страна е предизвикало у него уплаха от инцидента и преживяна
психическа травма, в следствие на която е загубил нормалния си сън. Най-
тежките последици от инцидента за пострадалия обаче са тези, свързани с
накърняване на човешкото му и професионално достойнство, за което говорят
свидетелите. Именно достойнството на всеки човек е основна ценност,
прокламирана и защитавана и от КЗПЧОС. Пострадалият се е чувствал
унизен, с нарушен авторитет пред колеги и работници във фирмата, в която е
работел. Това се е отразило на самочувствието и характера му – станал е
6
избухлив, сприхав, затворен и е изгубил желание за нормален живот.
Напуснал е работното си място след инцидента, поради това, че се е чувствал
заплашен и с нарушено достойнство и авторитет. Проявления на получения
стрес останали трайни и видими от поведението на пострадалия от близки и
приятели.
След цялостен анализ на събраните по делото доказателства,
съобразявайки и принципа на справедливостта, съгласно чл. 52 от ЗЗД,
настоящият състав на съда намира, че обезщетение в размер на 4500 лева е
адекватно на търпените от пострадалиня неимуществени вреди, в следствие
на побоя, с оглед и на икономическата обстановка в страната, към датата на
инцидента. В тази насока съдът съобрази характера, интензивността и
продължителността на търпените болки и страдания с оглед данните по
делото, причинени от престъплението, както и всички посочени по-горе
емоционални, физически и психически сътресения, които е преживял
пострадалия и които има данни да са се отразили негативно и на психиката и
на поведението му. Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че за
репарация на търпените от пострадалия неимуществени вреди следва да се
определи посоченото обезщетение.
При непозволено увреждане, когато увреждането е причинено от
неколцина, те отговарят солидарно, на осн. чл. 53 от ЗЗД. Съгласно чл. 84, ал.
3 от ЗЗД при непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана,
поради което доказани се явяват и исковете за заплащане на обезщетение за
забава върху присъденото обезщетение.
Поради изложеното настоящия състав намира, че предявените искове са
основателни и доказани, като Районен съд Асеновград е постановил
обосновано и правилно решение, което следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция въззиваемия има
право на разноски, съгласно представени доказателства за направени такива в
размер на 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да му
бъдат присъдени.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260344 от 19.10.2021 г., постановено по
гр. д. № 311/2021 г. на РС Асеновград.
ОСЪЖДА С. А. Я., ЕГН **********, и А. Т. Я., ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес с. *****, да заплатят на В. В. К., ЕГН **********,
с постоянен адрес с. *****, сумата от 300 лева (триста лева) разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8