РЕШЕНИЕ
№ 7393
Бургас, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XXV-ти състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ТОДОР ИКОНОМОВ |
При секретар ВИКТОРИЯ ТАШКОВА като разгледа докладваното от съдия ТОДОР ИКОНОМОВ административно дело № 20247040700840 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК.
Образувано е по жалба на В. П. Я., [ЕГН], срещу Решение № 37/07.05.2024 г. на директора на ТД на НАП [населено място], с което е оставена без уважение жалбата й срещу действия на публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас обективирани в писмо № [рег. номер]-178-0006111/11.03.2024 г.
Оспорващото лице твърди незаконосъобразност на атакуваното решение. Излага съображения, че незаконосъобразно са начислени лихви върху публичното и държавно вземане в размер на 26 000 лв., представляващо парична равностойност на МПС, тъй като в НПК не е предвидена такава възможност. По подробно изложени доводи, моли за отмяна на оспорения административен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Депозира писмено становище, в което поддържа жалбата.
Ответникът - директорът на ТД на НАП - Бургас, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по депозираната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 30.11.2023 г. в открито съдебно заседание, Районен съд - Бургас е постановил съдебно определение по нохд № 4827/2023 г. по описа на този съдебен орган, с което е ободрил споразумение, по силата на което В. П. Я. се признава за виновна за извършено престъпление по чл. 354б, ал. 3 от НК като са й наложени следните наказания: лишаване от свобода за срок от 6 месеца (отложено на осн чл. 66, ал. 1 от НК); лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца (на осн. чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което обвиняемата е била лишена по административен ред да управлява МПС); и на осн. чл. 343б, ал. 5, във вр. с ал. 1 е осъдена да заплати в полза на държавата по сметка на РС – Бургас, сумата от 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева представляваща равностойността на моторното превозно средство – лек автомобил [Марка], модел Х3, с рег. № [рег. номер], послужило за извършване на престъплението, както и сумата от 5 (пет) лева представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист (л.22-29).
На 21.12.2023 г. Районен съд - Бургас е издал изпълнителен лист № 879 (л.7), с който е осъдил В. П. Я. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева представляваща равностойността на моторното превозно средство – лек автомобил [Марка], модел Х3, с рег. № [рег. номер], послужило за извършване на престъплението, както и сумата от 5 (пет) лева представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Последвало е образуване на изпълнително дело № *********/2024 от ТД на НАП-Бургас.
С жалба вх. № 94-В-74/26.02.2024 г. по описа на ТД на НАП – Бургас Янева е оспорила начисляването на лихви върху горепосочените суми.
С писмо изх. № [рег. номер]-178-0006111/11.03.2024 г. публичен изпълнител се е произнесъл по жалбата като е приел, че съгласно разпоредбите на ДОПК се дължат и лихви върху начисленото публично държавно вземане.
С Решение № 37/07.05.2024 г. на директора на ТД на НАП – Бургас, е оставил без уважение жалбата на В. П. Я. срещу действия на публичен изпълнител обективирани в писмо № 240002-178-0006111/11.03.2024 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас. В мотивите на решението е изложено, че предявените с изпълнителен лист № 879/21.12.2023 г. вземания представляват публични държани вземания, поради което правоотношенията свързани с тяхното събиране се уреждат по реда на ДОПК, като съгласно чл. 175, ал. 1 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на съдебно оспорване акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо място съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен орган - директора на ТД на НАП Бургас съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК. Действията на публичен изпълнител обективирани в писмо № 240002-178-0006111/11.03.2024 г. също са извършени от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП [населено място].
Решението е издадено в предвидената от закона писмена форма, след обсъждане на наличните в преписката писмени доказателства и оплакванията на лицето, подало жалбата пред решаващия орган.
Съдът намира, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата по ред на чл. 266 и сл. от ДОПК.
Правилно е приложен и материалния закон.
Съгласно чл. 266, ал. 1 ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Жалбата се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите случаи - от деня на съобщението.
Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от ДОПК: Публични са държавните и общинските вземания:
1. (изм. – ДВ, бр. 58 от 2016 г.)
за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета;
2. за други вноски, установени по основание и размер със закон;
3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон;
4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи;
5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата;
6. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции;
7. по влезли в сила наказателни постановления;
8. за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз;
9. лихвите за вземанията по т. 1 - 8.
По безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства се установи, че съгласно изпълнителния лист № 879/21.12.2023 г. издаден от Районен съд - Бургас жалбоподателката е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 26 000 лева представляваща равностойността на лек автомобил, и сумата от 5 лева и държавна такса за издаване на изпълнителен лист. По издадения изпълнителен лист е образувано изп. д. № *********/2024 г. по описа на ТД на НАП – Бургас.
В случая по делото няма спор, че присъдената в полза на бюджета на съдебната власт равностойността на моторното превозно средство представлява публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 5 от ДОПК. Присъдената сума в размер на 5 лева, представляваща такса за издаване на изпълнителен лист също е публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, а. 2, т. 3 от ДОПК. Основният спорен момент по делото е дали върху посочените суми следва да бъдат начислени лихви за забава.
В разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК е посочено, че и лихвите по вземанията по т. 1-8 са публични държавни вземания.
Видно от сключеното споразумение по нохд № 4872/2023 г., обективирано в протоколно определение № 580/30.11.2023 г. съдът на осн. чл. 182, ал. 2 от ДОПК е уведомил В. П. Я., че има възможност в седмодневен срок от датата на влизане в сила на съдебния акт да заплати доброволно дължимата сума в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Бургас. В случая по делото не са представени доказателства задължението да е заплатено в горепосочения срок.
Съгласно чл. 220, ал.1 ДОПК, когато публичното вземане не бъде платено в срок, публичният взискател го предявява за принудително събиране на публичния изпълнител по електронен път, като изпълнително производство се образува въз основа на предоставените данни за длъжника, изпълнителното основание и подлежащото на принудително изпълнение публично вземане. Единствената и формална предпоставка за образуване на публично изпълнително производство е наличието на годно изпълнително основание. Безспорно е, че издадения изпълнителен лист от 21.12.2023 г. е изпълнително основание по смисъла на чл. 209 ДОПК. Наличието на предявен изпълнителен титул обвързва публичния изпълнител със задължението да предприеме действия по неговото изпълнение, а в случая да образува изпълнително производство и да предприеме действия по принудително събиране.
Съгласно чл. 175, ал. 1 от ДОПК, за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателката, че след като в НК липсва изрично предвидена разпоредба за дължимост на лихви, то такива не следва да се начисляват. Правилно административния орган е посочил, че „съответния закон“ по смисъла на чл. 175, ал. 1 от ДОПК е Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, където в чл. 1 е изрично посочено, че неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва.
В случая не е налице и хипотезата по чл. 175, ал. 3 ДОПК, която изрично урежда изключенията за недължимост на лихва върху неплатени в срок публични задължения, поради което неоснователни са твърденията на жалбоподателката, че не дължи лихви като същите са правилно начислени.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното решение на директора на ТД на НАП - Бургас и потвърдените с него действия на публичен изпълнител обективирани в писмо № 240002-178-0006111/11.03.2024 г. са законосъобразни, постановени в съответствие с процесуалните и материалноправните изисквания на закона, поради което подадената жалба се явява неоснователна и недоказана и ще следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, на основание чл. 161, ал.1, изр.3 от ДОПК на ответника се дължат разноски, но такива не следва да бъдат присъждани, тъй като не са поискани.
Ето защо и поради мотивите, изложени по - горе Административен съд – Бургас, XXV състав
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. П. Я., [ЕГН], срещу Решение № 37/07.05.2024 г. на директора на ТД на НАП [населено място], с което е оставена без уважение жалбата й срещу действия на публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас обективирани в писмо № [рег. номер]-178-0006111/11.03.2024 г. , като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
:
| Съдия: | |