Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 87 Година 2020,30.04 Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд .……………….….....……
граждански състав ………………………
На четвърти март …………….……..............……..……
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ………………..……………
Съдебни
заседатели: ………………………………
Секретар …………………………….…… Жана Кметска ………..……………………………
Прокурор ……….....………………………….……........……………........……………….………
като разгледа докладваното от …………..………
Р. Калиманова ……………....…………
гражданско дело номер ……… 1915 …… по
описа за …... 2017 .….. година.
Производството по
настоящото дело е с правно основание чл. 74 от ЗОПДНПИ /отм./ във връзка с § 5,
ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ.
Образувано е по повод
исковата молба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, а в
хода на производството по делото Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество чрез нейния Председател Пламен
Георгиев Димитров с адрес за призоваване град Варна, ул. ул. „Алеко
Константинов“ №17, ет. 1 против Ж.Н.Ж. *** за отнемане от ответника в полза на
държавата следното негово имущество на стойност 291579.08 лева, а именно:
сумата от 5000 лева, представляваща равностойността на придобитите от него на
31.01.2007 година и впоследствие отчуждени 50 дружествени дяла от капитала на
„КСК-1“ ЕООД, ЕИК *********, към датата на отчуждаването 13.01.2009 година;
сумата от 9779.15 лева, представляваща вземане от трето лице съгласно молба за
вписване на възбрана, отбелязване или заличаване на частен съдебен изпълнител
рег.№804 №60, том 2, вх. рег.№1883 от 16.05.2008 година на съдия по вписванията
при Кюстендилския районен съд, за която е установено, че няма извършено
погашение и върху която в полза на ищеца е наложен запор по изпълнително дело
№20178040400435 по описа на ЧСИ рег.№804; сумата от 4280 лева, представляваща
вноски от трети лица по разплащателна сметка в лева №21061603, открита в „Банка
ДСК“ ЕАД на 05.06.2013 година с титуляр ЕТ „Джи ен джи-Ж.Ж.“, ЕИК *********;
сума в размер на 7900 лева, представляваща вноски от трети лица, по сметка с
IBAN ***, с титуляр ответника, открита на 30.07.2004 година в „Юробанк
България“ АД; сума в размер на 6100 лева, представляваща вноски от трети лица
по разплащателна сметка в „Юробанк България“ АД на търговски предприятия в
левове с IBAN ***, с титуляр ответника в качеството му на ЕТ „Джи ен джи - Ж.Ж.“;
сума в размер на 12211.50 лева, представляваща касови вноски и преведена сума
от лична сметка на ответника с IBAN ***на сметка на търговски предприятия в
левове IBAN *** „Юробанк България“ АД, открита на 31.07.2007 година с титуляр
„Еко ресурс“ ЕООД, ЕИК *********; сума в левова равностойност на 6558.94 лева,
представляваща касови вноски по разплащателна сметка на физически лица в евро с
IBAN *** „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр ответника по делото, открита
на 27.09.2005 година; сума в размер общо на 26005 лева, представляваща касови
вноски по разплащателна сметка на физически лица с IBAN *** „Първа
инвестиционна банка“АД, с титуляр ответника, открита на 07.12.2005 година; сума
в размер общо на 206470 лева, представляваща
вноски от трети лица по разплащателна сметка на физически лица в лева с IBAN ***
„Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр ответника, открита на 07.12.2005
година и сума в размер общо на 7274.49 лева, представляваща разлика от
предоставена и върната сума към трети лица по разплащателна сметка на физически
лица в лева с IBAN *** „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр ответника,
открита на 07.12.2005 година. Претендира се от ищеца и заплащането на сторените
от него в производството съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправеното
искане представя и ангажира доказателства.
