РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 03.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на седми юни през две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8589 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по повод на предявени от
„А.З.С.Н.В.” ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4,
представлявано от *** -Управител против срещу
Б.В.Й., ЕГН **********, с
адрес: *** съединени в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сума в размер на 500,00
лв., представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № 5340179/
28.02.2017 г.; сума в размер на 87,61 лв., представляваща договорна лихва за
период от 30.03.2017 г. до 25.11.2017 г.; сума в размер на 236.25
лв., представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на
кредит за периода от 30.03.2017 г. до 25.11.2017 г.; сума в размер на 236.25 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 30.03.2017 г. до 25.11.2017
г.; сума в размер на 33,94 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 31.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; сума в размер на
175,00 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания; сума в размер на 70,00 лв., представляваща
такса разходи за дейност на служител, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото
дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по
делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 4814/2018 г. по описа на ПлРС е уважено
искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, на когото
заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е депозиран и
настоящия иск. Излага се, че на
02.11.2017 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., сключен между „Вива кредит“
ООД и „А.з.с.н.в.“ ООД, по силата на което вземането на „Вива кредит“ ООД,
произтичащо от договор за паричен заем № 5340179/28.02.2017 г. е прехвърлено в
собственост н. „А.з.с.н.в." ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Сочи,
се че в договора за заем се съдържа изрична клауза, която урежда правото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Навеждат се
доводи, че „Вива Кредит“ ООД е упълномощило „А.з.с.н.в.“ АД /понастоящем „А.з.с.н.в.“
ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
22.01.2013 г., от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. Сочи се, че по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответникът е изпратено писмо за станалата продажба
на вземания съдържащо Уведомително писмо от страна на цедента, ведно с покана
за доброволно изпълнение от „А.з.с.н.в.“ ЕАД н. посочения в договора за кредит
постоянен адрес на длъжника. Излага се,
че писмото се е върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка, че
пратката не е потърсена от адресата, като на 29.10.2018 г. ищцовото дружество е
изпратило повторно писмо до длъжника, ведно с покана за доброволно изпълнение,
върнато отново в цялост. Твърди се, че на 28.02.2017 г. между „Вива кредит“
ООД, като заемодател и Б.В.Й. като Заемател се сключи договор за паричен заем
№: 5340179, при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Сочи
се, че страните са се съгласили, че сключват договора на основание предложение
за сключване на договор, направено от Заемателя, Стандартен европейски
формуляр, предоставен предварително на Заемателя. Излага се, че съгласно
сключения договор Заемодателят се е задължил да предаде в собственост на
заемателя заемна сума в размер на 500,00 лв., а заемателят се е задължил да
върне същата на заемодателя, ведно с договорната лихва, която е в размер на
87,61 лв., на 9 равни месечни погасителни вноски, в размер на 65,29 лева всяка,
като падежа на първата погасителна вноска е 30.03.2017 г., а падежа на
последната погасителна вноска е 25.11.2017 г.
или така, страните са договорили общ размер на плащанията - 587,61 лв. Сочи
се, че с подписването на договора за заем, заемателят е удостоверил, че е
получил от заемодателя изцяло заемната сума, като договорът има силата на
разписка за предадената, съответно получена заемна сума. Сочи се, че на
основание сключения договора за заем и Тарифа на „Вива кредит“ ООД относима към
договори за паричен заем, при забава на плащането на погасителна вноска по
договор за предоставяне на паричен заем, на четвъртия и осемнадесетия ден
забава Заемателят дължи на Кредитора заплащането на 10,00 лв., а на
единадесетия и двадесет и петия ден забава Заемателят дължи на Кредитора
заплащането на 15,00 лв., като максималният размер на начислените разходи не
може да превишава 75,00 лв. за заемни суми в размер на 300,00 лв., 125.0 лв. за
заемни суми в размер на 400,00 лв. и 175,00 лв. за заемни суми от 500,00 лв. до
1 500.0 лв.Твърди се, че сумите
се начисляват, за да покрият направените разходи от страна на Заемодателя за
провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни
съобщения за събирането на просрочените вземания. Излага се, че на основание
цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране
на просрочени вземания в размер на 175,00 лв.
сочи се, че страните са договорили, че при забава на плащането на която
и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с
повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава Заемателят дължи на
Заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 70,00 лева,
представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания,
включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането, поради което на длъжника е
начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 70,00 лв. сочи се,
че съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да
представи на Заемателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни
от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21
годишна възраст; да работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж
при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер
на 1000,00 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да
има кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен"; да не е
поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен
заем в качеството си на заемател ИЛИ валидна банкова гаранция, която е издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по
договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Твърди се, че предвид обстоятелството, че
Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените
обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка
за неизпълнение в размер на 236,25 лева, която страните са постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 26,25 лева,
дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Излага
се, че подписвайки договора за кредит, заемателят е заявил, че преди подписване
на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по
експресно разглеждане на документите за одобрение на паричния заем,
предоставяна от кредитора, което обстоятелство е деларирано от Заемателя в
попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за
комуникация от разстояние. Сочи се, че за извършената от Кредитора допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят дължи
такса в размер на 236,25 лв., която страните са постигнали споразумение да бъде
разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 26,25 лева, включени са в
размера на всяка погасителната вноска и се дължат на падежните дати на
погасителните вноски. Излага, че погасителната вноска, която следва да заплати
Заемателя е в размер на 117,79 лева, която включва вноската по кредита,
вноската по неустойката и вноска по таксата за експресно разглеждане на
искането за отпускане на кредит. Твърди се, че подписвайки договора, страните
са постигнали съгласие, че при забава за плащане на някоя от погасителните
вноски, уговорени в договора, Заемателят дължи законна лихва за забава за всеки
ден забава, като на длъжника е начислена лихва за забава за периода от 31.03.2017
г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Твърди се, че общия размер на начислената лихва е 33,94 лева, който е
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска. Излага се, че въпреки отправените покани за
доброволно изпълнение и разсрочване на задължението му длъжникът не е
заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Поради изложеното моли
съда да уважи иска и да му присъди разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда
да уважи предявения иск и да му присъди разноски. Развива подробни съображения относно основателността на исковата
претенция.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, особеният представител на
ответника е депозирал отговор на
исковата молба. Счита иска за
допустим, но частично неоснователен, поради което оспорва исковите претенции в
частта:с която се претендира установяване дължимостта на договорна лихва в
размер на 87.61 лв. за периода 30.03.2016г. - 25.11.2017г. Сочи, че заемният договор е сключен на 28.02.2017г,
поради което не може да се претендира лихва за период, предхождащ с 11 месеца
датата на сключването; с която се претендира установяване дължимост на
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 236.25 лв. на
основание чл. 4, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 от заемния договор от 28.02.2017г.
Твърди, че в тази си част договорът съдържа неравноправна клауза, която е от
правна страна е нищожна; с която се претендира дължимост на сумата 175.00 лв.
под формата на „такса разходи за събиране на просрочени вземания“, и в частта,
с която се претендира дължимост на сумата 70.00 лв. под формата на „такса
разходи за дейност на служител“. Не оспорва, че : между страните е сключен
договор за паричен заем от 28.02.2017г. за сума /главница/ в размер на 500.00
лева, с поети от заемополучателя задължения за заплащане допълнителна такса за
експресно разглеждане в размер на 236.25 лв. и общ годишен процент на разходите
за заема 49.44%; че е налице изпълнение на задължението на заемодателя и
извършен превод на сумата 500 лв. на датата 28.02.2017г. Не оспорва факта на
уведомяването за извършена цесия, извършено с връчването на исковата в хода на
настоящия процес. Оспорва задължението на ответника по делото за заплащане на
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 236.25 лв. на
основание чл. 4, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 договора за паричен заем от
17.09.2014г. Сочи, че с посочената клауза от договора, за получателя на заема е
въведено задължението в един изключително кратък /тридневен/ срок от
сключването на договора да предостави на заемодателя обезпечение и поради
факта, че не е представил такова му е начислено задължение за неустойка на
осн.чл. 4, ал.2 от договора, в размер на 236.25 лв. Излага, че съгласно чл. 24
от Закона за потребителския кредит, в отношенията между страните по такива
кредитни договори се прилагат съответно разпоредбите на чл. 143-148 от Закона
за защита на потребителите. Гл.VІ от ЗЗП регламентира именно неравноправните
клаузи в потребителски договори, ката съгласно чл. 143, т.5 от ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Твърди, че клаузата на чл. 4, ал.2, т.1 във
вр. ал.1 от договора е именно такава неравноправна клауза, поради факта, че при
дълг с главница от 500 лв. се въвежда задължение за неустойка в размер почти
половината от него, и то за неизпълнение на задължения, които реално не могат
да бъдат изпълнени от ответника в изключително краткия срок от 3 дни след
сключването на договора. Твърди и, че изискванията към потенциалното лице -
поръчител са необосновано високи и заложени кумулативно. Сочи, че изцяло неоснователни са претенциите
и за заплащане на „такса за събиране на просрочени вземания“ и „такса разходи
за дейност на служител“. Излага, че нито в предложението за сключване на
договора, нито в текста на самия договор няма предвидени задължения за
заплащане на такива суми под формата на допълнителни „такси“ към основния дълг.
Твърди, че ако задължението за тези суми произтича от някаква вътрешна „Тарифа
на „Вива кредит“ ООД, действала към датата на сключване на заемния договор и
обвързваща ответника, то този факт следва да се докаже надлежно в процеса. Излага, че направените от ищеца разходи за
събиране на вземането му и за дейността на негови служители по такова събиране
на общо основание представляват деловодни разноски в настоящия процес, които ще
му бъдат присъдени със съдебното решение в зависимост от уважаването на
исковите претенции.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника
сочи, че към настоящия момент няма доказателства за извършено плащане от страна
на ответника. Сочи, че искът, с който се претендира главница, договорна лихва и
лихва за забава е основателен и следва да бъде уважен. Твърди, че останалата
претенция е неоснователна, за което развива пространни доводи.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното по
делото ч.гр.д.№ 4814/2018 г.
по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за
изпълнение №3017/04.07.2018 г., с която е разпоредено
на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело следните суми: сумата от 500лв., представляваща главница;
сумата от 87,61 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 30.03.2017г. до 25.11.2017г.; сумата от 236,25 лв., представляваща сума такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 30.03.2017г. до
25.11.2017г.; сумата от 175,00 лв.,
представляваща сума такса разходи за събиране на просрочени вземания; сумата
от 70,00 лв., представляваща сума такса
разходи за дейност на служител; сумата от 236,25 лв., представляваща неустойка за периода от
30.03.2017г. до 25.11.2017г.; сумата от 33,94 лв., представляваща лихва за забава за периода от
31.03.2017г. до 03.07.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2018г. до окончателното
изплащане, както и сумите от 26,78лв. –платена държавна такса и 50 лв. –
юрисконсулстско възнаграждение.
Длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от
кредитора заявление, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния
съд е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право,
предмет на разглеждане в настоящето производство.
Видно е от приложения по делото Договор за
паричен заем „Вивакредит План 14 и 30“ № 5340179/28.02.2017 г., сключен между „Вива
Кредит“ ООД и Б.В.Й., че на ответника е
предоставена заемна сума в размер на 500 лева, която същият се е задължил да
върне, при следните условия: на 9 броя погасителни вноски в размер на 91,54
лева, със срок на издължаване 9 месеца. В договора страните са уговорили,
че ГЛП ще е в размер на 40,28 %, а ГПР
ще е в размер на 49,44 %. Страните са договорили и, че заемателят
следва в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо
лице, което да представи на заемателя бележка от работодателя си, издадена не
по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания:
да е навършило 21 годишна възраст; да работи на безсрочен трудов договор; да
има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален
осигурителен доход в размер на 1000,00 лв.; през последните 5 години да няма
кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по-лош от 401
„Редовен"; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма
сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или валидна банкова
гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на
договора за заем. Уговорено е и, че ако заемателят
не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните същия следва да плати неустойка за неизпълнение в
размер на 236,25 лева ( чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1), която страните са постигнали
споразумение да бъде разсрочена на равни части, към всяка от погасителните вноски или погасителната
вноска е в размер на 117,79 лева. Договорено е и, че при
неизпълнение на задължението на заемателя да заплаща дължимите погасителни
вноски заемодателят има право да предприеме всички позволени действия, за да
събере своето вземане. Уговорено е и, че при забава на плащането на
задълженията по договора заемателя дължи законната лихва върху дължимата сума
за всеки ден забава. Договорено е, че при забава на изпълнение на задълженията
по договора д повече от 90 дни заемодателя може да обяви предсрочно договора за
изискуем.
Представен по
делото е и Тарифа на „Вива Кредит“ ООД, относима към процесния договор, в която
е посочено, че за договори за паричен
заем със срок на погасяване на месечна погасителна вноска /какъвто е настоящия
случай/, че при забава на плащането на
погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем, на четвъртия и
осемнадесетия ден забава Заемателят дължи на Кредитора заплащането на 10,00
лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден забава Заемателят дължи на
Кредитора заплащането на 15,00 лв., като максималният размер на начислените
разходи не може да превишава 75,00 лв. за заемни суми в размер на 300,00 лв.,
125.00 лв. за заемни суми в размер на 400,00 лв. и 175,00 лв. за заемни суми от
500,00 лв. до 1 500.00 лв.; при забава с
повече от 57 календарни дни за плащане, на която и да е погасителна вноска по
договора на 58 ден се начислява еднократно сума в размер на 70,00 лева,
представляващи направени разходи за събиране на просрочените вземаания, вкл.
ангажиране на лице, служител, което осъществява и администрира дейността по
събиране на вземането.
Приобщено по
делото е и доказателство, че на ответника е предоставен стандартен европейски
формуляр.
Видно е от
представения по делото Разходен касов ордер №81/28.02.2017 г., че ответника по
делото е удостоверил с подписа си получаване на сумата.
Установява се от приложения препис на Рамков
договор за цесия от 22.01.2013г. и препис-извлечение от Приложение №1 към него
от 02.11.2017г., че заемодателят е прехвърлил на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД
вземанията, произтичащи от процесния договор за заем, включващо и процесното
вземане.
Видно е от
представените по делото доказателства, че на основание чл.99, ал.3 ЗЗД е налице
потвърждение на извършената цесия от заемодателя.
От представения
препис на пълномощно, изходящо от „Вива Кредит“ ООД, чрез управителя се
установява, че дружеството е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.” ЕАД да уведоми
от името на цедента всички длъжници по всички вземания, които са били
цедирани по силата на сключения договор
за цесия.
Видно е от
представените по делото доказателства, че ищецът е правил опити да уведоми
длъжника за извършената цесия.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже учреденото по
негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в
негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието на валидно облигационно
отношение между ответника и „Вива
Кредит“ ООД, предоставяне на дължимите по договора услуги, валиден договор за
прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно уведомяване на ответника за
настъпилото прехвърляне, валиден договор за прехвърляне на вземането на ищеца,
надлежно уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне, както и че
задължението по договора е станало изискуемо, както и размерът на задължението.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по
делото доказателства, че длъжника е
уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване
на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа вземане
на праводателя си по сключения между
ответника и него договор за заем.
По делото не е спорно, че е сключен договор
между „Вива Кредит“ ООД като кредитор и ответника по делото като
кредитополучател, по силата на който на ответника е предоставена заемна сума в
размер на 500 лева, която същият се е задължил да върне същата на 9 броя
погасителни вноски в размер на 91,54 лева, със срок на издължаване 9 месеца. Не
е спорно и, че: страните са уговорили, че
ГЛП ще е в размер на 40,28 %, а ГПР ще е в размер на 49,44 %; че заемателят
е следвало в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител
физическо лице, което да представи на заемателя бележка от работодателя си,
издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните
изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да е работило на безсрочен
трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и
минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лв.; през последните 5 години
да не е имало кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не
по-лош от 401 „Редовен"; да не е поръчител по друг договор за паричен заем
и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или
валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за
целия срок на договора за заем; че ако заемателят не е представил на
заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от
страните същия следва да плати неустойка за неизпълнение в размер на 236,25
лева ( чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1), която страните са постигнали споразумение да
бъде разсрочена на равни части, към всяка от погасителните вноски или погасителната
вноска да е в размер на 117,79 лева.
По делото не се
спори и, че съобразно Тарифа на „Вива Кредит“ ООД, при договори за паричен заем
със срок на погасяване двуседмична погасителна вноска /какъвто е настоящия
случай, че/ при забава на плащането на
погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем, на четвъртия и
осемнадесетия ден забава Заемателят дължи на Кредитора заплащането на 10,00
лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден забава Заемателят дължи на
Кредитора заплащането на 15,00 лв., като максималният размер на начислените
разходи не може да превишава 75,00 лв. за заемни суми в размер на 300,00 лв.,
125.0 лв. за заемни суми в размер на 400,00 лв. и 175,00 лв. за заемни суми от
500,00 лв. до 1 500.00 лв.; при
забава с повече от 57 календарни дни за плащане, на която и да е погасителна
вноска по договора на 58 ден се начислява еднократно сума в размер на 70,00
лева, представляващи направени разходи за събиране на просрочените вземаания,
вкл. ангажиране на лице, служител, което осъществява и администрира дейността
по събиране на вземането.
Трайно установената съдебна
практика на ВКС приема, че съдът следи служебно и при незаявено основание за
нищожност на договора, когато: е нарушена норма предвидена в закона в обществен
интерес и не се изисква събиране на доказателства; е относимо е до формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; е налице противоречие с добрите нрави / решение № 229 от
21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС/ е налице неравноправна
клауза, както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези,
но всички свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък,
които преодоляват поради изключителната си значимост основния принцип на
диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
Процесният договорът за заем е
сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с
необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК.
Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички
плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните
вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен
план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита /чл. 5 от договора/, право да получи
погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл. 5 от договора/.
Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в
чл. 1, ал.1, т.1 от договора, което обстоятелство е признато от ответника с
поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е
подписана от кредитополучателя. Липсват общи условия като отделно обективиран
документ, като същите се съдържат в договора. Поради изложеното съдът приема,
че договорът е валидно сключен.
Видно от представения по
делото договор за прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г. и приложение № 1 към
него /л.11 и л.16/ вземанията по процесния договор срещу ответника са цедирани н. "А.з.с.н.в."
ЕАД. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по
основание, размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че
приложение № 1 от договора е неразделна част от него. Представено е пълномощно
от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 18/. Предишният кредитор има правото да упълномощи
новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о. /.
Към приложенията на исковата
молба е представено уведомително писмо от за прехвърляне на вземането / по реда
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва
да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал.
3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника
/решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о.,
решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение №
78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
С оглед изложените съображения
съдът намира, че в хода на процеса по реда на чл. 235, ал.
3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената цесия,
уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението -
вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на
процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а
не на стария кредитор.
По отношение на претендираните
вземания по договора, съдът намира следното:
По
отношение на главницата
С исковата молба се претендира
главница в размер на 500.00 лева, която е останала незаплатена. В тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираната сума. Особеният представител на ответника не отрича дължимостта
на процесната сума, поради което съдът приема, че ищецът има вземане срещу
ответника за главница по договора за заем в размер на 500.00 лева. Падежът и на
последната вноска за главница е изтекъл на 25.11.2017 г., поради което и цялата
сума е изискуема.
Поради установяване на
дължимостта на иска за главница основателна се явява и претенцията за законна
лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 03.07.2018 г. до окончателното
плащане.
По
отношение на възнаградителната лихва:
Претендира се договорна лихва
в размер на 87.61 лева за периода от 30.03.2016 г. до последната погасителна
вноска 25.11.2017 г. По договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от
40.28 %. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям
от законната лихва. В случая съдът намира, че с оглед срока на договора, размерът на
кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът
от сделката, който носи кредитора, както и автономията на волята, уговорената възнаградителна
лихва не противоречи на добрите нрави, поради което и предявената искова
претенция следва да се уважи.
По
отношение на неустойката:
Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката е
акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна
сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична
сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно
задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да
възникне вземането е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на
валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което
е действително и неизпълнение на главното задължение.
За
нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор,
съдът следи служебно. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане
на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК).
Съдът намира, че предвидена в договора клауза
за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, противоречи на добрите нрави:
Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката
правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за
което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението.
В случая страните са уговорили
клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на
кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са
предвидили неустойка във фиксиран размер от 236.25 лв. Така предвидената клауза
за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на
обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.
Така, както е уговорена,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му
не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените
в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да
се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя
да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата
на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва
и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба
би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора,
то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази
си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4 от договора.
Поради изложеното съдът намира, че
претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение следа да се отхвърли
изцяло, поради противоречието на клаузите от процесния договор на добрите
нрави.
Относно задължението за разходи:
В чл.12 от договора, длъжникът
се е съгласил, че е запознат с Тарифата на събираните такси от заемодателя. В
тарифата, приложена по делото е предвидено, че при кредити, платими на месечни
вноски, какъвто е настоящия случай при забава на плащане на погасителна вноска
дължи допълнително плащане на разходи, които за кредит в размер на 500 лева не
може да е повече от 175 лева, именно такава такса е начислена от ищеца. В
тарифата е предвидено еднократно плащане на сумата от 70 лева на 58 ден на
забавата, представляваща разход за дейност на служител за събиране на вземането.
Съгласно чл. 33, ал.2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът
намира, че тези разпоредби, предвидени в Тарифата на заемодателя се явяват в
пряко противоречие с чл.33 от ЗПК. В случай на неизпълнение или забавено
изпълнение, заемополучателят следва да заплаща отнапред определени разходи за
действия по събиране на задължението като едновременно са начислени и двете
максимални такси от 175 лева и 70 лева еднократна такса. Съдът намира, че
отговорността за разноски, въведена в Тарифата на кредитора, представлява по
същество неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущи
задължения по кредита, а не плащане за покриване разходи по събиране на
вземането. С предвиждане и начисляване на тези такси по същество се
цели заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С оглед
изложеното съдът приема за нищожни клаузите, предвидени в Тарифата на „Вива
Кредит ООД“. Тези клаузи дори не са обективирани в договора, а в тарифа, която не
е подписана от длъжника и макар в чл.12 от договора да е посочено, че се
съгласява с Тарифата, съдът не може да приеме, че е поел задължение да заплаща
тези разходи. Отделно от това с предвиждането на такива разходи се заобикаля и
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част
от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния
процент на разходите – чл. 19, ал.1
от ЗПК, като уговаряне им като отделен разход, основан на тарифа на
кредитора има за цел заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР, поради което и на това основание тези такси не се
дължат. Същите са и неравноправни, не са уговорени индивидуално в договора,
произтичат от тарифа на кредитора, върху която заемателят не може да
въздейства, а следва да приеме, с подписването на договора.
Поради изложеното претенциите
за заплащане на сумата в размер на 175 лева, представляваща такса разходи за
събиране на просрочени вземания и сумата в размер на 70 лева такса разходи за
дейност на служител следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Съдът счита за нищощожна и
клаузата по договора в чл.1, ал.3, в който е уговорено, че заемателят дължи
плащане на такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на заема
в размер на 236.25 лева, поради нейната неравноправност. Опциите при сключване
на договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и
плащане такса за това при разглеждане на заявката и получаване
на становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на
договор за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да
вземе становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост от
разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да
избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса е уговорена в договора, едва
след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора
се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и
как ще бъде платена. Таксата е във
фиксиран размер – 236.25 лв. или в случая приблизително 1/2 от размера на
получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената
услуга от заемодателя. Съгласно чл. 144, т. 9
ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора. В чл. 146, ал.
1 ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал.
2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ищецът не доказва, а и не
твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредит на документи в предвидения
в договора размер. С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза
има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9
ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса,
представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен
като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
С оглед изложеното претенцията
за заплащане на този разход е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По
отношение на лихвата за забава:
Страните са уговорили, че при
забава на плащането, на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят
дължи на кредитодателя лихва за забава в размер на законната лихва – чл. 8,
ал.2 от договора. Претендирано е обезщетение за забава в размер на 33.94 лв., представляващо сбор върху обезщетенията
за забава на всяка падежирала неплатена главница за периода 31.03.2017 г. до 03.07.2018
г.
Размерът на законната лихва е нормативно
определен на основание чл.86 ал.2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската
народна банка за периода, увеличен с 10 пункта /чл. единствен от ПМС № 72 от 8
април
Съобразно изхода
на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по
направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013 г., ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 35.64 лв. за заплатена държавна
такса и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 231,62 лв.,съобразно уважената част от иска. Относно разноските за юрисконсултско
възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното:
съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е
налице фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните че Б.В.Й., ЕГН **********, с адрес: *** дължи н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано от *** и ***
сума в общ размер
на 621,55
лева, от които: сума в размер на 500,00 лв., представляваща неизплатена главница по
Договор за паричен заем № 5340179/ 28.02.2017 г.; сума в размер на 87,61 лв.,
представляваща договорна лихва за период от 30.03.2017 г. до 25.11.2017 г. и
сума в размер на 33,94 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
31.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда -03.07.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното плащане на вземането, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.З.С.Н.В.” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано от *** и ***
срещу Б.В.Й., ЕГН **********,
с адрес: *** искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 и вр.чл.92 ЗЗД с искане да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 717,50 лева, от
които: сума в размер
на 236.25 лв., представляваща
такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от
30.03.2017 г. до 25.11.2017 г.; сума в размер на 236.25 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
30.03.2017 г. до 25.11.2017 г.; сума в размер на 175,00 лв., представляваща
такса разходи за събиране на просрочени вземания и сума в размер на 70,00 лв.,
представляваща такса разходи за дейност на служител, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Б.В.Й.,
ЕГН **********, с адрес: *** заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано от *** и *** сумата от 35.64 лв., представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 4814 по описа за 2018 г. на Плевенски
районен съд, разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б.В.Й.,
ЕГН **********, с адрес: *** заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано от *** и *** сумата от 231,62 лв., представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: