Р Е Ш
Е Н И Е №
260553
19.04.2021г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, IX състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети април през две хиляди деветнадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Николинка Цветкова
ЧЛЕНОВЕ: Фаня Рабчева
Елена Калпачка
при участието на секретаря Пенка
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Цветкова въззивно гражданско
дело № 341/2021г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано по въззивна
жалба на Национална агенция за приходи чрез гл. юрисконсулт при отдел
„Обжалване“ ТД на НАП Пловдив М.П.Д. против решение № 261591 от 08.12.2020г.,
постановено по гр. д. № 13716 по описа
за 2019г. на Пловдивски районен съд, II гр.
с., с което се отхвърлят предявените от Национална агенция за приходите, чрез
ТД на НАП, гр. Пловдив, представлявана от публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ в ТД на НАП Пловдив против „Сева билд“ ЕООД, ЕИК *********, С.Р.С.,
ЕГН ********** и Й.Г.А., ЕГН **********, искове за обявяване за недействителни
по отношение на държавата на основание чл. 216, ал.1, т. 4 и ал. 2 от ДОПК
следните сделки: договор за покупко-продажба на МПС от 18.05.2016г., сключен
между „Севда билд“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството на продавач и С.Р.С., ЕГН **********
в качеството на купувач, с който е прехвърлена собствеността върху МПС – лек
автомобил марка БМВ, модел 318 Д, рег. № ***, дата на регистрация 30.03.2009г.,
рама № WBAUX1*, с продажна цена от 1000 лева; договор за
покупко-продажба на МПС от 18.05.2016г., сключен между „Сева билд“ ЕООД, ЕИК
*********, в качеството на продавач и Й.Г.А., ЕГН **********, в качеството на
купувач, с който е прехвърлена собствеността върху МПС – лек автомобил марка
Форд транзит, рег. № ****, дата на регистрация 08.07.2003г., рама № WF0PXXB***, с продажна цена 500 лева; договор за
покупко-продажба на МПС от 18.05.2016г., сключен между „Сева билд“ ЕООД, ЕИК
*********, в качеството на продавач и Й.Г.А., ЕГН **********, в качеството на
купувач, с който е прехвърлена собствеността върху МПС – лек автомобил марка
Форд транзит, с рег. № ***, дата на регистрация 19.06.2001г., рама № WF0PXXB***, с продажна цена 400 лева и договор за
покупко-продажба на МПС от 18.05.2016г., сключен между „Севда билд“ ЕООД, ЕИК
********* в качеството на продавач и Й.Г. А., ЕГН ********** в качеството на
купувач, с който е прехвърлена собствеността върху МПС – товарен автомобил
марка Мерцедес, модел 308 Д спринтер, с рег. № ***, дата на регистрация
22.04.1997г., рама № WDB9033**, с
продажна цена 300 лева, като неоснователни.
С въззивната жалба се твърди, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
нормите на материалния и процесуалния закон.Оспорва се извода на решаващия съд,
че не е установено намерението у длъжника да увреди публичния взискател.Моли се
за отмяна на обжалваното решение, вместо което да се постанови ново, с което да
се уважат предявените искове.Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемото дружество „Сева билд“
ЕООД не е подало писмен отговор по реда на чл. 263 от ГПК.
Въззиваемият С.Р.С. е изразил
становище за неоснователност на въззивната жалба.Моли решението на районния съд
като правилно да бъде потвърдено.
Въззиваемият Й.Г.А. също е изразил
становище за неоснователност на въззивната жалба и моли решението на районния
съд да бъде потвърдено като правилно.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна – ищец в
първоинстанционното производство и е насочена срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
При
извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269,
изр. първо от ГПК
съдът намери, че
същото е валидно и допустимо.
Пред първоинстанционния съд е
предявен иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от ДОПК за
обявяване за недействителни по отношение на ищеца на извършените сделки от
„Сева билд“ ЕООД, като увреждащи публичния взискател НАП, а именно: 1. Договор
за покупко-продажба на МПС от 18.05.2016г., сключен между „Сева билд“ ЕООД, ЕИК
*********, в качеството на продавач и С.Р.С. с ЕИК **********, в качеството на
купувач, с който е прехвърлена собствеността върху МПС – лек автомобил марка
БМВ, модел 318 Д, рег. № ***, дата на регистрация – 30.03.2009г., рама № WBAUX1**, със застрахователна стойност 1000 лв.; 2. Договор
за покупко-продажба на МПС от 18.05.2016г., сключен между „Сева билд“ ЕООД, ЕИК
*********, в качеството на продавач и Й.Г.А., ЕГН **********, в качеството на
купувач, с който е прехвърлена собствеността върху МПС – лек автомобил марка
Форд транзит, с рег. № ***, дата на регистрация – 08.07.2003г., рама № WF0PXXB**, със застрахователна стойност 4000 лв.; 3. Договор
за покупко-продажба на МПС от 18.05.2016г., сключен между „Сева билд“ ЕООД с
ЕИК *********, в качеството на продавач и Й.Г.А. с ЕГН **********, в качеството
на продавач, с който е прехвърлена собствеността върху МПС – лек автомобил
марка Форд транзит, с рег. № ****, дата на регистрация – 19.06.2001г., рама № WF0PXX**, със застрахователна стойност 3000 лв.; 4. Договор
за покупко-продажба на МПС от 18.05.2016г., сключен между „Сева билд“ ЕООД с
ЕИК *********, в качеството на продавач и Й.Г.А. с ЕГН **********, в качеството
на купувач, е прехвърлена собствеността върху МПС – товарен автомобил марка
Мерцедес, модел 308 Д спринтер, с рег. № ***, дата на регистрация –
22.04.1997г., рама № WDB903**, със
застрахователна стойност 3300 лева.
В обстоятелствената част на исковата
си молба ищецът твърди, че за събиране на публичните задължения на „Сева билд“
ЕООД в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив било образувано изпълнително
дело № *********/2016г.Публичните задължения на дружеството били в размер на
242816, 67 лв., от които главница 181131 лв. и лихви в размер на 61685, 67 лв.,
изчислени към 13.08.2019г.Тези публични задължения били установени с РА №
Р-16001616002975-091-991/23.01.2017г., декларации по ЗДДС и декларации обр. 6
за задължения по осигурителни фондове.За обезпечаване на публичните задължения
на дружеството, с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С160016-022-0020592/29.08.2016г. бил наложен запор върху банкови сметки на
дружеството във всички лицензирани банки в страната, като от отговорите на
банките било видно, че само в „Райфайзенбанк“ АД бил наложен запор.На
12.09.2016г. постъпило искане от упълномощено лице на основание чл. 229 от ДОПК
за даване на разрешение за неотложни плащания.От издаденото разрешение на
26.10.2016г. постъпили по изпълнителното дело 38, 59 лв.На 11.10.2016г.
едноличния собственик на капитала на „Сева билд“ ЕООД Д. В. М. прехвърлил
дружествените си дялове на Д. Д. Т., ЕГН **********.Новият едноличен собственик
на капитала притежавал множество /20бр./ фирми
с данъчни и осигурителни задължения в особено големи размери.Дружеството
не получавало кореспонденцията си на адреса на кореспонденция.Всички документи
в производството по принудително събиране били връчени на основание чл. 32 от ДОПК.През 2016г., 2107г. и 2018г. нямало постъпили плащания от дружеството.След
издаването на ревизионния акт дружеството престанало да функционира.Във връзка
с извършваната ревизия, възложена със ЗВР №
Р-16001616002975-020-001/03.05.2016г., връчена на ЗЛ на 15.05.2016г. на
електронен адрес на дружеството и след проверка на имущественото състояние,
публичният изпълнител установил действия от страна на длъжника, свързани с
извършване на разпоредителни сделки във вреда на публичния взискател.След
връчване на заповедта за възлагане на ревизия, която приключила с установяване
на публични задължения с РА № Р-16001616002975-091-001/23.01.2017г. в размер на
22716, 97лв., било отчуждено имущество на дружеството, предмет на процесните
сделки.Общата застрахователна стойност на четирите МПС-та била 11300 лева, като
след извършените разпоредителни действия от дружеството, била налице
невъзможност да се събере установеното с ревизионния акт задължение.
Ответникът „Сева билд“ ЕООД не е
депозирал писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК.
С писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответникът С. Р.С. е
изразил становище за неоснователност на иска с възражения, че се запознал със
собственика и управител на „Сева билд“ ЕООД А. В. непосредствено преди
сключването на сделката за покупко-продажба на МПС, че не е знаел за връчената
заповед за възлагане на ревизия на дружеството от НАП и че впоследствие са
определени задължения на дружеството с ревизионен акт, както и че не е целял увреждане
на кредитора на дружеството.
Ответникът Й.Г.А. не е депозирал писмен
отговор по исковата молба.В хода на първоинстанционното производство е изразил
становище за неоснователност на иска. Възразил е, че цените на трите закупени
автомобила от дружеството, са определили спрямо състоянието им.Два от
автомобилите продал – м. „Форд Транзит“ с рег. № *** с договор от 01.12.2017г. и м. „Форд Транзит“ с рег. № ****
от 27.06.2017г.Освен това по делото не било доказано, че продавача е целял да
увреди публичния взискател.
Районният
съд е приел в обжалваното решение, че в случая е налице първата обективна
предпоставка за уважаване на отменителния иск по чл. 216, ал.1, т. 4 от ДОПК –
сделката е сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизия №
Р-16001616002975-020-001 от 03.05.2016г., връчена на дружеството по електронен
път на 15.05.2016г. и установяването на публични задължения на дружеството с
Ревизионен акт № Р-16001616002975-091-001 от 23.01.2017г. в размер на 22716, 97
лева.Приел е също, че процесните сделки са извършени след датата на връчване на
заповедта за възлагане на ревизия, а именно на 18.05.2016г., но ищецът не успял
да докаже, че същите са извършени с намерение да се увреди публичния взискател.В
тази насока решаващият съд е взел предвид, че сделките са възмездни, като срещу
продадените автомобили дружеството е получило насрещни престации, които съдът с
оглед приетото по делото заключение на вещо лице, е приел за еквивалентни на
даденото, като имуществото на длъжника не е намалено, а вещите са заменени с
техните парични равностойности.По делото не били представени доказателства за
цялото имуществото на длъжника преди и след процесните сделки, за да може да се
установи дали Държавата като кредитор е злепоставена във възможността да се
удовлетвори от притежаваното от дружеството – длъжник, като единствено по този
начин би могло да се установи, че длъжникът е отчуждил спорните вещи с
намерението да намали имуществото си до толкова, че да стане неплатежоспособен.Напротив,
сам ищецът представил с исковата молба договор за поръчка от 06.06.2016г.,
сключен между Строителна фирма К. Й. Р.ГмБХ и „Сева билд“ ЕООД, с посочена сума
по офертата в размер на 117361, 09 евро, както и договор за строително-монтажни
работи от 29.07.2016г., сключен между И-ес-джи ЕООД – възложител и „Сева билд“
ЕООД – изпълнител, с посочена цена, дължима на изпълнителя в размер на сумата
от 145500 лв., както извлечение от сметка на дружеството в „Райфайзенбанк
България“, от които се установявало, че по сметка на ТД на НАП Пловдив били
преведени следните суми: 400 лв. – на 16.08.2016г. с посочено основание: ДДС;
2, 50 лв. на 16.08.2016г., с посочено основание - ДДС; 6000 лв. на
06.07.2016г., с посочено основание: ДДС, както и сумата от 16 лв. – на
06.07.2016г., с посочено основание: ДДС.Съобразено е и представеното по делото копие
на вносна бележка за превод към бюджета по изп. д. № *********/2016г. за
внесена сума в размер на 38, 59 лв.По тези съображения исковете са счетени за
неоснователни.
Настоящият състав на съда не споделя
крайните изводи на районния съд досежно
субективния елемент от фактическия състав на чл. 216, ал.1 , т. 4 от ДОПК, по следните съображения:
Специалният иск по чл. 216, ал. 1 от ДОПК, уреждащ правата на Държавата и общините при разпореждане от техен длъжник
с публични вземания със свое имущество с цел да ги увреди, е по своята правна
природа вид отменителен иск, което следва от чл. 216, ал. 3 от ДОПК,
предвиждаща субсидиарно приложение на чл. 135 от ЗЗД.С оглед спецификата на
правните субекти-кредитори, имащи право на този иск и вида на вземанията /публични/, чиято събираемост е в
обществен интерес, законодателят е дал принципно по-силна защита на тези
кредитори в сравнение с тази на кредиторите по общия отменителен иск по чл.
135, ал. 1 от ЗЗД.В хипотезата на чл. 216, ал.1, т. 4 от ДОПК е без значение
знанието на приобритателя за увреждането, а е достатъчно намерението на
отчуждителя за това /в този см. решение № 84 от 01.07.2020г. по т. д. № 601/2019г., II т. о. и др./.
Намерението за увреждане /animus nocendi/ като факт е мисъл и желание да се направи нещо във
вреда на кредитора, т. е. съзнание, че със съответния правен акт се уврежда
кредитора, най-често като се намалява имуществото на длъжника, служещо за
удовлетворяване вземанията на кредиторите /чл. 133 от ЗЗД/.Като вътрешно
мисловно-емоционално състояние на длъжника /респ. на неговите управителни
органи/, то няма самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в
контекста на увреждащите разпоредителни
волеизявления, а следва да се установи след преценка на всички факти по
конкретния спор.Естеството на този факт е такъв, че трудно би се доказал при
пряко доказване, а по-често следва това да стане при косвено такова, на
основата на предположения, произтичащи от преценката на конкретните факти,
материализиращи субективното намерение за увреждане /в. този см. решение №
69/22.06.2012г. на ВКС по т. д. № 534/2011г., I т. о./.
В настоящия случай процесните
разпоредителни сделки са извършени само три дни след връчване на заповедта за
възлагане на ревизия на длъжника, като три от автомобилите са продадени на
занижена цена, под застрахователната им стойност.Видно е от приложените по
делото удостоверения, че застрахователната стойност за всяко конкретно МПС е
определена на база фактическото му състояние към момента на издаване на
съответното удостоверение след изготвянето на експертна оценка, поради което
настоящият състав на съда цени отразеното в тези писмени доказателства, като
същевременно не кредитира приетата в първоинстанционното производство
автотехническа оценъчна експертиза.В констативно-аналитичната част на същата
вещото лице е посочило след извършени проучвания на пазара, че закупуване или продажба
на дадено МПС със стойност, значително по-ниска или по-висока от тази на
изследваните ППС-та, е възможно, поради което не може еднозначно и категорично
да отхвърли възможността, че изследваните активи на обявените цени в договорите
за покупко-продажба, са цените, на които те са били продадени.Посочило е също,
че техническото състояние на изследваните МПС-та към момента на
покупко-продажбата не е известно – фактор, който ограничава до невъзможност
определянето на пазарната им цена според фактическото им състояние, различна от
тази, посочена в нотариалните удостоверения на договорите за
покупко-продажба.При тази обосновка според настоящия състав не би могло да се
приеме, че вещото лице е определило действителната пазарна цена на процесните
автомобили съобразно фактическото им състояние към датата на разпоредителните
сделки.Освен това няма данни цената от продажбите да е постъпила по банкова
сметка ***, съотв. да е предоставена за удовлетворяване на кредитора, нито
публичните задължения на дружеството-длъжник да са погасявани с получени
възнаграждения по сключените договори за поръчка с трети лица, приложени по
делото.Следва да се съобрази също, че по делото няма данни за родствени връзки
между управителя на ответното дружество и втория и третия ответник
/приобритатели по отчуждителните сделки/, но от извлечението на сметката на
дружеството-длъжник в „Райфайзенбанк“ АД е видно, че освен от управителя А. В.,
сметката е била захранвана и са теглени суми от нея в не малък размер през
периода 01.07.2016г. – 02.09.2016г. и от Й. А., като не е установено в какво
качество последният е разполагал с такива пълномощия по отношение на
дружеството.
Всички гореизложени обстоятелства и
наличието на задължения на ответното дружество по осигурителни фондове за
2015г., които е следвало да бъдат декларирани по реда на чл. 264, ал. 2 от ДОПК
при прехвърлянето на автомобилите, сочат, че разпореждането е било предприето
от длъжника с увреждаща цел.Отчуждаването на имущество на дружеството-длъжник
безспорно намалява възможността за удовлетворение на кредитора, защото за
обезпечение на вземането служи цялото длъжниково имущество /чл. 133 от ЗЗД/,
поради което за основателността на предявените искове е без значение наличието
на други активи в патримониума на длъжника.Без значение е и обстоятелството, че
единият от приобритателите впоследствие също се е разпоредил със закупените
автомобили, тъй като за кредитора съществува възможността да атакува и
последващите сделки, които го увреждат, като исковете могат да бъдат предявени
и самостоятелно /в този см. Тълкувателно решение № 2/2017г. по т. д. № 2 по
описа за 2017г. на ОСГТК на ВКС, т. 3/.
Предвид гореизложеното жалбата е
основателна и следва да бъде уважена, а решението на районния съд като неправилно
да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което исковете да
бъдат уважени.
С оглед изхода на делото пред настоящата
инстанция в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 384 лева, определено по реда на чл.
7, ал.1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, от които „Сева билд“ ЕООД следва да заплати
солидарно с ответника Й.Г.А. 209, 50 лева и солидарно с ответника С.Р.С. 174,
50 лева с оглед стойността на сделките.
Тъй като в случая е налице е
хипотезата на чл. 78, ал. 6 от ГПК – когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице
е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски.С оглед изхода на делото
пред въззивната инстанция следващата се държавна такса по първия иск общо в
размер на 75 лева /50 лева за първата инстанция и 25 лева за въззивната/,
следва да се възложи солидарно в тежест на ответниците „Сева билд“ ЕООД и С.Р.С.,
а по отношение на останалите три иска общо в размер на 225 лева /по 50 лева за
първата инстанция и по 25 лева за въззивната/ - в тежест на ответниците „Сева
билд“ ЕООД и Й. Г. А. .
По изложените съображения Пловдивският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 261591 от 08.12.2020г., постановено
по гр. д. № 13716 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, II гр. с., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за относително недействителни по отношение на Национална агенция по
приходите, чрез ТД на НАП, гр. Пловдив, ул. „Скопие“ № 106, представлявана от
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ в ТД на НАП Пловдив Г. А.Р., с
процесуален представител М.П.Д., следните сделки: Договор за покупко-продажба
на МПС от 18.05.2016г., сключен между „Сева билд“ ЕООД, ЕИК *********, в
качеството на продавач и С.Р.С., ЕГН **********, в качеството на купувач, с
който е прехвърлена собствеността върху МПС – лек автомобил м. „БМВ“, модел 318
Д, с рег. № ***, дата на регистрация – 30.03.2009г., рама № WBAUX1***, с продажна цена от 1000 лева; Договор за
покупко-продажба на МПС от 18.05.2016г.,
сключен вежду „Сева билд“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството на продавач и Й.Г.А.,
ЕГН **********, в качеството на купувач, с който е прехвърлена собствеността
върху МПС – лек автомобил м. „Форд транзит“, с рег. № *** дата на регистрация –
08.07.2003г., рама № WF0PXXBDF**, с
продажна цена 500 лева; Договор за покупко-продажба на МПС от 18.05.2016г.,
сключен между „Сева билд“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството на продавач и Й.Г.А.,
ЕГН **********, в качеството на купувач, с който е прехвърлена собствеността
върху МПС – лек автомобил м. „Форд транзит“, с рег. № ****, дата на регистрация
– 19.06.2001г., рама № WF0PXXBD** с
продажна цена 400 лева и Договор за покупко-продажба на МПС от 18.05.2016г.,
сключен между „Сева билд“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството на продавач и Й.Г.А.,
ЕГН **********, в качеството на купувач, с който е прехвърлена собствеността
върху МПС – товарен автомобил м. „Мерцедес“, модел 308 Д спринтер, с рег. № ***,
дата на регистрация – 22.04.1997г., рамо № WDB9033***, с продажна цена 300 лева.
ОСЪЖДА „Сева билд“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Градина, Област Пловдив, Община Първомай, ул. „Христо
Ботев“ № 46, представлявано от Д. Д. Т. и Й.Г.А., ЕГН ********** ***, да
заплатят солидарно на Национална агенция по приходите, чрез ТД на НАП, гр.
Пловдив, ул. „Скопие“ № 106, представлявана от публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ в ТД на НАП Пловдив Г. А. Р., сумата от 209, 50 лева – разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА „Сева билд“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Градина, Област Пловдив, Община Първомай, ул. „Христо
Ботев“ № 46, представлявано от Д. Д. Т. и С.Р.С., ЕГН ********** ***, да
заплатят солидарно на Национална агенция по приходите, чрез ТД на НАП, гр.
Пловдив, ул. „Скопие“ № 106, представлявана от публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ в ТД на НАП Пловдив Г. А. Р., сумата от 174, 50 лева – разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА „Сева билд“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Градина, Област Пловдив, Община Първомай, ул. „Христо
Ботев“ № 46, представлявано от Д. Д. Т. и С.Р.С., ЕГН ********** ***, да
заплатят солидарно ДТ в размер на 75 лева в полза на Държавата по сметка на
Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Сева билд“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Градина, Област Пловдив, Община Първомай, ул. „Христо
Ботев“ № 46, представлявано от Д. Д.Т. и Й.Г.А., ЕГН ********** ***, да
заплатят солидарно ДТ в размер на 225 лева в полза на Държавата по сметка на
Пловдивски окръжен съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване /чл. 280, ал.3, т. 1 от ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: