№ 398
гр. Враца, 23.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и трети
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгени Божидаров Ангелов
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
в присъствието на прокурора Е. В. С.
като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно
наказателно дело № 20241400200534 по описа за 2024 година
намира следното:
Производството е по реда на чл.437 – чл. 440 НПК.
Образувано по молба на лишения от свобода К. М. К. , изтърпяващ наказание
"Лишаване от свобода" в Затвора-Враца , с искане да бъде условно предсрочно освободен
от изтърпяване на остатъка от наказанието.
Към молбата са приложени писмени доказателства - становище по чл.437 ал.2 НПК
от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание
и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС,
план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС , личното затворническо досие на осъдения.
Компетентен да разгледа молбата е Окръжен Съд –Враца като съответен по
местоизпълнение на наказанието в Затвора-Враца по аргумент от чл.438 НПК.
В съдебно заседание представителя на Директора Затвора гр.Враца, упълномощен
по чл.15 ал.2 ЗИНЗС с представена и приложена по делото заповед , изразява становище за
неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си лишеният от свобода не е
дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за
изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца също е на
становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от
наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на
лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Лишеният от свобода поддържа молбата за УПО .
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и анализира
представените по делото писмени доказателства, намира следното:
Молбата е допустима като подадена от надлежно лигитимирано лице по смисъла на
чл.437 ал.2 НПК –осъден на наказание "лишаване от свобода" при протичащо ефективно
изпълнение в Затвора-Враца .
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
Съгласно чл.70 ал.1 т.1 и т.2 НК съдът може да постанови условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по
отношение на осъден , който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял
фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание, а в случаите на опасен
рецидив не по-малко от две трети .
К. М. К. е постъпил в Затвора-Враца на 16.05.2024 г. за изтърпяване на наказание от
4 месеца лишаване от свобода по НОХД № 126/24 г. на РС-Козлодуй за престъпление по
чл.235 ал.3 т.4 НК. Квалификацията на осъждането по чл.235 ал.3 т.4 НК е отразена в
приложеният към затворническото досие Протокол №33 / 08.05.2024 г. за одобрено
споразумение по НОХД № 126/24 г. на РС-Козлодуй и в приложеният доклад по чл.155
ЗИНЗС , което установява явна фактическа грешка на квалификацията по чл.235 ал.4 НК
/опасен рецидив/ , отразена в становището на Началник Затвора-Враца .
Към 23.08.2024 г. е изтърпял 3 месеца и 7 дни .Остатъка от изтърпяване на
наказанието е 23 дни .
От изложеното е видно, че фактически той е изтърпял не по-малко от половината от
наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК, тъй като
деянието не е при опасен рецидив. Следователно налице е първата законова предпоставка,
необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от свобода е дал
доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.439а НПК вр.чл.70 ал.1 НК . В тази
връзка на внимателно изследване и преценка подлежат оценката на осъденият от
затворническата администрация по чл. 154 и чл.155 ЗИНЗС отразена в приложения доклад
за оценка на риска от рецидив и вреди, работата по индивидуалният план за изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНС и всички данни за неговата личност и действителните
доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС е отразено ,че л. св. К. постъпва в Затвора гр. Враца
на 16.05.2024 год. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на 4 месеца по
НОХД № 126/2024 на Районен съд - Козлодуй за престъпление на основание чл. 235, ал.З, т.
4 от НК - на 07.09.2023 год. в землището на гр. Козлодуй от гора на Държавен горски фонд,
в условията на повторност, без редовно писмено позволително е добил и взел дърва на
стойност 783,30 лв., немаркирани и без превозен билет. Присъдата изтърпява при
първоначално определен общ режим от датата на постъпване. В ЗООТ „Враца е разпределен
на 04.06.2024 год. след задължителния престой в приемно отделение.
Не е изготвяна първоначална оценка на риска от рецидив. Съгласно чл. 122а, ал. 2 от
ППЗИНЗС и методиката за оценка на риска, на осъдени с наказание до 6 месеца лишаване от
свобода се изготвя единствено оценка на риска от вреди.
В доклада за анализа на риска от вреди е отразено, че по отношение на извършеното
престъпление л. св. К. омаловажава сериозността на деянието и възможните негативни
последици за него, предвид факта, че това е поредно деяние от подобен характер.
Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода е с ниски
стойности. По време на престоя си в охранявана среда не е демонстрирал непристойно
отношение към служителите и останалите осъдени лица. Не проявява дискриминационни
нагласи.
Рискът от суицид и самоувреждане е с ниски стойности към момента. Не споделя за
суицидни мисли и автоагресивни прояви, които да са индикация за подобен тип поведение в
затвора.
Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наложеното наказание е със
средни стойности. Аргумент в тази насока е извършено насилствено деяние в криминалното
му минало - престъпление на основание чл. 132 от НК - причиняване на лека телесна на
пълнолетно лице от мъжки пол.
2
Рискът от бягство към настоящия момент е с ниски стойности. Това обстоятелство
се извежда от липсата на данни в криминалната история на л. св. К. за бягство или опити за
бягство.
В изготвения план за осмисляне на престоя в ЗООТ като цели и задачи са заложени:
формиране на известна самокритичност и осъзнаване на личната отговорност за
извършеното правонарушение, пълноценно оползотворяване на престоя в затворническото
общежитие, чрез участие в ресоциализационни мероприятия; ограничаване на участието в
субкултурални дейности и недопускане на дисциплинарни нарушения; търсене на
възможности за трудова ангажираност след изтичане на адаптационния период.
Не е изготвяна междинна оценка, тъй като методиката за оценка на риска не изисква
такава. Оценката на риска от вреди на правонарушителя е актуална, същата е изготвена на
30.05.2024 год. след постъпването му в затвора.
Отчетеният риск от вреди по време на престоя на осъдения в ЗООТ се запазва нисък
за служителите и останалите лишените от свобода. До този момент показва толерантно
отношение към посочените категории. Няма прояви на вербална и физическа агресия. Не
декларира враждебни и дискриминационни нагласи. Рискът от суицид и самонараняване е с
ниски стойности. Не са констатирани суицидни мисли и чувства, както и няма данни за
автоагресивни прояви, които да са индикация за подобен тип поведение в бъдеще. Рискът от
вреди за обществото е със средни стойности след освобождаването му и се обуславя от
характера на реализирано насилствено правонарушение в криминалната му история.
До момента от изтърпяване на присъдата се проследява, както цялостното
поведение на лишения от свобода, така и желанието му за преосмисляне и промяна на
досегашния начин на живот и ангажирането му с мероприятия за осмисляне на свободното
време.
Лишеният от свобода е разпределен в ЗООТ „Враца“ на 04.06.2024 год. След
изтичане на определения със заповед на Началника на ЗООТ адаптационен период в
общежитието и след преценка на актуалното психическо състояние и индивидуалните
особености, на 12.07.2024 год. л.св. К. е представен на комисия по чл. 35, ал. 3 от ППЗИНЗС
за разпределение на лишените от свобода по работни обекти. Съгласно изготвения протокол
от заседанието на комисията е определен като подходящ за устройване на работни обекти с
охрана. Може да се отбележи факта, че освен ангажирането на лишените от свобода на
външни работни обекти те имат възможност да кандидатстват и по обяви за овакантени
работни позиции на територията на ЗООТ, за което съгласно изискванията е необходимо да
депозират молби. До момента л. св. е кандидатствал само за едно от обявяваните работни
места, което освен липса на инициативност е и неизпълнение на заложените цели и задачи в
тази част на плана на присъдата, касаеща възможността за трудова заетост и осъзнаването й
като социално форма на ангажираност.
Като положителна тенденция в поведението на осъдения по време на престоя му в
затворническото общежитие може да се отчете единствено факта, че е участвал в
организираните: спортни турнири по табла, шах и вдигане на тежести, културно -
информационни беседи на теми: „Петровден“ и „Стратегиите за превенция на стреса и
суицидното поведение“.
Съгласно разпоредбата на чл. 157а от ЗИНЗС, в периода от 14.06.2024 год. до
12.07.2024 год. л. св. К. е преминал и през индивидуално - оценъчен модул „Подготовка
живот на свобода“, който е задължителен и предназначен за всички лишени от свобода,
които са с остатък до 3 месеца от наказанието лишаване от свобода. Провеждането, на който
не цели корекционно въздействие, а запознава лишените от свобода с предлаганите
възможности от държавните институции за по - пълноценна ресоциализация.
От постъпването му в затвора до момента лишения от свобода няма регистрирани
дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Не е награждаван, поради липса на
предпоставки за това, а именно системни положителни прояви за продължителен период от
3
време.
Констатираната липса на деструктивни прояви до настоящия момент в условията на
МЛС са положителна тенденция в поведението на л. св. К., но периодът на престой в ЗООТ
е недостатъчен, за да се прецени степента на формирана самокритичност, както и промяната
в нагласите му за недопускане на бъдещи закононарушения. Размерът на постановената
присъда не позволява осъществяването на системна и задълбочена корекционна работа, от
която л. св. да докаже убедителна личностна промяна, а както е видно и от свидетелството за
съдимост, осъденият е санкциониран и друг път по наказателно правен път и това по
никакъв начин не е имало възпиращ ефект върху него, което е индикатор за наличието на
неустойчивост на нагласите. Всичко горепосочено се потвърждава и от данните изложени в
приложената към ЗД характеристична справка от РУ - Козлодуй, в която е отразено, че
поведението на л. св. при живота на свобода се характеризира с дълбока и устойчива
антисоциална насоченост, изградена от престъпни ценности и привички, комбинирани с
деформирани интереси, потребности и цели. При лицето се наблюдава изключително ниска
степен на задръжки по отношение на престъпни посегателства и респект от наказания.
В изготвената от инсп. психолог експертната оценка на актуалното психично и
емоционално състояние се сочи, че л. св. е склонен да преиначава и игнорира факти и
обстоятелства. Формално критичен до некритичен относно поведението, което реализира в
условията на по - слаб контрол. Всичко това доказва, че процеса на самокритичност при него
е недоразвит и под въздействие на външни фактори е склонен да действа
незаконосъобразно, с което може да се отбележи, че целите на наказанието залегнали в чл.
36 от НК за периода на престой не са изпълнени в пълен обем. Препоръчително е по -
продължително корекционно въздействие, което би оказало положително влияние върху
повишаване нивото на самоконтрол, преодоляване на импулсивното реагиране и ниския
толеранс към еднообразие и скука .
Съдът намира с оглед наличните доказателства , че на този етап от изтърпяване на
наказанието все още липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения и е
необходимо корекционната работа да продължи в условията на затвора за трайна
положителна промяна и постигане на целите по чл. 36 от НК.Съображенията за това се
свеждат до следното:
Заложените цели и задачи в плана на присъдата не са изпълнени. Към плана е
настроен социално-желателно. Все още не е налице преценка на степента на
самокритичност в осъденото лице поради краткият престой в Затвора.Не е осъзната личната
отговорност за извършване на правонарушението като една от задачите в плана на
присъдата . Това е пречка и за системна и задълбочена работа с него в тази насока поради
краткият срок на частично изтърпяване на наказанието от три месеца към момента . При
тези съображения становището на Началника на Затвора е , че работата с него следва да
продължи , което се споделя и от този съдебен състав.
Установена е в осъденото лице-молител и ниска степен на задръжки по отношение
на престъпни посегателства и респект от наказание , което се потвърждава и от съдебното
му минало.Според приложената в затворническото досие справка за съдимост лишеният от
свобода е осъждан осем пъти. Многократните осъждания не са успели да променят
нагласите му и да имат необходимия коригиращ ефект върху поведението му в обществото и
осъзната необходимост да спазва и да се съобразява със законите в страната. Няма устойчив
вътрешен коректив насочващ към спазване на законовите норми. Налице е формиран модел
на извършване престъпления с последващи от това наказания лишаване от свобода. Това е
показателно за слабите възможности да ограничава собственото поведение в съответствие с
правилата и нормите в обществото, което също налага работата с него за преодоляване на
формираният престъпен модел на поведение . Разбира се не може да се даде гаранция за
превъзпитание и поправяне на осъден в рамките на изтърпяване на наказанието , но фактите
за доказано наличие на основания за продължаване на действията в тази насока са значими и
4
валидни до неговото финализиране и винаги при тези обстоятелства когато не са изолирани
представляват съществена пречка за постановяване на УПО, както е в процесният случай .
Не са постигнати и целите на присъдата по отношение формирани трудови навици ,
което също налага продължаване на работата с лишеният от свобода за преодоляване и тази
дефицитна зона.Лишеният от свобода е кандидатствал само за една работна позиция в ЗООТ
при наличие на множество обявени работни места .
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат най-
пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не възприеме
мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът на поправяне при
лишения от свобода не е завършен към момента.
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е
изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата
укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има
каквито и да е противоправни прояви. В случая наличните дефицити в плана присъдата ,
най-вече в целта за формиране на известна самокритичност и формиране на трудови навици
следва да продължи да бъде обект на корекционно въздействие. Наличие на средни
стойности на риска от сериозни вреди за обществото и изразена значителна безкритичност
към правонарушението показват, че при лишеният от свобода молител все още не е
постигната трайна и необратима позитивна промяна във формирането на стереотип на
нагласи, мислене и поведение за водене на законосъобразен начин на живот извън пределите
на местата за лишаване от свобода.
Лишеният от свобода не е наказван , което е индиция за проявено добро поведение .
Съдът обаче отбелязва , че доброто поведение в Затвора на осъденото лице и липсата на
нарушения на реда представляват негово основно задължение , а не императивно и
единствено основание за УПО. Доброто поведение обаче трябва да свидетелства за
обективно и субективно осъзнато поправяне на осъденият, което по изложените
съображения не е налице , а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО, както е
в случая .
При изложените съображения съдът приема, че е налице само една от законовите
предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно
лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание. Не е
налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си лишеният от свобода молител
все още не е дал доказателства да се приеме, че се е поправил. Изложеното е основание да
бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При изложените съображения и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на лишения от свобода
К. М. К. , ЕГН: ********** , понастоящем в Затвора гр.Враца, за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието "лишаване от свобода" по НОХД
№ 126/24 г. на РС-Козлодуй в размер на 23 /двадесет и три/ дни .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО се обяви публично и подлежи на обжалване и протестиране
чрез ОС-Враца пред АС-София в 7-дневен срок от днес.
5
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6