№ 1190
гр. Сливен, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230104703 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземанията на кредитора по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 23.01.2020 г. между „Кредисимо“ ЕАД
и ответника В. И. Д. бил сключен Договор за потребителски кредит №
2172447, а на същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника бил сключен
Договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се задължило
да отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за кредит. Договорът
за потребителски кредит бил сключен от разстояние при спазване на всички
разпоредби на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. По силата на договора, на ответника
бил отпуснат кредит в размер на 3550,00 лв., при уговорени ГЛП от 40,00 % и
ГПР от 48,21 %. Ответникът се задължил да върне сумата на 24 равни месечни
вноски от по 217,22 лв. в срок до 31.01.2022 г. Тъй като ответникът не
заплатил своите задължения по договора за кредит, поръчителят „Ай Тръст“
ЕООД заплатил на „Кредисимо“ ЕАД сумите, представляващи главница,
възнаградителна лихва и обезщетение за забава. Ответникът не заплатил
доброволно на поръчителя заплатените от него суми, нито дължимото
възнаграждение по договора за поръчителство. Ищецът твърди, че с Договор
1
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 23.08.2021 г., сключен на
основание чл. 99 ЗЗД между цедентите „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД
и цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, вземанията на
цедентите срещу ответника, произтичащи от Договора за потребителски
кредит и Договора за поръчителство към него, били прехвърлени изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви на дружеството - кредитор. Твърди се, че ответникът бил уведомен за
цесията с уведомително писмо, изпратено по пощата, което в случай, че съдът
счете за нередовно връчено, ищецът моли да се приеме за връчено с
получаването на препис от исковата молба и приложенията. На изложените
основания ищецът моли да бъде признато за установено на основание чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, че
ответникът му дължи сумата от 3243,36 лв., представляваща главница,
заплатена от поръчителя по Договор за поръчителство, сключен във връзка с
Договор за потребителски кредит № 2172447 от 23.01.2020 г., вземанията по
който са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 към Договор за
цесия от 23.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 31.07.2024 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 1075,84 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 29.03.2020 г. до 31.01.2022 г. върху
главницата по договора за потребителски кредит, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 към Договор за цесия от
23.08.2021 г. и сумата 1713,63 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 30.03.2020 г. до 31.07.2024 г. върху главницата по договора за
потребителски кредит, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по
силата на Приложение № 1 към Договор за цесия от 23.08.2021 г., за които
суми е издадена Заповед № 2316 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 01.08.2024 г. по ч. гр. д. № 3978/2024 г. по описа на СлРС.
Претендират се и направените в заповедното производство, както и
направените в исковото производство разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, чрез своя
пълномощник - адвокат, с който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на исковете. Излага подробни съображения за
неравноправност и нищожност на клаузата на чл. 4 от договора за
потребителски кредит, въз основа на която е сключен договорът за
2
поръчителство, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП, тъй като клаузата е
съставена предварително и потребителят не може да влияе върху
съдържанието й. Излага и подробни доводи за нищожност на договора за
потребителски кредит поради противоречие със закона, а именно поради
нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във връзка с чл. 19
ЗПК. Дължимото по Договора за предоставяне на поръчителство
възнаграждение за гарант не е включено при изчисляването на годишния
процент на разходите. Предвид обстоятелствата, че договорът за
потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са
сключени в един и същи ден, както и че двете търговски дружества са
свързани лица, може да се направи обоснован извод, че разходът за гарант е
бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит.
Кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и
незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на
ГПР, въпреки че го е включил в погасителния си план. Договорът за
поръчителство също е нищожен, тъй като сключването му срещу
възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е способ за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговорката за заплащане на
такава допълнителна услуга поставя в по-неблагоприятна позиция
потребителя и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по процесното правоотношение. На изложените
основания ответникът моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани, евентуално за частичното им уважаване при съобразяване на
разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт,
писмено становище, с което моли исковете да бъдат уважени и претендира
разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично и не изпраща
представител. Депозирал е чрез своя пълномощник - адвокат писмено
становище, с което изразява становище за неоснователност на исковете и моли
да бъдат отхвърлени изцяло или частично, като също претендира присъждане
на направените по делото разноски.
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
3
доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за потребителски кредит №
2172447/23.01.2020 г. с посочени страни - кредитор „Кредисимо“ ЕАД и
кредитополучател - ответникът В. И. Д., съдържащ данни за предоставен на
ответника кредит в размер на 3550,00 лв. Посочени са следните условия на
отпуснатия заем - ГПР 48,21 %, лихвен процент 40,00 %. Уговорен е общият
размер на дължимата от кредитополучателя сума - 5213,28 лв., срок на
договора в месеци - 24 (броя месечни плащания), с размер на месечното
плащане 217,22 лв.
Ответникът не оспорва, че е усвоил отпуснатия кредит.
Установява се още от представените писмени доказателства, че на
23.01.2020 г. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор
за поръчителство, по силата на който поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД се
задължава пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението
на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит. На същата дата е сключен и Договор за предоставяне
на поръчителство от 23.01.2020 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и
ответника В. И. Д., съгласно който ответникът дължи възнаграждение на
поръчителя в размер на 154,41 лв. месечно за срок от 24 месеца, дължимо на
датата на падежа на всяка от вноските по договора за кредит.
Видно от представения Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 23.08.2021 г. и Приложение № 1 към него, сключен на основание чл.
99 ЗЗД между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД от една страна и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД от друга страна, кредиторът и
поръчителят прехвърлили вземанията си по договорите за кредит и за
предоставяне на поръчителство.
Представено е уведомително писмо за извършеното прехвърляне на
вземанията, изпратено до ответника, което не е било връчено, видно от
приложеното известие за доставяне.
Видно от приетото по делото Уведомление, на 17.08.2021 г. поръчителят
„Ай Тръст“ ЕООД е уведомил ответника на e-mail адрес, че в срок от 5
работни дни ще заплати дължимите суми на „Кредисимо“ ЕАД.
4
От заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза,
което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и
неоспорено от страните, се установява, че на 23.08.2021 г. е направено
прихващане по насрещни разчети между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“
ЕООД, с които е направено плащане на предявените на база на Договора за
поръчителство суми на остатъчните задължения в общ размер от 4 633,01 лв.
по Договор за потребителски кредит № 2172447 от 23.01.2020 г. Общият
размер на заплатените от кредитополучателя В. И. Д. суми по Договора за
потребителски кредит и по Договора за предоставяне на поръчителство е 1
249,95 лв., от които 770,15 лв. по Договор за потребителски кредит №2172447
от 23.01.2020 г. и 479,80 лв. по Договор за предоставяне на поръчителство от
23.01.2020 г.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143 ЗЗД, вр. чл.
9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143 ЗЗД, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът В.
И. Д. дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от
3243,36 лв., представляваща главница, заплатена от поръчителя по Договор за
поръчителство, сключен във връзка с Договор за потребителски кредит №
2172447 от 23.01.2020 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по
силата на Приложение № 1 към Договор за цесия от 23.08.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 31.07.2024 г. до окончателното й изплащане,
сумата от 1075,84 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 29.03.2020 г. до 31.01.2022 г. върху главницата по договора за
потребителски кредит, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по
силата на Приложение № 1 към Договор за цесия от 23.08.2021 г. и сумата
1713,63 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 30.03.2020
г. до 31.07.2024 г. върху главницата по договора за потребителски кредит,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1
към Договор за цесия от 23.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед №
2316 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.08.2024 г. по
5
ч. гр. д. № 3978/2024 г. по описа на СлРС.
Предявените установителни искове са процесуално допустими, но
разгледани по същество, съдът намира за частично основателен единствено
предявения иск за главница.
В случая при сключване на процесния договор за кредит не са спазени
императивни законови разпоредби на Закона за потребителския кредит.
Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11
ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В случая в процесния договор се
явяват посочени само абсолютните стойности на ГПР от 48,21 %, без ясно
разписана методика на формирането му, съдържаща кои компоненти точно са
включени в него и как се формира. Не е ясно също как точно се съдържа и как
е изчислена по отношение на общия ГПР посочената годишна фиксирана
лихва от 40,00 %. С договора за предоставяне на поръчителство е уговорено
възнаграждение на поръчителя в размер на 154,41 лв. на месец за периода на
действие на договора за кредит, като същото е платимо на датата на падежа на
съответното плащане по кредита, съгласно погасителния план. Не е посочено
обаче дали тази сума е отчетена при изчисляването на ГПР, а същата следва да
бъде включена в ГПР, доколкото представлява разход по кредита, по смисъла
на разпоредбата на § 1 от ДР на ЗПК. Следователно потребителят е бил
поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният процент на оскъпяване
на кредита и дали посоченият в договора ГПР съответства на действителните
разходи за кредитополучателя.
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК дава легална дефиниция на понятието „общ
разход по кредита за потребителя“. Това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
6
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Със сключването на договора за поръчителство, кредиторът е
предвидил възнаграждение за поръчителство, което по своята същност
представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит и това
възнаграждение ясно е обявено на кредитополучателя още в хода на
преговорите по сключване на договора.
Невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита
представлява заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 2 ЗПК, а при включването
на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР по сключения
договор за кредит, който в стандартния европейски формуляр, предоставен на
кредитополучателя, е определен на 50.00 %, значително ще надхвърли
законово определения максимален размер на ГПР, поради което и договорът
на това основание следва да се счита нищожен.
Следва да се отбележи още, че Договорът за предоставяне на
поръчителство от 23.01.2020 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и
ответницата е нищожен поради противоречие с добрите нрави, на основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а освен това е нищожен и защото посредством него се
заобикаля императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяваща
максимален размер на ГПР.
Видно е, че с поставянето на практически неизпълними условия за
предоставяне на обезпечение по кредита, длъжникът съзнателно е доведен до
необходимостта да сключи възмезден договор за предоставяне на
поръчителство. Защитата на потребителя като икономически по-слаб субект е
принцип, проведен в редица правни норми на националното законодателство,
както и в специалния Закон за защита на потребителите. В случая
кредитополучателят е икономически по-слабият субект на правоотношението,
за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря
условията, при които „Ай Тръст“ ЕООД да му предостави поръчителство. В
7
същото време поръчителят по договора, който е и икономически по-силният
субект, разполага и със защитата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД, която му дава
възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е
платил, както и законна лихва върху платените суми от датата на плащането,
тоест поетият от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е
напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното
възнаграждение за предоставянето на поръчителство, е абсолютно
необоснован и несъответен на този риск.
Предвид обстоятелството, че процесният договор за кредит е сключен
в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, по аргумент на чл. 22
ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на договора. И
следователно съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед на това кредитополучателят дължи връщане единствено на
чистата сума по кредита в размер на 3550,00 лева и тъй като от заключението
на допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза се установи, че
ответникът е заплатил сумата от общо 1249,95 лв. по двата договора, то
следва да бъде частично уважен единствено искът за главница за сумата от
2300,05 лв., съответно следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения
размер от 2300,05 лв. до пълния предявен размер от 3243,36 лв., както и
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни исковете за възнаградителна
лихва и лихва за забава.
Неоснователно е възражението на ответника, че след като договорите
за кредит и поръчителство са изначално нищожни, то сумата се дължи на
„Кредисимо“ ЕАД на основание чл. 55 ЗЗД. В случая е приложима
специалната разпоредба на чл. 23 ЗПК, поради което вземанията на цесионера
почиват на основание тези договори, макар и самите договори да са
недействителни по смисъла ЗПК.
Относно разноските:
При този изход на спора правото на разноски възниква в полза и на
двете страни, съразмерно с уважената, съответно с отхвърлената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
8
присъдени направените от него разноски в производството, съразмерно с
уважената част от исковете, а именно сумата от 330,29 лв., от общо направени
разноски в размер на 866,31 лв., от които 120,66 лв. заплатена държавна такса
и 75,00 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ч.
гр. д. № 3978/2024 г. по описа на РС - Сливен и 120,65 лв. заплатена държавна
такса, 400,00 лв. заплатен депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 150,00 лв. в исковото
производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат
присъдени направените от него разноски в производството, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Видно от договорите за правна защита и съдействие, пълномощникът на
ответника е оказал безплатно адвокатска помощ.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая,
определено по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, възлиза на 903,28 лв. в заповедното
производство и на 903,28 лв. в исковото производство.
Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, член 101,
параграф 2 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Ето защо, след постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело C-438/22, при определяне на справедливия размер на адвокатското
възнаграждение на оказалия безплатна адвокатска помощ адвокат,
настоящият съдебен състав се ръководи от фактическата и правна сложност на
делото, цената на предявените искове, броя на проведените о. с. з., вида и
характера на събраните доказателства и действително извършената от
пълномощника работа. Следва да се отчетат в случая обстоятелствата, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност и разглеждането му е
приключило в едно открито съдебно заседание. Пълномощникът на ответника
9
не се е явил лично, но е депозирал писмено становище по хода на делото и по
същество.
Предвид изложеното, съдът намира, че справедливото и съответно
адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника в случая следва да
се определи на 200,00 лв. в заповедното производство и на 400,00 лв. в
исковото производство или на 600,00 лв. в общ размер.
Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв,
ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на пълномощника на
ответника сумата от 371,25 лв. - адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от исковете от общо определеното от съда възнаграждение
в размер на 600,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. И. Д., ЕГН: **********, с адрес
гр. Сливен, ...................... ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143 ЗЗД, вр. чл.
9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 2300,05 лв. /две хиляди и триста лева и пет
стотинки/, представляваща главница, заплатена от поръчителя по Договор за
поръчителство, сключен във връзка с Договор за потребителски кредит №
2172447 от 23.01.2020 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по
силата на Приложение № 1 към Договор за цесия от 23.08.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 31.07.2024 г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена Заповед № 2316 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 01.08.2024 г. по ч. гр. д. № 3978/2024 г. по описа на СлРС,
като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от
2300,05 лв. до пълния предявен размер от 3243,36 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл.
10
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, за
признаване за установено, че В. И. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен,
...................... ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от
1075,84 лв. /хиляда седемдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 29.03.2020 г.
до 31.01.2022 г. върху главницата по договора за потребителски кредит,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1
към Договор за цесия от 23.08.2021 г. и сумата 1713,63 лв. /хиляда
седемстотин и тринадесет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща
законна лихва за забава за периода от 30.03.2020 г. до 31.07.2024 г. върху
главницата по договора за потребителски кредит, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 към Договор за цесия от
23.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 2316 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.08.2024 г. по ч. гр. д. № 3978/2024 г.
по описа на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В. И. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ......................
ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 330,29 лв. /триста и тридесет лева и двадесет и
девет стотинки/, представляваща направени разноски в общ размер в
исковото производство и в заповедното производство по ч. гр. д. № 3978/2024
г. по описа на СлРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат Д. Д. Г., с персонален № ................ от АК - Ловеч, с адрес гр.
......................, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв
сумата от 371,25 лв. /триста седемдесет и един лева и двадесет и пет
стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение по делото, съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
11
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
12