ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
16.09.2020 г.,
гр. София,
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
НИКОЛАЙ
ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ
въззивно частно гражданско дело № 402 по
описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба на „Т.Б.“ ЕАД срещу разпореждане № 2073 от 27.05.2020 г. по ч.гр.д. № 338
по описа за 2020 г. на Районен съд – Ботевград,
с което е отхвърлено заявление на жалбоподателя с вх. № 1582/05.03.2020 г. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника М.Й.М., в частта за сумата от 327,02 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, сбор от следните суми
– 109,64 лева, представляваща неустойка, вследствие на неизпълнение по договор
за мобилни услуги и начислена на основание т.11 от договора в размер на три
месечни абонаментни такси; 77,46 лева, представляваща неустойка, вследствие на
неизпълнение на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги,
начислена на основание раздел
IV,
т. 4 и в размер на три месечни абонаментни такси; 77,46 лева представляваща
неустойка, вследствие на неизпълнение на допълнително споразумение към договор
за мобилни услуги, начислена на основание раздел IV, т. 4 и в размер на три месечни абонаментни
такси; 62,46 лева, представляваща неустойка, вследствие на неизпълнение по
договор за мобилни услуги, начислена на основание т. 11 и в размер на три
месечни абонаментни такси.
В жалбата се твърди, че
разпореждането на първоинстанционния съд е неправилно
и необосновано. Посочва се, че съдът неправилно е приел процесните
клаузи за неустойки за нищожни като противолечащи на
добите нрави. Жалбоподателят счита, че размерът на неустойките отговаря на
присъщите им обезпечителна, санкционна и обезщетителна
функция, тъй като се равнява на сбора от три месечни абонаментни такси по
съответните договори. Неустойките целят да обезщетят пропуснатите ползи за
мобилния оператор от предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги.
На
основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.
Съдът,
като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
При служебна проверка за допустимост и
редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е
подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При
служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя
отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1,
2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на разпореждането, а по допустимостта
– в обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното
разпореждане съдът сам решава въпроса по жалбата.
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление на „Т.Б.“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М.Й. М. за вземания по договор за мобилни
услуги от 01.08.2016 г., по договор за лизинг на мобилно устройство от
01.08.2016 г., по допълнително споразумение от 16.02.2017 г. към договора за
мобилни услуги, по допълнително споразумение от 05.08.2017 г. към договора за
мобилни услуги, по договор за лизинг от 05.08.2017 г., по договор за мобилни
услуги от 31.12.2017 г. и по договор за лизинг от 31.12.2017 г. Претендираните вземания включват неплатени абонаметни такси и използвани услуги, отстъпки и неустойки.
Съгласно чл. 411, ал.
2, т. 2 от ГПК съдът отказва да издаде заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК когато искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави, а според чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Съдът извършва преценка за съответствие на заявлението със
закона и с добрите нрави, при която съпоставя твърденията за обстоятелствата,
от които произтичат вземанията, предмет на заявлението със закона и с добрите
нрави. Когато се претендира вземане от договор сключен с потребител, съдът
преценява наличието на неравноправни клаузи в договора. При установяване на
нищожност на договора или на отделна негова клауза поради противоречието им със
закона или добрите нрави или поради наличие на неравноправна клауза, съдът
отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 или т. 3 от ГПК.
В настоящия случай в т.
11 от договорите за мобилни услуги от 01.08.2016 г. и 31.12.2017 г. и в раздел IV, т. 4 от допълнителните
споразумения от 16.02.2017 г. и 05.08.2017 г. е предвидена неустойка, дължима в
случай на прекратяване на ползваните услуги по вина или инициатива на
потребителя и равняваща се на сбора от абонаментните вноски до края на срока.
В рамките на
предоставената им договорна свобода на основание чл. 9 от ЗЗД страните по
договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване
преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една
определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка
за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се
извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д.
№ 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
При тази преценка
следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за
услуга и вида на насрещните престации – в настоящия
случай мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването
на мобилни услуги срещу абонаментна такса,
а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. Заявителят
в случая е претендирал неустойка в размер на три месечни абонаментни такси,
което е в съответствие с определения максимален размер на подобен тип
неустойка, уговорен в спогодба, сключена на 11.01.2018 г. между „Т.Б.“ ЕАД и К.за з. на
п..
Поради това настоящият състав не счита, че така претендираните
неустойки са нищожни като противоречащи на добрите нрави. Претендираният
размер на неустойката не е прекомерен и отговаря на присъщите ѝ обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Тази неустойка
цели да обезщети доставчика на услугата от вредите, които настъпват при
предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, какъвто е и настоящият
случай.
По изложените
съображения частната жалба се явява основателна, а обжалваното разпореждане неправилно.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
разпореждане
№ 2073 от 27.05.2020 г. по ч.гр.д. № 338 по описа за 2020 г. на Районен съд
– Ботевград, в частта, с която е
отхвърлено заявление на „Т.Б.“ ЕАД с вх. № 1582/05.03.2020 г.
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника М.Й.М. за сумата от 327,02 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, сбор от следните суми
– 109,64 лева, представляваща неустойка, вследствие на неизпълнение по договор
за мобилни услуги и начислена на основание т.11 от договора в размер на три
месечни абонаментни такси; 77,46 лева, представляваща неустойка, вследствие на
неизпълнение на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги,
начислена на основание раздел IV, т. 4 и в размер на три месечни абонаментни
такси; 77,46 лева представляваща неустойка, вследствие на неизпълнение на
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, начислена на основание
раздел IV, т. 4 и в размер на три
месечни абонаментни такси; 62,46 лева, представляваща неустойка, вследствие на
неизпълнение по договор за мобилни услуги, начислена на основание т. 11 и в
размер на три месечни абонаментни такси, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ДА
СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК в полза на „Т.Б.“ ЕАД, ***, Б. П.С., сграда . срещу длъжника М.Й.М., ЕГН: **********, адрес: ***, за сумата от 327,02
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент за услуги, сбор от следните суми – 109,64 лева, представляваща
неустойка, вследствие на неизпълнение по договор за мобилни услуги и начислена
на основание т.11 от договора в размер на три месечни абонаментни такси; 77,46
лева, представляваща неустойка, вследствие на неизпълнение на допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги, начислена на основание раздел IV,
т. 4 и в размер на три месечни абонаментни такси; 77,46 лева представляваща
неустойка, вследствие на неизпълнение на допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги, начислена на основание раздел
IV, т. 4 и в размер на три месечни абонаментни такси; 62,46 лева,
представляваща неустойка, вследствие на неизпълнение по договор за мобилни
услуги, начислена на основание т. 11 и в размер на три месечни абонаментни
такси.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.