Твърди се в исковата
молба, че с нарочно уведомление от 26.05.2015 година, постъпило при ищеца чрез
териториалната му дирекция в град Бургас на 02.06.2015 година, Окръжна
прокуратура - Бургас го уведомила на основание чл. 25 от ЗОПДНПИ /отм./, че на
26.05.2015 година внесла в Окръжен съд-Бургас обвинителен акт по досъдебно
производство №63/2010 година по описа на ОСО при БОП пр. пр. № 3678/2010 година
по нейния опис, водено срещу ответника по делото за престъпление по чл. 203,
ал. 1 във връзка с чл. 202, ал. 2, т. 3, предл. 2-ро във връзка с чл. 201 във
връзка с чл. 26 от НК. С протокол №ТД03БС/УВ-3518/03.06.2015 година, изготвен
от директора на териториалната дирекция на ищеца в град Бургас на 03.06.2015
година била образувана проверка за установяване на значително несъответствие в
имуществото на ответника по разгледаното уведомление от Окръжна прокуратура -
Бургас. Посочено е в него, че в хода на проверката следвало да се съберат
сведения за изясняване произхода на имуществото, неговото местонахождение,
начина на придобиването и преобразуването му, както и други обстоятелства,
съгласно чл. 27, чл. 28 и чл. 29 от ЗОПДНПИ /отм./. В изпълнение на горното
били предприети множество действия за установяване вида и стойността на
имуществото на ответника за период от 10 години, а именно от 03.06.2005 година
до 03.06.2015 година. С решение №186 от 26.05.2017 година на КОНПИ било
образувано производство по ЗОПДНПИ /отм./ против ответника и взето решение за
внасяне на мотивирано искане в съда за допускане на обезпечение на бъдещ иск.
По депозираната молба било образувано частно гражданско дело № 801/2017 година
по описа на Бургаския окръжен съд, по което с определение №925 от 29.05.2017
година заявеното с нея искане било изцяло уважено. Ответникът бил уведомен за
образуваната и извършвана по отношение на него проверка, както и с възможността
да се запознае с материалите, събрани в нейните рамки. Всички материали, както
и изготвения доклад от страна на ищеца му били предоставени на 21.06.2017
година, за което бил съставен и нарочен протокол. В съответствие с
предоставената му възможност за това на 28.06.2017 година ответникът депозирал
декларация по чл. 57 от цитирания по-горе нормативен акт; на 14.07.2017 година
той подал и възражение, ведно с доказателства. В КОНПИ постъпил доклад с
изходяща дата от 08.12.2017 година на директора на териториалната дирекция в
град Бургас на основание чл. 61, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./, който бил разгледан и
във връзка с който на 19.12.2017 година от Комисията било взето решение под
№589 от същата дата да бъде внесено в съда искане за отнемане от ответника в
полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 291579.08 лева.
Заявява се в исковата
молба, че било установено гражданското
състояние на ответника - женен, с две деца, както и участието му в следните търговски
дружества и ЕТ: „Еко ресурс“ ЕООД, ЕИК *********, в което ответникът бил
управител и едноличен собственик на капитала, „Евроджобс“ ООД, ЕИК *********, в
което ответникът бил управител и ликвидатор, и притежаващ ½ от капитала
на дружеството; ЕТ „Джи ен джи-Ж.Ж.“, ЕИК *********; „КСК-1“ ЕООД, ЕИК
*********, в което ответникът притежавал 50 дружествени дяла, прехвърлени на
13.01.2009 година от Ж. на Т. Г.за сумата от 5000 лева и която сума подлежала
на отнемане в полза на държавата, „ОЗ“ АД, ЕИК *********, в което Ж. притежавал
5 броя акции с номинал от 100 лева. Ответникът бил управител в следните
сдружения с нестопанска цел: „Асоциация на животновъдите в Странджа“ с Булстат
*********, „Генерация Здраве“ с Булстат *********, „Асоциация „Грижа за
здравето“ с Булстат *********, „Българска статистическа група“ с Булстат
*********, ‚Спортен клуб по водна топка „Черноморец“ с Булстат *********.
Съпругата на ответника имала регистрирана „Индивидуална практика за първична
медицинска помощ - д-р Дарина Иванова“ с ЕИК *********. Ж. като едноличен
собственик на капитала на „Белица“ЕООД, Булстат ********* прехвърлил всички
свои дружествени дялове на 05.10.2007 година на Т. П..
Установено било
извършването на сделки с недвижими имоти, пазарната стойност на които не
подлежала на отнемане в полза на държавата. Сочи се, че в резултат на
проверката било установено придобиване на МПС, които също не подлежали на
отнемане в полза на държавата. Посочва се, че товарен автомобил „ГАЗ 53“ с
рег.№ А1873ВХ бил собственост на дружеството „КСК-1“
ЕООД, ЕИК *********, дружествените дялове в което Ж. прехвърлил на 13.01.2009
година за сумата от 5000 лева, отнемането на която се търси по делото.
Събрана била данъчна,
осигурителна и банкова информация, подробно проследена в исковата молба. Твърди
се, че съгласно молба за вписване на възбрана, отбелязване или заличаване на
ЧСИ рег.№804, №60, том 2, вх. рег.№1883 от 16.05.2008 година на съдия по
вписванията при Кюстендилския районен съд, проверяваното лице имало вземане от
трето лице в размер на 9779.15 лева, образувано изпълнително дело и за която
сума било установено, че нямало извършено погашение, като същата подлежала на
отнемане в полза на държавата.
От събраната банкова
информация се установявало, че сумата в размер на 4280 лева,
представляваща вноски от трети лица по
разплащателна сметка в лева №21061603, открита в „Банка ДСК“ ЕАД на 05.06.2013
година с титуляр ЕТ „Джи ен джи-Ж.Ж.“, ЕИК ********* подлежала на отнемане в
полза на държавата, тъй като не било установено законно основание за
придобиването й. Същото се изтъква и за сума в размер на 7900 лева,
представляваща вноски от трети лица, по сметка с IBAN ***, с титуляр ответника,
открита на 30.07.2004 година; сума в размер на 6100 лева, представляваща вноски
от трети лица по разплащателна сметка в „Юробанк България“ АД на търговски
предприятия в левове с IBAN ***, с титуляр ответника в качеството му на ЕТ „Джи
ен джи - Ж.Ж.“; сумата от 12211.50 лева, представляваща касови вноски и
преведена сума от лична сметка на ответника с IBAN ***на сметка на търговски
предприятия в левове IBAN *** „Юробанк България“ АД, открита на 31.07.2007
година с титуляр „Еко ресурс“ЕООД, ЕИК *********; сумата от 6558.94 лева,
представляваща касови вноски по разплащателна сметка на физически лица в евро;
сумите от 9000 лева, 3555 лева, 9400 лева, 9850 лева, 60825 лева и 113840 лева,
представляващи вноски от трети лица по сметка с титуляр ответника. Претендират
се като подлежащи на отнемане и сумите от 2100 лева и 5174.49 лева,
представляващи разлика от предоставена и върната сума към трети лица. Твърди се
още, че не бил установен законен източник за придобиването и на следните суми,
а именно: 9975 лева, 6900 лева, 1680 лева, 550 лева и 6900 лева, представляващи
касови вноски от проверяваното лице. Ищецът сочи, че ответникът направил
разходи за издръжката на семейството за десетгодишния период в размер на 108278
лева, разходи за задгранични пътувания в размер на 3904.85 лева и за погасяване
на публичноправни задължения, подробно проследени като основание и стойности.
В резултат на изготвения
анализ, възпроизведен в исковата молба по години, ищецът твърди, че ответникът
бил реализирал доходи, приходи или източници на финансиране в общ размер от
372529.09 лева, в това число доходи по
трудови и приравнени на тях правоотношения, приходи от продажба на имущество,
приходи от банкови сметки, кредитни карти и други; осъществил разходи общо в
размер на 112257.85 лева, в това число разходи за издръжка, за данъци, такси,
за задгранични пътувания. Установен бил нетен доход в размер на 260271.24 лева
и общо имущество в размер на 1395222.40 лева. Налице било несъответствие в
размер на 1134951.16 лева, което се определяло като значително по смисъла на
закона.
Съдът е изпратил препис
от исковата молба на ответника, като му е указал в едномесечен срок от
получаването да депозира писмен отговор, задължителното съдържание на отговора
и последиците от неподаване на отговор или неупражняването на права. Ответникът
Ж.Ж. е депозирал по делото такъв. С него е изразено становище за недопустимост,
както и за неоснователност на депозираното искане. По направените от ответника възражения
за недопустимост съдът се е произнесъл със съдебни актове, по отношение на
които е налице инстанционен контрол и произнасяне на въззивната инстанция, дадените
от която указания са задължителни, поради и което следва да бъдат изложени само
доводите за неоснователност на исковата претенция.
Наведени са доводи за
това, че процедурата по чл. 21 и сл. от закона във връзка с проверката била
опорочена, тъй като комисията не била установила преобразуването на отделни
имуществени права от един вид и форма в друг, също обстоятелствата около
задграничните пътувания, както и тези, необходими за изясняване произхода на
имуществото, начина на придобиването му и неговото преобразуване. Липсвали
доказателства за крайните резултати от проверката, за действителната стойност
на вещите и имотите, както и твърдения за автор и момент на осъществяване на
икономическия анализ.
Ответникът сочи, че в
процесния случай не било налице значително несъответствие в имуществото, тъй
като същият разполагал със законни източници на средства, достатъчни за
придобиването му. Комисията неправилно изключила представени от него с
възражението му доказателства, неприемайки фигуриращото в тях за доход, доколкото същите се явявали нормативно
признати доходи в § 1, т. 4 от ДЗР на ЗОПДНПИ /отм./ Според него, твърдението
на ищеца за значително несъответствие в имущественото му състояние почивало
единствено на извършено погрешно тълкуване на закона, последващи погрешни
изчисления и съответно необосновани и неправилни изводи. Оспорено е, също така,
твърдението за незаконния произход на средствата за придобиване на имуществото,
както и че била осъществена проверка за законността на източниците. Счита за
прекомерно завишени разходите, извършени от него - обичайни и извънредни. Приходите
по банковите сметки не били законни, тъй като комисията не отчитала факта, че
едни и същи пари можело многократно да са преминали през различни банкови
сметки. Счита, че ищецът необосновано отхвърлил представените с възражението
безспорни доказателства за наличието на законни доходи и изясняването на
произхода на средствата. Оспорва фактическите изводи на ищеца, изградени чрез
изключване по негова преценка на приходи от законни източници на доходи,
изключване на посоченото и декларирано в декларацията по чл. 57 начално салдо,
изключване на приходи от вноски по банкови сметки, пренебрегване на
трансформацията от едно имущество в друго. Ответникът твърди, че за периода
преди проверявания десетгодишен такъв, той и съпругата му имали източници на
доход със законен произход, доходи от правомерна дейност и имуществени права,
придобити възмездно или безвъзмездно от трети лица. Сочи още, че през 2016
година НАП извършила цялостна финансова проверка за периода 01.01.2010 година -
31.12.2014 година, приключила с ревизионен акт № Р-02000216007869-091-001 от
06.06.2017 година. Било установено, че само за 2013 година има превишение на
извършените разходи над получените приходи и то само за сумата от 8424.34 лева,
което обаче неправилно послужило като основание ищецът да заключи, че същото
било индиция за наличие на суми с недоказан произход. В отговора са изложени и
обяснения за всяка една сума, посочена от ищеца във връзка с установеното
несъответствие и подлежащо на отнемане имущество, както и за такива, които не подлежат
на отнемане, тъй като правото на държавата било погасено по давност.
Бургаският окръжен съд
прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
исканията и доводите на страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По реда на ЗОПДНПИ /отм./
в полза на държавата се отнема незаконно придобито имущество по смисъла на същия
/ чл. 62/, в това число лично имущество на проверяваното лице /чл. 63, ал. 2,
т. 1/; имущество, което проверяваното лице е прехвърлило или е внесло като
непарична или парична вноска в капитала на юридическо лице, ако лицата, които
управляват или контролират юридическото лице, са знаели или от обстоятелствата
са могли да предположат, че имуществото е незаконно придобито /чл. 66, ал. 1/ и
незаконно придобито имущество от юридическо лице, което е контролирано от
проверяваното лице или свързаните с него лица самостоятелно или съвместно /чл.
66, ал. 2/, а когато придобитото незаконно имущество липсва или е отчуждено, се
отнема паричната му равностойност /чл. 72/.
Производството за
отнемане на имущество по този закон се образува, когато е налице някой от
законните поводи, изрично предвидени в чл. 22 - чл. 25 от него и когато може да
се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито,
а такова предположение е налице, когато след извършената по същия проверка се
установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.
Съгласно легалното определение на това понятие в нормативния акт,
несъответствието е значително тогава, когато е в размер на повече от 150000 лева
за целия проверяван период /чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с § 1,
т. 7 от ДР в редакцията след изм., в сила от 01.01.2017 година/.
Не се спори в настоящото
производство, че ответникът Ж.Ж. е бил признат за виновен и осъден с присъда № 110
от 18.05.2016 година по нохд № 399/2015 година по описа на Окръжен съд - Бургас
за престъпления по чл. 202, ал. 2,
т. 3, пр. 2-ро във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, по чл.
206, ал. 1 от НК /ред. ДВ бр.10/93 година/ във връзка с чл. 2, ал. 2 от НК.
Деянието, квалифицирано в наказателното производство като престъпление по
първия посочен престъпен състав, а именно чл. 202, ал. 2, т. 3, пр. 2-ро във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26,
ал. 1 от НК и включено в диспозитива на самата присъда е за това, че в
периода от 20.10.2003 година до 24.02.2004 година в град Бургас, при условията
на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - управител на
сдружение Асоциация „Грижа за здравето”, вписано по фирмено дело № 3123/2000
година по описа на Бургаския окръжен съд, със седалище град Бургас и адрес на
управление ул. „Патриарх Евтимий” № 98, присвоил чужди пари - сумата от 9870.01
евро, равняващи се на 19304.04 лева, собственост на Европейския съюз,
представляващи част от първоначално финансиране от 60% по проект № BG/03/A/F/PL-166066
„Лекарски стаж в Европейския съюз”, връчени в това му качество и поверени му да
ги управлява, съгласно договор за отпускане на финансова помощ №
BG/03/A/F/PL-160166 от дата 01.06.2003 година, сключен между Център за развитие
на човешки ресурси, Национална агенция - България на програмата на ЕС за
професионално обучение „Леонардо да Винчи” и сдружение Асоциация „Грижа за
здравето” по проект „Лекарски стаж в Европейски съюз”, изцяло и конкретно
предназначени за изпълнението му, като присвоените средства са предоставени от
Европейския съюз на Българската държава по програма на Европейския съюз
„Европейска програма за професионално образование и обучение „Леонардо да
Винчи”. С посочената присъда съдът е осъдил подсъдимия на лишаване от свобода за срок от две години,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен
срок от три години, като го е признал за невиновен и го оправдавал по обвинението
по чл. 203, ал. 1 от НК - за длъжностно присвояване в особено големи размери,
представляващо особено тежък случай.
С разгледаната и посочена
по-горе присъда ответникът Ж.Ж. е бил осъден
да заплати на Център за развитие на
човешките ресурси, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление
ул. „Граф Игнатиев“ № 15, ет. 4, сумата от 19304.04 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на довършване на деянието -
24.02.2004 година до окончателното й изплащане. Същата е потвърдена с решение №
7 от 13.07.2017 година по внохд № 259/2016 година по описа на Апелативен
съд - Бургас.
С решение №203 от 06.11.2017 година,
постановено по кнд № 598/2017 година по описа на ВКС е било изменено посоченото
по-горе решение № 7 от 13.03.2017 година,
постановено по внохд № 259/2016 година по описа на Апелативен съд - Бургас,
като е преквалифицирано извършеното от подсъдимия Ж.Н.Ж. престъпление по чл.
202, ал. 2, т. 3, предл. 2-ро във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1
от НК в престъпление по чл. 206, ал. 1 /ред. ДВ бр.10/93 година/ във връзка чл.
2, ал. 2 от НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК на същия е бил наложено
наказание „пробация“ при пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 2 години с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 2 години; в останалата част
решението е оставено в сила. Присъдата е влязла в сила от 06.11.2017 година.
Образуваното по
отношение на ответника наказателно производство за извършено престъпление,
попадащо в предметния обхват на приложимия закон и изпратен сигнал са дали основание
на ищцовата комисия да образува и започне проверка против него. По-специално, с
писмо вх. №УВ-817/02.06.2015 година Окръжна прокуратура-Бургас е уведомила
КОНПИ за това, че ответникът е бил привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 203, ал. 1 във връзка с чл. 202, ал. 2, т. 3, предл. 2-ро
във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. С протокол от 03.06.2015
година на Директор на ТД на КОНПИ-Бургас е била образувана проверка за
установяване значително несъответствие на имуществото на ответника Ж.Ж.. От
този момент е започнал да тече едногодишния срок за приключване на проверката
по чл. 27 от закона. С решение №186 от 26.05.2017 година е било образувано
производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество въз основа на коментираното по-горе уведомление от Окръжна
прокуратура-Бургас, а с решение №589 от 19.12.2017 година на основание чл. 11,
ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 61, ал. 2, т. 2 и чл. 74 от ЗОПДНПИ /отм./
Комисията е взела решение да бъде внесено искане в съда за отнемане на
незаконно придобито имущество на стойност 291579.08 лева от ответника Ж.Ж..
При съобразяване на така
посоченото по-горе, съдът намира, че в конкретния случай наличието на първата
законова предпоставка, а именно привличането на ответника като обвиняем в
извършване на престъпление, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ
/отм./ не е установено по какъвто и да е начин. На първо място и преди всичко
следва да се посочи, че чл. 206, ал. 1 от НК не попада в обхвата на приложимия
закон; той не попада в обхвата както и на ЗОПДИПП /отм./, така и в сега
действащия ЗПКОНПИ. Посочването на тази разпоредба е от голямо и съществено
значение, тъй като фактически ответникът е бил осъден с влязла в сила присъда
за извършването именно на такова престъпление. Направената от касационната
инстанция преквалификация на деянието, осъществено от Ж., съобразно посоченото
от нея в постановеното решение е във връзка с това, че с осъждането му по чл.
202, ал. 2, т. 3, предл. 2-ро във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1
от НК материалният закон е бил приложен неправилно. Пак в този съдебен акт
изрично е посочено, че при възприемане на фактологията, такава каквото е
посочена в обвинителния акт, по-долните съдилища неправилно са подвели
деятелността на ответника по престъпния състав на длъжностно присвояване по чл.
202, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК или иначе
казано поддържаните от обвинението факти са сочели още в самото начало на
квалификация, различна от посочената в обвинителния акт и възприета от
инстанциите, а на квалификация на престъплението по изрично посочения от
касационния съд текст.
При това положение очевидно
ищецът не е доказал в настоящия процес обстоятелствата по чл. 22, 23 и 24 от
ЗОПДНПИ /отм./, в какъвто смисъл са изискванията на чл. 77, ал. 4, т. 2 от
закона, респективно чл. 156, ал. 4, т. 2 от ЗПКОНПИ. Доказателствената тежест
за установяване на съществуването на тези предпоставки е на КПКОНПИ, но тя не е
ангажирала доказателства, че тези предпоставки са налице, съобразно изричните и
твърдения по искова молба. В тази връзка е важно да се отбележи, че е без
значение обстоятелството, че преквалификацията на деянието, извършено от
ответника е направено едва от касационната инстанция с постановеното от нея и
разгледано по-горе решение. Същото практически означава, че спрямо ответника не
е било провеждано наказателно производство за извършване на някое от
престъпленията, изброени в чл. 22 от
цитирания нормативен акт; същият е бил признат за виновен и осъден с влязла в
сила присъда за извършване на такова престъпление, което не попада в обхвата на
тази разпоредба.
Тук е изключително важно
да се отбележи, че гражданската конфискация няма пряка връзка с конкретното
престъпление; то е само предпоставка за образуване на производство от страна на
ищеца и за извършване на проверка. Процесуалната предпоставка за протичане на
съдебно производство е наличие на обосновано предположение на комисията, че
дадено имущество е незаконно придобито. Липсват законови изисквания, обвързващи
приключването на процеса за гражданска конфискация с изхода от успоредно
провежданото наказателно производство. Съгласно чл. 108, ал. 4 от ЗПКОНПИ,
която норма е приложима и в настоящия процес по силата на §5, ал. 2 от ПЗР на
закона, проверката по чл. 107, ал. 2 от закона започва и продължава независимо
от спирането или прекратяването на наказателното производство. Наред с това
разпоредбата на чл. 153, ал. 5 от същия предвижда, че съдебното производство
започва и продължава независимо от прекратяването на наказателното
производство, а следващата ал. 6 предвижда, че не съставлява законова пречка за
съществуването и упражняването на правото на иск за отнемане на незаконно
придобито имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното
производство или влизането в сила на присъда,
с която подсъдимият е признат за невинен за престъпления, посочени в
разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от закона. Основното и решаващото тук, което се
налага като извод и е от съществено значение е обстоятелството, че
наказателното производство против ответника следва да е за престъпление, което
попада в предметния обхват на тази норма. В случая се касае за такова престъпление,
което изобщо не попада в нея, респективно в действалата към онзи момент
разпоредба на чл. 22 от отменения закон.
Всичко така казано
налага извода за неоснователност на предявените искови претенции, поради което
и като такива същите следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ с
решението си съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от
изхода на делото. Предвид това, ищецът КПКОНПИ следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 11663.16 лева държавна такса. На
ответника, с оглед изхода на делото и предоставената с нормата на чл. 78, ал. 3
от ГПК възможност в таза насока, следва да бъдат присъдени направените от него
разноски. Същите, видно от кориците на делото, се свеждат до заплатеното от
него възнаграждение на ангажирания един адвокат в размер на сумата от 9500
лева. Доказателства за тяхното реално извършване се съдържат в наличния към
отговора на исковата молба договор за правна защита и съдействие, в който е
направено отбелязване за внасянето на сумата в брой. Следва да се приеме, че в
настоящото производство ищецът е въвел своевременно възражение за неговата
прекомерност. Същото е било сторено от него с частната му жалба, насочена
против акта на съда за прекратяване на производството по делото, който е бил
отменен от въззивната инстанция.
Разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 от ГПК урежда процесуалната възможност по искане на насрещната страна
съдът да намали претендираните от другата страна разноски за адвокатско
възнаграждение, ако прецени, че възнаграждението е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото. В
съобразителната част на Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2012 година по
тълк. дело № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС - т. 3, са дадени подробни
разяснения относно предпоставките на чл. 78, ал. 5 от от ГПК за намаляване
поради прекомерност на адвокатско
възнаграждение, уговорено за защита по конкретно дело. Разясненията са в
смисъл, че основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност
на делото. Когато съдът е сезиран с искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК,
той следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги
обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси,
което е различно при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, съдът намалява договореното възнаграждение,
като не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1 от 09.07.2004 година
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
В конкретния случай,
съпоставяйки фактическата и правна сложност на делото с действителния обем и
съдържание на правната защита, предоставена от адвоката на ответника, съдът
преценява, че адвокатското възнаграждение от 9500 лева е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Същото надвишава предвидения в Наредба №1/2004 година година минимален размер,
който при съобразяване на цената на иска /291579.08 лева/, определено по
правилата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на сумата от 7361.58 лева. Осъществената адвокатска
защита в хода на цялото производство се свежда до проучване на образуваното
дело и изготвяне на отговор, съдържащ твърдения във връзка с предявените искове
и доказателствени искания. Тя не включва явяване в съдебно заседание или
изготвяне на други допълнителни писмени становища, респективно осъществяване на
което и да е друго от кръга на компетентност на адвоката процесуално действие.
Всичко това налага прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Искането
на ищеца за намаляване на адвокатското възнаграждение, поискано от ответника да
му бъде присъдено като разноски е основателно, поради което и следва да бъде
уважено. Поради това на ответника следва да бъде присъдена сумата от 7361.58
лева, представляваща възнаграждение за същия в минимален размер, определен
съобразно правилата на Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Ето защо и по изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на Комисия
за отнемане на незаконно придобито имущество, а в хода на производството по
делото Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество чрез нейния Председател Пламен Георгиев Димитров с адрес
за призоваване град Варна, ул. „Алеко Константинов“ №17, ет. 1 против Ж.Н.Ж. ***
за отнемане от ответника в полза на държавата следното негово имущество на
стойност 291579.08 лева, а именно: сумата от 5000 лева, представляваща
равностойността на придобитите от него на 31.01.2007 година и впоследствие
отчуждени 50 дружествени дяла от капитала на „КСК-1“ ЕООД, ЕИК *********, към
датата на отчуждаването 13.01.2009 година; сумата от 9779.15 лева,
представляваща вземане от трето лице съгласно молба за вписване на възбрана,
отбелязване или заличаване на частен съдебен изпълнител рег. №804 №60, том 2,
вх. рег. №1883 от 16.05.2008 година на съдия по вписванията при Кюстендилския
районен съд, за която е установено, че няма извършено погашение и върху която в
полза на ищеца е наложен запор по изпълнително дело №20178040400435 по описа на
ЧСИ рег.№804; сумата от 4280 лева, представляваща вноски от трети лица по
разплащателна сметка в лева № 21061603, открита в „Банка ДСК“ ЕАД на 05.06.2013
година с титуляр ЕТ „Джи ен джи-Ж.Ж.“, ЕИК *********; сума в размер на 7900 лева,
представляваща вноски от трети лица, по сметка с IBAN ***, с титуляр ответника,
открита на 30.07.2004 година в „Юробанк България“ АД; сума в размер на 6100
лева, представляваща вноски от трети лица по разплащателна сметка в „Юробанк
България“ АД на търговски предприятия в левове с IBAN ***, с титуляр ответника
в качеството му на ЕТ „Джи ен джи - Ж.Ж.“; сума в размер на 12211.50 лева,
представляваща касови вноски и преведена сума от лична сметка на ответника с
IBAN ***на сметка на търговски предприятия в левове IBAN *** „Юробанк България“
АД, открита на 31.07.2007 година с титуляр „Еко ресурс“ ЕООД, ЕИК *********;
сума в левова равностойност на 6558.94 лева, представляваща касови вноски по
разплащателна сметка на физически лица в евро с IBAN *** „Първа инвестиционна
банка“ АД с титуляр ответника по делото, открита на 27.09.2005 година; сума в
размер общо на 26005 лева, представляваща касови вноски по разплащателна сметка
на физически лица с IBAN *** „Първа инвестиционна банка“АД, с титуляр
ответника, открита на 07.12.2005 година; сума в размер общо на 206470 лева, представляваща вноски от трети лица по
разплащателна сметка на физически лица в лева с IBAN *** „Първа инвестиционна
банка“ АД, с титуляр ответника, открита на 07.12.2005 година и сума в размер
общо на 7274.49 лева, представляваща разлика от предоставена и върната сума към
трети лица по разплащателна сметка на физически лица в лева с IBAN *** „Първа
инвестиционна банка“ АД, с титуляр ответника, открита на 07.12.2005 година.
ОСЪЖДА Комисия за
отнемане на незаконно придобито имущество, а в хода на производството по делото
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество чрез нейния Председател Пламен Георгиев Димитров с адрес за
призоваване град Варна, ул. „Алеко Константинов“ №17, ет. 1 да заплати по
сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 11663.16 /единадесет хиляди
шестстотин шестдесет и три лева и шестнадесет стотинки/ лв., представляваща дължима
държавна такса върху размера на предявените претенции, а на ответника Ж.Н.Ж. ***
сумата от 7361.58 /седем хиляди триста шестдесет и един лева и петдесет и осем
стотинки/ лв., представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: