Р Е Ш Е
Н И Е
№
21
4.ІІІ.2010 год.
гр.Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, Наказателна
колегия, І състав
в публично заседание на
девети февруари
през две хиляди и десета година в състав :
Председател : СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Съдебни заседатели :
Членове : КРАСИМИР ДИМИТРОВ
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ
при секретаря М.С.
прокурора Е. Катранджиева
като разгледа докладваното от съдията Стр.Димитров
Внохд дело № 259 по описа за 2010 год.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е въззивно по чл.313
и сл. от НПК.
Образувано е по жалба от И.И.Н. ***,
подсъдима по нохд N 137/2002 год. по описа на РС- Казанлък против постановената
по същото дело Присъда N 23з от 17.ІІ.2006 год.
С обжалваната присъда РС- Казанлък е
признал подсъдимата за виновна в това, че през м.май 1999 год. в гр.Казанлък
чрез използуване на документи с невярно съдържание и неистински- удостоверение
и сметко- разпределение получила по изп. дело №30/1999 год. по описа на СИС при
РС- Казанлък без правно основание 3 369 400 неденоминирани лв., лично
имущество на Г.З.Н. с намерение да ги присвои, поради което и на осн. чл.212
ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК я осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок
от 4 /четири/ години.
Със същата присъда е призната подс.Н.
за виновна и в това, че през м.септември 2000 год. в гр.Шипка с цел да набави
за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у Л. и Е.К. и с
това им причинила имотна вреда в размер на 2 830 лв., поради което и на
осн. чл.209 ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК я осъдил на наказание „лишаване от
свобода” за срок от 2 /две/ години.
На осн. чл.23 ал.1 от НК
първоинстанционният съд е определил на подс.Н. едно общо наказание до размера
на по- тежкото от така наложените- „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/
години, което да изтърпи при първоначален „общ” режим.
Със същата присъда е призната
подсъдимата за невиновна и оправдана по останалите три обвинения, които са й
били предявени по същото дело- 1/ Затова, че на 18.ХІІ.1998 год. и на 18.V.1999
год., възбудила и поддържала заблуждение у М.Ю.А. и с това й причинила имотна
вреда в големи размери- на стойност 5 832 600 неденоминирани лева- по
чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК; 2/ Затова, че на 13.ХІ.2000 год. в
гр.Казанлък чрез използуване на документ с невярно съдържание- нотариално
заверено пълномощно от 6.ХІ.с.г. на името на С.Г.Г. получла от ОББ- Казанлък
без правно освнование чуждо имущество в големи размери- 8 281,85 лв. с
намерение да го присвои- по чл.212 ал.3 /стара редакция/ вр. ал.1 от НК; 3/ И
затова, че в периода м.януари- м.юли 2001
год. в
гр.Казанлък и гр.Шипка в съучастие с подс.Д. Н. /неин съпруг/ като
съизвършители с цел да набавят за себе си имотна облага възбудили и поддържали
заблуждение у А.Г.Г. и с това й причинили имотна вреда в големи размери на
стойност 13 245 лв.- по чл.210 ал.1 т.5 вр .чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК;
Съподсъдимият на въззивната жалбоподателка и неин
съпруг Д. Н. *** е признат за невиновен и оправдан по единственото предявено му
обвинение- последното от гореописаните.
Със същата присъда първоинстанционният съд в
съответствие с така постановеното е уважил в пълния им размер предявените
граждански искове от пострадалите Г.З.Н. и Л.И.К. за обезщетение на имуществени
вреди от непозволено увреждане, ведно със законните последици, а отхвърлил
гражданските искове, предявени от С.Г.Г. и А.Г.Г..
Първоначално така постановената присъда е била
протестирана и обжалвана както в осъдиелната, така и в оправдателната й части,
както следва:
1/ От РП- Казанлък- само в частта досежно
оправдаването на двамата подсъдими за престъплението по чл.210 ал.1т.5 вр.
чл.209 ал.1 от НК, извършено в съучастие като съизвършители по отношение на
пострадалата А.Г.Г. с размер на имотната вреда- 13 245 лв. В същата част
присъдата е била обжалвана и от частния обвинител и граждански ищец А.Г.Г. чрез
нейния повереник.
2/ От частния обвинител и граждански ищец С.Г.Г.
чрез неговия повереник- само в частта досежно оправдаването на подс.И.Н. в
престъпление по чл.212 ал.3 /стара редакция/ вр. ал.1 от НК, от което той е бил
пострадал- за присвоено негово имущество- парична сума в размер на
8 281,85 лв.
3/ В осъдителната й част присъдата е обжалвана от
подс.И.И.Н..
По гореописаните протест и жалби е било образувано
Внохд № 327/2006 год. на ОС- Стара Загора, с постановеното по което Решение
№20/18.ІV.2008 год. присъдата на първоинстанционния съд е била потвърдена
изцяло.
Против същото въззивно решение е било подадено
искане за възобновяване само от подс.И.И.Н. и както изрично е посочено в
същото- само досежно наказателно-
осъдителната и гражданско- осъдителната части на потвърдената и поради това
влязла в сила присъда на РС- Казанлък. Искането е било преценено като основателно
от ВКС на Република България, който със свое Решение № 397/3.ІІ.2009 год. по
н.д.№ 341/2008 год. на същия съд е отменил по реда на „Възобновяване на делата”
/глава ХХХІІІ от НПК/ въззивно Решение №20/18.ІV.2008 год. на ОС- Стара Загора
и постановил връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния
съд от стадия на съдебното заседание.
След връщането всички съдии от ОС- Стара Загора са
се отвели от разглеждане на делото, поради което с Определение №149/12.ХІ.2009
год. на ВКС по н.д.ч.пр. №649/2009 год. на осн. чл.43 т.3 от НПК същото е
изпратено за разглеждане като въззивна инстанция от ОС- Хасково.
В диспозитива на Решение № 397/3.ІІ.2009 год. на
ВКС не е изрично посочено дали производството по делото е възобновено изцяло,
но след анализ на проведеното производство по глава ХХХІІІ от НПК настоящият
съдебен състав приема, че възобновяването е разпоредено само относно
наказателно- осъдителната и гражданско- осъдителната част на присъдата. До този
извод водят- първо, разпоредбата на чл.420 ал.2 от НПК, съставляваща правното
основание на искането, съгласно която, осъденият за престъпление от общ
характер може сам да направи искане за възобновяване / по аргумент от
противното- оправданият не би могъл да отправя искане за възобновяване, респ.
искането от подсъдимата не би могло да се отнася за частта от присъдата, в
която тя е оправдана/ и второ- принципа за забраната за reformatio in peius. Да се приеме, че при настоящото въззивно
разглеждане на делото би могла да се ревизира присъдата и в нейната
оправдателна част би означавало да се допусне, че в резултат от искането за
възобновяване на подсъдимата може да се достигне до влошаване на положението й,
което е недопустимо.
Ето защо становището на настоящия съдебен сътав на
въззивния съд е, че предмет и предели на въззивната проверка при настоящото
ново, въззивно разглеждане на делото ще
бъде само наказателно- осъдителната и гражданско- осъдителната части на
първоинстанционната присъда на РС- Казанлък, в които подс.И.Н. е призната за
виновна, а именно- досежно обвиненията в престъпления по чл.212 ал.1 от НК
затова, че през м.май 1999 год. чрез използуване на документ с невярно
съдържание и неистински, получила без правно основание сумата
3 369 400 неденоминирани лева, представляваща лично имущество на пострадалия
Г.З.Н. с намерение да я присвои и по чл.209 ал.1 от НК затова, че през
м.септември 2000 год. в гр.Шипка, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила и поддържала заблуждение у Л. и Е.К. и с това им причинила имотна
вреда в размер на 2 830 лв., съответно досежно уважените граждански искове
от частните обвинители и граждански ищци Г.З.Н. и Л.И.К..
В останалата й /оправдателна/ част присъдата
следва да се счита влязла в сила, тъй като досежно останалите обвинения
производството не е възобновено от ВКС.
По въззивната жалба на подсъдимата се поддържа, че
постановената присъда е в осъдителните й части необоснована и поради това
незаконосъобразна. Обвиненията останали недоказани по делото, а изводите на
съда в обратния смисъл не кореспондирали със събраните доказателства и били
изведени въз основа на превратна и погрешна интерпретация на същите. Поради
това се иска да се отмени присъдата в обжалваните й части, вместо което да се
постанови нова- оправдателна, съответно да се отхвърлят предявените граждански
искове.
По въззивната жалба не са били направени искания
за събиране на нови доказателства.
В с.з. пред въззивната инстанция жалбоподателката
не се явява лично и уведомява съда, че поради влошено здравословно състояние не
желае да се явява, а с писмена молба заявява, че желае да бъде защитавана от
своя съпруг- Д. Н.Н.. Настоящият състав на въззивния съд остави същата без
уважение и не допусна съпруга на подсъдимата като неин защитник поради
наличието на законна пречка затова, установена в разпоредбата на чл.91 ал.3 т.4
от НПК- Д. Н.Н. е участвувал в същото производство в друго процесуално
качество- на досъдебното и на първоинстанционното производство е бил обвиняем,
респ. подсъдим. Поради това съдът, след като постанови, че не допуска до
участие като защитник по въззивното производство Д. Н.Н., отложи делото, за да
даде възможност на въззивната жалбоподателка да ангажира друг защитник, даде
изрични указания, че с оглед обвинението по настоящото въззивно производство не
е задължително нито участието на защитник, нито нейното лично участие, след
което при редовното й призоваване в следващото с.з. даде ход на делото в нейно
отсъствие.
Прокурор от ОП- Хасково намира
присъдата правилна и законосъобразна в обжалваните й части, а жалбата- лишена
от основания. Приема, че вината на подсъдимата е доказана по несъмнен и
безспорен начин, а изводите на първоинстанционния съд- обосновани и
кореспондиращи на доказателствата по делото Пледира да се намали наложеното на
жалбоподателката наказание за престъплението по ч.212 ал.1 от НК, респ.
определеното по реда на чл.23 от същия общо наказание.
Ответниците по въззивната жалба-
частни обвинители и граждански ищци Г.З.Н. и Л.И.К. не се явяват. Повереникът
на Г.З.Н.- адв. Е.С. намира жалбата неоснователна, а обвинението, по което
пострадал е нейният доверител- доказано. Противопоставя се да се намали
наказанието на жалбоподателката и моли да бъде потвърдена присъдата.
Хасковският окръжен съд, като провери
правилността на обжалваната присъда по посочените в жалбата оплаквания,
изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното:
Въззивната жалба е
подадена в законния срок, допустима е, а по същество е частично основателна.
Събраните на
досъдебното производство и на проведеното пълно съдебно следствие пред
първоинстанционния съд доказателства дават основание да се приеме за установено
следното:
І.Досежно
обвинението по чл.212 ал.1 от НК с пострадал Г.З. Н.:
По фактическата
обстановка:
Подсъдимата Н. и
пострадалият- частен обвинител и граждански ищец Г.З.Н. са бивши съпрузи,
придобили по време на брака си в СИО недвижим имот- жилище №56, построено в
жилищен блок „Ч.” №27 във вх.Г на ІV етаж в жк „И.” гр.Казанлък. След
прекратяването на брака помежду им е била поискана, а с влязло в сила съдебно
решение по гр.д.№292/92 год. на РС- Казанлък и допусната, съдебна делба на
същия имот при квоти: 12 433/20 408 идеални части за нея и 7 975/20
408 идеални части за него, и постановено изнасянето му на публична продан.
Като се снабдила с
изпълнителен лист по делото от 9.ІІІ.1999 год., подсъдимата с молба от
10.ІІІ.с.г. поискала от съдия- изпълнител при РС- Казанлък да се образува
изпълнително дело за изнасянето на жилището на публична продан. По молбата било
образувано изп. дело №30/1999 год. по описа на СИС при РС- Казанлък и с
Обявление от 5.ІV.1999 год. жилището било изнесено на публична продан при
първоначална цена 10 650 000 лв./неденом./, която да се проведе от
19.ІV. до 19.V.1999 год..
По изпълнителното
дело подсъдимата декларирала писмено, че се задължава да изпрати /връчи/
„доброволната призовка” и обявлението за публична продан на Г. З.Н. /първа стр.
на изп. дело №30/99 год. на СИС при РС- Казанлък, приложено в оригинал и в
ксерокопие/. Свид.И.Я.- съдебен изпълнител- докладчик, приела това да стане по
този начин. По делото е приложена „призовка за доброволно изпълнение”, която в
случая поради естеството на делбеното производство има характер всъщност на
съобщение за първоначалната цена, при която ще се обяви публичната продан-
10 650 000 лв., оформена като връчена на Г.З.Н. ***. /л.223 от дсп/.
Със заключение на графологическа експертиза е установено, че същата не е
подписана от него.
На 19.V.1999 год.
се състояла публична продан, за която бил изготвен наддавателен лист с
първоначална цена 10 650 000 лв. Като единствен наддавач се явила
подс.Н., представлявана от сегашния си съпруг- Д. Н.Н. с нотариално заверено
пълномощно от 17.V.1999 год., който вписал обявената първоначална цена. С
протокол от същата дата съдия- изпълнител Я. обявила подсъдимата за купувач и
постановила на осн. чл.380 ал.2 от ГПК /отм./ същата в срок от 5 дни да внесе
цената, приспадайки своя дял. С молба от същата дата Н. поискала да се допусне
компенсация на дължимата от нея по изп. дело №30/1999 год. цена, приспадната с
нейния дял, с нейно вземане по изп. дело №116/98 год. против Г.Н., по което той
е длъжник по парично задължение за издръжка на общото им дете. Свид.Я.
допуснала исканата компенсация, при което задължението на подсъдимата към Г.Н.
се редуцирало до размер от 3 369 400 лв./неденом./
Видно от
удостоверение от 20.V.1999 год. /всъщност по своя характер- декларация-
разписка/, изготвена от името на В.Б.Г., същата получила от Д. Н.Н. сумата от
3 369 400 лв., представляваща определеното от СИС при РС- Казанлък
парично задължение на И.И.Н. към Г.З.Н. във връзка с възложеното й на публична
продан жилище и се задължила да предаде тази сума на последния срещу разписка.
Нито обаче свид.Божинова е получавала такава сума от Д. Н., нито я е предавала
на пострадалия Г.Н..
Според друго
удостоверение, вече без дата, представено по изп. дело №30/1999 год., също с
характер на декларация- разписка, самият Г.З.Н. удостоверява, че е получил от И.И.Н.
сумата от 3 369 400 лв., която „съгласно изготвения в СИС при КРС
сметко- разпределителен протокол” се явява полагащото му се парично уравнение
за неговия собствен дял от изнесения по изпълнителното дело на публична продан,
проведена на 19.V.с.г. недвижим имот, компенсирана със негови парични
задължения към Н. по изп. дело №116/98
год./л.225 от дсп/. Това удостоверение- декларация е и неистинско, и с невярно
съдържание. Със заключение на графологическа експертиза е установено, че не е
подписано от посочения като негов издател Г.З.Н., а разпитан като свидетел,
същият отрича да е получавал такава сума от
бившата си съпруга- подсъдимата.
След установеното
по този начин „изпълнение” на задължението по чл.380 ал.2 от ГПК/отм./ на
подсъдимата като купувач на публичната продан за „внасяне” на достигнатата цена
след приспадане на нейния дял, е било издадено от съдия- изпълнител Я.
Постановление за възлагане на апартамент №56 върху И.И.Н.. Няма съмнение, че за
да предприеме това свое действие, съдебният изпълнител свид. Я. е била
мотивирана именно от гореописаното удостоверение без дата, „изходящо” от
ответника по въззивната жалба Г.Н.. Към този момент подсъдимата е съзнавала, че
паричното й задължение реално не е било изпълнено и свид.Н. не е бил получил
полагаемото му се парично уравнение на неговя дял.
Постановлението за
възлагане на свой ред също е без дата, но има заверка, че е влязло в сила на
28.V.1999 год. Това от една страна кореспондира с приложената по изпълнителното
дело разписка за връчването му на Г.Н. ***. /срокът за обжалване по ГПК отм. е
7 –дневен/, но от друга със заключение на графологическа експертиза е
установено, че и този подпис не е положен от него.
Било е изготвено и
приложено по изпълнителното дело и Сметко- разпределение от 28.V.1999 год.
/л.224 от дсп/, подписано от съдия- изпълнител Я., подсъдимата Н. и
пострадалият Г.Н., съгласно което И.И.Н. като обявена за купувач, няма сума за
получаване, а Г.З.Н. „след компенсация с изп. дело № 116/98 год.” има сума за
получаване 3 369 400 лв. и дължи разноски 6 600 лв. Със
заключение на графологическа експертиза е установено, че положеният срещу
взискател подпис не е на Г.Н..
Най- после с писмо
от 11.VІ.1999 год. съдия- изпълнител Я. вдигнала наложената върху имота
възбрана, с което приключила „работата” си по изп. дело №30/99 год, а подсъдимата
на същата дата с нотариален акт №165, нот. дело №1095/1999 год. /л.247 от дсп/
продала апартамента на свид.М.Н. за сумата 7 799 700 лв. Дори след
това обаче не отчела дължимото на бившия си съпруг Г.Н., който така и не
получил нищо срещу дяла си от апартамента. За всичко гореописано научил едва
през 2001 год., когато бил призован на разпит като свидетел по настоящото
досъдебно производство.
По оценката на
доказателствата:
Гореописаната
фактическа обстановка въззивният съд приема за доказана по несъмнен и безспорен
начин въз основа на свидетелските показания на свидетелите Г.Н., В.Г. и И.Я.,
преценени в съвкупност с приобщените в оригинал писмени доказателства- 1/
разписка от 20.V.1999 год. за връчване на Г.З.Н. на постановлението за
възлагане /л.222 от досъдебното производство/, 2/ призовка за доброволно
изпълнение за същия /л.223 от дсп/, 3/ Сметко- разпределение /л.224 от дсп/ и
4/ удостоверение без дата, „изходящо” от Г.Н. /л.225 от дсп/ и заключението на
назначената графологическа експертиза /л.257- 263 от дсп/, изследвала подписите
в същите четири писмени документа, според което нито един от тях не е положен
от Г.З.Н., всички са положени от едно и също лице и не може да се установи дали
са положени от подсъдимата, или от нейния сегашен съпруг Д. Н.. Свидетелските
показания на Г.Н. напълно кореспондират със заключението на графологическата
експертиза- той утвърждава, че изобщо не е узнал за образуваното изп. дело
№30/1999 год. и проведената публична продан, както и че не е получавал от
подсъдимата присъдената му за уравнение на неговя дял парична сума, същата и
предмет на обвинението за това престъпление.
Тук е мястото да се обсъди писменото
доказателства- удостоверение от 20.V.1999 год., изготвено от името на свид.В.Б.Г.,
според чийто текст същата получила от Д. Н.Н. сумата от 3 369 400
лв., представляваща определеното от СИС при РС- Казанлък парично задължение на И.И.Н.
към Г.З.Н. във връзка с възложеното й на публична продан жилище и се задължила
да предаде тази сума на последния срещу разписка. То е приложено на л.226 от
дсп в ксерокопие. В хода на предходните, а и на сегашното разглеждане на делото
въззивната жалбоподателка многократно прави оплаквания, че оригиналният
екземпляр от това доказателство е откраднат от делото, което затруднява нейната
защита, тъй като разпитана като свидетел, В.Г. отрича да е участвувала в
съставянето на такъв документ, а липсата на оригиналния екземпляр затруднява
назначаването на графологическа експертиза.
В тази насока
настоящият съдебен състав намира за уместно да изтъкне следното:
Първо,
оригиналният екземпляр от това писмено доказателство никога не е бил приобщаван
по наказателното дело, нито на досъдебното, нито на някое от предходните
съдебни производства, за да е бил „откраднат”. Това се установява красноречиво
от следните обстоятелства:
Изп. дело №30/1999 год. на СИС при РС-
Казанлък е прибощено както в оригнал,
така и в ксеркопие.
Оригиналният
екземпляр съдържа 41 броя листа- прошнуровани и пронумеровани съгласно
деловодните изисквания. При физическа проверка се установява, че липсват
листове с номера- 6, 22, 24 и 25. Съгласно писмо, прикрепено към заглавната
страница на делото, те са били изпратени отпреди в оригинал на ОСлС- ТО-
Казанлък за нуждите на сл.дело №99/2001 год.- настоящото досъдебно
производство. В сл.дело №99/2001 год. те се откриват приложени на л.222, 223,
224 и 225, като освен тази номерация, която е по следственото дело, носят и
номерацията по изпълнителното- съответно 6, 22, 24 и 25. Това са четирите
горепосочени писмени документа- разписка от 20.V.1999 год. за връчване на
постановлението за възлагане, призовка за доброволно изпълнение, Сметко-
разпределение и удостоверение без дата, „изходящо” от Г.Н., които са били
подложени на графологическа експертиза, установила, че не са подписвани от Г.З.Н..
Веднага след тях
на л.226 от следственото дело е приложено ксерокопието от въпросното
удостоверение от 20.V.1999 год., което обаче няма друг номер, което означава,
че е липсвало в изпълнителното дело. При сравнение с ксероксирания екземпляр на
изп. дело №30/1999 год. на листове 6, 22, 24 и 25 се откриват ксерокопя от
същите документи, като по- нататък до л.30- писмо за вдигане на забраната, с
което приключва изпълнителното дело, нито се открива удостоверението от
20.V.1999 год., нито има прескачане на номера.
Независимо от всичко
гореизложено, по НПК не е предвидена процесуална възможност за спиране на
производството по наказателно дело от общ характер поради невъзможността да се
открие дадено писмено доказателство в оригинал, нито поради това, че е
разпоредена проверка от Инспектората на ВСС или прокуратурата- такива законни
основания няма. Най- после- това доказатество е напълно ирелевантно за изводите
на съда, по който въпрос ще бъдат изложени мотиви по- долу.
По правната
квалификация на деянието:
При така
установената фактическа обстановка по това обвинение, съдът достига до следните
изводи:
Преди всичко,
деянието на подсъдимата Н. е несъставомерно по чл.212 ал.1 от НК, а обратните
изводи на първоинстанционния съд са необосновани, не намират опора в
доказателствата по делото, а са и в противоречие със закона.
Това обвинение се
поддържа въз основа на следните факти- през м.май 1999 год. в гр.Казанлък чрез
използуване на документи с невярно съдържание и неистински- удостоверение и
сметко- разпределение, подсъдимата получила по изп. дело №30/1999 год. по описа
на СИС при РС- Казанлък без правно основание 3 369 400 неденоминирани
лв., лично имущество на Г.З.Н. с намерение да ги присвои. От тях е доказано, че
двата цитирани документа са неистински /не са подписвани от свид.Г.Н./, а
удостоверението- и с невярно съдържание /пак той не е получавал сумата за
парично уравнение на дела си/.
Напълно
необосновано и без никакви доказателства по делото първоинстанционният съд е
приел за установено, че „тъй като сумата била голяма, свид.И.Я. дала сумата от
3 369 400 лв. на подсъдимата, която поела задължението да ги предаде
на свид.Г.Н. /отнася се за сумата, която подсъдимата е длъжна да му заплати за
уравнение на неговия дял/. Нито едно доказателство по делото не дава основание
за такъв извод. Първоинстанционният съд преди всичко изобщо не обсъжда как, по
какъв начин същата сума е попаднала у свид.Я., откъде се е взела, за да бъде
предадена от нея на подсъдимата, кой я е дал. По изп.дело №30/1999 год. само
подсъдимата има задължение да внесе парична сума и е безспорно, че тя не го е
сторила. По същото дело изобщо няма доказателства да са били внасяни суми- нито
писмени, нито други, нито от подсъдимата, нито примерно от някое трето лице
вместо нея и в нейна полза.
Изобщо обективният
анализ на доказателствата води до единствения извод, че е нямало такава налична
сума от 3 369 400 стари лв., която да се е намирала- у съдия-
изпълнителя, у трето лице, по сметка, ***, или където и да било, която да е
могла да бъде, и да е била получена от подс.Н.. А получаването с
присвоителното намерение, и то на чуждо движимо имущество е единият най-
същественият обективен признак на престъплението по чл.212 ал.1 от НК, наред с
използуването на документ с невярно съдържание.
Всъщност това,
което подсъдимата е извършила е, че си е „спестила” плащането на задължението
си като купувач по публичната продан за заплащане на продажна цена, която
трябва да послужи за парично уравнение на дела на свид.Г.Н.. Тя се е
„освободила” от едно свое парично задължение като се е възползувала от
представен по изпълнителното дело неистински и с невярно съдържание документ,
който създава и поддържа у съдия- изпълнителя невярната представа, че това
задължение е погасено.
В ТППВС №8/1978
год. изрично се приема, че „за състава на
престъплението по чл. 212, ал. 1 НК
е необходимо субектът на престъплението реално да получи общественото
имущество. Не е налице документна измама, когато той
само се освобождава от задължението да плати известна сума.” Тези указания изцяло се отнасят до процесния казус.
Деянието на
подсъдимата не е съставомерно и от субективна страна, тъй като тя не е
действувала с намерението да присвои парична сума.
За пълнота на
изложението следва само да се допълни, че сметко- разпределението обективно не
може да се използува от подсъдимата- това е документ, който се изготвя от
съдия- изпълнителя и последният е негов автор.
Преди да пристъпи
към обсъждане на евентуална оправдателна присъда по отношение на това деяние
обаче, съдът е длъжен да прецени дали освен престъплението по обвинителния акт,
инкриминираното поведение на подсъдимата не осъществява състав на друго
престъпление, тъй като ако е така, и ако без съществено изменение на
фактическата обстановка се достига до извод, че е било извършено такова друго
престъпление, което е еднакво, същото, или по- леко наказуемо, съдът е длъжен
да я признае за виновна в извършването на това друго престъплние, макар да не е
било изрично предприемано изменение на обвинението, като я оправдае по
първоначално предявеното. В този смисъл- Решение №363/2008 год. по нд.363/2008
год.- І н.о., Решение №452/2001год. по н.д.№407/2001 год.- І н.о., Решение №195/1997 год. по н.д.№656/1996 год.
на І н.о., Решение №147/1996 год. по н.д.№755/1995 год. на І н.о. на ВКС и други.
С оглед на това,
като анализира приетата за установената при настоящото разглеждане на делото
фактическа обстановка, съдът прецени, че поведението на подс.Н. е съставомерно
по чл.209 ал.1 от НК- обикновена измама. Основание затова дават следните
аргументи:
Както вече се
изтъкна по- горе, безспорно е по делото, че по изп. дело №30/1999 год. на СИС
при РС- Казанлък подсъдимата си е „спестила” дължимото от нея заплащане на
сумата от 3 369 400 стари лв. за уравнение дела на свид.Г.Н. и това е
станало възможно въз основа на представеното удостоверение без дата, на което е
придаден вид, че изхожда от Г.Н., но не е подписано от него. То е било в
състояние да изгради у съдебния изпълнител заблуждение, че е изпълнено
задължението по чл.380 ал.2 от ГПК на обявения за купувач на публична продан и
няма законни пречки да се издаде постановление за възлагане на имота на
подсъдимата. С това е причинена имотна вреда на свид.Г.Н. в размер на
3 369 400 стари лв., който не е получил дължимото му.
Наистина не е
доказано участие на подсъдимата при изготвянето на този документ, едновременно
неистински и с невярно съдържание, нито при прилагането му по изпълнителното
дело, в което липсва молба кой го представя. Нужно е обаче да се държи сметка ***:
Документът
хронологически е подреден на л.22- непосредствено след наддавателния лист и
протокола за обявяването й за купувач /л.20-21/
и очевидно в петдневния срок по чл.380 ал.2 от ГПК за внасяне на цената.
Единственото лице, което има изгода от него е подсъдимата. Тя безспорно е имала
представа, че дължимата от нея продажна цена не е заплатена, поради което от
една страна, не са изпълнени законните изисквания имотът да й бъде възложен, а
от друга- се причинява имотна вреда на бившия й съпруг. Несъмнено подсъдимата е
възприела е, че свид.Я. в качеството си на съдебен изпълнител се готви да
издаде, а впоследствие и издава постановление за възлагане и въпреки това не я
е уведомила за тези обстоятелства, с което е поддържала у нея заблуждение
относно същите, като е съзнавала последиците от това.
Така описаната
фактическа обстановка не съдържа съществено /всъщност никакво/ изменение в
сравнение с поддържаната по обвинителния акт и с фактите, срещу които
подсъдимата е имала всички процесуални възможности да се защитава, дори е по-
благоприятна за нея.
По същество тя
дава основание да се приеме, че подс.Н. с цел да набави за себе си имотна
облага поддържала у И.Я., съдебен изпълнител от СИС при РС- Казанлък заблуждение относно обстоятелството, че по
изп. дело №30/1999 год. по описа на същата служба е заплатила дължимата от нея като обявена за
купувач на публична продан продажна цена и с това причинила на Г.З.Н. имотна
вреда в размер на 3 369 400 неденом. лв., а с това- и да бъде
призната за виновна в извършването на престъпление по чл.209 ал.1 от НК. Същото
е по- леко от пресъплението по чл.212 ал.1 т НК, в което първоначално е била
обвинена. Причинената имотна вреда не е
в големи размери.
От субективна
страна подсъдимата е действувала при пряк умисъл- имала е съвсем ясна и
категорична представа, че не е изпълнила паричното си задължение, че поддържа
заблуждение у свид-Я. и че причинява имотна вреда на свид.Г.Н. и е целяла
настъпването именно на тези очевидно общественоопасни и вредни последици.
Тук следва да се
подчертае, за гореизложените изводи на съда, както в насока, че подсъдимата не
е извършила престъпление по чл.212 ал.1 от НК, така и затова, че деянието й е
съставомерно по чл.209 ал.1 от НК никаква роля не играе писменото доказателство
удостоврение от 20.V.1999 год., което не е приобщено в оригинал по делото. То
сочи, че дължимата парична сума била предадена на свид.В.Г., която е била
адвокат по делбеното дело и то на подсъдимата, а не на правоимащия да получи
сумата свид.Г.Н.. Поради това то не може да удостовери „изпълнение” на нейно
парично задължение, да мотивира съдия- изпълнителя да издаде постановление за
възлагане и пр. и е поради това напълно ирелевентно за делото.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че следва да
бъде изменена обжалваната присъда в наказателно- осъдителната й част и като
бъде призната подсъдимата И.Н. за виновна в престъпление по чл.209 ал.1 от НК
затова през м.май 1999 год. в гр.Казанлък с цел да набави за себе си имотна
облага поддържала у И.Я., съдебен изпълнител от СИС при РС- Казанлък заблуждение относно обстоятелството, че по
изп. дело №30/1999 год. по описа на същата служба е заплатила дължимата от нея като обявена за
купувач на публична продан продажна цена и с това причинила на Г.З.Н. имотна
вреда в размер на 3 369 400 неденом. лв, да бъде оправдана по
първоначално предявеното й обвинение по чл.212 ал.1 от същия.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението
по чл.209 ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок до
шест години.
За да се отмери справедливо наказание,
съдът е длъжен
да съобрази всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства по делото.
Смекчаващи обстоятелства са чистото съдебно минало на
подсъдимата, нелошите лични характеристични данни- възрастна вече жена, без
други противообществени прояви, влошеното й здравословно състояние, за което са
представени изобилни писмени доказателства. Несъмнено смекчаващо обстоятелство е и голямата
отдалеченост във времето на наказуемото деяние. Последицата от нея е, че към
настоящия момент деянието вече не предизвиква някакъв значим обществен отзвук,
нито обществен интерес в гр.Казанлък. Твърде закъсняла се явява при това и
личната, а особено- генералната превенция.
Отегчаващи обстоятелства по делото са сравнително
големия размер на причинената имотна вреда, невъзстановяването й в продължение
на повече от десет години, обстоятелството, че измата е извършена по отношение
на орган на държавната власт- съдебния изпълнител и е опорочено негово
действие, с което е разклатено общественото доверие за сигурността на законните
процедури, каквато е публичната продан.
Предвид изложеното въззивният съд приема малко по-
ниска от средната степен на обществена опасност на дееца и по-висока-
около средната такава на деянието. Все пак установява се известен превес на
смекчаващите обстоятелства. Не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства, при които и най- лекото, предвидено от закона
наказание да е несъразмерно тежко.
Ето защо съдът прие, че наказанието следва да се
определи при условията на чл.54 от НК, при което да се отмери размер малко под средния -
„лишаване от
свобода” за срок от две години.
ІІ.Досежно
обвинението по чл.209 ал.1 от НК с пострадал Л.И.К.:
По фактическата
обстановка:
През м.септември
2000 год. в гр.Шипка подсъдимата случайно се запознала със свидетелите Л. и Е.К.,
майка и дъщеря /на съдебното следствие пред първата инстанция свид.Е., вече
омъжена, е с фамилия С./. Разговорили се на автобусна спирка. Свидетелките
споделили, че Е. наскоро завършила Медицинския колеж в Плевен, но среща
трудности да си намери работа. Подс.Н. предложила да им помогне, като й намери
работа в Англия като домашна помощница при добро семейство. Уверила ги, че има
необходимите контакти и „връзки” в британското посолство, за да уреди и виза за
Англия, и то до месец- два, но срещу сумата от 2 800 лв. за услугата.
Свид.Л.К. не разполагала с такава сума, но имала възможност да вземе назем от
сестра си, която живеела в Германия. Последвали и други разговори, в които
подсъдимата разказала на К., че нейният съпруг работи в Англия като съдружник
във фирма, търгуваща с хирургически инструменти, че тя самата също има виза и
често престоява продължително време там, поради което познава подхдящи
семейства, чрез които ще издейства писмо- покана за работна виза за Е..
Споделила им, че тяхната собствена дъщеря не може да дойде в Англия, защото
посолството не издава визи на всички членове от едно семейство. Поради това
декларирала готовност да се грижи за Е. като за своя дъщеря, докато си стъпи на
крака. Според свид.Л.К. при разговорите си с тях подсъдимата се държала много
учтиво, говорела с голяма увереност- „Когато контактуваш с нея, тя мога да
кажа, че те омагьосва”. В крайна сметка ***.Н. исканата сума от 2 800 лв.,
като за целта ползувала назаем оставени от сестра й пари. Това станало в края
на м.септември.
През целия период
от началото на 2000 год. насетне обаче, нито съпругът на подсъдимата- Д. Н.Н.,
нито тя самата са живели или пребивавали постоянно или продължително в Англия.
Видно от Справки от Дирекция КИАД за задграничните им пътувания за прериода
1.І.2000- 22.ІІ.2001 год. /л.272- 273 от дсп/, двамата са напускали заедно
страната: за 14 дни- от 15.ІV. до 27.ІV.2000 год. с автобус, извършващ превоз
до Франция, за 7 дни- от 24.ХІ. до
30.ХІ. с автобус, извършващ превод до Унгария, а само Д. Н.- от 9.І. до
11.І.2001 год.- също с автобус до Унгария. По това време България не е член на
ЕС, поради което справката е изчерпателна.
Като предали
парите, К. зачакали някакви практически действия от подсъдимата. Всичко, което
тя предприела, било да поиска от Е. удостоверение за раждане, свидетелство за
съдимост, дипломи за завършено средно и висше образование, които занесла на
свид.Л., преводач, да извърши легализиран превод на същите. Това било сторено
срещу заплащане от 30 лв., която сума подсъдимата поискала да й бъде заплатена,
като казала на свид.Е. С., че обичайно цената е около 500 лв., но за нея е
„специална”. К. й заплатили 30 лв. Свид.Л. заявява, че обичайната му цена за
превод е около 5 лв. на документ, вкл. за подсъдимата, която често му възлагала
преводи. Обяснява, че изготвяне на легализиран превод е нещо съвсем различно от
легализирането на документи с цел признаването им в чужбина, което е цяла
процедура.
Времето минавало и
свидетелките се интересували как се движат нещата. Веднъж подсъдимата ги
уверила, че в посолството вече е получено писмо- покана за Е. от много добро,
подходящо английско семейство, втори път- че на другия ден ще пътуват за София
с човек от Севлиево, но това не се случило. Свид.Л.К. имала известен опит с
кандидатстването за виза, когато искала да посети сестра си в Германия, и
започнала да се притеснява, че подсъдимата не прави нищо. Ето защо в началото
на декември поставила на подсъдимата ребром въпроса в състояние ли е да изпълни
ангажимента си, а ако не е- да върне парите. Поискала да й бъде подписана
разписка за дадената сума и дори подготвила такава. Подсъдимата се съгласила да
подпише документ, но не този, който свидетелката й предложила, а сама изготвила
друг /на л.79 от дсп/ от дата 5.ХІІ.2000 год., с характер на разписка, според
чието съдържание- получила сумата от 2 830 лв. от Л.И.К. „за да се извърши
вид услуга. При несвършване на услугата се задължавам да върна сумата.” След
това напуснала гр.Шипка за продължителен период. Около Коледа им се обадила по
телефона и ги уведомила, че е в Родопите /гр.Златоград/, където полага грижи за
болната си майка. Оправдала се, че посолството има смяна на ръководния състав и
е нужно време, за да създаде нови контакти. Междувременно К. попаднали случайно
на шофьор на такси, който се оплакал, че също е дал 2 000 лв. на
подсъдимата за „услуга”, която не получил, а не могъл да си получи обратно и
парите. Разказал им и за други хора, на които тя дължи пари. В резултат на това
свид.Л.К. подала първата си молба до РП- Казанлък- вх. №248/01 на 12.І.2001
год. /л.76 от дсп/, в която изложила случая. В резултат на това получила нови
телефонни обаждания от подсъдимата, в които тя настоявала К. да оттегли жалбата
си. Свидетелката отвръщала, че ще го направи щом си получи парите.
В крайна сметка ***.
не е върната от подсъдимата на пострадалата Л.К..
По оценката на
доказателствава:
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприема за безспорно доказана въз основа на
подробните свидетелски показания на Л.К. и Е. С.. Съдът оценява тяхната
занитересованост като пострадали, но и при максимално критичен подход при
оценката им установява, че показанията са детайлни и въпреки това единодушни и
непротиворечиви, взаимно допълващи и подкрепящи се, като при това намират
потвърждение и кореспондират и с други събрани по делото доказателства:
показанията на свид.Л. и писмени доказателства- разписката- декларация от 5.ХІІ.2000
год., изготвена от самата подсъдима, справката за задграничните пътувания на И.
и Д. Н.. Следва да се подчертае, че могат да се ценят единствено дадените на
съдебното следствие пред първата инстанция показания- на л.80- 82 от нохд
№137/02 год. на РС- Казанлък, които единствнени имат процесуална стойност.
Подсъдимата в
дадените обяснения по това обвинение поддържа, че в града се разчуло, че заедно
с мъжа си кандидатствуват за виза за Ирландия, чието най- близко посолство е в
Будапеща. Едва след завръшането им от Унгария на 30.ХІ.2000 год. К. се
запознали с тях и настояли за съдействие и то не за получаване на виза, а за
намиране подходяща работа за Е.. Парите предали едва при съставянето на
разписката от 5.ХІІ. 2000 год. След като Н. получили визите си на 8.І.2001
год., свид.К. подала първото оплакване на 12.І. единствено с цел да им попречи
на напуснат страната. Вътрешната противоречивост на тази теза е толкова
очевидна, че не се нуждае от особен коментар- ако изнесеното е вярно, логичният
интерес на К. е семейство Н. да заминат безпроблемно и час по- скоро, за да
могат да изпълняат ангажимента си, респ. напълно нелогично е пострадалите сами
да им създават спънки затова. Ето защо съдът я отхвърля като явно недостоверна
защитна теза, ненамираща опора в никакви доказателства по делото.
По същество същата
фактическа обстановка, макар и твърде лаконично описана, е приел за установена
и първоинстанцинния съд и в тази насока изводите на настоящия състав на
въззивния съд са по- подробни, но се свеждат до същите факти.
По правната
квалификация на деянието:
При така
установената фактическа обстанонвка, деянието на подс.Н. е съставомерно
съобразно предявеното й обвинение- по чл.209 ал.1 от НК. За този извод
релевантни са следните установени по делото факти:
Подсъдимата е
изложила на К. поредица от несмнено лъжливи твърдения, а именно: 1/ Има
сериозни контакти в британското посолство, благодарение на които може да уреди
получаването на виза; 2/ Съпругът й работи в Англия като съдружник в сериозна
търговска фирма /търговия с хирургически инструменти/; 3/ Самата тя пътува и
пребивава в Англия, поради което 4/ Може да намери и работа на Е.;
Нищо от
гореизложеното не е вярно и това е било известно на подсъдимата. Същевременно
обаче с тези си действия тя е могла и е
успяла да възбуди и поддържа заблуждение у Е. и Л. К. относно това, че е по
силите й да уреди и виза, и работа. По този начин е мотивирала Л.К. да й
предостави за тези услуги сумата от 2830 лв.
След получаването
й подсъдимата е продължила да поддържа заблуждението на пострадалите, като е
излъгала, че в посолството вече има получена покана за работа за Е. от добро
английско семейство, а по- късно- че посолството има нов ръководен състав,
което забавя работата- и двете неверни твърдения, като подсъдимата ясно е
съзнавала, че им поднася неистини.
Заслужавна да се
обсъди съставената разписка от 5.ХІІ.2000 год. Съдът цени същата като
красноречиво доказателство затова, че подс.Н. вече започва да се подготвя за
евентуална реакция на пострадалите и обвинение против нея и взема мерки да
придаде на отношенията си с тях гражданско- правен характер. Тези отношения
обаче нямат такъв характер, тъкмо защото тя отлично е знаела още от самото
начало на запознанството си с тях, че поема ангажимент, което не може да
изпълни, а съвкупната преценка на горните обстоятелства води и до извода, че
никога не е имала такова намерение.
По отношение на
правната квалификация на това деяние становището на въззивната инстанция също
не се различава от приетото от първоинстанционния съд. Ето защо в тази й част
обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
По вида и
размера на наказанието:
За това престъпление
първоинстанционният съд е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от
две години. Въззивният съд приема същия за справедлив и адекватен с оглед
постигане целите по чл.36 от НК. Всъщност всичко изложено по- горе при
определяне вида и размера на наказанието за първото престъпление важи с пълна
сила и за това. Както се изтъкна- налице е лек превес на смекчаващте
обстоятелства, няма основание за приложение на чл.55 от НК, поради което на
осн. чл.54 от НК следва да се наложи предвиденото наказание „лишаване от
свобода” в размер малко под средния- две години.
ІІІ.По
приложението на чл.23 или чл.26 от НК:
Тъй като настоящят
съдебен състав преквалифицира едно от обвиненията на подсъдимата от такова по
чл.212 ал.1 от НК в такова по чл.209 ал.1 от същия и с това я призна за виновна
в извършването на две престъпления по чл.209 ал.1, следва да се обсъди
приложимост на разпоредбата на чл.26 ал.1 от НК, още повече този въпрос не е
било нужда да се коментира по обвинителния акт, тъй като обвиненията са повдигани
и обвинителният акт внесен в първоинстанционния съд в периода на редакцията на
чл.26 от НК, действувала от 1997 до 2002
год.
Съдът намира, че
няма основание за приложение на чл.26 ал.1 от НК. Извършването на двете деяния,
всяко от които съставомерно по чл.209 ал.1 от НК е отделено от продължителен
период от време- първото през м.май 1999 год., а второто през м.септември 2000
год. Фактическата обстановка също е твърде различна- в първия случай измамата е
осъществена в хода на едно съдебно- изпълнително производство, като подсъдимата
се възползува от заблуждение, възбудено от един неистински и с невярно
съдържание документ и е поддържала същото в своя изгода, а втората е
осъществена изцяло „словесно”, като чрез директно въздействие върху представите
на пострадалите в една типична житейска ситуация и благодарение на способността
си да се държи „уверено и да омагьосва”, както се изразява сви.К., подсъдимата
е постигнала възбуждане и поддържане на заблуждение. Няма никакви основание да
се счете, че втората измама от обективна и субективна страна се явява
продължение на първата.
Предвид
изложеното, приложение следва да намери разпоредбата на чл.23 от НК и на
подсъдимата да се определи едно общо наказание, което е сторил и
първоинстанционният съд, макар и по различни причини и съображения.
По обжалваната
присъда е прието, че на подсъдимата следва да се определи едно общо наказание
до размер на по- голямото от двете наложени й- „лишаване от свобода” за срок от
4 години и че липсват основания за прилагане на чл.24 от НК. По- голямото
наказане „лишаване от свобода” за срок от 4 години е било наложено за
престъплението по чл.212 ал.1 от НК, за което настоящят съд намери, че следва
да оправдае подсъдимата, като вместо това, за деянието, извършено през м.май 1999
год. я признае за виновна в престъпление по чл.209 ал.1, за което да й бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години.
При това положение
и за двете престъпления, в извършването на които е призната за виновна, на
подсъдимата се налагат еднакви по вид и размер наказания- „лишаване от свобода”
за срок от две години. Ето защо общото наказание също следва да бъде определено
на „лишаване от свобода” за срок от две години.
Въззивният съд
споделя принципно подхода на първоинстанционния, че няма основания за прилагане
на чл.24 от НК.
Предвид
изложеното, присъдата следва да бъде изменена и в наказателно- осъдителната й
част досежно определянето по реда на чл.23 ал.1 от НК на общо наказание, като
се намали същото по размер от „лишаване от свобода” за срок от 4 години, на
„лишаване от свобода” за срок от 2 години.
ІV. По
приложението на чл.66 ал.1 от НК:
Налагайки
наказание „лшаване от свобода” за срок от 4 години, първоинстанционният съд е
обезсмислил обсъждането на този въпрос. Пред настоящата инстанция обаче същият
стои, с оглед измененията на присъдата вкл. по отношение размера на
наказанията.
Становището на настоящата инстанция е, че за
постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, наложеното общо
наказание не следва да се изтърпява ефективно.
Както се изтъкна, подсъдимата е вече възрастна
жена, с разклатено здраве, чисто съдебно минало, без други противообществени
прояви, а от момента на извършване на престъпленията вече са изминали повече от
десет години. Ако бяха налице трайни, вкоренени нагласи към извършване на
престъпни деяния, същите несъмнено щяха да се проявят за това време. Тук отново
следва да се обсъди голямата отдалеченост във времето на наказуемите деяния,
последицата от която е, че към настоящия момент твърде закъсняла се явява и
личната, а особено- генералната превенция. Ето защо за поправянето и
превъзпитаването на подсъдимата е достатъчно условно наказание с един по-
продължителен изпитателен срок. За такъв съдът подбра срок от четири години.
Предвид изложеното, съдът прие, че следва да
приложи чл.66 ал.1 от НК, като се отложи изтърпяването на определеното общо
наказание, в какъвто смсъл също следва да се измени обжалваната присъда.
V.По
гражданските искове:
По изложените
мотиви за авторството, вината на подсъдимата и съставомерността на деянията й,
същите са основателни с правно основание чл.45 от ЗЗД и доказани в пълните им
предявени размери. От престъплението гражданския ищец Г.З.н. е претърпял
имуществени вреди в размер на 3 369 400 неденом. лв., а гражданската
ищца Л.И.К.- на 2 830 лв., които следва да бъдат репарирани от
подсъдимата, чиито деяния съставлявта деликт по смисъла на гражданското право.
Ето защо, тъй като
гражданските искове са уважени от първоинстанционния съд в пълните им предявени
размери, в гражданско- осъдителната си част прсъдата следва да бъде потвърдена.
Вън от изрично
наведените оплакваня и доводи по реда на служебната проверка по реда на чл.314
от НПК въззивната инстанция не намери други основания да се отмени или измени
атакуваното решение, поради което в останалата й част присъдата следва да се
потвърди.
Водим от горното и
на осн. чл.334 т.3 вр. чл.337 ал.1 т.1 и 2 от НПК, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда N 23з от 17.ІІ.2006
год. на РС- Казанлък, постановена по нохд N 137/2002 год. по описа на същия съд
в наказателно- осъдителната й част, както следва:
- в частта, в която е призната подс.И.И.Н.
за виновна в това, че през м.май 1999 год. в гр.Казанлък чрез използуване на
документи с невярно съдържание и неистински- удостоверение и сметко-
разпределение, получила по изп. дело №30/1999 год. по описа на СИС при РС-
Казанлък без правно основание 3 369 400 неденоминирани лв., лично имущество
на Г.З.Н. с намерение да ги присвои, за което на осн. чл.212 ал.1 вр. чл.54
ал.1 от НК е осъдена на наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/
години, ВМЕСТО КОЕТО
ПРИЗНАВА подс.И.И.Н. за ВИНОВНА в
това, че през м.май 1999 год. в гр.Казанлък с цел да набави за себе си имотна
облага поддържала у И.Я., съдебен изпълнител от СИС при РС- Казанлък заблуждение относно обстоятелството, че по
изп. дело №30/1999 год. по описа на същата служба е заплатила дължимата от нея като обявена за
купувач на публична продан продажна цена и с това причинила на Г.З.Н. имотна
вреда в размер на 3 369 400 неденом. лв., поради което и на осн.
чл.209 ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК Я
ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 2 /две/ години, като Я
ОПРАВДАВА по първоначално предявеното й обвинение по чл.212 ал.1 от НК.
- в частта, в която на осн. чл.23
ал.1 от НК е определено на подс.И.И.Н. едно общо наказание- „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 4четири/ години, като НАМАЛЯВА размера на така определеното
общо наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” на срок от 2 /две/ години, като на осн.
чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното общо наказание с
изпитателен срок от 4 /четири/ години.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда N 23з от
17.ІІ.2006 год. на Районен съд- Казанлък по нохд N 137/2002 год. по описа на
същия съд в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: