Решение по дело №16393/2015 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3411
Дата: 28 септември 2016 г. (в сила от 21 октомври 2016 г.)
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20153110116393
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 декември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 3411

гр.Варна, 28.09.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД  гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х –ти състав, в публичното заседание на 15.09.2016 год. в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдия КАРАГЬОЗОВА гр.д. № 16393/2015 год. по описа на Районен съд гр. Варна, Х състав, за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството е с правно основание чл.132 ал.1, т.1 и 2 от СК.

Производството е образувано по предявен от И.И.Ц. с ЕГН ********** срещу И.К.Ж. с ЕГН **********, иск с правно основание чл.132, ал.1, т.1 и 2 СК за лишаване на ответника от родителски права над детето Р.И.Ц. с ЕГН **********, родена на ***г., поради трайно неполагане на грижи без основателна причина за детето и неплащане на издръжка, както и поради това, че поведените на ответницата представлява опасност за личността, здравето и безопасността му. Отправено е искане за изменение на постановения по гр.д. 6435/2008г. на ВРС режим на лични контакти на майката с детето и присъждане на издръжка в минимален размер.

Твърди се в исковата молба, че страните са съжителствали на семейни начала от 2005г. Непосредствено след раждането на детето ответницата се проявила като незаинтересована и безотговорна майка, без какъвто и да било родителски капацитет – оставяла детето само, на два пъти преди детето да навърши една година, напускала дома за по няколко дни, без да даде обяснения за отсъствието си. Втория път ищецът бил извикан от Второ РПУ на МВР да прибере бебето, тъй като майка му била задържана за джебчийство. През м. август 2008г. ответницата окончателно напуснала дома, оставила детето и прекъснала всякакъв контакт с него, не се е интересувала и не е участвала в издръжката му. Ответницата има и друго дете, което също е изоставила на грижите на баща му. Непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето полага единствено ищецът, с помощта на своята майка. Предвид изложеното счита, че са налице предпоставките на чл. 132, ал.1, т.2 СК и моли за положително произнасяне по молбата.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на молбата от ответницата, чрез назначения й особен представител, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че от изложеното в исковата молба не може да се направи еднозначен извод, че ответницата не изпълнява родителските си задължения умишлено, като твърди, че настъпилото отчуждение би могло да се дължи на отношенията в семейството или други обективни причини.

Варненска районна прокуратура счита иска за основателен и моли за уважаването му.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, ответницата е майка, а ищецът баща на детето Р.И.Ц., родена на ***г.

С влязло в сила решение по гр.д. 6435/2008г. на ВРС упражняването на родителските права по отношение на детето Р.И.Ц. е предоставено на бащата И.И.Ц., а на ответницата е определен режим на лични контакти както следва: всяка втора и четвърта събота от месеца, от 11,00ч. до 17,00ч., както и 20 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

От изготвения по делото социален доклад се установява, че от м. юли 2008 г. детето Р. се отглежда от своя баща. От тогава до настоящия момент детето се е срещало с майка си два или три пъти. Последната среща между детето и майка му е осъществена през 2010г., когато детето е било на четири годишна възраст. Момичето няма спомен за майка си. Налице е емоционална връзка между детето и баща му. За детето се полагат необходимите грижи от страна на ищеца и неговата майка. Предвид трайната незаинтересованост на ответницата от развитието на детето и липсата на емоционална връзка помежду им, ДСП – Варна изразява становище, че е в интерес на детето ответницата да бъде лишена от родителските права.

От показанията на св. Благойка Ненкова, майка на ищеца, се установява, че детето е било отглеждано от ответницата до 2008г., но полаганите от нея грижи били недостатъчни, тъй като детето често боледувало, било със занижена лична хигиена и било извеждано целодневно навън от нея. Когато детето е било на седем месечна възраст ответницата била задържана от органите на реда за извършена от нея кражба и ищецът бил извикан да вземе детето, тъй като в този момент същата била с него. След м.юни 2008г., когато при случайна среща ответницата предала детето на свидетелката, непосредствени грижи за детето полага единствено ищецът, а ответницата трайно се е дезинтересирала от отглеждането му. Единствените прояви на интерес към детето от нейна страна са две три телефонни обаждания за периода след 2008г. до настоящия момент и една лична среща през 2010г., с продължителност около 20 минути. Детето не помни майка си, не говори за нея, не знае как изглежда, не е получавало подаръци от нея. Родителите и роднините на ответницата също не са правили опити за контакт с детето. Свидетелката и ищецът не разполагат с никакви сведения за местонахождението на ответницата, освен получената от майка й информация, че има второ дете.

От показанията на свид. Светлана Начева, класен ръководител на детето от 2013г., се установява, че свидетелката не познава лице, което да се е представяло като майка на детето, винаги е общувала по въпросите за образованието на детето само с баща му или с баба му по бащина линия. Детето е добре гледано, винаги е в изряден вид, с чисти дрехи. Подсигурени са му задължителните учебни пособия.

При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 132, ал.1, т.1 и 2 от СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка или в особено тежки случаи по чл.131 от СК. По въпроса кога се приема, че е налице описаната в закона хипотеза, Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 209 от 6.04.2010г. по гр. дело № 4468/08г. на Четвърто гражданско отделение и решение № 406 от 27.12.11г. по гр. дело № 1125/10г. на Четвърто гражданско отделение, постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика. Трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи на противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения - основание за лишаване от родителски права при условията на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. В производството за лишаване от родителски права, съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в т.ч. налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Когато не е налице такава обективна основателна причина, установяването на която е в тежест на страната, която твърди наличието й, недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи за дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения.

По делото се установи, че ответницата трайно се е дезинтересирала от детето Р., не е полагала грижи за същото от 2008г., не е осъществявала определения от съда режим на лични контакти с детето, не го е посещавала на празници и не е заплащала месечна издръжка в полза на детето. Това нейно поведение на отчужденост има траен характер, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че детето и ответницата не се познават и не са контактували пълноценно от осем години.

Изложените обстоятелства водят до единствения възможен извод за драстично, системно и необосновано отклонение на майката от задълженията й по чл. 125 и сл. СК спрямо нейното дете Р.. Не са ангажирани в хода на производството доказателства от ответницата за наличие на обстоятелства, които да представляват основателна причина по смисъла на закона за трайното неполагане на грижи, поради което същата следва да бъде лишена от родителските си права.

С оглед изложеното съдът намира, че ищецът установи по пътя на главното и пълно доказване, че  ответницата И.К.Ж. без основателна причина не осъществява контакт с детето си Р.И.Ц. и не му дава издръжка без основателна причина, поради което и искът с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Уважаването на иска за лишаване от родителски права води до задължението съдът да се произнесе и относно издръжката на детето и мерките на лични отношения с лишения от родителски права родител, на основание чл. 134 СК.

Обективираното в исковата молба искане за промяна на постановения по гр.д. 6435/2008г. на ВРС режим на лични контакти съдът намира за основателно, доколкото същото се налага с оглед постановената с настоящото решение промяна в родителската правоспособност на ответницата. С оглед изложеното съдът намира, че следва да бъде определен следният режим на лични контакти на ответницата с детето Р.: всяка втора неделя от месеца от 10 ч. до 17 ч. в присъствието на ищеца. Местоживеенето на детето следва да бъде определено на адреса на бащата. Ответницата следва да бъде осъдена да заплаща в полза на детето месечна издръжка в законоустановения минимален размер от 105 лева с падеж първо число на месеца, за който се дължи, считано от датата на предявяване на иска – 23.12.2015г., до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание чл.142, ал.2 от СК.

Разноски не се присъждат в полза на ищцовата страна поради липсата на направено искане в тази насока.

На основание чл.78 ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса в общ размер на 151.20 лева по предявения иск за издръжка, на основание чл.69 ал.1 т.7 от ГПК и т.1 от Тарифа № 1 към ЗДТ и заплатения от бюджета на съда депозит за назначения му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител в размер на 300 лева.

 

Р   Е   Ш   И  :

 

            ЛИШАВА от родителски права И.К.Ж. с ЕГН **********, по отношение на детето Р.И.Ц. с ЕГН **********, родена на ***г., на осн. чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК.

           

ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето Р.И.Ц. с ЕГН ********** при бащата И.И.Ц. с ЕГН ********** на адрес: ***.

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката И.К.Ж. с ЕГН ********** с детето Р.И.Ц. с ЕГН **********, като й дава възможност да го вижда и взема: всяка втора неделя от месеца от 10 ч. до 17 ч. в присъствието на бащата И.И.Ц. с ЕГН **********.

 

ОСЪЖДА И.К.Ж. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Р.И.Ц. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител И.И.Ц. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 105.00 /сто и пет/ лева, считано от датата на предявяване на иска – 23.12.2015г., до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК.

 

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за издръжката, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА И.К.Ж. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 151.20 лева, представляваща дължима държавна такса по иска за издръжка и сумата от 300 лева, представляваща заплатен от бюджета на съда депозит за назначения й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.

 

СЛЕД влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на Служба ГРАО в Община Варна, за отбелязване на допуснатото лишаване от родителски права.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :