Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 21.11.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и трети октомври през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Вергиния
Петкова ……………. и в присъствието на
прокурора ……………………..……. като разгледа
докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 644 по описа за 2018 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 881 от 08.06.2018 г.,
постановено по гр.д. № 563/2018 г. по описа на Плевенски районен съд, съдът е
допуснал на основание чл. 34 от ЗС, вр. с чл. 59 от ЗН да се извърши съдебна
делба между П.Р.К.,***, и Н.А.Б.,***, на недвижим имот – УПИ VII, в кв. 55 по плана на с. Г., целият от 3965 кв.м., при
условията на чл. 345 от ГПК, притежаван в съсобственост от наследодателя А.М. Б.,***, заедно с трети лица, от които
собственост на наследодателя на страните са 2000 кв.м. ид.ч. в западния край на
дворното място, заедно с построените в него сгради, при квоти по ½ ид.ч.
от наследството на А.М. Б. или 1000/3965
за ищеца П. Р. К. и 1000/3965 за ответника Н.А.Б.. С решението е постановено от
допуснатия до делба недвижим имот да се образуват 2000/3965 дяла, от които
1000/3965 за ищеца П.Р.К. и 1000/3965 за ответника Н.А.Б., и е указано на
съделителите, че допуснатият до делба имот ще се изключи от поделяемата маса,
ако между тях от една страна и третите лица – съсобственици на имота от друга
не се извърши делба преди съставянето на разделителния протокол.
Срещу решението на районния съд
е подадена въззивна жалба от П.Р.К., чрез пълномощника му адв. И.Д. от САК. С
жалбата се поддържа довод, че тъй като съделители на дворното място са и
останалите му съсобственици, същите следва да бъдат конституирани като страни
по делото и да вземат участие в делбеното производство. Жалбоподателят моли
окръжния съд да отмени обжалваното решение и да върне делото на
първоинстанционния съд с указания да бъдат конституирани и призовани всички
съделители.
Срещу първоинстанционното
решение е подадена въззивна жалба и от Н.А.Б., чрез процесуалния му
представител адв. С.И. ***. В жалбата са изложени съображения за недопустимост
на предявения иск, предвид поисканата с него делба на идеална част от недвижим
имот, която е недопустима. Наведен е и довод за недопустимост на постановеното
от районния съд решение, тъй като съдът не е конституирал за участие в процеса
всичките съделители, за което той следи служебно. Претендира се обезсилване на
решението и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане.
Всеки един от жалбоподателите е
оспорил въззивната жалба, подадена от насрещната страна.
Като взе предвид данните по делото и
наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен
съд намира разглеждането на двете въззивни жалби за процесуално допустимо, а по
същество и двете жалби за неоснователни, предвид следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства
се установява по безспорен начин, че ищецът П.Р.К. и ответникът Н.А.Б. са
законни наследници на А.М. Б.,***,
починал на 12.05.1998 г. С нотариален акт № **, том IV, дело 1289/12.07.1959 г. наследодателят на страните А.М.
Б. е придобил чрез възмездна сделка
собствеността върху дворно място от 2000 кв.м. с всички постройки в него,
находящо се в с. Г., представляващо западната половина на парцел VII, от кв. 55 по регулационния план на селото. Видно е от
приложената по делото скица № 302/19.01.2018 г., издадена от Община Д.М., че
процесният УПИ VII-195, в
кв.55 по плана на с. Г., е с площ от 3965 кв.м., като за 2000 кв.м. ид.части от
същия и сградите в западната му част за собственик в разписния лист към
регулационния план е записан А.М. Б., въз основа на цитирания по-горе нотариален
акт, а аз останалите 1965 кв.м. ид.ч. от дворното място и сградите в източната
част като собственици са записани М.Н.Р. и В.Н.Р. , съгласно цитиран нотариален акт.
С депозираната пред районния съд
искова молба ищецът П.К. е поискал да бъде извършена съдебна делба между него и
ответника на притежавания от тях в съсобственост имот, придобит по наследство
от техния общ наследодател А.М. Б.,
описан в н.акт № 12/1959 г. Следователно заявената претенция е за съдебна делба
на идеални части - 2000/3965 ид.ч. от
урегулиран поземлен имот и на сградите, находящи се в западната част на
поземления имот.
От своя страна ответникът Н.Б. не
е подал писмен отговор на исковата молба в срока и при условията на чл. 131 от ГПК, но е заявил в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, че
оспорва иска за делба, тъй като счита себе си за изключителен собственик на
описания в исковата молба имот.
Предназначението на делбеното
производство е да ликвидира съществуваща съсобственост, независимо от
основанието за възникването й. Поради това принципно искът за делба на идеални
части от вещи или вещни права е недопустим, тъй като с делбата на идеални части
не би се постигнала крайната цел на делбеното производство.
Делбата на идеална част от вещ е
допустима обаче в случаите, когато съсобствеността между съделителите е
възникнала по наследяване и наследодателят е притежавал вещта в съсобственост с
трети лица. Хипотезата на чл. 345 от ГПК дава възможност да бъдат допуснати до
делба имоти, които наследодателят е притежавал съвместно с други лица, но
повелява, че ако делбата на наследниците с третите лица не се извърши преди
съставянето на разделителния протокол, то тези имоти се изключват от делбата. В
т. 3 на ППВС № 4/1964 г. се приема, че делбата с третото лице може да се
извърши в същото производство, като се има предвид паралелна делба на всички
имоти между техните съсобственици.
Следва да бъде посочено, че
хипотезата на чл. 345 от ГПК е налице само ако съсобствеността с участие
на третите лица е съществувала преди смъртта на наследодателя и съделителите са
придобили по наследство само идеалната част от имота, която е притежавал
техният наследодател. Т.е. под „трето лице“ следва да се разбира лице чуждо на
наследството /не притежаващо качеството на наследник/.
Тази законова хипотеза е налице в
настоящия случай, тъй като общият наследодател на страните е притежавал само
идеални части - 2000/3965 ид.ч. от целия поземлен имот с площ от 3965 кв.м., а
собствениците на останалите 1965/3965 ид.ч. нямат качеството на негови
наследници.
В този смисъл делбата следва да бъде
допусната при условията на чл. 345 от ГПК, като бъде указано на съделителите,
че допуснатият до делба имот ще бъде изключен от делбената маса, ако между тях
и третите лица – съсобственици на поземления имот, не бъде извършена делба
преди съставянето на разделителния протокол, както правилно е приел и
първоинстанционният съд.
Съобразно постановката на цитираното
по-горе ППВС № 4/1964 г. делбата между наследниците и третите лица може да се
извърши в същото производство. За съда обаче не възниква задължение служебно да
конституира третите лица. За да бъде извършена паралелна делба на всички
съсобствени имоти в същото производство, следва конституирането на третите лица
като съделители да е поискано изрично, което не е сторено в настоящия случай в
производството пред районния съд. Едва с въззивната си жалба ищецът-въззивник е
направил такова искане, което се явява преклудирано.
Предвид гореизложените съображения,
въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно,
допустимо и правилно, поради което
подлежи на потвърждаване.
С оглед изхода на спора пред въззивната
инстанция, разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани,
като деловодните разноски следва да останат за сметка на страните така, както
са направени от тях.
По тези съображения и на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 881 от
08.06.2018 г. по гр.д. № 563/2018 г. по описа на Плевенски районен съд.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: